Али, прекрасна бременна си 

Може би, защото си изживяла такива неща, но винаги, когато пишеш ми изглеждаш като много по-здраво мислещ човек за години си и редовно забравям, че си доста млада. 

Искам да ти пожелая по-скоро да се отдадеш на хубавите дейности, които си замислила и да не ходиш на работа 

Оо аз съм по- напред 14/04, тук при нас всички прегледи са по седмици, затова и така попитах.
Винаги ми е мн интересно да чета за Мария, малка умна прекрасница! Но и когато те чета ми става мъчно за моята  София, че е отделена от бабите и дядовците си, и колко е ценно да си близо до близките си!

О, да, прегледите са по седмици. Обаче на тая тема съм супер обременена, та когато се сетя, тогава проверявам как точно се движа. Иначе не го мисля! Щом рита бебето, нямам контракции или кървене, другото е на заден план.
Да, връзката с бабите и дядовците е важна. Обаче не е само до разстояние! От вас зависи да й говорите за тях, да разказвате, да описвате какво ще е, когато са заедно , къде ще ходят, какво ще правят. Едните ми баба и дядо бяха на 300 км във времето без Интернет и Скайп. Това не означава, че не съм имала връзка с тях. Имах, и то много силна. Майка и татко много са ми говорили за тях с повод и без, а това също има значение. А такива прекрасни спомени имам...

Тони, мила, просто съм си шантав водолей!

Али,  такива дрехи за " дебели" не правят 

Страхотно изглеждаш  , много е хубаво , че Мария ходи с желание на градина, а още по-хубаво е че не боледува много.Така ще ти е по-лесно на теб, а и тя ще си има нейните занимания и игри с връстници.

Много обичам да чета, като пишеш, пожелавам ти много спокойствие в оставащите месеци.

Права си, така е! Добре, че е скайп, почти всеки ден ги вижда. А сега чака с нетърпение да доиде едната баба, после другата и така ☺  Но е мн хубаво, че сте толкова наблизо, за помощ за вас, разнообразие за детето, радост и за тях най- вече

От последните часове по танци...
Събира ръце над глава като балерина и напевно обяснява:
- Слаааагаме ръцете на кръста - с плавно движение отпуска ръце.
- Пригоооотвяме десния крак - подвива десния крак и докато обяснява следващите стъпки леко пристъпя и се клатушка, докато се бори за равновесие.
- Зааапочваме да броим "Раз-два-три, раз-два-спри!" - тук започва да редува краката, като често броенето изпреварва тупкането с крака. Все пак е забележително, че редува много равномерно краката и добре вдига колена.
Вчера преди баня беше чисто гола и правеше същото упражнение, застанала пред баща си. Само че вместо да сложи ръцете на кръста, ги държеше леко настрани както прабаба ми казваше "като капушиво пиле". Баща й я подкани "Ама сложи ръцете на кръста. Защо не ги държиш там?". Мария моментално отговори: "Ами защооото ми е студенооо!"

Превод: капушиво пиле е такова, което я го бъде, я - не!


Изводи от последното щателно разглеждане в огледалото на моя милост:
Ако се позовавам на суеверия, то за мен е напълно вярно, че очаквам момче. Свикнала съм като бременна да съм по-обла, а сега откъм корем съм доста ръбата!

На таблото в градината са извадили проекти на децата. До момента Мария ми е носила вкъщи рисунки, които са по-скоро драскане с цветни моливи на бял лист. За първи път показват нещо оцветявано. Нямам идея до колко са им помагали.
Определено съм много приятно изненадана Почти няма излизане от очертанията, използвала е доста цветове като ги е редувала. Има и много по-добри резултати, но има деца, които са с почти година по-големи от нея.

Съобразила се е и с останалите цветове на картинката.
И една снимка от близо.

Да, правилно е разбрала задачата
Като гледам мома Кристияна под нея как е зачернила рибата, направо е супер детето!

нямам навика да пиша по бебе темите, знаеш ме. 

Но ме предизвика с дългия пост и това за ден да мине, друг да дойде, както аз му викам.
Брояла съм всеки ден. Също като теб. На 33 няма как да е другояче... чувствах се отговорна да го износя, въпреки безумните мъки.
Даръл... захранен е с него, по същия начин- само това можех да чета.

често си мисля за теб и смятам че рядко човек запазва психиката си след всичко което си видяла. И да, думата е Видяла. Аз нямаше да съм жива  психически, най-вероятно. Предавай и това на децата си, доколкото е възможно. 

Включвам се да покажа поредното занимание в градината.
Майка беше споменала, че ми е изпратила снимки на пощата. Отварям аз и виждам картинките по-долу. Питах Мария какво са правили и оцветявали, а тя - Нищо! Как "Нищо"? Казах й, че баба й е снимала картинките от таблото, а Мария: Ааааа, приказката за Врабчо. После много подробно ми разказа приказката. Станало студено, вече било зима, а Врабчо нямало къде да живее. Момиченцето му направило къщичка и я закачило на дървото. После сложило трошички, за да се наяде Врабчо. И накрая той бил много щастлив - вече имало къде да живее и бил сит и доволен.
После говорихме, че и на вилата ще сложим такава къщичка, за да има птички, а Мария държеше точно Врабчо да живее там
Бях изключително приятно изненадана, че не са им дали просто картинки, на които да оцветят даден детайл, а са им разказали цяла история.

Има много хубави картинки Личи си, че децата са се старали и са отделили време.
Другото, което ми прави впечатление е, че ги карат да оцветяват различни форми - квадрат, кръг, трапец... Бяха правили апликация на снежен човек - първото, което бяха показали на таблото. Апликацията представляваше три кръгчета с различен размер и целта е била правилно да ги подредят от най-голямото към най-малкото. За съжаление него го нямам сниман.

Али, от много време не съм писала, но искам да ти честитя! Много се радвам на хора, които се решават на второ. Определено е много трудно, особено разпределението на внимание. На мен на моменти сърцето ми се къса, като вземат да се карат кой да гушна, но в крайна сметка порастват. Радвам се, че си се контролирала от към крайности, при непослушанието на Мария. На мен ми е много гадно като нашляпам Алекс някой път, а тя не е толкова виновна, просто е капката, която прелива чашата. Ще се радвам и ще следя вие как се справяте. Аз определено мога да се дефинирам като провал. Но хубавото на децата е, че забравят и прощават!
Успех и нека всичко да е наред!

Пънки, радвам се, че писа. Не е кой знае какво геройство, че се решихме за още едно дете.
Не съди толкова строго себе си. Ти винаги си показвала колко си амбициозна. Сигурна съм, че просто сама си вдигнала високо летвата. Пък и при теб децата са с малка разлика, което също оказва влияние.
Много ще се радвам, ако намираш време, за да пишеш отново тук. Как сте? Ти още ли си в майчинство или се върна на работа? Разкажи ни във вашата тема. Толкова отдавна не си писала!

Али да ти кажа геройство си е! То вече хората едно не искат, пък камо ли две.
Иначе ми се щеше да е просто въпрос на амбиция, но напоследък си изтрещявам сама вкъщи и най вече това оказва влияние.
Но специално като за теб се отчетох в нашата темичка. Ако намериш време може да ни прочетеш!