Колко много е пораснала Мария 
Стана ми мъчно за мъничето ви,аз нали рядко влизам и чак сега прочетох за премеждията ви. Но скоро всичко ще е само спомен и Мария ще е едно здраво и щастливо дете. 

Влизам и започвам с отчета Откакто Мария е с каиши баба идва да ми помага - малко от малко. За мен помощ е дори това, че я извежда с количката, а аз си свършвам по нещо вкъщи.
По почивните дни не можахме да ходим чак толкова надалеч, колкото ни се искаше, но пък стана обратното - родата отдалеч заприижда. Много мило ми стана, когато братовчед ми тръгваха и каза "Сега колко ще ни липсва като е далече от нас и няма да я виждаме всеки ден" Моят мъж започна да агитира хората да правят бебета. Поне се занаредиха около 6 сватби тази година и е голямо тичане за тоалети, обувки... В едната ще сме и главни екскурзоводи в Асеновград, та ще наваксам с булчинските теми.
Захранихме се, горе-долу успешно. Казвам така, защото направих грешка, че не съм давала на Мария с лъжица досега нищо. В началото беше стреснато зайче - не знаеше какво да прави. Качвам снимка от първото хранене. Вече яде доста зеленчуци. Основно аз й бъркам пюретата, но пробвахме и 1-2 готови. Все по-успешно зяпа, особено като има и други хора около нас.
Стремената вече не са никаква пречка за нея да прави каквото си иска. Раничките почти заздравяха, още се виждат къде са били но явно вече не са болезнени. Започнахме да слагаме Мария по-дълго време седнала, а това много й харесва. Разглежда се, докопва нови неща и се хили хитро, като хване каишите и играе с тях. Първият път, когато си видя крачетата беше в шок и изненада. Хем ги гледа, пипа, мърда пръстчета на краката и ританката шава Събух я и още по-ококорена пипа тия пръстчета, гледа мен, гледа тях... По някое време умаля и тупна назад. После пак надига глава да става - като костенурче по гръб е Вдигам я, гледа крачетата, после пак легна и... изненада... качи крачетата нагоре. След два дена вече ги вирваше и с каишите. Още не сме сменили зимния кош на количката, а тя вечно държи едното краче отгоре и го гледа и дърпа.
Котаракът го забеляза, когато беше легнал на дивана, а ние я държахме до него. Започна да му се смее на глас, посяга към него. такава врява вдигна, че той се разсърди, стана и отиде до вратата с гръб към нас - обиден. Вече я дресираме, както майка се изрази. Обясняваме как ще галим котарака, как ще я научим да го храни... нека поне не се страхува от него.
Много ми се насъбира напоследък, че нали търсим и жилище, а от време на време и моят шеф ме вика на работа. Принципно нямам против да помагам, ама единия път за 3 часа ангажирах 3-ма души да се занимават с нас. Имам още за показване, ама ще е нататък. Радвам се, че ни четете, въпреки, че не мога да съм супер редовна... а ми се иска   Пънки, ако не ми отнеме много време ще се ангажирам и с линийка (трябва да поровя и да видя как става).  Иначе сме на 6 и половина месеца
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436

Ох, какви сте ми хубави двете усмихнати! Само да си пусне коса и става твое копие  . Много е смешна със синята шапка, все едно се чуди, какво е това там горе. колко пък е щастлива с двата навирени крака, направо да я изядеш

Много сте сладки!
Какво си похапва вече Мария? Щом имате проблем с лъжицата, пробвай да я смениш Аз бях запознала Дани с лъжицата по- отрано, но за захранването се оказа, че на Nuby ни е най-удобна Ползваме ето такава:
Води се и сензорна - сменя си цвета, ако яденето е горещо за детето
Сменяйте коша на количката - ще й е много по-интересно, пък е времето вече се стопля Изобщо как още се събирате в бебешкия кош? Дани почна да опира и крачета и главичка в бебешкия и преди половин месец може би го сменихме вече с летния и той е супер доволен, че вижда всичко и вече "приказва" доволно, та събираме погледи навсякъде, където отидем
Хайде, заеми се и с линийката

