Върнах се от преглед. Нещата вървят към раждане на човечето, ама да видим кога. Док нищо не каза за разкритие, само ме посъветва тия дни да не обикалям много. Иначе води, тонове, всичко е в час. Върви си едро. Каза, че няма да го "тегли", защото така е разположено, че апаратът ще подведе. И въпреки това дава термин доста преди този по цикъл.
Имам снимка на муцунката

Отдавна не беше заставало добре бебчето, че да го снима. Все беше залепено до плацентата и беше просто сянка.
Вчера взех Мария от градината и госпожата ми обясни с какво самочувствие на кака е нашето момиче

Била много наперена, че вече е голяма. Много смешно ми стана!
Имало е вчера и инцидент през деня. Мария беше споменала, че някои деца обичат да се пръскат на мивката. Така един път я бяха буквално изкъпали. Е, Мария и тя пръскала после другите. Няма да си остави магарето в калта, я!

От тогава много говоря и обяснявам, че не бива така, като съм изтъквала най-различни причини. Винаги съм я карала да казва на госпожата, ако някой постъпи така към нея, а не да отвръща със същото.
Все едно съм предусещала

Още когато я изведоха ми направи впечатление, че е преоблечена от-до. В първия момент помислих, че е заради роклята - беше с рокля, чиито ръкави не може да навива, а и с чорапогащник по-трудно се оправя в сравнение с клин. Вчера е било мокро в банята. Явно и Мария не е била много кротка. Плъзнала се е и е паднала. По нейните думи си била ударила главата отзад. Нямаше цицина. Гледали са я в градината, обаче ми стана криво и леко притеснено.

За щастие нито после се оплака, нито пък има някакви индикации за нещо сериозно.
Има неща, за които имам мазоли по езика. Едно от тях е да не дивее в банята, да не се качва сама на столчето в пералното вкъщи и ред други такива. Сега поне ще има какво да давам за пример. Обясних й, че види ли мокро, да каже на лелята или на госпожата. Те ще подсушат и няма тя или друго дете да падне и да се удари.
Много неща разбира, много знае, много говори. Обаче си е дете на 3,7 г. и трудно прави разграничение понякога.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Онази вечер й се е допишкало. Станала от леглото и застанала права до вратата. Чухме бейбифона и баща й отиде да я види. Мария едва ли не очакваше, че ще й се караме, че е станала. Напротив, похвалихме я! Обяснихме й, че може и да не чуем бейбифона, тогава тя трябва да ни намери. Да не се притеснява от това. Обаче ей тия тънки разлики са много трудни за нея. Много й говорим, много й обясняваме и й даваме примери, но пак си е трудно.