Хахах еми как е на български? Аз май изтипосах как се пише на македонски, не че на английски е по различно. Ех аз да не помня. не помня днес какво съм яла, но помня супер много неща.

Щях да разказвам една история за преродени деца... Може би друг път. Ще видим!
Днес нали се размотавахме по центъра и се подсетих за друг случай. В нашия блок живее една жена - баба на N на брой внуци. От сина си имат близнаци (момиче и момче) и едно по-малко момченце. Момичето е луда по децата. Буквално може да ми изгледа Мария, когато се тук на гости. Много я занимава и забавлява. Малкото момченце е на 4, т.е. прекалено голям, за да му е интересно с Мария. Просто я минава като малка гара с колелото, пази я и толкоз. Един ден били на Главната и после обяснявал на баба си: "Днес бебе Мими не беше на центъра!". Толкова мило и нещастно го е казал... Щях да падна Много се смях с него! Къде му е дошло на акъл - идея си нямам

За разказване нещо чак толкова ново няма. Носим си новите рокли, правим разходки.
Обаче всеки ден Мария ми изцежда силите Не знам какво става! Торпедо голямо е! Няма спиране, ама наистина няма.
Със ставането вече иска да е навън. Ако се замотаем малко, започва едно мрънканееее... Душата да ти извади. Напоследък вадим нова порция зъби. Май този е 14-ти Придружен е от сополи. Мислех, че нещо е прихванала от моя вирус. Аз нали не бях много добре. Не, оказа се от зъба. Като легне и не може много да диша. Дори не спеше добре няколко нощи подред. Следобед на този нейн сън разчитам аз да си почина. А като започне да сумти и се върти, не мога нито нещо да свърша, нито да си почина...
Напоследък прави и много неща напук. Хвърля, тропа, дърпа, къса... Всичко да е наопаци, тя ще е на терсене. Много усилия ми коства да запазвам самообладание. Тя хем знае, че е беля, хем ходи и го прави. После размахва пръст, че ще се карам, че е беля. Леля беше права, че между 1 и 2 години е ужасна възраст
Все се успокоявам, че е временно и че утре е нов ден. Вчера определено беше вечно на ръба. Вечер мъжът ми чак не вярва как се скапвам психически. Ама то и физически не е лесно. Вече е 13,400 кг. Иска по пързалките да се пуска, обаче аз кръст нямам. Само на люлките мога да я забавлявам.
Стига съм се оплаквала. Сигурно звучи ужасно!
Иначе е много нежна към малките деца. Бебетата ги обожава. Ходи при количките, наднича вътре. После отива при най-близкия до нея човек и слага пръстче на устните. Показва как се пази тихо, че там има бебе, как го гушка, как ще го приспива... В това отношение е много сладка! Даже снощи майка се смя, че имало кой да гледа друго дете, стига да сме се навиели. Ами май навиване няма... За съжаление! Пак имам много болки от операциите и това май още повече ме изнервя.
Хем се надявам на нов ден, в който вече Мария ще е малко по-кротка и спокойна, хем не ми се иска да минава времето. Мъчно ми е, как ще я оставя на ясла. Объркано е с работата ми. Благородно завиждам на мамите с малки бебета. Искам и Мария да си стои мъничка и нежна!
Хехе, свикнах я да носи шапки. Беше голямо предизвикателство това. Слагаме и шноли, фиби, диадеми. Даже тя започна сама да ми ги носи. В началото хората си нямаха друга работа и казваха "Ау, какво имаш на главата! Много си хубава!..." и Мария това и чакаше. Махаха се всички джаджи. После разбра, че хората й се радват и сама си ги иска фибите. Винаги казват, че е усмихната, което не е съвсем вярно. Поне създаваме добро впечатление

Да ти кажа според мен няма мама, която да не те разбира или да е била в това положение, така че не звучи като мрънкане или оплакване. Това са си факти, и умората и всичко.
Дай някоя актуална снимка на Мария. Сигурно много е пораснала вече...