Вече сменихме зимния кош. Мария го беше изпълнила още преди да стане на 5 месеца. Тъкмо бях замислила промяната и сложиха каишите, времето не беше още много топло. Затова останахме със зимния почти до 7-я месец. В началото не беше доволна - все едно не беше нейната количка. След 2 разходки обаче, започна да й харесва. Вече се набира, разглежда, радва се на хората около нея. Много е любопитна - всичко да хване, всичко да разгледа, всичко да опита (с уста).
Открихме сезона на късите гащи и късия ръкав. Много беше щастлива, че може да си хваща босите крака. Сега пак захладня и е голямо чудене как да се обличаме за разходки. Все повече сме навън и сме като катун - одеяла, връхни дрехи, къси гащи. Всичко се носи за всеки случай.
С храненето нещата се оправиха - започна да яде и то без проблеми. Ползвам лъжички на Томий Типи  от тези сензорните и са ми много удобни. не съм очаквала, че толкова бързо отчитат температурата, а аз си виках - ще ги чакам, да бе да Преди обед давам малко плодово пюре. На обяд Мария яде зеленчуково пюре с кърма смесено. Следобед яде и безмлечна каша, която смесвам с вода, кърма и плодово пюре. Нея колко я обича Кърмим се и съм доволна, че най-после гърдите ми не се препълват, а поомекнаха. Иначе кърма още си има. Скоро си мисля да започна да изцеждам и само от шише да давам, а не от гърда. Мисля си, че това ще е по-лесен преход към отбиване. Още не съм го решила окончателно След малко продължавам, че ще пълним коремчето. Днес поне е дъждовно и ще си наваксам с форума

Продължавам с новостите около нас. Мария започна да се върти дори с поставени каиши, представете си като ги махнем какво чудо е Вечер преди къпане имаме половин час поне гимнастики и хубавото е, че каталясва - къпем я, кърмя я и заспива на секундата. Научи се да пълзи - по гръб Забива пети в матрака и се оттласква. Така обикаля цялата спалня или диван и супер доволна от постижението си. Най-редовно си играе на криеница. Дори тя сама започва играта - отвива се и се завива, крие се под обиколниците, под играчки и се залива от смях като ни види. Другата седмица ще взимам направление и в най-скоро време ще ходим пак на преглед. Комшията ни е рентгенологът, който я снима, и каза, че може 1 месец да й оставят каишите само за през нощта, а после да ги махнем окончателно. Дано така стане!
За първи юни има подарък - басейн. Капарирахме и столче за колата. Само да се оправи това време!
Свекърва, ти си поредният човек, който казва, че прилича на мен. Това обаче е само докато видят татко й После забравят за мен! Мария е много бяла, много светла. на снимките косата й стои леко рижава, но на живо бабите още я гледат с очила - толкова е бяла. Много е мачкам, особено сутрин. Тогава е най-зажадняла за прегръдки и сладко цирика. Много се гуши в хората. Бърбори много - ам, ам, ма-мам... без да влага смисъл, а от време на време казва мдааа и въздъхва Качвам още нови снимки - 1. На една вила й бяхме напълнили дълбок леген с вода и беше много щастлива да цамбурка вътре. 2. Показва къде ще е първото зъбче. 3. Борба с голямото куче (любимо занимание в нашите) 4.5. Прословутите снимки с червената рокля. Сложих една от тях на екрана на телефона на баба и вечно се показва на всички http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436

Ей това си е истинско умение - да пълзиш по гръб! Може скоро да се усети как да го прави и - по стария класически начин по корем хаха
Стискам палци скоро да се отървете от каишите!
А бански купихте ли за басейна?

Да има си такива белички деца. Жалко, че сега се търси тъмния тен. Може докато стане дама пак да се обърнат нещата. Моята Мария /снахата/, уж е с тъмни очи и коса, а е поне с три тона по- светла кожа от моята, пък аз съм със светли очи и коса. Много се ядосва, защото не може и пудра да сложи, няма нейната боя. Освен това е и много нежна и деликатна и всяко капилярче и пъпка се виждат и открояват. Ако се бяха родили Мариите преди няколко века, цена нямаше да имат .

Хихи, това с пълзенето по гръб май го разказваше и Кари за нейната Мария. Правеше сравнение с Екзорсистът ако сте го гледали.
Браво на детето, цял герой е с тези каиши. А и мама и тати.

