Малеее, Али, аз ако трябва толкова да го мисля хич и нищо няма да измисля! От мисъл на мисъл забравям какво съм трябвало да реша в началото. Мария е много хубаво име като самата нея. На мен ми прилича на баща си и ми изглежда русоляв, та предположих, че прилича на него с тая русата грива. Много са хубави играчките, със здраве да си ги ползвате и дай боже да ги предадете като пораснете на някое братче и/или сестричка.
А тя заигра ли се с тях? Хареса ли ги? 

От както прочетох за "Балонче хвърковато" само то ми е в главата. 
Малката руса синеочка е страхотна. 
Покрай мен пък все тъмни бебешори има. Рядко срещам толкова русички и със светли очи. Прекрасни са всички. 

За името, донякъде те разбирам. Понякога, когато Влади ми каже Мария, първо си мисля, че нещо ще ми се скара,че нещо съм сгрешила, а чак след това осъзнавам, че въобще не е така. Той много харесва името ми и обича да се обръща към мен така понякога. Иначе, когато съм си мислела, как бих кръстила детето си един ден, все търся нещо, което си има галено. Дори наскоро се ядосвах, че отдавна съм си харесала едно име, пък няма галено и почти ми се убиха надеждите.

Много хубави играчки си имате. Със здраве да си ги ползвате и дано са повод за много усмивки. 

Али, най-накрая успях да изчета всичко.. Еми на абсолютно същото мнение съм за името.. Понеже съм Антоанета... Никой, никога не ми казваше така, а все Тони.. (освен веднъж педиатърката, докато съм била бебе.. викала Ани, Ани.. аз не съм реагирала, и тя е казала на мама "Госпожо, вие не усещате ли, че детето ви има слухов проблем и не чува.. " мама ми казала "Тони" и аз съмс е захилила, както и да е може и да е познала жената за слуховия проблем.. често не чувам, което не ми изнася  ) В началното класната ни беше прекалено мила и се обръщаше към нас с малки имена.. Ама госпожата ми по Химия в 6-ти клас направо ми разказа играта.. Казваше се Антоанета.. и си ми викаше "Антоанета на дъската!!!"  Стрес си беше, пък и докато схвана как се изравняват тия уравнения.. Майчице.. 

Да оспамя още малко на Али темата, аз не харесвам да ми викат на цяло име  Само с брат ми така си говорим: Емиле и Христина Али, а на теб как то е цялото име?

При всичките русоляви и светлички дечица, как пък и моето не се падна такова.....толкова си мечтаех за синеока и руса къдравелка....завид
Толкова си права за името, аз до ден днешен мразя да се обръщат към мен с "оригиналното" ми име (свекърите ме наричат само така и като се обърнат към съпружето и ситнежа на галено ми става малко .... неприятно). Ние на Ема и казваме по 120 начина, чак не знам как си научи толкова лесно името, хахах
И аз харесвам играчките на "Woody"  
Отивам да гледам снимкитееее


Внимание - 11 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

И аз като Панда за името.Моето е много дълго и ако трябва постоянно да ми викат по него ще мине половин година.При Моника е много по-лесно.Тя си знае и цялото име и галеното.
Иначе сте прекрасни.Да ти кажа без произшествия не е интересно.Ние последния път така объркахме отново пътя и се возихме доста

Чудя се откъде да подхвана след толкова отговори
Първо за ще кажа - ами всичко е до стимула Брат`чеда  какво да прави, като жена му е решила, че ще има гълъби Щях и друго да разказвам по повод сватбата им. Пускат хоро. С ММ се хващаме един до друг. В един момент между нас се намърдва младоженецът. Играем си ние и аз нещо Отпред се играе по един начин, момчето зад мен - по друг. Гледам в краката на хората, гледам в краката на братовчед ми - съвсем по различен начин се мятат. В един момент между мен и младоженецът се хваща жената на малкия братовчед. Аз си мълча. Играем хоро и Елито ме поглежда "Аз нещо тук шашава станах!"... Ей така бях от смях! Братовчедите ми малко хич ги няма ни в хората, ни в стъпките. Броят и мерят, ама докато отмерят, то дошъл другия такт.
Минава време и булката хвана микрофона. С един техен приятел пяха "Назад, назад, моме Калино!". Булката доста години е танцувала народни танци, а се оказа, че и много хубаво пее. Слушаме ние, някои настанаха хора да играят. Поглеждам младоженеца и казвам на Елито - Давай да се хващаме до братовчеда. Това хоро и той може да го играе
Така да си дойдем на темата с имената. Това, че ние й казваме на Дребосъчката на цяло име, съвсем не означава, че няма да я Мимосват и Мимкосват Отдавна се убедих, че какво аз искам не винаги става То и моето име е дълго - Камелия съм. И аз съм свикнала на родни и производни, че кой учител какво запомнил. Даже в унито имахме преподавателка, която всеки път я поправях, че не съм Кремена. Жената беше много старателна да не ми запомни името за 4 години...
-------------------------
И преди да се прехвърля в месечната говорилня искам да кажа - на 23-ти Мария стана на две години Имахме много нестандартен празник. Ще съм многословна и ще разказвам в друг пост. Този рожден ден беше на бебетата - почти всички й подариха бебета и кукли.

С малко закъснение, честит рожден ден на прекрасната Мария. Пожелавам й много здраве, безгрижно детство, много усмивки и да стане една още по-прекрасна госпожица.
Целувам я... (нямам други емотикони тук, освен )
Чакам с нетърпие разказа за нестандартния празник.

Бързо да се поправим!

Честит рожден ден на порасналата Мария.Да е много здрава, щастлива и обичана!Весело и прекрасно детство пълно с много игри и забавления!

