На ортопед ходихме при доц. Панчев. Аз лично съм доволна от отношението и от вниманието му. За Янакиев и моя приятелка ми го препоръча, а тя е рехабилитатор и има поглед върху нещата. Засега второ мнение не търся. Дразня се на близки и познати, че дават акъл без да са запознати.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Утре сме на консултация при педиатърката и да видим какво ще каже и тя.
Имахме нов екшън около тия каиши

Единият ден забелязах да има мазол върху едното краче. След два дена на другото краче имаше кръв, ама много. Цяла нощ е жулило пръстчето на Мария.

Това може да е била една от причините да е супер нервна. Ама то как да си каже детето! Така са ги направили, че уж за красиво чорапките са с вътрешни тегели. Добре, че вуйната на мъжа ми се занимава с детски дрешки. Та грях, не грях, в понеделник шихме с нея нови ходилца на въпросните каиши.
Иначе по празниците беше страхотно... Може би заради смяната на обстановката, многото хора, с които се видяхме, гостите ни... Леля беше дошла за първи път и не спря да я гушка.

Само повтаряше "О, на баба!". Пък това й е първо "внуче" и радостта беше голяма. Дано да се предава и на 300 км тая радост!Когато Мария се роди, още в операционната моят лекар ме попита "Камелия, хареса ли си бебето?"

Човек ще каже, че ровил, ровил и измъкнал едно бебе от корема ми и ми го дава. Та само питах "Лелче, хареса ли ни бебето?" и после "Ех, добре, че и леля ни хареса бебето!"

Обикаляхме и при другите баби. На Великден пък се събрахме над 20 човека приятели - кумове, кумци на родителите. Разходихме се и с нашите кумове - да поразтъпчем козунаците.
Ще кача още малко снимки - някои може и вече да съм показвала, ама ще простите, че не помня

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.33039595 (Установих, че пак не съм свалила снимките от апарата... Скоро ще има по-актуални!)