Влизам и започвам да разказвам, че имаме много нови неща около нас
Първото зъбче ни изби и бях много щастлива. На 5.06. изведнъж (като че от нищото) се появи и второ. Вече Мария си заслужи прякорът, който някой успя да измисли, "съблезъб тигър" Вече ясно се виждат и по-скоро е като хамстерче. Започна и да дъвче, или поне прави подобни движения. Хапе лъжицата, като я храня, а аз давам по-бавно, за да се научи да не бърза в яденето. Венецът й е подут целият, но не прозират други зъбчета засега. Хубавото е, че се разминахме засега с температурите, разстройството и всичко, което може да съпроводи никненето на зъбите.
На 7-ми бяхме на сватба. Беше най-ненормалната сватба, на която съм присъствала. Младоженците бяха подписали миналата година, а сега само имаше ядене и пиене. Имаше и нещо като венчавка - Дарт Вейдър с меч ги "венча" Бяхме на Белинташ, една много мистична местност. Балкан, чист въздух, природа, беше страхотно! Младоженците бяха хахаво облечени - младоженецът със спортен панталон, карирана в зелено риза, сламена шапка със зелен кант и жълта вратовръзка. Синът им - със зелени панталони и зелена папионка, жълта блуза и шапка, като на баща му. "Булката" беше в рокля стил 50-те на цветя пак в жълто и зелено. Украсата и всичко беше много арт... буркани, облечени в дантела като вази, топки от хартия, цветни балони... Музикално беше мешавица - от Горан Брегович, до Металика, като минахме през Тутурутка - Магазин, Уикеда - А ние с Боби двамата пием кафе... и тн, и тн. Това беше и сватбата с най-много млади хора и с най-много деца. С изключение на родителите на младоженците и нашите родители, другите бяха техни приятели (разбирай до 40 годишни), а децата бяха над 15 (около 7-8 годишно беше най-голямото). На Мария много й хареса - спа без проблеми на 2 метра от тонколоните, баща й танцува с нея, всички я закачаха (като най-малка), та тя раздаваше само усмивки. Времето сякаш също беше с нас - припичаше слънце, беше топличко, а и сватбата беше навън. Това беше и повод да си изпробваме новата придобивка - столчето за кола. На Мария планинският въздух й се отрази перфектно, а и позасили тена, за да е в крак с модата
Миналата седмица бяхме най-после на контролен преглед при ортопеда. Снимаха я, гледаха я и взеха решение - още 45 дена ще носи каиши, но само нощем Просто не мога да се нарадвам - толкова ми олекна! Не мога да ви опиша колко шавлива стана за 2 дена без тях. Супер доволна е в количката - мърда крака и шумоли по подложката за крачетата. Спира, ослушва се и пак почва да шава, рита и ме поглежда с една широка усмивка Това й помага и в любопитството. Вече нищо не я спира да си се върти, както си иска, да хваща, дърпа и лапа всичко, което докопа. Върти се във всички посоки, за да не изпусне кой влиза и излиза от стаята, кой къде говори...
По нашия жилищен въпрос също започнаха да се раздвижват нещата, но още е рано да се хваля
И на финал - днес татито вкъщи става на цели 26 години Няма официално нещо да празнуваме, но все пак имаме по важни неща на дневен ред.

Пу- пу, само хубави неща този път! Все така да е вече *THUMBS
Много интересна сватба, то по- точно тържество е било. Представям си колко горд е бил татко на танци с Мария . Да тренира, че на сватбата и пак ще трябва да танцува с нея и честит му РД!

Благодаря, свекърва! Мило ми стана при мисълта за танца на сватбата! Хем е далече това, хем като гледам как бързо върви времето...
Аз от толкова хвалене забравих да се оплача   От няколко дни съм болна и причината е в мъжа ми. Не знам какво да го правя вече! Имам чувство, че той беше бременен и той ражда - толкова му е паднал имунитетът. От миналата есен не го е подминал вирус. Зимата ме разболя, бях с t 38,8 и пак устисках да кърмя. Помогна ми педиатърката на малката. Сега свалих температурата, но се раздирам от кашлица, пия хомеопатични неща и правя гаргари. Не искам да ходя на лекар - зимата моята джипка ми каза "Спирай да кърмиш и давай АМ". Сега ще каже същото!
Ще кача нови снимчици http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.33336635

Еми пак на теб ми прилича Има и нещо на тати, ще чакаме косата за доуточняване Съпругът ти сменил ли е работата, може пък него колегите да го заразяват. Следващият път му слагай маска, поне теб да не заразява. То и от стрес пада имунитетът, та нещата са комплексни. Пийте пчелно млечице и яжте пчелен прашец, ако не сте алергични. Бързо оздравяване!

Оф, смени я, да - преди точно една година. Оплаква се, че ходят болни на работа колегите му, ама преди това той работеше при нечовешки условия. И на течение беше, и под минус 10 зимата, и над 45 лятото... Не знам на какво се дължи! Давам му зор да прави пълни изследвания, ама той се дърпа. Освен аз бой да му дръпна, пък дано помогне Не е лесно с две бебета вкъщи!
Нещо много ги рекламират тия Шуслерови соли. Дали е поредната пропаганда, или наистина помагат Ще потърся все пак прашец!

Аличка адашката прилича изцяло на теб, пу пу колко е пораснала само.

Иначе за ММ и за разболяването тази зима, мога да кажа че при нас целия офис беше много болен този сезон. Времето беше по топло и вирусите върлуваха много. Аз се спасих понеже съм сама в офис. Просто някои години няма спасяване от грип. Дано бързичко да се оправите