Дааа, нормален труден момент на голяма промяна. От желязо да си, пак ще се счупиш душевно . Няма да те успокоявам, че всичко ще се подреди...Ама ще свикнеш . Ще изхвърлиш едни планове, други ще направиш и те ще са съвсем краткосрочни в началото. Никой не обича да живее ден за ден, но се налага понякога. В крайна сметка, пролет идва, а после и лятото. Като се хванем за зелено, лошите мисли почти изчезват.  
Ако Мария не е видимо посърнала и тъжна, няма страшно. След месец - два ще и мине този вид лошотия, за да дойде нова . Така растат децата, така стареем ние
Два отговора
Хич няма да трия, да се видят общите неща.
П.П. Ще дойдете всички на моята - колкото и каквото да градиш, има моменти, в които отново се озоваваш на кота "0". Да не ви отчайвам съвсем, да кажа, че някъде там в главиците им остава по някоя тухличка и когато най не очакваш, казват: "Права беше, мамо!" Ама рядко се случва

Али, първо ще кажа,че те разбирам напълно и всичко,през което минаваш е напълно в реда на нещата.Напълно разбирам и за сърцебиенето,безсънието и т.н и явно няма как да си по-удовлетворена,но ако има шанс да откриеш нещо,което ти осмисля времето без Мария и те кара да се чувстваш добре ти желая силно самО да те намери.
А на Мария поведението е още по-нормално,досега тя има изградена рутина и на нея й е било хубаво така,знае какво следва и изведнъж всичко се променя,не знае какво я очаква,разбира че нейните желания не моделират реалността.(и това не го казвам с лошо чувство,просто децата са егоцентрици и си обясняват поведението на другите като предизвикано от тях)."Ето мама ме взимаше довчера,какво направих,че да не идва вече тя?" Като съвет,който съм давала на други майки,и е имал ефект е сутрин да й обясняваш какво ще се случва през деня и кой ще я вземе, така че ти да делегираш авторитета си на човека,който ще я вземе. Колкото и да ти се струва,че тя не слуша или не те разбира и няма да запомни тревожността й ще спадне-естествено не от първи път.Предполагам,че за всички е труден период,но съм сигурна,че нещата ще си дойдат на място,все пак това е първата голяма промяна и истинската раздяла между двете ви,защото едно е ти да можеш да откликнеш и във всеки един момент да можеш да я вземеш или да не я пуснеш на ясла,но съвсем друго ситуацията в момента и на всички им трябва период на адаптация.Хубаво е също като я взима друг да й обяснява къде си,какво ще правят,докато ти си дойдеш и т.н,за да е обозримо твоето връщане вкъщи.
Извинявай,ако съм се натрапила и предполагам,че тези неща ги знаеш,а и нямам собствени деца,но помагах на точно такива като Мария-на нейната възраст с нейните вълнения и мисля,че тези неща понякога изглеждат естествени-изговарянето на емоциите, спомагането детето да изрази какво чувства,но са доста трудни и затова си позволих да ги изкажа. Стискам палци и съм убедена,че всичко ще се нареди с времето.

Няма как такива включвания да не са ми полезни - къде за съвет, къде за успокоение. Не винаги можем да си дирижираме живота.
Адиктед, ти ми отвори очите за нещо. На път за яслата ми е много хубаво. Дори и да е рано сутрин, дори и да съм още сънена, дори и Мария да не е на кеф, дори и да закъсняваме и малко или много да бързаме по улиците... Това ни е време, прекарано заедно, в което общуваме малко или много. Всеки път й обяснявам къде отиваме или пък я питам нея. Обяснявам, че там ще си играе с децата, ще яде, ще спи и когато се наспи, ..... ще я вземе. Обяснявам, че тати, баба, дядо и тн. трябва да се слушат какво казват и винаги има "защото...".
Давам си сметка обаче, че не знам какво се случва докато ме няма. Като я вземат какво й говорят, какво й обясняват. Това не сме го коментирали, а е повече от нужно.

Аз се връщам на работа след седмица. Тресат ме същите ужасии, всички наоколо много ги разбират нещата, свекърва ми всяко прибиране на детето от яслата, което прави отскоро, за да се подготви за идващите месеци, го прави с триста хиляди уточнения, обяснения, напътствия. И като каже:"Ще усетиш тепърва колко ценни са тези моменти и колко ще ти липсва Ясен." С пръст в раната бърка, дето се казва, мъдрост ръси, все едно нямам глава на раменете. И още има, ама най-вече се чувствам и аз като в небрано лозе, въобще не знам в работа как ще бъде, какво е положението там, как ще успявам с времето. И за капак Ясен се възстановява от тежко каране на варицела, таман тая седмица. Направо... Гррррррррррррррр! 

