Мария си я зная, та няма да я коментирам , ама лелята е голям образ Как сте я хванали, гледа поучително и наставнически, съвсем като леля

Свекърва, точно това си помислих, как гледа, някак зряло като леля хахахаха  

Али, да кажа че преди да ти видя снимки си те представях и аз по-възрастна, някак по сериозна на вид.. А, ти си толкова сладка...  

Големи сладурани са и двете.  Лелята какви бузи имаа   

Айде, аз чакам играчките 

Хахаха, разсмяхте ме искено! С толкова нови попълнения из форума, вече хич не съм от младите тук Ами така де - на 28 години съм - дърта магарица, дето й е време да е женена, и дете да има. Сега се замислям, че отдавна мои снимки не съм показвала, да.
Фери, косата по принцип ми е чуплива и рошава На сватбата хич нямах време да се оправям. Бях я дръпнала със сешоар, а после уж букли отпред правих. От лек дунавски полъх, букли не останаха по края
Иначе Мария е руса, както баща й е бил като малък. Даже и неговата коса е била така навита на букли и лимбички В последствие косата му е потъмняла и се е изправила. За изправянето не съм виновна аз, а пубертетът му. Виж, сега покрай мен доста се подбели отстрани Той и свекърът е прошарен, но за сметка на това има коса като за трима млади мъже. Човек да му завиди чак
Не знам дали ви е направило и впечатление колко много светли бебета се раждат в днешно време. Колелото се е завъртяло. Аз имах много малко съученици и съученички, които бяха руси и/ли със сини очи. Сега светлия ген превзема това ново поколение. Поне около нас това е много силно изразено.

Като говорим за коси - кумата ме утрепа с логика. Беше поставила ултиматум на кума. Първо - да се оженят. Второ - да се оженят млади, докато още имат коси по главите. Докато ми разказваше това, аз вече скимтях от смях, а тя поясни - Ами виж сега! Генът си е ген! Като гледаш на баща му летището, Владо няма да избяга надалеч. Може ли след време да се женим и да се налага младоженецът да е все в гръб сниман

Панде, явно съм изостанала. В Казанлък съм ходила като ученичка и то само до гробницата. Така и не съм била по тези фестивали на розата.
За името щях да се обяснявам. В началото се пробвахме по инерция да казваме Мими. Някак си това много бързо отпадна. Защо? Като се роди едно бебе и се заговаряш с куп хора за името - защо и как си решил да се казва така. Оказа се, че около нас към 90% от децата се обръщат по някакъв съкратен вариант. В това лошо няма, стига да си чуват и цялото име. Чуват го, обаче по какъв повод?! При каране! Повечето деца замръзват, като им се каже цялото име. Това ми е нещо адски неприятно. Хем си харесал това име за детето си, хем не го наричаш така, а се стараеш до неузнаваемост понякога да му "смачкаш" името. Отделно първата институция, в която детето ще си чуе цялото име, е училището. В ясли и градини наричат децата по съкратен начин. В училище обаче не винаги ще бъде така. В един момент ти си свикнал да се обръщат към теб с някакво съкратено име, цялото име е асоциация за беля, скарване и... Едно напрежение се получава... Не знам доколко ме разбирате.
Племенникът като се роди, решиха, че ще е само на галено име. Стигна се до там, че хората не се сещат, че детето има имен ден само защото името няма нищо общо с обръщението. Дотолкова е променено. Дразни ме и когато на големи мъже и жени им се говори като на 4-годишни. Тя и моята свекърва си е махнала -йка навремето, че "зряла жена, пък с такова име". Като изходихме от всичко това, с ММ решихме, че предпочитаме цялото име. Тук той има доста голяма роля. Е, от време на време като ме избие хем на смях, хем на каране, казвам "Марийке, ти уши имаш ли?" или нещо такова

Така - за играчките гледам Ина писа. Много ми се искаше нещо за игра вкъщи - времето го предполага Исках и нещо с животни, понеже това е много актуално сега при нас. В крайна сметка поръчах този лабиринт и този пъзел с дрешките на снимката. Уникални са на живо Много по-добре изглеждат от снимката. Специално на Woody много ми харесва рисунъкът на играчките. Животните хем са с меки форми, хем са разпознаваеми, както беше казала Ноар. Аз съм се занимавала с детска стока преди време и се нагледах на кич и неясни форми. Както се шегувахме тогава с колегите - развиват детското въображение дали е куче, прасе, мравояд или слон

Спирам

Али много ми допада твоят начин на мислене и твоите разсьждения. Винаги те чета с удоволствие. За името не се бях замисляла. Толкова си права…

Играчките са много хубави  Браво значи !!! Ще кажеш дали я занимават добре.

