Ох орисията на каките с братчета. Ей го и моя, все го мисла. Мис и тя все гледа как да му помогне на бЛат ми. Само гони кучето като лае, да не събуди бЛат ѝ 
Я го кажи това приложение 
А защо очаквахте очила? Защото и вие сте с диоптър ли? Мис лятото я водихме, но не разширяваха зениците и казаха, че всичко е наред. Ти имаше някакви съмнения ли, че я заведохте?

Не съм забелязала в градината да има телевизор. Ама за какво им е на децата там? 
Дано Мария свикне бързо с очилата.
Представих си ги как са се гушнали двамата в леглото. Мила картинка. 

Свекърва,  Много мило!
Мария от малка съм я свикнала сутрин върху пижамата да си слага елек/ жилетка/ горнище след ставане. Зиме, лете - винаги. Просто е затоплена, а тя не се разсънва. Скача щом отвори очи. Една сутрин влизат двамата с брат й в спалнята. Аз отварям едно око и се ококолих веднага Симеон беше пременен с розов шушляков елек като за навън. С харбали!  ММ нали е много ориентиран кое къде стои, мислех, че той го е сътворил това. Не! Беше Мария Измъкнала от нейния гардероб, каквото намери, но важното, че и двамата с брат й бяха облечени

Миме, в яслата имат телевизор. В градината имат и телевизор, и проектор с огромна бяла дъска, но госпожите в градината са на мнение, че телевизори всички си имаме по къщите и се ползват само за работа.

В Пловдив от няколко години има кампания (май е на общината) децата в първа предучилищна група да минават очен преглед в градините. Правят компютърна диагностика и бяха хванали отклонение при Мария. Очаквах да й изпишат очила, защото на прегледа при детския офталмолог видяхме на практика разликата във виждането й с ляво и с дясно око. ММ е с С категория книжка, с нам си колко километра стаж и едва на 28 години му хванаха астигматизъм. (Това е силно наследствено) Къде са спали другите лекари - не знам! Факт, че децата много бързо могат да коригират такива неща. Дано и при Мария има положителна промяна. Симеон ще го водим след като навърши 3 г, за да може да обясни хубаво какво вижда.
Прегледът беше много интересен. От различни разстояния лекарят я питаше колко пръста вижда, рязко да редува близко и далечно разстояние. Не беше само по таблото.

Смях се от сърце на розовия елек.Обаче важното е, че каката го е облякла детето!Значи гол и бос няма да остане 

Доставя ми удоволствие да чета как растат двамата и колко близки си стават. Дано израсте проблема с очичките.Наистина е хубаво да се хване рано-рано, за да има възможност да се коригира.

Мария съм я обучила да пръцка в банята или в тоалетната. Пред хората - не. На масата - абсурд!
Един ден са в детската с брат си. Пусна един залп с идеята, че "няма кой да я чуе". Тя по навик смота едно "Извинете!" (явно от градината). Обаче брат й там. Симеон: Кака пъна! Кака пъна!
Мария: Мамоооо, пък Симеон ми се подигравааааа!
Едва успяхме с баща им да се изпокрием по стаите и да се хилим тайно

Тези дни Симеон не беше добре. Вдигаше температура от нищото, сваляше, после пак нагоре. Изобщо не можех да хвана някакъв ритъм. Мария я изнесох да спи в хола, а аз да съм до Симеон по цяла нощ. Беше ужасно!
Изследванията бяха наред. Три пъти го дупчиха!!! Три! Два пъти не успяха да му хванат вена, та накрая от пръста с много стискане изцедиха кръв. Миличкият, беше се натиснал в мен и само се търкаляха сълзите му. Не се разплака на глас. Нямаше и сила да рита. Докато чакахме резултатите, температурата му падна и тичаше из фоайето на поликлиниката. Гледахме автобусите от прозореца. После пак се влоши и едва си го прибрах.
Личната ни лекарка се чудеше буквално какво да изпише. Единият сироп го повръщаше, минахме на друг. ММ каза, че ако и в събота няма подобрение, отива с рецептата и купува антибиотика. Е, в събота Симеон беше добре Едва следобед вдигна температура и то ниска, та се успокоихме и ние. Почти не яде, ама съм му свикнала Важното е, че вече тича и играе

