Лошите думички

Стигнахме и до тук. Онази вечер Мария редеше пъзели на масата, а аз четях на дивана. В един момент ми каза:
- Мамо, пък ..... и ...... ми казаха "пи*ка".
Аз нещо не успях да асимилирам чутото и даже на два пъти я накарах да повтори. Вътрешно усетих как очите ми стават на палачинки, външно обаче запазих страшно хладнокръвие. Сложих сериозната физиономия и й казах, че това е много грозно и да не го казва никога повече. Това ни е като готов по шаблон израз и Мария като цяло много се съобразява с него. Кажем ли, че нещо е грозно и да не го прави /казва, тя спира. Обясних й да не обръща внимание на казаното от децата и пак натъртих да не повтаря чутото. Проблемът беше решен!
На този етап изобщо не съм се впуснала в излишни обяснения кое какво означава. Най-странното е, че майките на двете деца са интелигентни хора.

Другата нанесена обида беше:
- Мамо, пък ..... ми казва, че имам къса коса.
Тук реагирах с усмивка:
- Ама как ще ти е къса косата! Та ние виж колко прически правим. Ако ти беше къса косата, как щяхме да правим чокита, фонтанчета, завъртулки, плитки... Виж колко прически ти правя. Изобщо не ти е къса косата.
Мария остана много доволна. Хехе, има деца с огромни коси в нейната група, но не бих потвърдила нещо, което явно я е жегнало.

Обида беше и че е малка. Да, тя е от най-малките в групата. Може и да няма по-малко дете от нея. Обаче й обясних, че ще става кака, а няма малки каки. Значи е голяма

Всичко по-горе само ме радва, че изразява с думи вълненията си. Така и на мен ми е спокойно какво се случва в главата й, какво я вълнува.

Цитат на: Alichka в 15.02.2017 17:07

Лошите думички
Най-странното е, че майките на двете деца са интелигентни хора.

Ти да не си мислиш, че вкъщи употребяват думата? Тя е за детската градина и съвсем скоро отново ще влезне в разговор.

И аз съм съгласна със свеки. Даже може майките да нямат идея, че им е в речника тая дума.

Да, и аз  така мисля.
Ако знаеш едно момче  от на Ива групата, какво му бяха показали в тоалетната 
И то се похвали вечерта на мама, а тя 

За съжаление това не може да се избегне, вече зависи какво е детето и дали ще те слуша или ще прави точно обратното.

Али, не се е минало с лошите думи, не за друго, тя просто не е в състояние да ги прецени като такива, дори и след като ти ѝ казваш, че е така.

За майките не бих се и усъмнила дори. Всеки път се червя като направи нещо Симеон и си мисля, тези родители какво ли си мислят за нас....

Да, аз точно това имам предвид. Майките са наистина свесни жени, едната е начална учителка. Съвсем не смятам, че щуротиите са дошли от вкъщи. Специално тези деца са по-големи - едното сега навърши 4, а другото е с 3-4 месеца по-голяма от Мария. Те са в етап всяко скрито/забранено нещо да им предизвика интереса. Виж, Мария още се лъже и може човек да й отклони вниманието. Тепърва ми предстои сблъсъкът!

Да, тя реално не е започнала да проявява интерес ... още

Вчера успях да говоря с една от госпожите в градината. Не знам дали съм споменавала - едната е около 45 годишна, а другата е 89-ти набор. Двете са страхотен екип! Та тази, която е по- възрастна, е специализирала дефектология. Вчера говорих с нея за това, което ми беше направило впечатление, че Мария малко шъшка. Оказа се, че е много рано, за да се вторачвам в това. Каза, че едва около 4 деца от групата говорят с ясни звуци и те са от по-големите. Сега трябва да съставят сложни изречения. Мария в това отношение е фърси! Такива ги мисли, че не знам как насмогва.  Звуци като ш, ц, ч (шептящите като цяло) по-нататък трябва да се отключат. Още на родителската среща госпожата наблегна на това, че едно от първите неща ще е да започнат да обръщат внимание на правилния говор и изразяване. Странно, но Мария в старанието си да каже всичко често смила напоследък думите: вместо "мамо" изстрелва само "ма" като обръщение. Същото е с ба, та (бабо, татко). Стараем се да я поправяме и тогава тя забавя темпото на "стрелба с думи".

