Много, много красиво и миличко всичко! Браво на госпожите, че се стараят и са с усет към детайлите  А Мария хубаво ги реди от сега момчетата

Те ли са правили поканата , браво
Това е да си имаш рокля, дето се върти, трябва всички да я видат

Ех, тази Мария, усмихва ме  

Браво, добро детенце е Мария! 
Много ми хареса подаръкът за мама. 

Браво на коконка! Чакам снимки да я видя в рокЛата!

За съжаление няма как да покажа поканата в пълен блясък. На живо е къде-къде по-хубава откъм цветове, а и камъчетата блестят Снимки на Мария от тържеството имам 1 или 2. Гледах да правя клипове, че и баща й да я види в разцвет. Ще намеря начин да я покажа.
След тържеството Мария не беше добре два дни. Гледахме се вкъщи. После бяха с нашите на Хисаря за две нощувки. Мария се е размазала в басейна Имам даже снимка как прави морска звезда. Беше смешно, че първата вечер отишла да си мие уж сама зъбите и докато майка отиде при нея, Мария успяла да си изпусне четката за зъби в дупката за стоящия смесител Уж да провери колко е дълбока дупката и се оказала без четка вече.
Напоследък е много мило и внимателно дете Само да има човек време да я гушка! Към Симеон продължава да се отнася като към домашен любимец - гушка го, радва му се, смее му се и той отвръща със същото. Много се занимава с него. От време на време, когато той крещи, а тя си гледа детско, му се кара - Симеоне! Не мога да чуя от тебе. Не виждаш ли, че майка ти, майка ми, нашата майка не е добре? Какво си се разкрещял така! Аааа... Много обича да го гушка прав. Някой го провесва през мишниците, а тя го обгръща. Така на нашите ръце висват и двамата
Наскоро смених кошовете на количката. Просто един следобед преди да взема Мария от градина намерих време и готово. Симеон беше леко в шок Кокореше се и не спираше да се разглежда. Чоплеше с пръст количката отстрани. Беше смешен, защото още е мъничък и някак стои изсипан на една страна, ако не го наглася аз. Мария моментално видя промяната и се хвърли да гушка брат си. Децата от групата тъкмо излизаха навън и Мария ги изкомандори да не пипат брат й и новия кош.
Сложа ли Симеон в количката и започва едно интерзивно ритане. Интересно му е, че шумулкат крачетата по плата на количката. Имах в началото лек проблем, че не знаеше как да заспи Трябваше да приуча и ММ, ако Симеон се размрънка, да го пусне да легне и той сам ще заспи.
Наскоро спечелих един голям рекламен чадър - класически модел, накрая има шип и с луксозна кожена дръжка. Подготвих го да го свалям към колата, че ще ми върши работа, ако съм с децата. Майка от мерак да го разгледа го разтвори вкъщи. Не съм видяла, но в последствие разбрах как Симеон обърнал джуката на рев. Майка бързо свила чадъра. Вечерта и ММ разтвори чадъра. Симеон беше на пода в краката на баща си и като ревна - без предупреждение Казах на ММ да свие чадъра, но Симеон се успокои едва когато го гушнахме.
Косата на Страхльо се сгъсти и стана по-дългичка. Вече се налага да го сушим със сешоара. Не реве, но мрънка и хълца през цялото време "Хе! Хе! Хе!"
В понеделник ще водя Мария да й пробиват ушите за втори път, че й зараснаха дупките. Тя много се вълнува

Александрина на Фери ме подсети нещо.Наскоро четем Пепеляшка и Мария забива въпроса:
- Мамо, защо феята-кръстница-вълшебница е толкова дебела?

Защото мамо не може всички да са слаби и красиви 
Как само си бърборят със Симеон Мама казва, че берат ми е проговорил много по-рано и смислено, щото аз с още едно момиченце цял ден сме му бръщолевили над главата 

Цитат на: Feribotka в 23.03.2018 16:25

Защото мамо не може всички да са слаби и красиви 
Как само си бърборят със Симеон Мама казва, че берат ми е проговорил много по-рано и смислено, щото аз с още едно момиченце цял ден сме му бръщолевили над главата 

Успях да се ухапя и да не се разхиля. Измрънках, че е с добро сърце и няма значение, че е дебела
От второто ММ е в лек потрес от сега. И без това Мария взима въздух от дупето като говори и още едно дърдориво вкъщи ще си е предизвикателство.