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436.39251679 (2344)
Качвам две рисунки на Мария
На едната съм аз Мария много внимание е обърнала как да ми рисува косата. Аз я обръщам назад и я хващам с фиби. Доста се била затруднила. Искала да ми нарисува и хубав нос, "а не само една чертичка". Попитах защо съм с очила - "Защото понякога вкъщи вечер носиш"
Другата рисунка е от смесените групи. Госпожа им рисувала основата с черен флумастер, а децата трябвало да довършат по свое виждане. Мария добавила комин и гнездо също в черно, за да е в тон. Госпожата им показала как се правят риби и цветя. Има нещо много магично в тази й рисунка

Иначе напоследък темата е замъци, кули, порти с вериги и големи мостове отпред


Една сутрин Мария дойде при мен в спалнята с пижама в ръка. Започна да я сгъва. На въпроса защо в спалнята, не може ли в нейната стая, тя каза:
- Мамо, този фасул... Като се събуди... И пак дойде на моето легло! И сега там се крие в одеялото. И аз къде да си сгъна пижамата? На главата на оня фасул ли?!?!

Твоят портрет е впечатляващ с техническото изпълнение от толкова малко дете Ама и какви мигли имаш
Фасулът много нахален, бе

Май скоро ще си имаш безплатна бавачка  - Мария много майчински е взела да го третира.

Фасулът е много пораснал,а аз имам чувството, че е бебенце още. Те нали са набори със 32?

Рисунките на Мария много ми харесват, явно има интерес и талант детето. Ако намерите къде, запишете я да рисува.

Киви, "фасулът" е 2017. Порасна и той!
Сега навсякъде е след сестра си. Тя тича и играе с други момичета, той след нея. Тя току го хване за ръка и ми го довлачи, за да не й пречи, той само й вижда гърба и пак хуква след нея. Изумително бързо бяга

Навърших 33! Една много сериозна възраст
Мария ми беше направила страхотна картичка Беше много въодушевена и само подскачаше около мен. Докато говорех с една съседка, тя искаше да привлече вниманието и силно ме гушкаше през корема. Толкова силно, че болеше Изобщо не чу забележките. Баща й после попита: И какво? Сега няма да можеш да ядеш в заведението ли? В същото време се чувствах наритана в корема и току посядах из нас, за да ми минат спазмите.
Бяхме решили да ходим на заведение само четиримата. Мария искаше да поръча половината меню, защото винаги й е интересно на заведение. Симеон се беше изпъчил, за да се вижда над масата, и силно клатеше крака. Като цяло се държаха страхотно в заведението. Прекарахме си много хубаво!
Прибрахме се, бях си включила телефона на зарядно, когато ми се обадиха за още поздрави. Мария реши да виси на гърба ми пак в опит да покаже колко ме обича. Симеон се присъедини. Надвиквах се с тях. В един момент усетих жестоката болка!!! Точно на ребрата Симеон ме ухапа. Имах кръв! Тогава ММ се сети, че не се шегувам и ги строи в две редици Лиготията им вече беше на ръба! Уж се укротиха, докато се събличаше за къпане, Мария залитна и падна като талпа върху една играчка на Симеон. Имаше безумен писък, доволно количество рев и чак тогава разбрах какво и къде я боли. Беше само ожулена на ребрата. На другия ден всичко вече беше спокойно!

Иначе получих хубави подаръци: от ММ гривна с камъчета , от моя съседка - ваучер за масажи, свекърва ми беше ходила същия ден на работата на ММ и по него ми изпрати пари, майка и татко ще ми купуват спортен екип, обаче още не мога да харесам нещо на живо (то нямаше и кога да обикаляме с майка ми, а тя не спираше да мрънка защо това искам...). Тепърва още ще си избирам неща, но тази седмица бях на друга вълна.

Вчера дадоха текстове за следващото тържество. Много се зарадвах, защото им предстои завършването на детската градина и не знаех дали ще организират нещо за пролетта. Докато чаках Мария, едно момиченце ми обясни кой ще е щъркел, кой пчела, кой пеперуда и кой - калинка. Мария ще е разказвач:

Както става през летата,
напука се земята.
И Слънчо пърлеше крилата
под яркото синьо небе.
Но ето, че откъм реката,
душица идеше хвърката.

Черното щурче си счупи лявото краче.
Отиваше за мед при златната пчела хвърката,
пък и за лешник от леската, която зрее край реката.
Да знаеше какво го чака,
че да има толкова беди...,
не би напуснало върбака,
където лани се роди.

Заплака тя и отлетя
и повече не се видя.
Отнякъде дойде засмян
огромен търтей, дебелан!
Щурчето се обнадежди,
започна жално да реди:..

