Понякога имам чувство, че нещо тика Мария да прави бели. Снощи стоим пред блока, а тя не спря да се чекне по стълбите. Те многото стълби - 2 на брой. Докато не падна, не се спря! Нямаше поражения!
Днес ходихме по задачки, а тя не спря да прави бели дори от количката. Докато взимах храната се катери и слиза по стълбите. За щастие - без резултат. Прибрахме се и... Мария има навика да се хвърля на стола на компютъра, за което много се карам. Този път столът се отмести, а Мария се приземи по лице на пода. Уж нищо сериозно, ама явно при падането се прехапа. То кръв, то рев, то чудо Така се разтрепери от плач. После показваше, че и аз имам кръв по лицето. Докато я гушках, успях да се овъртя цялата

Днес бяхме и при директорката на яслата. Мислех, че е важно да се разбързам за изследванията, че има срокове и тн. Чак ме хвана яд, че вчера тичах като обезумяла и се натоварих толкова. Директорката погледна изследванията и ми каза "Добре! Всичко ви е готово. Утре можете да я доведете.". Аз "А, не... Нали се разбрахме за четвъртък?". Директорката с лека усмивка ми каза "Добре, в четвъртък". Едва на излизане се сетих, че то четвъртък е след утрешния ден. Остава ми само един ден да се гледаме с Дребосъчка
Приготвила съм раничката, знам с какво ще е облечена първия ден в яслата, обаче така и не мога вътрешно да се зарадвам. В случая изпитвам завист - благородна или не, че повечето майки, с които си отгледахме децата, сега продължават да ги гледат. Яд ме е, че нямам избор. Яд ме е над това, че не знам как да променя нещата. Яд ме е, че в това хубаво време Мария ще е навряна в една стая да гледа телевизия, а не да тича и да играе по двора дори. Не мога да си обясня мързела да не ги извеждат в това хубаво време.

Ама Али, наистина ли не ги извеждат  Ние сега в обедната се разхождахме и се радвахме на децата в детската градина, че са ги извели и се кефят...та много странно  Прекрасна е Мария, обичам такива палави деца  Знам, че ти е тъжно, но не знам какво да ти кажа...гушкам те 

Факт! Аз от близо месец не съм виждала да ги вадят навън. Всеки ден минавам оттам В градините е друго. Там са по-големи деца и голяма част от тях се оправят сами - обличат се, събличат се, обуват се... В яслите са бебешоци и явно не им се занимава на сестрите да нагласят всички деца. Знам ли?!
Абе, гледам да съм оптимист... Поне Мария не е конфликтна, не е агресивна към деца, яде си, спи си, има си режим... Вярвам, че на нея няма да й е трудно.
Бях обещала да снимам подаръците - днес ще свърша това

Останах с впечатлението, че имаш още доста отпуска и са съгласни да ти я дадат в момента...Можеш и неплатена отпуска да вземеш, НО, никога няма да си готова да пуснеш детето някъде. Повярвай, двете деца тръгнаха направо на детска градина, където ги и вадеха и занимаваха, но изобщо не бях готова да ги дам, защото съм убедена, че щях да ги гледам по- добре. Какво да се прави, всеки трябва да си прави сметки, какво може да си позволи финансово или физически. Защото има много детски заведения с по- добри условия, но струват пари и трябва да има кой да ги води и взима. Тъкмо да разбереш и майка  си, защо са те взимали последна и защо те е питала дали не си бременна . Всички минаваме по този път и уж взимаме правилните решения за момента. Не се притеснявай толкова, ще я вадиш през почивните дни. Освен това, сигурно първите дни ще е до обяд, пък точно след това е хубавото време.

Али, повярвай ми има и много плюсове ходенето на ясла. Е на пръв поглед не се виждат, но ги има. За излизането и на мен ми е мъка, че не ги извеждат, но няма как. Повярвай ми дори и да си останеш в къщи да я гледаш, след няколко месеца, тя сама ще иска да играе с деца, а няма да има къде. Кой ще е на ясла, кой на градина, кой мама я мързи да го изведе. Мисли си, че за нея е по-добре така, и така го приеми.
Аз не мога да кажа, че ми беше трудно да пусна Алекс, но и аз не се върнах на работа, та не съм го преживяла в пълния си размер, това изживяване. Дано и Мария да е като Алекс и да й хареса. Аз първо бях скептична, но после като срещнем някоя леля по улицата и видя как детето й се радва, ми е ясно, че там й е добре.
Ти защо не изчака да ти свърши отпуска? От работа ли те натискат да се връщаш?

