Подкрепям всяка дума на Свекърва.

Влизате в нов етап.

В случай, че искаш да знаеш, мисля, че песента за ало-то е това:
http://www.moetodete.bg/pesni/alo-alo-mamo.html
Имахте ли празник на мама в яслата вече?

И аз да се изкажа по темата с отрицанието - напълно нормално е. И напълно те разбирам, че си нервна, важното е когато на теб ти се изчерпи търпениението, таткото да е спокоен и да е бъде омиротворителят
И нас често се пеят разни песни с първите им две думи......много нови детски песнички са се навъдили - ходи им хвани спатиите 

О, Фани, Мерси за текста. Ще я потърся и с мелодия.
Чувстам се гузна, виновна, безсилна за липсата на време и търпение. Почивните дни гледахме епизоди на Маша и Мечока. Мария седеше в мен и се гушкаше. Ако станех, ме привикваше пак да съм сядала на стола на компютъра, а тя в мен. Беше невероятно само да стоя, да я гушкам и да усещам как главицата й мирише на бебе!
Бях я облякла в събота с един дънков гащиризон. Много рядко го слагам, защото е адски непрактична дреха. Обаче... Гледах как Мария е сложила ръчички в джобчетата и ми говори нещо. Ами то си е едно умалено човече със своя представа за света. Вече не е бебе, но все още е много беззащитно. Ох, щях да пиша нещо за първите спомени, но съвсем ще ревна. Друг път, като имам свободно време, че малко ще е странно така да се явя пред колегите.
Горе-долу се овладях! Идеята ми е за първите спомени въобще. Моите първи спомени са от морето, когато съм била на 3 г и половина. Имам ясни представи кое как беше, какво се е случвало и тн. Не помня малко преди това как нашите са си купили кола. Помня обаче как дойдоха баба и дядо от Русе и донесоха огромен кашон. Всичко ахкаха и охкаха! Аз по- се впечатлих от кашона, а не от телевизора Електрон вътре Помня, че когато ме преместиха в детската градина ми беше много мъчно за яслата. После сме ходили да носим торти за моя рожден ден и дори без повод. От детската градина помня двете крайности като случки, отношение. лятото ни пускаха в смесени групи в голямата ясла, а не във филиала, където по принцип ходех. Там беше искински кошмар, защото бяха различни правилата. Никой не ни познаваше и бяхме някакви си деца от филияла. Имаше друго отношение към нас. Нямах късмет да бъда гладана от баби и дядовци, защото моите такива бяха много млади и работеха. Завиждах с цялата си детска душа на тези, които не ходеха в смесените групи.
В тая връзка искаше ми се Мария да има също хубави първи спомени. Тя е може би още доста малка, но вече забелязвам, че започва да запаметява трайно някои неща. Последно време изпитвам лек страх как точно тя ще ме запомни. Какви ще й бъдат първите представи за моето отношение, внимание, грижа. Много мисля по този въпрос!

Вчера ме изби на смях след поредните щуротии. Реагирах с:
- Ей, Мушморок!
Мария:
- Ей, Мокойок!

О, Али много си чувствителна, ама според мен прекалено много ги мислиш нещата  Няма лошо де, но аз от сегашната си възраст изобщо не мога да кажа какви са ми първите детски спомени, камо ли каква ми е била представата за мама...то е просто мама, някак си по подразбиране е идеализиран образ Детските души са чисти и според мен точно майката няма как да се запомни с лошо (освен ако не е краен случай, но това е друга тема )

Много ми е интересно да чета за отношенията майки-дъщери 

Али, много мило ми стана, когато прочетох последния ти пост.  
Сигурна съм, че дори и толкова мъничка, Мария ще те запомни само с хубави неща. Та ти си и мама, най-незаменимата и единствената на света.  