Пънки, ще кача. Сигурно малко по-късно.
Днес е много любвеобилна. От сутринта не е спряла да ме преследва и... ближееее
Вчера пак няколко бебета бяха удостоени със специално внимание. На моменти е цялата дивотия. Стига да иска, е най-милото дете.
Аз и в общата тема споменах. Научи се да върти педалите на триколката. Намерихме начин да изкарва енергията. Седнала, изпънала гърба, очите отворени, чак ококорени и усмивката до ушите! Супер радост! Все още няма сила да подкара колелото, че то дупето тежи. Обаче като я бута някой, тя много се забавлява да сложи краката на педалите, а не на степенките.
Хахаха, току що баба дойде и донесе огромен камион с лопатка. Ще има да извозва пясък. Може къща да дигнем

Браво на нея. Да строи детето, ние като нямаме камион и само кофички-бофички правим
А за въртенето на педалите, определено е голям кеф! Алекс още не може да ги стигне хубаво и да върти за да се придвижва, но и тя се кефи като я бутат. Естествено чуждите колела са по-интересни, ама и ние покрай Вики нейното не го вадим. Вие падате ли си по чуждите неща?

Пънки, то зависи от триколката. Нашата явно е по-малка, защото на комшиите Мария не може да стигне педалите. То зависи и седалката в какво положение е застопорена, че имало регулиране. Кой да знае?!
Иначе тук сме като комуна - цитат на един комшия. От три блока става като вътрешен двор с катерушки и пейки. Вечер е лудница! Събираме се много семейства. Всеки вади по едно превозно средство, кофи, лопати, търкала, топки... Настава олелия голяма. В 90% от случаите децата не играят със своите играчки. Все дърпат към на другите. Примерно, нашите кофи са само за навън, да не ръси пясък вкъщи. Обаче излезем ли, Мария грабва чуждите. Как ги разбира, че не са нейните - върви разбери! Важното е вечер всичко да е прибрано... от някого. На другия ден картинката се повтаря.
Да си кажа, радвам се, че Мария е енергично и общително дете. Като гледам какви зашмулени има! Хванати от гората! Обаче тая енергия се изисква и от мен, пък то не е да можеш винаги да си на 6.
След малко ще пусна снимките

О, чуждите играчки, чуждите манджи и чуждите возила винаги са най- хубавите. Поне дано ги разменят за своите, че има периоди, през които си държат собствените колела, а се качват на чуждите. Все едно могат да карат така, ама нали моето си е мое, а чуждото - общо.

Хоп, ето и снимките - http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35454102 Паролата е: 2344.
Засега с даването Мария проблеми няма. Ама то така са свикнали повечето тук. Е, има и изключения естествено.
Една от любимите игри е със сапунените балони. Врява голяма настава, защото големите деца правят балоните, малките ги гонят и пукат, а всички дружно пищят!
Това коте откъде се взе... Осмисли ни един следобед. Нямаше такава радост и щастливо църкане. Котето се муши и иска да се гушка в Мария. Мария тепа с крачета от радост. Аз пазя котето, че дребната може да го настъпи. Пазя Мария, че котето може да я спъне... После, където котето, там Мария. Където Мария - там тича и котето.
Тук е и снимката, на която се вижда как може балон да се бута. Временно!

Пу-пу! Да ви изям малкото носле на вас 
И мама, и малката са големи сладурани! А на историята с балона се смях от сърце Сега със снимковия материал и илюстрации има.
Като я гледам малката, си припомням тинейджърските години със сестра ми и нейния балон Мини Маус. Тоя балон е ветеран, подмяташе се 5-6 години вкъщи (ама е от найлоновите, не от гумените), окачен на почетно място в трапезарията. Влизаш вкъщи, отправяш се в трапезарията и насреща ти-огромната глава на Мини Маус. Голяма игра беше с тоя балон. Пък кака тогава олекна със 7!!!! лв.

Ой, как се гледат с малкото писе! Обича ли да ги гали и мачка?