Аз отпуска имам. Живот и здраве чак средата на януари се връщам. Това ми напомня, че все още не сме говорили с шефа... това е друга тема!
Пускам Мария на ясла отсега, защото може да не обявяват нови места през следващите месеци. На тази директорка май хич не й се занимава да обявява по 1, по 2 места, а трябва да са повече. Отделно пък има срок от приемане на детето, през записването до тръгването на яслата. Иначе губим мястото. Та идеята ми е поне в началото да тръгне за 2-3 часа. После ще дойдат празниците, а ММ почиват по 15-20 дни тогава. Тогава вече може да не я пускаме, а да си я гледкаме вкъщи.

Ето снимките от кучкарското изложение. Има и още, но съм подбрала само няколко. На последната снимка са всички бебета, които Малечка получи за рождения ден. Има си и хубаво ново бижу (паролата е старата)
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36235083

Али, силно гуш и от мен! И Свекс и Пънк са прави! Само да добавя като педагог - ти не можеш да й дадеш естествената среда от връстници, от която тя има нужда, колкото и добре да я гледаш вкъщи.   

Фани, Напълно съм съгласна с теб!
Свекърва, точно от това ме хваща яд - хем знам как са се развили нещата с моето отглеждане, хем не искам така да става с моето дете, а то точно така ще се получи Поне си надвих над ината да не я записвам още август на ясла, а да изчакам. За това нещо поне съм доволна как се развиха нещата.
Вчера много ме изнерви самата директорка. Тя беше казала да направим изследванията, да ги заверим при педиатърката и после да й ги занеса. Когато занеса изследванията, щяла да ми каже какво да нося за яслата. На час по лъжичка! В понеделник ходих до лабораторията, после с рейс тичах при педиатърката. На рейс за първи път се качвам с количка и си е приключение, когато нямам навика. Аз съм отвикнала и на градския транспорт, ама това е друга тема. Висях в поликлиниката 2 (два!) часа при всички болни, кихащи и брихащи. Мария беше през цялото време с мен. Оттам стана време за храната и се метнах на едно такси. Газ до млечната кухня! Потроших сума си грешни пари, дет се вика. Вчера нося изследванията, всичко точно, а директорката ми вика "Всичко е ОК. Носете ми изследванията, като я доведете в четвъртък". Е, аз, Джанъм, за какво се утрепах от бързане в понеделник? За какво висях при болните? Само да ми ги погледне Спокойно можеше вчера вечерта да отидем с ММ без да чакам при педиатърката и да ги завери. Ама не - аз, стриктната, всичко да ми е подготвено от по-рано. Пфу! Теглих й няколко майни!

Качвам снимка да покажа вчера какво слънце се събуди следобед в нас Толкова беше усмихнато моето мъниче! Как се е въртяла - не знам. Като се събуди имаше тънък мускетарски мустак от кръв. Уж беше спряла да тече и спокойно Мария си заспа.
Днес реших като последен ден само двете да направим хубава разходка. Ходихме в Лаута. Исках да сме си насаме, да си се порадваме на слънцето. Мария беше много щастлива! Тичаше през цялото време, разхождаше дървеното коте, стигнахме до площадките в Тракия, там игра... Не се спря! На връщане с неохота се съгласи да я кача в количката. Сега я нахраних и моментално заспа. Моментално!
Снимките с бялото пухкаво нещо са с моя колан на палтото. Намерила го е и го намяташе като шал на кабаретна актриса с думите "Ей! Ей!" плюс фръцкане пред огледалото.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36239070 (2344)