Мда, за името имам подобно виждане и аз. Примерно, към сестра ми винаги се обръщам с цяло име, рядко с галеното и тя все си мисли, че нещо ще й се карам. Но пък там грешката идва от баби и дядовци,които я лигавеха безумно в ранните й детски години.
Играчките изглеждат интересни, браво за избора

Али, наистина си много увлекателна  Изобщо даже през ум не ми беше минавало подобна логика за името, но ми допада  Само не знам колко е приложима за всички имена, щото мойта Христина примерно ми е някак си много дълга и тромава...извинявам се отплеснах се пак  Благодаря за поясненията  относно русите и белите деца...нз покрай мен са главно момченца и са доста мешани, има и чернички, има и белички, ама май верно преобладават по-белите и синеоки

Как ми хареса мисленето ти за името. Особено на това прекрасно име Мария така ме е яд, че го съкращават масово. Ето и мен цял живот Ели. Сега на моят Михаил, въпреки че ги помолих, му казват Мише. И той им казал, че е Михаил и те, ама то Мише е толкова хубаво.

Това с името са си някакви мои си възприятия и таласъми в главата Не че е общовалидно. Не че аз не се обръщам към близки, приятели на кратки имена. Хахаха, даже майка и татко са си кръстени с кратки форми на оригиналните имена.
Аз и друг път съм го казвала - другият ни вариант за име беше Божидара. Малко е неразбираемо как се казва детето, ако я подхванеш на Божка, Божи, Боги, Дара и прочие. Това явно ми наклони везните рано-рано

Един от бисерите на Мария беше за името на майка. Сега казва "Ома", което знам, че на немски е баба. Посмях се с Мънинка и обясних, че баба й говори английски, ама не и немски. Така де - да се настрои детето в друга посока

Вчера ме изуми Пуснала съм детски песни в you tube и те си вървят една след друга. Мария гледа, аз се приготвям да излизаме. В един момент идва при мен и ми казва "Ало!". Пак повтаря, аз я гледам странно, защото телефонът си мълчи. Накрая я накарах да ме хване за ръка и да ме заведе - честа практика ни е. Води ме до компютъра и ми показва "Ало!". Разбирам, че не иска тази песен. Пускам "Балонче хвърковато" (следващата поред). Мария ме поглежда, посочва монитора и казва "Ало!". Кой да види, че след балончето трябва да започне "Ало, ало, слънчице" Как е запомнила тази миниатюрна икона!

Да и аз много съм размишлявала върху имената от такава гледна точка. Ама аз искам да имат галено, точно, че като си чуят цялото име да знаят, че става дума за нещо сериозно или им се караш.  На работа едното има галено име, а другото няма - накрая и измислих едно и ѝ казах, че като чуе, че и казвам така, да се сеща, че е сгафила нещо.

Играчките са супер, особено тази с момиченцето. Бих си поиграла с нея  

Хахаха, Панде, затова те обичам! Супер обратна логика имаш за много неща
Да ти кажа като това с момичето има цяло семейство мечки за обличане. Малеее, побърках се Иначе лабиринтът ни е по-подходящ като занимание точно сега, че се учим как казва голямото животно, а после фалцетно се демонстрира малкото Мъчим се и да обясним как пилето е син/щерка на кокошката... Зверилникът вкъщи е пълен!

Ха, като писах "кокошка". Братовчед ми много го е страх от птици. На сватбата трябваше да пускат гълъби. Докато ги вадиха от една кутия, единият гълъб се разпърха. Братовчед ми, както беше протегнал ръце напред, така бързо ги скри зад гърба Вземе го ухапе! Преди години същият братовчед беше изръсил "Тази кокошка цяла нощ ще кукурига ли?". Може да сме от градо, ама нека не стигаме дотам, нали

Как се е навил изобщо да пускат гълъби тогава? Едната ми шаферка има страшна фобия от птици. А преди това ми беше и съквартирантка. Един ден на перваза в стаята й кацнал гълъб- разбраха и комшиите. 

Хихи всичко запечатват тия малките, направо да им се чудиш 

А братовчед ти похвално, наистина, че изобщо се е съгласил за гълъбите

Мария е по-хубаво от Божидара

То при женските имена в звателен падеж няма промяна, но при мъжките е доста трудно, ако завършват на съгласна. При Михаил, да речем, Михаиле става, ама за моя Николай нито Николайо, нито Николае върви. Та вечно сме на умалителното Николайчо, което също е съвсем друго по замисъл. Ние им казваме на цяло име, в училище също, но в Америка не става. Там повече от четири букви никой не казва, та на дърти години свикват с галени имена. Май няма значение какво искат родителите, обстоятелствата решават