Душичка мила! Честит празник!

О, много е порастнала 

Панде, днес видяхме колко е пораснала Измериха я 82 см и 12 кг., което си е доста, като се замисли човек. За съжаление съчетахме консултацията с преглед - Мария не е добре Цяла нощ кашляше, а от обяд е и с температура. Минава ми мисълта, че може да е пореден зъб, но и лекарката не беше на 100% сигурна. Просто на Мария така й се приспа, че като я сложих на повивалника в кабинета и се разплу. Ама как няма да й се приспи!? Тя си е часовник - хапна и беше отдавна време за сън, а чак тогава ни дойде часът. Преди това пък голямо тичане беше из поликлиниката Утре пак сме на преглед, за да е сигурна с лечението си. Силно се надявам да се оправи по-бързичко мъничето ми

Ами то и са се събрали и двете - кашлица и зъби на миличката. Щом тича, още сте в началото и бързо ще "хванете" нещата. Леле, как ни плашат с разни грипове....пазете се, из поликлиниките е най- заразно.

Ами тя си има някакъв секрет от носа и си мисля, че като лежи, отива в гърлото и я дразни. Странна работа е! Ама като не може да си каже детето Нещо и аз не спах, та ми е още по-обтегнато настроението сега

Снощи беше ужасно Мария се съдираше да кашля и постоянно се въртеше. Днес на прегледа казаха, че е със зачервено гърло - явно е вирусно! Хем ми е много жал за детенцето, хем тази сутрин много се смях с нея. Доспах си на леглото в детската и сутринта Мария ме фиксира в тъмното. В следавщият момент се почна "Мама! Маааа-ма! Ма-маааааа!" Ама не спираше Изреди какви ли не тоналности и само се хили от кошарата.
От 10 часа не се е закашляла, а сега преди да легне пак имаше серия от спазми... Пфу, няма ли да мине? Утре пак сме на преглед.

След три поредни дни ходене на лекар и пиене на куп лекарства, май ни се разминаха АБ. Поне се надявам Мария да е на оправяне.
За сметка на това успя да зарази баща си, а и аз не се чувствам всеки ден перфектно Направи ми и стахотен номер. Бях вдигнала температура и си взех одеяло да полегна. След няма и час и половина сън (за нея, не за мен) се разпя по бебефона. Та както извадих одеялото, така си го и прибрах - наш`та кокона беше готова за игра
Синините по лицето й почти вече изчезнаха. Нали беше направила жестоко падане върху масата... Нищо не я спира и въобще не й е интересно да ходи по гумираните площадки.
Единия ден не я изкарах - времето беше ужасно навън, а тя все още беше много зле. Е, побърка ме! Ден и половина беше Мрън, мрън, уааа, уааа. Ходи, пипа всичко забранено (разбирайте дърпа кабели, пипа щепсели, контакти, печката, пералнята...) и после ми размахва пръст и казва "Аааа!". Много добре осъзнава, че това е беля и се карам, обаче целенасочено вниманието е там. Та... изкарах я навън и забравих, че имам дете! Няма такава радост!
Тези дни има две нови книжки с животни. Обожава животните и вече доста добре имитира голяма част от тях. Много се забавлява да се крие и като изскочи да плаши или с "Бау-бау-бау" или с "Ооо!" (като мече). Има например таралеж в книжката и аз й казвам "Таралеж на кълбо ще избави зайчето", а тя забожда пръст върху таралежа. Дори се опитвам с ръце да й покажа как става на кълбо, а тя после имитира всичко и то много старателно. Имитира и гълъбите как летят, че още не може да каже Гу-гу, а само криви устни.
Интересното е, че супер много се е съсредоточила върху мен. Не съм я залепяла за полата си, обаче сега не казва, както преди тати, баба, дядо, а в устата й е само мама. Научи се, че крачетата й тропат по плочките и сега това е редовно упражнение по няколко пъти на ден.
Май няма чак толкова интересни неща около нас като цяло. Просто се променя с всеки ден и няма как да не ме радва

Е как, то с малките човечета винаги е интересно 

Разгледах снимките, много е сладка малката. И колко е височка само,браво! Променят се много на тази възраст и някак неусетно се превръщат от бебета в дечица.

