Леле, колко стряскаща работа - както се казва, от играчка - плачка . Хубаво, че си се сетила за винтоверта . Аз също съм се заклещвала в стол, от лиготия.  Имаше полу счупена седалка и като седнах тя се дочупи и д- то ми пропадна и ни напред, ни назад. Хубаво, че не бях сама вкъщи, баща ми с едни клещи първо издърпа стърчащите части от външна страна и после с чук дочупи седалката. Още имам белези и уплах да сядам на нездрав или клатещ се стол.
Това за палатката е много яко Ние с брат ми, а после децата редовно се пъхахме под някоя маса, покрита с одеало. От столовете редовно се правеше влак или рейс  . Друга домашна игра беше истинския произход на баскетбола - кашон и в него да се вкара мека топка. Много далеч в моето детство яхахме пръчка за кон и се надбягвахме из къщи за ужас на родителите ни.
Исках да ти пиша за Мария да не я плашиш толкова с екраните, че ще ослепее, ама реших да изчакам прегледа и тогава. Браво за положителния резултат Понякога обаче колкото и усилия да се полагат, нищо не се променя и е много демотивиращо и чак плашешщо. Аз нося очила от 3- ти клас, след пубертета ги махнах, после на 45 отново се наложи, също съм с астигматизъм, наследствено. Тогава екрани нямаше, но пък ме дебнеха за четене, писане, откъде ми пада светлината, какво ми е разстоянието от масата, как съм си изкривила главата, по колко време чета книги, а не уроци и хич не ми беше весело. Упражнения и аз правех, даже едни ми беше намерил чичо ми, да гледам във вода. Въртях очи в разни посоки, гледах в близост и далеч и доближавах и отдалечавах пръст към носа Бях много старателна, но така и си останах "зубрачка" до гимназията. Ама тогава повечето ми приятелки се сдобиха и те с цайси от много учене и спря да ми пука. То пък и на преглед се оказа, че е вече в норма, та университета и всичкото чертане го изкарах без. И до днес обаче ходенето на очен лекар ми е голям стрес, заради натиска на родителското тяло

Аличка, направо ужасно звучи всичко.Браво че си се справила и се успяла да запазиш самообладание доколкото е възможно.

Такава палатка и аз правя на Моника от време на време, много я обича и редовно се завира там с половината си играчки, че даже и един фенер на баща си взима да и светел.

Днес ново двайсет!
Пак бях сама с децата. Пусках прахосмукачка. Стигнах до кухнята и трябваше първо да оправя масата от закуска, да вдигна столовете. Изгоних децата в друга стая. Чух как Мария се скара на Симеон да не ръси вода с шишето по бюрото в детската. Редовен номер му е и после минава с колите отгоре. Чух как Мария влезе в банята да се мие. И рев! Симеон дойде пред вратата на кухнята. Ревеше и мислех, че защото Мария му се скара. Отворих вратата и... Целият беше в кръв!
Хукнахме към банята, за да го поизмия. Не разбрах откъде кърви, защото лицето и ръцете бяха омазани. Оказа се, че бузата му е цепната около сантиметър. Мария ми помогна (отново) , натискаше му с марля бузата, аз приготвях друга марля... Лепенки...
Кървенето уж намаля, обаче продължи и след като обядваха. ММ си дойде и тръгнахме към спешен хирург.
Там повече питаха, писаха, мериха ни температури, дезинфекцираха ни... Добрахме се до кабинета. Лекарите бяха уникални! Страхотно отношение! Много бързо го почистиха (за пореден път), лепнаха го и по живо и здраво - вкъщи. Голям ден
Така и не разбрахме кой ръб изглади. Няма кръв по мебелите, по белия килим. Все едно нищо не е било.

Обаче вие сте в серия някаква.Аз Моника не можех да оставя за секунда сама точно заради подобни преживявания, та чисенето и оправянето оставаха за някога.

Уф, пак малкият дявол, дето се вика. Ще му мине, белег даже няма да остане, ама  хайде да нямате повече подобни емоции и срещи с болници. 

Леле егати емоциите при вас  Радвам се, че всичко е наред 
Кой икейски стол, че ми стана любопитно? Как се е пъхнало там тва човече...Мале още малко и ми свършва спокойствието като бебето се разщъка 
Палатка правя и аз, ама вече повече виси под леглото дето ѝ взехме, то е покрито отвсякъде. Помня, че ние с брат ми имахме легло на два етажа, пускахме одеалото от втория етаж, затъмнявахме отдолу, клатехме леглото и си играехме на кораб, голям кеф!

Симеон много ще си допадне с Бамбук - всеки се опитва да се заклещи на столовете (които са от Икеа) и локв по масата и му е любима игра.
А той отвътре или отвън си в цепнал бузата, че не разбрах?