Ето продължението на историята с балона - в снимки http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35454186
Ехее, 7 лв. за 5 години си е супер инвестиция. Не си се минала!
Котета са любим обект. Мария много се смее как се търкалят и си играят. Току погали някое коте по гърба и отивайки към опашката леееко го повдигне. С опашката леееко се повдига и цялата задница на котето. Пустите му котета обаче хич не се плашат. Врат се из краката и се забавляват на вниманието.
Иначе с кучетата е също запис. Като кажа кучета имам предвид породи тип теле или тип кон. Мария се набира на количката и с най-страшното ръмжене казва БАУ-БАУ. Ако конят или телето кажат АМ, Мария ще се скрие. Хич страх няма и тича след такива огромни зверове На мен леко косата ми се изправя понякога.

Имаме нов (стар) номер! Нали знаете как бебета на около 6 месеца обичат да ги хванеш под мишници и да скачат? Е, нашата го прави същото, отново. Даже казва "Кок-кок" (скок-скок). Само ръце и кръст да има. Супер много се забавлява, даже прехапва езиче в старание да скача по-добре.
Всеки се бори за голямо бебе. Стига асансьор да има. Снощи баща й към 4-я етаж още попита "Абе, тате, ти не можеш ли по-малко да тежиш?". Ам, мне
Супер старателно чопли и татуировките ни с баща й. Като усетиш тия малки пръстчета и ноктета като бръснач... Бррррр! Тръпки те попиват и гърбът ти става като крокодилска кожа.

Ох, Али, ама наистина сте много големи сладуранки и двете  Кок-кок, само мама да има кръст, че като те гледам си слабичка, няма да е лесно на коците 

Като прочетох това за чопленето на татуировките ме побиха тръпки по гърба, там имам две и винаги полудявам като ме одере ММ. Аз постоянно го карам да ме чеши по гърба  И той някой път задълбава без да иска.. Пък камо ли малко детенце, което се опитва да изчисти мръсното 

Много е порастнала Мария и е много сладка с рокличките

Този първи юни е особено емоционален за нас. Мария получи много желани подаръци. Започвам с подаръците, защото това е една от емоциите, на който и да било празник. Веднъж едно дете се беше заиграло с нещо като мелничка на пясъчника. Такива мелнички под път и над път. Лошото е, че все са леко грозновати пластмаси, тип китайски труд и творчество. Вчера случайно успяхме с майка да намерим една по-симпатична. Следобед естествено я изпробвахме. Има си и лейка, която не можем на този етап да ползваме ежедневно и по предназначение.
Интересното беше, че децата искаха и те да поиграят с играчките. Някои по-големи се опитаха да ги издърпат от ръцете на Мария. За първи път тя да прояви такъв характер! Като замрънка и си ги задърпа обратнооо... Беше ми смешно, защото иначе си отстъпва нещата. Точно този път не ги даде Аз я оставям сама в такъв случай да си решава проблема. Само наблюдавам да не се стига до агресия от нея или към нея.
Другият подарък са фигури на животни. Имам един много ценен за мен зоопарк. Подарък ми е от моя съученичка. Когато заминаха в чужбина да живеят, тя подари най-хубавите си играчки на децата от квартала. Този зоопарк беше донесен от баща й може би от ЮАР, където той работеше. Много ми е ценен и мил спомен. Сега се радвам, че мога да го допълвам като фигури (вече са малко по-лесни за намиране тези неща). Само да порасне още малко и ще мога да й го дам в пълен вид. Сега Мария си играе с части като за възрастта й.
Третият подарък е от кумовете ни. Подариха й тиган с капак, дъска за рязане, детски нож и шпатулка и един морков Е, няма такава игра. Мен рядко ме е виждала да готвя, защото това е дейност по време на нейния сън. Обаче ходи и "готви". После носи тиганчето и ни го навира в устите с "АМ!".
За говоренето - нова тенденция имаме. Започна да повтаря всичко като папагал. Разбира се по интонацията, имитира ни, но все още хората имат нужда от преводач.
Татко вчера ми извади цял кашон детски книги. От хубави по-хубави! Сега вече съм доволна, че мога да й показвам книжки от онези с триизмерните картинки, които се сгъват. Ще мога да я "запозная" и с любими мои герои. Баща й също от край време си мечтаеше за дете, на което да чете приказки.
Сутринта Мария пощуря из Градската градина, скача, тича, ходихме по повечето места с организация за празника. Сега нека се наспи, да има нови сили и ще продължим с игрите.