Пак вчера излизахме с Мария от градината и на входа - майка с детска количка. Детенцето, на около 10-тина месеца, си беше хванало шишето и си пиеше млякото. Мария буквално се надвеси над количката и се чу супер ентусиазирано "Бебеееее!". Майка беше отстрани и прихна да се смее. Детенцето и то се усмихна. После майка каза: "Леле, отсега виждам онова малкото какво го чака!" По мое мнение - социални експерименти!

Когато се качим в асансьора, Мария ме кара да й показвам цифрите на етажите.Кара ме в прав и в обратен ред да посочвам 1,2,3... Даже по-интересно й е обратния ред, като започва не от най-горния бутон/най-голямо число, а от произволно. Там има визуален стимул. Вижда цифрата и без проблем "шари" нагоре - надолу.
По-интересно беше, когато една вечер ме накара да й разкажа за Дядо вади ряпа. Подметнах, че не я знам, защото нямаме такава книжка вкъщи. Мария обаче каза, че я знае и ми я разказа. Беше изумително - умът й изключително точно отново подреждаше героите в прав и в обратен ред. Дядото извикал бабата, бабата - внучката... После мишката се хванала за котката, котката за кучето. Нито веднъж не се замисли или пък да сбърка кой кого извикал и кой за кого се хванал.
Снощи пак ме накара да й разкажа приказката. През цялото време ме гледаше в устата и попиваше всяка дума. Аха, нещо да объркам и тя беше готова да ме поправи!

Приспиването при нас е ново явление. Започна от около половин година насам. Състои се в един ритуал, който е приятен за всички. След като сме я изкъпали, приготвили за лягане, Мария си ляга в кошарата, аз сядам на земята пред кошарата и през решетките й давам ръка. Разказвам нещо, като давам право на избор. Ако тя не избере, избирам аз. Разказвам приказка или нещо преживяно - сватба, рожден ден, пътуване... После я гушвам, цункам и гася лампата. След мен влиза баща й - прегръдки, целувки и излиза. Мария редовно казва, че няма да спи, не й се почива, че само ще лежи... Е, малко след това вече копчето Off е натиснато!
Тези дни изненадах Мария (а и себе си с ефекта), като разказах за гарвана и лисицата. Перфектната история - кратка, запомняща се, с възможност за доукрасяване откъм детайли. Дългите истории са Вълкът и седемте козлета и Червената шапчица например.

Снощи ММ ходи при наши семейни приятели, за да гледат мач. Изпратихме го с Мария и й обясних,че на връщане аз ще карам и не мога да обръщам внимание на всичко, което нея я впечатлява. Нагласих седалката, тумбата на място и тръгнахме. Мария не обелваше нито дума. Хвана ни зелена вълна и не можех да разбера какво става отзад. В огледалото виждах само странно килнатата й шапка и едното уше на въпросната шапка. Казах си "Край! Това заспа! Какво ще я правя - нито да я пренеса до вкъщи, нито да я събудя и тепърва да се ококори...". В един момент разгеле ни хвана червен светофар и погледнах назад - Мария седяща в столчето, връцнала глава в странна поза и гледа ли гледа навън. Такъв интерес към всички светлинки наоколо. Изобщо не ми обърна внимание!
На отиване ме изуми, като показа къде била баба й. Обърка се единствено като каза, че там живеела, а всъщност ние минахме покрай яслата, където свекърва ми работи. Само един единствен път сме взимали свекърва ми от работа. Как има такъв ориентир!?! Та това не ни е и в обичайните маршрути дори!!!

Това, че си голяма, защото  си кака, ми е много познато аз от три годишна съм голяма