На 15-ти имахме тържество в яслата. Този път, за разлика от Коледа, бяха поканени майките. помолиха само по един родител, за да не става лудница.
Взех си почивен ден. Поглезих се, свърших си и полезна работа. Два часа преди тържеството вече бях гримирана, лакирана, облечена, готова... Направо нямах търпение! Все едно аз щях да изнасям представление - така ми трепереше душицата.
Отивам в яслата и гледам пред едната врата се събрали над 20 човека. Това не беше пред входа на нашата група и разбрах, че и друга група днес празнува. Завивам зад ъгъла и не виждам никого Отвътре се чуваха песнички и всичко в мен се срина за части от секундата. Помислих си, че съм объркала часа и съм закъсняла, че вече приключват. За щастие в този момент видях 2 майки. Оказа се, че сме най-нетърпеливите. Всичко било точно с часа. Отдъхнах си!!!
Позабавиха се, че в другата група не били свършили, а те ползват една и съща уредба и ги снима един и същ оператор. Пуснаха ни да влезем - минахме през помещението, където се хранят децата, после през игралното и влязохме в спалните помещения. Там пуснаха вертикалните щори и ни инструктираха, че оттам ще гледаме. А някое дете си види майката - а ревне - всички ревват! Накачулихме се на прозореца и зачакахме.
Мария беше информирана, че имат празник (пазник). От няколко дни не спираше да го повтаря. За тържеството подготвихме едно бяло боди с дълго ръкавче, рокля в коралово с две малки бели харбалички, бял фигурален чорапогащник. Естествено чокото (коке-то) беше съобразено с цвета на роклята
Децата ги бяха събрали в помещението, където ги слагат на гърнета. Започнаха да излизат - всички пременени, нагласени. Когато си видях моето гардже - всичко затрептя отново в душата ми Не спирах да я гледам. Не можех да откъсна очи от нея. Седнаха на столчетата, едната госпожа започна да говори, да обяснява за пролетта. Прикани ги за запеят. Всички пяха, а Мария само стоеше и гледаше. После станаха на хорце, за да танцуват. Не видях добре, но Мария май се дръпна, когато едната леля посегна да я хване за ръка. Оставиха я да си стои на столчето. Другите се въртяха в кръг, пяха, а Мария само ги наблюдаваше. На следващата песен се включи в групичката. Много смешно ми стана, когато я видях на "хорцето" да подрипва буквално. Другите просто си ходеха, хванати за ръце, а тя набиваше крак и чокото се подрусваше в такт Чокото се виждаше отдалеч, защото Мария е с почти глава над останалите
Въртяха се, пяха, пак сядаха, ставаха... По едно време имаше танци по двойки. Мария се хвана с едно момченце Мартин - в пъти по-рус от нея, а доколкото разбрах и почти толкова бесен като нея. После пак се хванаха общо и пак се разделиха по двойки. Дойде момент, в който казаха, че можем да влезем в игралното помещение. Аз бях далеч от вратата и влязох от последните. Операторът трябваше да хване всяко дете как се гушка в майка си.
Повечето деца се прегръщаха с родителите си, а Мария се беше изправила в другия край на стаята и търсеше някой познат с поглед. Като ме видя и грейна!!! Затича се към мен с "мама, мойта мама" и буквално се хвърли в прегръдките ми. Така се гушка!!! Тя по принцип се гушва и хуква на някъде, за да потича и покаже колко е щастлива. Сега просто стоеше свита в ръцете ми и само мушеше личице в моето. Разгледа бижутата ми, погали ме. После вече дойде момент да покаже кое къде стои. Започна да шава във всички посоки и да сочи - виж, виж. Хвана микрофона и искаше да пее. Беше вече изключен и й позволих да го види. После ми показа каква украса имат в стаята, какви играчки. Дойде и нашия ред да ни снимат Големи усмивки раздаваше!
Така лице в лице я забелязах, че имаше още следобедна закуска около устата Виждаше се само от много близо. Стана ми смешно за моето гардже приказката колко е вярна.

Представям си как ти се е свило сърцето, докато си гледаш детенцето. Милата Мария, дай една снимчица да я видим колко е хубава с тоалета. 