Сигурна съм, че ще имат и още текстове. Така беше и за Коледа - учат донякъде, после новото и накрая го съединяват.

Хаха, няма как да се размине празник без интересни преживявания След време ще има "помниш ли онзи РД, когато Симеон те захапа?" Иначе става съвсем обикновено
Малии, отвратителен текст, тежък, с рими през ред, които се помнят трудно от деца. Думите и те са трудни за изговаряне... И Слънчо пърлеше крилата под яркото синьо небе Ужас, нищо не се разбира, чии крила пърли и той /Слънчо/ ли е под небето Хич и не искам да коментирам върбака и лещака и щурчето, което нито мед яде, за да се бута при пчелата, нито му трябват лешници...
Има прекрасни детски стихчета, приказки в рими, да вземат тях да научат и представят.
Ей така, думи, думи, засукани и замотани им са и уроците после.
Тъкмо бях харесала вашата градина

Тъкмо казах, че сигурно ще имат още думички и Мария до ден-два получи такива:
Видяха нашето щурче
и две мушици - веселушки.
Те чуха жалното гласче,
но си направиха оглушки.


Мария ежедневно пее песни за тържеството. Темата е за добротата и приятелството.
Наскоро имаше случка с нея. Симеон се заигра на площадка пред градината. Мария хукна да се види с две деца от нейната група, току що излезли от вътре. Все едно не се бяха виждали! Големи прегръдки!!! После я видях как последователно ги гушкаше сиииилно през коремите и ги вдигаше.  Полудях!!! Малко преди това й се карах да не вдига Симеон, защото е тежък за нея и така, и така, и така. Кой да слуша?!?! Притичах при нея и през зъби съсках На другия ден госпожата ми звънна по-рано следобед, че Мария е с болки в корема. Не е ясно дали е от това, но се възползвах: Видя ли...? Казах ли ти...? Засега не е имало нов случай, но "се учим да си владеем емоциите" - и положителни, и отрицателни.
Има детски кинофестивал. Заведох я на 3D. Мария беше много развълнувана Беше студен ден, молих я да мълчи, докато вървим пеша към центъра. Тя не млъкна!!! Купих й пуканки и вода. Беше много щастлива! Естествено успя да разсипе малка част от пуканките и се притесни. Гледахме "Великото пътешествие". Беше страхотна в салона! Почти не говореше, не се смееше шумно, наслаждаваше се, но те пречеше на другите. Скоро може пак да я водя

Симеон не спира да дърдори, докато играе. Също започна да пее. Жаба жабурана, Бялото кокиче са едни от най-често срещаните. Хващам ги повече по музиката, отколкото по думите.
Продължава да говори ултрасмешно:
(Гледа детско) - А, на яека мокоа. Няма го. (На заека морковът).
Како, ла! Ла, ла, како! (Ела!)
Тати бу, мама бу - две колички, които си ги е кръстил, че са колите на мама и тати. "Моята" е зелен Трабант.
Маши Чока е номер едно!
Афу - автобус. Де афу - втори автобус. - от яслата към градината на Мария вървим по булеварда и брои. Отбелязва и ако види "ньом" - камион, или мо - мотор. Знае, че мотор е и двигателя на колите, защото го показва на играчките.
Вижда жена с две кучета - Мама, а! Оти но кути. (Мамо, още едно куче.) Винаги има нещо с изненада или с предихание казано от силните емоции. Говори за себе си с "Ах" (Аз).
Скача постоянно!!! Редовно има начертана дама долу и той припка по нея. Мария чат-пат го хваща за ръка и ми го довлачва, за да не й пречи. Той, както й види гърба, драсва след нея.
Наш съсед е влюбен в Симеон Понякога долу не усещам, че имам дете. Симеон хваща чичо Кольо за ръка и ходят до колата му, до тях, разхождат се по площадката. Един ден идва чичо Кольо и с изненада ми казва: Ама той знае да брои?!?! Каза ми регистрационния номер на колата.
- Да. Той може да не може да говори, ама брои!
Всъщност се научи да брои в асансьора на нашите. Има написани цифрите и винаги се брои - Но, де, ти, четии, пйет, шест, сйедем, осйем, дйевет, дйесет, нула. В нашия вход почти не са надписани, обаче винаги се отбелязва: Няма четии. Мария му помага много за целта. Всяко излизане от вкъщи е шумно Стълбището кънти от тях!
На ясла се ходи с розови слънчеви очила от кака си
Направиха им картички за 8 март. Там е 100% гамен Със светла риза, с папийонка, кърпичка в джоба - пич. В същото време е рошав и гледа много лошо