Днес Мария тръгна на ясла.
Станахме нормално сутринта, закусихме, оправихме се... Тръгнахме към яслата пеша. Мария беше много ентусиазирана да си дърпа новата раничка на колелца. По средата на пътя я питах - Знаеш ли, маме, къде отиваме? Тя ме погледна и каза - Ам-ам. Да, в същата посока като да взимаме яденето, с малката разлика, че доста рано беше.
Заведох я, определиха групата, в която ще бъде и се качихме в съблекалнята. Мария видя едни камиончета (от онези, които се карат с краката) и не спря да вика "Бу-бу" и да иска да ги яха. Сестрата ми обясни на две-на три кога трябва да я водя, да я взимам, телефони за връзка и вкара Мария навътре.
Вариантите ми бяха да обикалям безцелно улиците и да чакам да дойде часът да я взема или да се прибера вкъщи. Обикалях! Прибрах се за малко и после обратно към яслата. Още преди да я виждах, чувах гласчето й през вратата. Така ми трепна сърчицето!
Изведоха я навън, а аз видях едно озадачено зайче. Гушнах си я, облякох я и тръгнахме. Това, което разбрах, беше, че не е искала да седи на гърнето, не е искала да пие вода. Пи много вода, докато я обличах. Информацията е набързо предадена без много подробности. Телеграфен стил.
Поигра си с децата на една детска площадка, отидохме пред нас и там още тичаше. Много е ентусиазирана с тази раница. Едно от приятелчетата на Мария искаше да дърпа раничката, но Мария не си я даде. Сърдеше се, разрева се, аз скрих раницата и тогава Мария ревна с пълно гърло. Реших, че й стигат емоциите и се прибрахме. Гушкахме се вкъщи, а аз я питах:
- Игра ли си с децата?
- Да.
- Имаше ли много играчки?
- Да.
- С кои играчки си игра?
- Буу (демек с някакво камионче )
Тъкмо, когато я слагах на гърне, Мария поиска да й пея. Започнах да пея и точно в този момент се загнезди нещо в гърлото ми. Не се стърпях, не можех да се контролирам. В най-неподходящия момент ревнах Такива сълзи се изляха! Стегна ме главата. От рев глава не ме е боляла отдавна. Не можех просто да спра да плача. Яд ме е, че чивиите ми избиха баш пред детето.
Снощи осъзнах защо всичко това ме стресира ужасно. Не е причината в яслата! Причината е, че тръгна ли на работа, ще виждам детето ми за 1-2 часа дневно. Уж трябва да приключвам работа в 17:30, аз преди 18:30 не съм си тръгвала. Докато мина и половината град, че и повече, ще се прибирам най-рано в 19 часа. Ами тя Мария ляга да спи в 8-9 вечерта! Не мога да си представя до един момент да сме 24/7 (много мразя това съкращение) заедно с Мария, а в следващия момент да я виждам едва за няколко часа през седмицата.
Вчера много мило ми стана, че една комшийка излезе, специално за да се видим и да си поговорим за днешния ден. Тя тази година се пенсионира, а сега гледа внучето си, което е колкото Мария. Една година бяха двамата постоянно заедно. Комшийката ми обясняваше, че тя си е гледала децата до 5-ти клас. Свекърва й била категорична навремето, че децата имат нужда от майка си и помагала с каквото може.
При нас всичко приемат за повече от нормално това тръгване на ясла. То си е нормално! Въпросът е, че не е по избор, а по необходимост. Това е нещо, което ми трови душицата. ММ е по-философ. Детето тепърва по-малко време ще прекарва с нас, защото расте
В главата ми е каша Сега всички ми звънят да ме питат как минало, какво е правила, кога се води детето, кога се взима детето... Аз половината неща не ги запомних. Има списъци с тази информация отвън, но ми дойде в повече помненето. Утре трябва да ги снимам, че не мога да разчитам на паметта
Ето усмивка от тази сутрин http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36243877

Какво да ти кажа,  Али,  това е животът..... етап,  след етап. Понякога имаме право на избор,  понякога,  не.
Даже,  ако питаш мен,  винаги имаме право на избор. Ето сега избираш по-добра финансова осигуреност,  защото хубаво ще се гледате вкъщи,  но и тогава няма да ти е много весело,  ако си притеснена по отношение на средства.
Някои хора никога не са готови да се разделят с децата си, други пък обратно.
Ще свикнете с новия начин,  трябва време 