Мария се отпусна и хукна в спалното помещение. Показа ми легълцето, където спи. Седна на него и затърси пижамата. Не я намери. В последствие се оказа, че този ден пак е пропуснал памперсът и пижамата вече беше приготвен за пране в раницата. Видях, че под чаршафите са й постлали найлон. Последният месец много напикани пижами ми връщаха. Бяха помолили да минем на по-големи памперси и започнах да й слагам вместо 4+ петици. Вкъщи с 4+ си е съвсем нормално. 5-ците ги ползвах само нощем. Отново си дадох сметка за адаптирането в яслата. Ако Мария е два дни вкъщи не просто стои на гърне. Почти винаги пишка, може по малко, но има. В яслата не иска да пишка на гърнето. Редовно преди обедното лягане отказвала. Вкъщи вечер изпада в истерия, ако искам да я сложа на гърне. Едва преди да я изкъпем, има някакъв резултат. От 4 месеца насам ние се върнахме толкова назад!!! Не сме в застой - в регрес сме! Тя лятото си казваше кога й се ака, казваше за пишкане, но не можеше да стиска и се напикаваше в същия този момент. Сега просто нищо не казва, а отказва каквато и да било като стъпка напред.
На излизане вече Мария се беше разбесняла. Търчеше, не можех да я хвана, да я преобуя, облека. Събираше и подреждаше всички столчета в залата. Излязохме почти последни. На стълбите клекна и ни напред, ни назад. Тук имах скрит коз Бях взела Барни от вкъщи.
Предния ден този същият Мартин имал рожден ден. В една торбичка с яйцевидна форма и нарисувано пиленце имаше цял наръч сладкории - сокче, шоколадово яйце с играчка, няколко бонбонки, които успях да изям тайно и кексчето. В повечето случаи знаем, че дадено дете е имало празник. Сега всичко беше много красиво направено с етикетче кое дете е празнувало.
Мария се емна по стълбите бързо-бързо. Долу дадох обещаното и тя отново хукна. Какво беше това чудо - на отиване към яслата падна два пъти. Препъна се сама. Без сериозни последици. На връщане й казах да не тича, а тя тъпчеше кексчето в уста, дъвчеше, хилеше се и търчеше В един момент изтърва един залък. Разплака се и в яда си пак падна в най-голямата кал Вдигнах я и обясних да хване мама за ръка. Хем се ядосах, хем ми стана жал. Размрънка се, че иска пак Барни, ама й го съкратих. Казах, че няма откъде да купя и ако ме беше държала за ръка, щеше сега да яде. Кексчето е паднало, защото тя не е слушала мама.
Вкъщи Мария се развихри. Целият репертоар се изпя с пълно гърло. ММ чак съжали, че не се е отпуснала в яслата и не е пяла.
Вече нямам търпение за диска
---------------------------------------
Вчера ММ взе Мария от яслата и е носел солети. Мария изтървала едната солета и баща й я питал - тази каква е. Мария: мъсна. Тате, дай чиста! Мръсната щяла да бъде за йепчетата и гълъбете (врабчетата и гълъбите).

Миме, снимки нямам. Гледах да не снимам, че децата щяха да видят светкавиците на телефони и апарати. Ще чакам да видя дали има снимки в диска.

Пореден мой пост, ама не мога да допълня предния.
Днес майка взима Мария от яслата. Идват в нас и майка пуска "Маша и Мечока". Мария в един момент:
- Бабо, йопчо не тая песен! (Бабо, изобщо не тоя клип).

И понеже Фани подсказа - намерих това https://www.youtube.com/watch?v=kWNYHrq78ik Мен ме впечатли комбинацията подходящото гласче и видеото. На глас се смях как си запретва банския, за да кърми.