В началото на март Симеон нещо не беше добре. Разкашля се. С повече домашни илачи успя да се размине с антибиотика. Мария и тя беше пред разболяване. Хванах кашлицата много в началото. Чак нашата лична лекарка се изненада, че на детето му няма нещо сериозно, а аз го водя на преглед. След два дни беше отново добре.
И точно тогава ни завари карантината. Цяла седмица се подготвях, че може да има нещо такова. Пазарувах всеки ден трайни продукти. Беше изключително трудно да влача два комплекта с буркани от кухнята (за Симеон и за Ани под нас). Отделно две тежки торби за баланс и междувременно като овчарско куче тичах след Мария с тротинетката и Симеон с баланс колелото ММ някак не приемаше, че нещата ще са толкова сериозни. Първите дни на карантината си изясни за какво иде реч. Седнахме с него и съставихме меню за готвенето, за да не ходим по магазините, за да не се изхвърлят продукти и все пак за да има разнообразие.
Седмицата мина леко. Децата бързо се адаптираха към новото. Изключително много ни изненадаха, защото са свикнали да са постоянно навън. Мария и Симеон бяха щастливи, че всички сме си вкъщи.
На следващата седмица се качихме за два дни на вилата и беше разнообразие за тях. Майка и татко подадоха също ръка. Започнаха да взимат децата в тях за по час-два на ден. Татко в един момент намери старо издание на книга за подготовка в предучилищна възраст. Мария с огромно желание седна да прави задачите. Част от нещата са ѝ лесни. За други нямаше стратегия как да ги решава. Обясних ѝ, че когато има много условия в една задача, е по-добре първо да направи едната група, после другата, а не да се мъчи едновременно, защото има вероятност да се обърка.
Една вечер отидох да взимам децата от нашите. Заварих Мария на лаптопа с кървясали очи. Майка и татко бяха заседнали в кухнята на салатка и ракийка с надут телевизор, за да не изпуснат поредната емисия новини за деня. Симеон ходеше напред-назад. Майка ми се оплака как казала на Мария: Стига толкова с лаптопа. И Мария ѝ отговорила: Няма пък! И така децата си правеха каквото искат, а нашите "ги гледаха". Побеснях!!! Идваше ми да тегля бой да Мария и да го помни. После да казва: Бях на 6 и майка ме би, защото си правех каквото искам.   Мария изхвърча надолу по стълбите. Аз водех Симеон за ръка и слизайки са дадох сметка, че Мария няма толкова вина, колкото на моите родители не им се занимава Гледането е под формата на присъствие в един апартамент, дори не в една стая.
Вкъщи бях брутална, но на думи, не да действия. Попитах Мария дали е виждала сляп човек. Правилно мислех, че не е. Обясних ѝ как слепите не виждат нищо - дори с отворени очи, дори на светната лампа, дори на слънце. Не могат да гледат телевизия, не могат да четат книги, не могат да карат колело, да се катерят по дърветата пред блока и още, и още... Обясних ѝ как с тези си действия тя не помага на доктора да ѝ излекува очите, а прави по-лошо. И ако някой ден зрението ѝ се влоши, тя няма да вижда почти нищо. Няма да може да прави любими неща. Мария беше така Изобщо не очакваше! После ми се извиняваше, съжаляваше. От този ден все по-често започна сама да прави упражнения без да я назорваме. Сама знаеше да не прекалява с телевизора. Започна много повече да се занимава с пъзели, с пластилин, с рисуване... Тези дни сме на контрола при очния лекар. Не знам какво да очаквам
На моменти Мария се дразнят с брат си, но все повече се заиграват заедно. Правят заедно упражнения, сглобяват конструктор, правят си палатка, "готвят" заедно.