Много е пораснала Мария, колко много неща знае

И така- минахме цялата зима без дори градинският сопол да ни навести. Тук за разлика от яслата вируси не въдят с такава скорост. Температурата в градината е в пъти по-адекватна, явно и предприемат всевъзможни мерки, за да няма много вируси.
Тази нощ Мария не спа добре. Вдига ни за 1000 щуротии - пишка ми се, искам вода, завий ме, дръпни ми крачолите, оправи ми чаршафите, искам да ме облечеш и да си играя (3:40)... Идеше ми да се изнеса на стълбището да спя. Сутринта се оказа с 37,8 температура. ММ много се обвинява, че не му е направило впечатление, че е толкова топла. Отдал го е на пижами, завивки... Той стана, за да оправи гърнето.
Имаше рев от страна на Мария, че няма да е на градина. Говорих с госпожицата, после тя се чу с Мария. Голяма любов са!
През деня вдигна веднъж, но и веднага свали след лекарствата. Следобед аз я събудих, за да се оправим за прегледа. Мария стана трепереща. Направих тъпата грешка да й измеря температурата на момента, а то винаги след сън е по-висока. Редувам Панадол и Нурофен, като по принцип Мария повече се влияе от Нурофена.
Нашата педиатърка я нямаше. За късмет обаче нямаше хора и бързо влязохме. Гледаха я, слушаха я... Нищо конкретно - върлували два-три вируса. Сега чакаме да избие- с разстройство и повръщане, с хрема или с кашлица. Ето на това му се вика избор!!!
Тези два дни Мария има просто увеличена секреция от носа. Не сополи, ами вода все едно тече. Други симптоми няма.
Е, изписаха ни Изопринозин и.... Не мисля да го давам. Приемам всякакви бабини съвети. Ама и то как се лекува симптом! Да е болест - да, ама сега?!
Нашите ще ходят на СПА без Мария. Криво ми е! От месец поне го говорихме това. Чаках с нетърпение, все едно аз ще ходя, а не детето.

Ей, на! Имам хубави снимки за показване, ама още не сме оправили стационарката. Вместо да показвам красоти, пиша за болести.
Мария ме изненада изключително с оцветяване на една картинка от градината. Изненада ме и вкъщи, като оцветява нарисувани ръце. Такива съчетания прави за цветове на маникюрите! Още не съм й показала как да дорисува рокли на предложени базови модели.

Аличко,вирусче е. Щом не кашля,значи е от онези за 3 дни, сваляй температурата и това е. Може след 3 леко обривче.

Цялата галимация мина за едно денонощие... Много ме е яд, че Мария не отиде на почивка.
Единия ден ходихме с комшийката по магазините. Мария щуря около нас. В един момент й омръзна и реши, че ще ни чака на "черната табуретка". Повиках я за момент, за да видим обувки за нея. После тя пак реши да сяда на въпросната табуретка, обаче там се беше кюфнал отчаян от живота мъж, очевидно влачен часове наред от жена си по магазините. Мария без капка свенливост отиде при него и започна да му говори, че иска тя да седне там. Аз се скрих зад един щанд и ми беше хем смешно, хем любопитно. Накарах комшийката да отиде да я погледне по-отблизо. Мария много бързо беше тръгнала да търси друга черна табуретка. Докато я настигне комшийката, Мария беше прекосила половината магазин в кръг. Явно се беше стреснала, че не ни вижда. Пресрещнахме я поразхлипана. Гушна ме и не се отлепи от мен!

В понеделник ходих на преглед. Почаках доста. В момента, в който легнах за ехограф, човечето се разрита. Държеше си ръцете около лицето. Док каза, че има моя нос. Още е седалищно, пък да видим до кога. Изследванията ми са добре! Имах съмнения единствено за глюкозата, но си е в норми. А и кой да яде грисхалва предната вечер!
Питах за болките в гърдите. Ами ще си ги трая- няма какво да се направи. Поне поутихнаха тези дни. Док ме разпитва колко се е родила Мария, колко време съм я кърмила... Беб върви напред. Показа по размер на главата 4-5 юни при термин 10-ти.
Тези дни ходя по много. Започнаха да ми се подбиват краката. Лошото е, че нося два чифта ботуши и това ми се отразява. Аз съм с кекави крака - трябва да сменям по-често обувки. Не мога да ходя по начало с едни и същи без да ми направят рани. Даже мазоли от ботуши съм имала. Чакам хубавото време, за да се нося по-пролетно.

Няма на кого да прилича, големичко ще е момчето . Хехе, как пък му видя нослето докторът, че и чак реши, че на теб прилича . Много ми са интересни тези нови технологии
Като разказваш за загубената Мария /хехе, в пряк смисъл/, се сещам за една чудновата статия за японските деца. Там "позволявали" на децата да се изгубят поне един път, като всички били съпричастни към случващото се и помагали на детето да бъде намерено.
Тя е точно във възрастта, когато може да и се случи и сигурно си я подготвила. Много е страшно, дано не става де.
Откъде намери подложки за диадеми? На мен ми се мярнаха някъде онлайн, но не бях сигурна дали са достатъчно еластични за детска главичка. Имаше период, в който самата аз носех и адски ме стягаха около ушите