На Цветница леля звънна да ми честити. Заприказвахме се и тя през смях каза: Ох, тия кротките... (Все пак е изгледала две момчета.) Значи на Мартин като по-кротък все едни такива... смотани му бяха белите. Направо да се чудиш откъде са му дошли
Май и на Симеон явно ще са такива.
Заклещи се в Поанг, ама детски, не от големите.
Панде, отвън е дупката. Мария преди години охлузи скулата и беше една седмица като след боксов мач със затворено око. На Симеон му дадох веднага арника и няма такива отоци. Днес свалихме лепенката. Има коричка, ама личи колко дълбоко е било.

На Мария преди дни ѝ падна вторият горен преден зъб. Сега имала М в устата Поне няма да е щърба на първия учебен ден.

Вера и Анфиса
Имам две детски книжки от моето детство, които са с картонени страници. Обожавам ги И картинките, и текстът са страхотни! Вера е момиченце,а Анфиса - маймуна.
Във "Вера и Анфиса се изгубват" историята започва така:
Една сутрин баба Маргарита Зосимнова каза:
- Вера и Анфиса, вече сте големи. Ето ви една рубла, слезте до хлебарницата и купете хляб. Вземете половинка бял и една франзела.
Вера много се зарадва, че ѝ възложиха толкова важна работа. И от радост взе да подскача. Анфиса също взе да подскача, но не от радост, а защото Вера подскачаше.

Вкъщи е същото - Мария скача от радост за нещо, Симеон скача след нея. "Мамо, мамо, имам 10 лева от Феята на зъбките!". И в същия момент Симеон скача Мамо, ще ни пусне детско! (Симеон скача)... За почти всичко са така
Симеон често си търси сам закачката: Гили-гили(к), кака! (Како, направи ми гъди-гъди!). Какааа! Гуши!
Имат пиано с демо мелодии. Симеон го пуска, започва и да дрънка по него безразборно и пее за колелата на автобуса Какафония!

Ау, Вера и Анфиса Много са хубави и любими книжките. Купувах ги от руската книжарница, която после стана кафене. Помня, имаше история как двете се губят и един милиционер ги намира. Тцтц, все едно беше вчера Ние нали се местихме няколко пъти и съхранявахме багажите по разни мазета, точно тези ни ги унищожиха.
Снимай щърбава Мария, това са страхотни спомени. Как само и е дошло на ума, че има М в устата Страхотна е Феята носи ли ви подаръци?
На НИ2 чак в края на първи клас почнаха да му падат зъбите. Беше много смешен, защото ръстът му беше като за четвърти клас, пък в устата си имаш огромна дупка от липсващи четири предни зъба.

Симеон:
Аз малък, кака малък, мама гоуамК, тати гоуамК!

Мамо, фани сьора. Има битии. (Асансьорът на нашите не работеше няколко дни. Оправиха го. Вече имал "батерии" и Симеон избира дали пеш, или с асансьор)

Симеон в много от случаите избира Мария да му помага за нещо си. Редовно тя му мие ръцете и го командори: Отдолу! Отгоре! Между пръстите!... А Симеон си поръчва чешмата да е пусната "бързо" (не силно).
В процес сме да махаме памперса. Ще е дъъъълъг процес! Мария на тази възраст отдавна беше забравила какво е това. Ама мъжка работа! Кога каже, кога не, в повечето случаи не казва. Изобщо не му прави впечатление, че е напикан За сметка на това вчера беше с един шушляков панталон. Реши, че е мокър, защото му държеше хладно. Мария редовно го лъготи с нещо и успява да го вкара в банята и: Мамо, готово! - Кое е готово?! - Ами изпиках го Само майка ми не е наясно как да се справи

Много гледат Прасенцето Пепа и Загадките на Блу. Голямо грухтене пада вкъщи, а след това се крещи срещу телевизора: Улика! Улика!

Мария получава метална паричка за всеки паднал зъб. На вилата обаче "феята" се престара и даде 10 лв. И Мария две седмици беше в чуденка как тези пари да си ги сложи в касичката. Не можело току така книжни пари вътре Изобщо не мисли още за стойност на парите, които ѝ се дават за нещо. В същото време е стисната, ако стане дума с нейните пари да се вземе нещо: Оооо, аз толкова пари от моите няма да дам!


А, да! И редовно вкъщи е: Каку, фани! И газ по коридорите... През другото време Симеон не ходи, а скача. Постоянно скача. Бил заЯк!

Симеон е приет в градината на Мария Тичах, извадих всички документи и вече го записах. Директорката е уникално мила жена. Каза, че не е проблем да е при госпожите на Мария. Затова ми беше основното бързане всъщност.

И Ани под нас е приета Ще са заедно и толкова се вълнуваме с майка ѝ. От сутринта се чухме хиляда и сто пъти!
Чакаме второ класиране, че другият сладур с царско име не е приет, а си го искаме при нас

Айде честито! Дано и другарчето е при вас!

Айде честито!Сега малко по-ведро ще гледаш на живота.

Честитооо! 

Честитоооооо!