От градината ни изпращат по инициатива на госпожите занимания. Мария ги прави с удоволствие: да научи стихчето "Деца и щъркел", да свързва по пунктир, да открива първи и последен звук от 4 и 5-буквени думи (аз я карам и от по-дълги и това ни стана любима игра), да напише числата от 1 до 10 (тук обърка 6 като посока и после повтори начисто всичко), показвах ѝ пролетните цветя, нарисува любима приятелка (това го направи с малко досада, защото не беше на тази вълна). Второто задание е да чуе "Патиланско царство" - "Излет" и да отговори къде отиват децата, как се подготвят, от какво се страхува Баба Цоцолана и как ѝ помагат. Трябва да нарисува най-смешния момент. Отделно трябва да знае дните от седмицата и месеците от годината. Мария ги знае. Затова усложних - че февруари е 28 дни и е най-малък. Мария каза, че на календара в градината е виждала 29 дни. Тогава обясних за високосните години. Много бързо го разбра
Имахме лека разправия вкъщи, че за всичко децата са "Мамо, мамо". Спряха да обръщат внимание, че баща им също е тук. Някак не са свикнали да са с него и аз съм насреща за всичко. И освен обичайните занимания вкъщи сега ми се налага да обяснявам и на баща им кое къде стои, кое как се прави и тн. Получих и реплика как памперс не сменя и зъби не мие. Изобщо не се знае кога и как ще тръгна на работа и как ще съчетавам всичко около децата, моите желания и сума си неща за правене вкъщи... Напоследък определено се изморявам повече...

Бяхме на очен лекар. Нямаше никого! Този път не чакахме сума си време. Мария беше наясно какво и как ще се прави. Всичко точно. Лекарят отново беше страхотен! Говореха си, предразположи я. Прегледа я на апарата и каза, че се виждат положителни промени в следствие на упражненията. Пусна проектора и я накара да гледа с нейните очила. С дясното око виждаше много ситните шипчета. С лявото видя ред-два нагоре, което си беше супер. Лекарят каза, че скоро няма да сменя диоптрите. Очилата не са ѝ надраскани. Препоръча ни контрола през август-септември преди училище. Препоръча ни да увеличим времето за упражнения на около два часа на ден, ако Мария не се изнервя излишно. Сега това тя си го повтаря като мантра, че докторът е казал повече упражнения. Много сме доволни всички!

В началото на карантината, когато водех децата в нашите имахме забавна случка. Взех ги от баба им и ги прибирах. Не ползваме асансьор тези дни. И без това няма нужда от зеседяване. На втория етаж видях домоуправителката и разменихме две-три думи за дезинфекцията във входа. Мария драсна напред по стълбите. Аз водех Симеон. Горе Мария звъннала на вратата. Баща ѝ отворил и с изненада попитал къде сме. Мария казала: Тате... Нали знаеш оня охлюв... Симеон?! Той върви като охлюв по стълбите.  И се шмугнала в тоалетната. Оттогава си имаме закачка за "оня охлюв".

Татавитак - краставица
Фона фани - телефонът звъни (Редовно питат мен или Мария за превод. Напевната интонация допълнително затруднява.)

От около седмица вече прилагам всички дивотии, които ми идват на ум, за да забавлявам децата. И си спомних колко обичахме като деца да си правим палатка от одеяло. Извадих едно тънко, лигаво, много шарено и грозновато. Вързах го за дръжката на секцията, друг край заметнах на стола на компютъра, третия го затиснах на детската масичка, а четвъртият остана да виси отпред като вход. Децата в първия момент не знаеха как да играят, но в последствие си стана любимо място да се мушат. Взеха да влачат и всякакви пособия за "готвене". Така в хола, където не давам да има следи от деца (играчки и прочие), сега си имахме цигански катун! Днес погледът ми не издържа на гледката и преместих катуна в детската. Кошарата от едната страна, стол от другата, леглото на Мария от третата и мир и любов вкъщи (по възможност)!

Предиобед имахме екшън. ММ го нямаше. Бях излязла тъкмо от банята. Децата играеха в детската. Мария дойде при мен и с лека досада каза: Симеон се е заклещил на стола. Отидох и какво да видя? На икейския стол Симеон лежеше по корем. Главата на седалката, краката на пода, а над кръста му минаваше подлакътникът. Тръгнах да го избутвам. Извадих му ръцете и дотам! Главата нямаше шанс да мине! Симеон се разрева. Тръгнах да го вадя наобратно. Да го изтегля нагоре. Да, ама не! Дупето не можеше да мине. Симеон ревеше. Аз нямах никаква опора, за да го дърпам. Мария не беше видяла в каква посока е минал брат ѝ. Оставих го да лежи пак по корем. Мария стоеше до него и го галеше, държеше го за ръка. Мария ревна. Симеон ревна още по-силно. Облякох се на две, на три. Извадих винтоверта и пробвах да разглобя болтовете. Не ставаше и не ставаше. ММ беше на другия край на града. Звъннах на баща ми. Звънях много!!! В един момент се чухме. Татко дотърча от тях. Оказа се, че в бързината изобщо не съм нацелила правилния накрайник Освободихме Симеон. Отне ни време, за да успокоим и Мария.