Срещата ни с Еми

Еми ми каза, че е в града и направих веднага планове. Исках да заведа Мария на Панаира, за да разгледа и аз да видя какво и как има.
Мария с ММ бяха на вилата от петък вечерта. В неделя сутринта слязоха и тръгнахме по разходки. Времето беше супер студено и мрачно. Първо се видяхме с Еми. Откраднахме й пет минутки. Тя разля една широка усмивка срещу Симеон и той щеше да фръкне от количката Така й се зарадва! Моят ревльо, дето е толкова избирателен, веднага си я хареса. После Еми обърна внимание на Мария и тя беше много доволна Тръгвайки си Мария ме попита: Мамо, как се казваше тази какичка? Вечерта пък ММ каза: Забеляза ли, че Симеон се радваше само на твоята приятелка, а през цялото друго време ревеше? Та така - в града ни Еми има вече фен клуб.
После минахме да разгледаме из Панаира. С двете мои деца и едното на свекърва ми не успях да видя всичко в детайли по изложението за коси и нокти. То там трудно някой може да ме изтрае и им е простено Симеон се размрънка и не спря да реве и хленчи през цялото време. Видях цветята, обаче от студа повечето бяха измръзнали, та и там нищо не купих. Доста се повъртяхме, за да намерим къде беше изложението за кучетата. То пък беше в другия край на панаирното градче, та доволно походихме. На връщане вече бяхме супер изморени, колата ни беше далеч паркирана, събрахме много, ама много студ и едва се прибрахме
----------------------------
Тези дни Мария има страхотно разнообразие. Два дни не беше много добре, та си я гледах в нас, като излизахме по разходки. После беше с нашите на СПА. Прибра се и тръгна на градина. В същия ден имаше плуване. На следващия ден правеха снимки в градината за Великден. В петък тръгна към вилата. Там дядо й и баща й са я дърпали с шейната, играели с мозайката с баба си... Бяхме на Панаира, което за нея беше ново и интересно. Веднага направи асоциация с изложението за каракачанки. Вчера пък си я задържах вкъщи, за да ходим следобед за обеците.
----------------------------
Вчера много се изморих отново. Мария беше по ново време, Симеон по старо и се разминаха с лягане и сън. Съответно аз сновях целия ден из къщи и някак не се получават бързо нещата, когато имам само две ръце.
Следобяд събудих Мария, Симеон тъкмо беше заспал отново. Тя се облече, приготви, аз бях готова за тръгване и оправих Симеон в движение. Натоварихме се в колата и тръгнахме към лекарката. Минавайки през кръстовището случайно видях майка. Тя ми писала, че ще идва с нас, ама кой да види Вайбъра Щях да я подмина като малка гара! Отидохме пред кабинета доволно закъснели с 15 минути поне. Имаше хора преди нас, та успях да отдъхна в чакалнята.
Вътре се навряхме всички Избрахме обеци за Мария. Първите й медицински бяха с бели камъчета под формата на цвете. Сега нямаше бели, нямаше и светлорозови, както се бяхме настроили. Мария много хареса едни лилави, които на определена светлина стоят сини. Майка изведе Симеон, аз седнах на стола и гушнах Мария. Лекарката беляза дупките и много бързо сножи първата обеца. Мария леко трепна, сякаш повече се стресна. Веднага я похвалихме с лекарката и тя Втората обеца сякаш още по-лесно беше сложена. Показахме й как изглежда вече и видях една огромна усмивка.
Тръгнахме си и Мария хвърчеше от радост! Просто беше едно бясно тичане напред-назад. Пазарувахме, обиколихме малко. Чухме се със свекърва ми, та направихме бърза среща. Прибрахме се, а аз вече нямах сили за нищо Симеон навън мълчеше, та поне имах малко почивка от мрънкане и рев.
Тези дни съм смазана психически и донякъде физически. Време само и единствено за мен е бил единият час, докато се подстригвах в събота. Все някой е около мен за компания. Понякога някой взима Мария или Симеон. Никой обаче не се наема да ги вземе и двамата. Честно казано не знам от колко време не съм оставала сама вкъщи или навън. За това да дойде някой да ми помогне с чистене и готвене не говоря - това не е било от поне 7-8 месеца. ММ последните седмици се разби да работи. Така всичко около децата пада върху мен. Започна да се прокрадва една нужда от малко егоизъм за два часа сама някъде да правя нещо и да няма никой, ама наистина никой около мен. Много се надявам скоро да си открадна такова време.