Да и е честит на прекрасната ти Мария, рождения ден с леко закъснение.. Да ви е жива и здрава, все такова сладко и послушно дете (послушно за мен, нищо че от време на време те докарва до лудост). Да е прекрасна и да ви носи поводи за радост и гордост 

Честит рожден ден на патерички на малката русокоска  Все толкова чаровна,  слънчева и прекрасна да ви е 

Честита рожденничка, Али!!! Да ви е жива и здрава малката /голяма вече/ Мария!
  Извиняваме се за закъснението!
Чакам разкази и снимки от събитието! Тя зарадва ли се?

Освен да кажа бабешкото оправдание за забраванки "злото да ви забрави" Да порасне голяма, да е най- вече здрава и да и хареса в градинката на Мария !

Благодаря за пожеланията
Така - празнуването си беше в голям ресторант с много гости, музика, танци... С други думи - бяхме на сватба Точно си се получи, че на чужда сватба за рожден ден да черпиш. След като оженихме кумовете в Пловдив, оженихме братовчеда в Русе, дойде ред на трети край на страната - бяхме в Бургас Това само в 4-5 седмици.
Още като стана дума за ходенето на сватбата, деверът нещо измрънка, че те нямали да водят племенника и защо ние трябвало да водим Мария. Хич не ми пукаше кой какво ще каже - бях категорична, че не искам да си оставя детето на рождения й ден. На сватбата тя се държа много добре и силно се надявах сега да нямаме проблеми.
На 23-ти сутринта се натоварихме с багажите и се отправихме към морето. Първо бяхме при младоженеца в Поморие. Оттам тръгна цялата процесия - кумове, булка. Всички много се радваха на Мънинка. Почерпихме с бонбони. Мария получи подаръци и в един момент се чудеше кое по-напред да гледа.
Идеята на младоженците беше да подпишат на плажа в Поморие. Да, обаче времето не беше съгласно и нямаше шанс за такъв ритуал на супер силния вятър. След като взехме булката, отидохме да се настаним в хотела и да сложа Мария да спи.
Спа, колкото спа, то от превъзбуда и не очаквах повече и се събуди с широка усмивка Подарих й нашия подарък - само фермата с животни. Реших да изчакам за другия, че и без това й дойдоха доста впечатления. С Мария пропуснахме църквата и направо слязохме в ресторанта за подписването. Даже ми дойде добре това стоене в стаята, че се бяхме понамръзнали навън В стаята си беше размазващо топло и приятно.
На подписването Мънинка стоеше до мен, усмихваше се на гостите и супер много се радваше всеки път, когато пляскахме. После започнаха танците. Свекър ми и свекърва ми бяха през две маси и Мария си тичаше ту при тях, ту при нас. Не пречеше на никого, не дърпаше покривки, не правеше бели. Ударихме го малко на танци и тя се забавляваше много. Младоженецът я поздрави и всички вече разбраха, че най-малкото шаферче е рожденичка.
По едно време Мария вече нямаше сили. Търчеше из залата, спираше се на дансинга колкото да подрусне дупе и после пак В един момент просто краката не я държаха - пльосваше се на ръце и пълзеше С баща й я качихме в стаята и я изкъпахме. Много бързо заспа!
ММ беше долу, докато Мария заспи, а после се сменихме. В момента, в който свекър ми ме видя пак в залата и ме попита дали малката е заспала. Мислех, че ще командирова свекърва ми. Не Командирова майка си И така бабата на ММ се качи горе и я гледаше до края на сватбата. В интерес на истината самата сватба не продължи чак толкова много. Ние стояхме до края и към 1:30 се качихме да си лягаме. Да, ама бабата на ММ гордо обяснява как гледала малката до 3:30 Така де - един път ще й се даде шанс на жената. Нека поне се наслади на момента.
Едно от най-хубавите неща, които отново изживях беше танца със свекър ми. Не се сещам за повод, да сме на заведение, да има танцуващи и татко да не ме покани на танц. Неописуемо е! Адски лично ми е някак. Не че не танцуваше после с етърва ми. Напротив! Още на сватбата на девера и етървата свекър ми ме покани на танц и чак ми беше странно - нямаше го по протокол, дето се вика. Няма как да не се почувствам желана и обичана снаха. Татко е правил доста жестове към мен. Винаги ми е зачитал мнението, дава мило и драго за нас, да не говоря за жеста с кръводаряването преди три години. Когато имах най-много нужда, той не се поколеба. Беше организирал всичко много бързо. Това са разни минали работи, но са ми много лични и много трудно мога с думи да изброя всичко и да го опиша, както трябва. Това са хилядите причини да му казвам татко, а не ... никак
В събота сутринта станахме, закусихме и имахме планове - басейна на хотела Много чаках този момент да се отпуснем, да се поглезим. И без това моите родители ни платиха стаята като подарък, че беше скъпа, искахме да се възползваме максимално от глезотийките. За Мария ще кажа, че подивя. То не беше скачане, не беше джапане. На няколко пъти потъна, нагълта се с вода и като я вадехме само мигаше и в следващия момент пак се хвърляше във водата. Резултатът е, че пое с уши, нос и гърло толкова вода, че още вади вода. Даже мислех, че е настинала
И така - по необичаен начин изпразнувахме рождения ден на Дребосъчка Ще покажа и снимки, само да се наканя да ги сваля от фотоапарата.

Чудесен разказ! Да е здрава,щастлива и все така на купони да и върви. Трогна ме за думите към свекър ти. Аз също казвам на моите татко и мамо, разбираме се и се обичаме. Чакам снимки да я видим малката шаферка.