Али, аз пък въобще нямам идея какви са чувствата, които те терзеят в момента.. Не съм ги изпитвала и не мога да кажа, че те разбирам.. Четейки, обаче се разплаках.. Тъжно ми стана, защото усещам колко ти е мъчно и си представям само  Няма как и за Мария е по-добре да е на ясла, да свиква с децата, да гради имунитета си.. Еволюира в голям човек Толкова силно те прегръщам, че каквато си малка, ще те смачкам направо   

Бе, Тони, Тя хич не е дребничка, само е слабичка
Аз чакам да видим как ще е днес. Всеки следващ ден е по- тежък, знае се какво е, без излишни очаквания.
Също не смятам, че има нещо окончателно. Ако не върви и ако прецениш, винаги можеш да промениш решението си. До 5-ти клас ми се вижда много да се моташ вкъщи с детето, но до три - четири, става. След три децата показват сами, че искат да са с други деца и да са по- самостоятелни, та зорът ще е не повече от година. Пак ти казвам - почивните дни са ваши и спокойно ще наваксвате.

Али, стана ми много мъчно, когато те прочетох. Сигурна съм, че не ти е леко, но се надявам съвсем скоро и двете да свикнете с тази промяна. Вярвай, че е за добро! Гушкам те сиииилно!

Вчера определено бях ревлива и депресирана. Снощи Мария вдигна кръвното на баща си с проява на инат и той реагира доста остро. Само толкова ми и трябваше - пак ревнах Говорихме с ММ. То е леко в неведение защо, за Бога, съм ревала два месеца преди да започна работа. Просто ми е много свито на душицата и не мога да се отпусна, не мога да сложа и розовите очила.
Мари, наистина тези периоди се сменят. Зорът е, когато между тях има рязка промяна. Има неща, за които човек не може да се подготви, колкото и да му се иска.
Хахахаха, Тони, жилава съм, не бой се
Свекърва, и аз съм за - три-четири години. Повече ще ми повлияе в друга посока.

Събитията от днешния ден са по-добри. Сутринта тръгнахме за яслата. Мария грабна раницата и бегом навън. Стигнахме до там, събух я, съблякох я и тя буквално се шмугна между краката на сестрата и влезе навътре. Няма чао, няма бау Като я взимах в 11:30, излезе пак като стреснат заек. Беше зачервена - сигурно й е адска жега, тя не е свикнала на 30 градуса вкъщи.
Днес съм доста по-позитивна. Разбрах повече неща, обясниха ми се, аз обясних за Мария. Вчера приеха малката и хич не ме питаха - С памперс ли е? Казва ли си? Как иска вода? Какво е, що е? Просто я вкараха вътре, затвори се вратата и... Някой ти гледа детето, ама как - идея си нямаш какво става. Едва като ми я изведоха вчера, питаха дали съм я слагала въобще на гърне... Днес си събрах акъла и видях, че има списъци - в колко часа кое се прави, списък с храната през седмицата и тн.
Снощи ММ беше доста шокиран, като разбра, че трябва да я взимаме до 17:45. Коя частна фирма работи до 17 часа, че да имаш време да пребориш цялото движение из града и да се добереш до яслата?! За сметка на това сутрин може още в 6:30 да си водиш детето. Това малко неадаптирани отживелици са!
Много ми олеква, като пиша тук! Давам си сметка, че натоварвам хората, ама който иска да ми прескача драмите. Явно аз ще рева и за двете

Ето таз сутрешна усмивка http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36247627 (2344)

Ти поне имаш дъщеря, да видиш какво е отношението на бащи към синове в такива случай: Ти ли ще ходиш в казармата да му носиш пушката? Кви са тия лелки- мелки, старшината като го подбара, тогава реви! Какво като не е спал, като стои на пост една вечер, да видиш как и прав ще заспи. Ми да се бие, него ли да бият? А стига с тези лиготии, къв мъж ще стане...Не искал да ходи ли, аз да не би да искам да ходя на работа?  И това като се има предвид, че мъжът ми не е ходил на детска градина, гледал го е дядо му, пък твоят не е ходил войник, та се изравняват по житейски опит и е нормално да не разбират за какво ни се свиват сърцата.
При вас май ще е най- добрият вариант, да ходи с удоволствие. Така и ти ще си спокойна, че на детето му е добре. И да е здравичка, останалото ще се нареди