Мария в четвъртък сутринта вдигнала температура и от яслата ми се обадиха. Майка я взе, а аз се уговорих с шефа, че трябва да тръгвам. Майка си имаше ангажименти, та по мое настояване трябваше в 11:30 най-късно да си тръгна. В 12 и... с много мрънкане успях - Е, ще си ходиш де! Това получих като отговор от шефа ми. Супер много ме ядоса , защото измисли 1000 неща в последния момент, а някои от тия неща можех същия следобед да ги върша от вкъщи.
Ходихме на лекар в петък. Изписа ни директно АБ. Не знам защо! Тя по начало не изписва току така силни лекарства. Този път обаче директно на антибиотик минахме. Не си взех болничен. В петък до обяд бях вкъщи, а следобед майка дойде. От работа се чувахме с майка. В един момент ми каза, че Мария се фръцкала. Казах да влиза в детската и да види дали не иска Мария вода. Беше рано за ставане от следобеден сън. Оказа се, че била вдигнала температура. Майка пак ми звънна и вече температурата била паднала на 38,5. Ужас някъв! Мария плачеше по телефона и искаше да си дойда Такава буца ми застана на гърлото! Понеже имахме нов колега, шефът ни пусна навреме. Това е огромно изключение!
В събота беше добре детето - целия ден. Вечерта пак вдигна температура. Някакъв шок изпитах, когато видях 39,5. Нищо друго няма! Само температура, ама каква. Цяла нощ марширувах спалня-детска, за да съм спокойна.
Днес няма уж нищо, ама още ми е едно свито...

Сега нещо положително.
Мария беше облечена в анцуг с широки джобове на горнището. ММ излезе от банята и тъкмо се оправяше в спалнята. Мария с ръцете в джобовете влезе в спалнята и супер айляшки: Ко праиш, тате? Той: къси-дълги, къси-дълги! В следващия момент избухна в смях: Оправям се, тате, след банята.
Вечерта разчиствам масата, редя чинии в съдомиялната. Мария с гръб към мен на столчето за хранене. Подава се изведнъж една руса главица и: Ко праиш, мамо? Сега това е лайт-мотивът: Ко праиш,....? За всяко нещо - правя закуска, вечерям, мия, простирам... Много сме близо до въпросът ЗАЩО?

Душичка, дано вече да е по-добре.  И аз бих се изплашила, ако видя толкова висока температура.  Иначе е голяма скица. Представям си я каква гъзарка е била с ръцете в джобовете.

О, Али, ко паиш? 

Става интересно нали? Тепърва започват бисерите

Беше ми любопитно да прочета за тържеството, при нас никой не съобрази, че ако ревне едно дете може да провали цялото тържество и Бубет изяви актьорските си умения веднага щом ме зърна - настана пълен хаос ....
А оздравя ли вече малечка?

Сноу, вече сме добре, благодаря! Ето нещо специално за теб:
Тръгваме сутринта кой за ясла, кой за работа. Говорим нещо по пътя и Мария я хваща питанката:
- Мамо, ко паиш?
- Вървя по улицата.
- Мамо, ко паиш?
- Отиваме към яслата.
- Мамо, ко паиш?
- Обяснявам ти.
- Мамо, ко паиш?
- .......... - без думи вече

Правя забележка или повишавам тон и... "Мамо, ко паиш?". Е, отговорът е супер сериозен: "Карам се" В същото време ме напушва неудържим смях

Не съм обяснявала за първи март.
Вкъщи вързах мартеничка на Мария с "бУхАл" (всяка гласна ясно се натъртва и подчертава). С баща си заедно бяха купували мартеничките и тя си избрала с "топче" (мънисто).
В яслата била дошла Баба Марта. Вързали бяха мартенички на ръцете на всички деца - страхотно червено цвете от плат с бяло копче като тичинка. Баба Марта ги захранила с питка с мед. Да, ама Мария не беше яла мед до този момент и... Резултатът беше неколкократно разстройство. На другия ден всичко беше наред, само дето продължи да вади мак от поръската на питката
Мартениците са супер актуални и до днес. Сега на ръката й остана само тази с бухала, ама се показва наляво и надясно... Не знам как ще преживее свалянето им Песента за Баба Марта се пее с пълно гърло, та чак на викане го докарва.

Ами няма да сваляте мартеницата освен, да си я носи като бижу
За питането "ко паиш?" майката му е да спреш да отговаряш в случаите, когато я хванеш, че задава въпроса механично. Тя и не очаква отговор, това е повод да започне или продължи разговор. Понякога помага контра въпрос "ти какво виждаш, че правя?". Хехе, много сладък период е това, ама едва като премине го оценяваме.
Радвам се, че Мария е добре. Да идва вече пролетта и да се махат гриповете.