Цитат на: Alichka в 27.03.2018 10:31

Тези дни съм смазана психически и донякъде физически. Време само и единствено за мен е бил единият час, докато се подстригвах в събота. Все някой е около мен за компания. Понякога някой взима Мария или Симеон. Никой обаче не се наема да ги вземе и двамата.

Е, аз пак да напомня онзи момент, когато ти беше криво, че освен свекър ти, никой не е хвърчал от щастие при новината за Симеон Който си има деца, да си ги гледа!
Много е малък Симеон, след две- три години ще ги искат заедно, стига Мария да е съгласна да дели баби и дядовци. 
Честити ви обеци Следващите да са златни и с диаманти . Дано лесно заздравеят дупчиците и този път да не се губят.

Али, уморена си, но направо ти завиждам за активността! Така както го описваш на мен ми звучи като едни много пълноценни дни 

Със здраве да си носи Мария новите обички!

Цитат на: svekarva в 27.03.2018 11:14

Е, аз пак да напомня онзи момент, когато ти беше криво, че освен свекър ти, никой не е хвърчал от щастие при новината за Симеон Който си има деца, да си ги гледа!

Аз се успокоявам със спомен от първия преглед със Симеон, когато док каза, че бебето е едно. Едва тогава ММ загрял, че току виж са повече
Свекър ми нали наскоро изплю камъчето. Той си има пристрастия към ММ, но не заради визуална или характерна прилика. Просто свекър ми е второ дете, ММ е второ дете, Симеон - също... Та той си знаел какво е да си по-малък.
ММ говорел на Мария, че след време ще се качват на вилата той с Мария и със Симеон, пък аз - ако съм искала. Каза, че един-два-три пъти сигурно ще ми е хубаво да съм сама , но в един момент ще ми залипсват

Бубе, истината е, че след време човек си спомня умората, но някак не я усеща вече физически. Просто е спомен. А чувството за пълноценни дни е незаменимо. Имало е трудни дни от майчинството ми с Мария, особено последните 6 месеца. Обаче сега към такива неща се връщам...

Растат децата ей.Наистина умората е спомен, но избледнява и се сещаш с усмивка за нея.А с второ предполагам си още по-организиран и се наслаждаваш на моментите.

Абе сам не си е работа. Често се сещам и се чудя, какво правите наистина хората с две деца, за да останете що годе нормални.. И не знам.. Нямам отговор. Имам огромна нужда от Себевремето.
Направо ти се чудя как си толкова читава при това натоварване. Ще мине и отмине, аз лично помня само психическия натиск, физ умора бързо ми се изпарява.
Верно че сами трябва да се оправяме и все пак... звъня й на майка ми да идем на кино за два часа, във време в което той си ляга и само тогава можем и почват уговорките- не, доведете ми го.. Значи за да ида на кино, трябва да му разваля режима, за да не й скърша удобствата на нея и баща ми.
При теб май поне това го няма, радвай се на което.

Еха имате си обицици (както казва Звяр  )

За умората, имам чувството че понякога сама си я причиняваш, ти хич нямаш навик ей така нищо да не правиш, всеки ден си на някъде, по някоя институция, до някое магазинче, а и мъж си намерила подобен който даже и уикенда не остава вкъщи и работи по нещо. То ти няма да се промениш, ама особено в такива дни като днешния ти идва ах и ох да кажеш. Аз за това лично гледам да имам уикенди на нищоправене, да гледам сериали и да седя в тишина, защото просто е нетърпимо понякога и имам нужда от рестарт,та и ти така.