Напоследък се улавям, че качвам по-стари снимка, ама нещо много ми е досадно свалянето им на компютъра
Та, нали съм казвала колко е суетна и как обича да се разглежда в огледалата. Е, тук се вижда Даже на една от снимките си личат колко пръстчета има в огледалото в нейната стая.

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.34805262

Установих, че вижда доста надалеч. Качвам я на повивалника и оттам разглежда навън. Един ден видя оттам куче и веднага го отбеляза. Сега сама вдига ръце и иска да я качвам, а тя да гледа. Понякога това клюкарене е късно вечер. Какво вижда тогава - само тя си знае
Много е музикална, ама като че ли детските песни не ги отразява много. Или поне не всичките.
Не съм разказвала и за още нещо. Като се роди малката, майка естествено веднага показала снимки на колежките. А едната й колежка чете много езотерична литература, много се интересува от прераждания и подобни. Та, като видяла Мария, веднага реагирала, че е стар дух. После ни видя и на живо на около 2 седмици. Веднага ме инструктира как не трябвам да променям детето, а че трябва а се водя от него. Беше много смешно, че всичко това е поднесено със страхотно чувство за хумор. Малката лежи и се кокори още в зимния кош, скляпа на парцали, а колежката на майка й говори "Ехооо! Ти откъде си? Не си от тук, нали? Много ли време пътува? Е, да вземеш да ми кажеш откъде си преди да си забравила!". Наскоро пак ни видя и съответно започна един "разговор" с Мария за инките и цивилизацията им - пак в нейния си стил. Само ме подкокоросва - "Питай я, питай откъде е дошла?"
Та с гореописаното донякъде си "обяснявам" защо Мария не е фен като цяло на детските песни, а играчките са триминутно забавление. Даже съм прибрала 3/4 от тях, че иначе само ги разпилява, а аз се спъвам.
Забележете мащаба!

Лелеее колко бързо се променя това дете, от както е проходила направо вече не е бебе а момиченце, косата и е пораснала!

За на майка ти колежката  , как запазваш обладание да не и се изсмееш в лице?

Хахаха, ами не запазвам Смеем си се заедно, даже!

Хахах, тъкмо и аз щях да питам като мариолка, ама ти си отговорила преди да повторя въпроса  Голяма е красавица тази Мария  А какъв ви е повивалникът, че още се събира на него? 

Сила, повивалникът ми е правен. Той си е скрин, а отгоре е с ограничители по дългите страни, да не бяга подложката. Реално подложката от дунапрен (от меките, а не тези с твърдата основа), която ползвах от началото, вече я няма. Наложи се да я върнем на момичето, от което я взех. Та сега съм постлала едно одеяло на няколко ката, а отгоре има тензухена пелена и еднократна пелена. Аз лично не очаквах, че толкова дълго ще го ползваме и затова не купих друга дунапренова подложка.
Още от самото начало научих Мария да не се върти отгоре. Тя си свикна, че там стои кротко. Вече се събира само тялото, а крачета стърчат, ама още ми е удобно, че не се навеждам. За сметка на това, като я сложа на спалнята да я преобувам, Мария се фръцва и по голо дупе изчезва нанякъде.
Ето го...

Хаха, аз точно това се чудех за смяната на пелена на спалнята/диван/легло... че няма ли да тръгнат да шават, аз ползвам повивалника на кошарата, който, той е много стабилен и голям (широк), но вероятно скоро ще ѝ стане къс на височина и затова се чудех... ще опитам и аз да го ползвам максимално дълго, че хич не обичам да се навеждам, а и проблемът с пълзенето си го има  Благодаря за разяснението и снимката!