Дени и Али, не се забивайте толкова в мрачни мисли Децата винаги ще ни липсват, ама чак пък толкоз...Ще видите как отначало по час, после по два съвсем няма да се сещате за тях, като ви завърти работата. Само да са здрави и мозъкът сам се изключва. Природата си знае, хормоните се сменят и набързо ще сте това, което сте били преди. Гадничко звучи, но все пак имаме и първа сигнална система. Иначе да сме се затрили като вид майките.
Аз се върнах да допиша за таткото и околните, че преди имах връзка с моя засипан от сняг момък във Вашингтон. Щях да се побъркам от притеснение, пък нашите били на бар. Хилят ми се със снахата, че ме гонела параноя Както и да е, на темата - ако беше написала нещо друго, щях да ти завидя, или по- вероятно да не ти повярвам. Хихи, свестен ми е мъжът, ама в критични ситуации, обикновено думите са "ти ги глезиш, на главата ти се качват, на мен номера не ми минават", а околните /макар вече само един, в лицето на майка ми/ пригласят "видяла си ти хорските деца и мъже какви са, намерила, та примерила". Е, какво да правя, мисля си за любов и това си е
Ох, забравих най- важното. Аз малко будала си падах и се връзвах на детски ревове и тръшкания, та малкия аз го водех, аз го взимах. Не помня какво се беше случило, ама един /само един/ път баща му го взе от градината. Идват си нашите засмени, че минали през люлките, магазина и други примамливи обекти и след малко звъни телефонът на пожар. Учителката. С треперещ глас ме пита дали детето се е прибрало. Ей, куп извинения изговори, че го дала на непознат човек, ама и двамата твърдели, че това е таткото и освен това детето видимо го познавало.  И други случки има, тях като му дойде времето ще разказвам. Горе главата, наперете бюста, качете се на токчета и се парфюмирайте!
Да му мислят майките с новородени, вашите вече са големи

Цитат на: svekarva в 23.01.2016 21:40

Ей, куп извинения изговори, че го дала на непознат човек, ама и двамата твърдели, че това е таткото и освен това детето видимо го познавало. 

Това ме разхили от сърце!

Снощи бяхме на гости в нашите. Случайно нещо стана дума за дати и се сетихме, че преди две години точно по това време пак имаше снегове и ледове (напук на цялата топла зима). ММ беше домъкнал някакъв вирус вкъщи. Педиатърката ни го изгони от нас и той се пренесе в техните за три-четири дни. да, ама късно. Аз се тръшнах болна, с много висока температура, кърмеща, с пръщящи ц*ц*. Не послушах съвета на личната да ходя за антибиотик и се лекувах с разните му там бабини истории. Температурата ми варираше между 38,5 и 38,9 и цяяяяял ден бях сама с бебе на три месеца. Едва към 7 вечерта майка идваше да погледа Мария. Тогава разбрах колко е тежко на самотните (ама истински самотните майки). Разбрах и колко кротко бебе имам. Лежеше си, спеше си, отвори очички, погледа си играчки и въртележки, маха с ръчички... Аз на три часа събирах сетни сили да стана, с маска сменях памперса, кърмех (добре, че Мария сучеше по 5 минутки само) и я оставях в леглото. Аз се тръшвах обратно на спалнята и събирах сили за след още 3 часа.
Сега имам чувство, че нищо от това спокойно бебе не е останало в нея като черти. Ама то и аз като съм нервна и сприхава, няма как детето ми да е спокойно. Няма начин да не рефлектира моето настроение върху нея. Най-тъпото е, че аз самата не се харесвам такава. Искам да се променя, ама не знам как Ще трябва да се нагласям със себе си първо...
Дени, ти пък винаги си казвала, че си харесваш работата, че си работохолик и тн... Някак си ми е странно, че същите таласъми и теб са те подгонили. Това с варицелата е вече съвсем крайно! Дано децата да са здрави, поне това да ни крепи.
И да не си помислите, че Мария е през цялото време мрънкало. Не, има и светли дни! Вчера съм се смяла на глас с нея. Сутринта ММ влезе в детската да види дали е завита. Да, ама Мария очевидно не е спяла вече дълбоко и скочи. Да, ама беше още 7:30 Веднага се намърда на спалнята при нас и започна да намества лакти и колена върху корема ми. После каза на баща си "Иху!". Пуснахме народна музика - последно време много се увлича по нея. От 7:30 бяхме на хорото След като закусихме, оправям в кухнята и Мария пак "Иху!". Пускам нещо народно, а нашата застава на средата на стаята с ръце на корема. Не слага ръце на кръста като за ръченица, а на ребрата, все едно ще свири на акордеон. Така подрусва дупе и се върти леко настрани. Слуша музиката и ми вика "Айде, мама!" и ме повлича за ръце. Хващам я аз за двете ръце и Мария скача ли скача, набива тия пети... Добре, че под нас никой не живее
После в баба си пак. На майка така и се е замотала главата, че се оплака как се подпирала по стените. Мария я върти я на "бели пеперуди", я на хоро. Побърква я!!! С татко пък играят на "Маша и Мечока". С други думи - татко на 4 крака в ролята на мечка, Мария го яхнала в ролята на Маша и се мята отгоре, набива пети в ребрата му. Майка играе обезопасителните въжета, да не се срути малката. Убедих се, че заради децата може да не полудееш, ама заради внуците хептен на маймуна ставаш!
Вчера майка в тях дала на Мария един вестник Кауфланд и един химикал. Мария явно ни е виждала как въртим "колела" на стоки, които ще купуваме, и започнала едно въртене по картинките Готова със списъка за магазина!

Цитат на: Alichka в 24.01.2016 13:38

Ама то и аз като съм нервна и сприхава, няма как детето ми да е спокойно. Няма начин да не рефлектира моето настроение върху нея. Най-тъпото е, че аз самата не се харесвам такава. Искам да се променя, ама не знам как Ще трябва да се нагласям със себе си първо...

Това все едно аз сьм го писала  На 100% заставам зад него, имам абсолютно сьщата грижа.

Много ми беше сладко и умилително да прочета за думичките на Мария и за игрите й с баба и дядо 

Трьгването на работа и пьрвата раздяла си е много критичен период, независимо на каква вьзраст е детето.  Кураж и на двете (Али и Дени имам предвид). Адиктед много хубав и умен пост е написала 

Как се играеше на "Бели пеперудки"? Говори ми нещо, но не се сещам.

Това все едно аз сьм го писала  На 100% заставам зад него, имам абсолютно сьщата грижа.

Точно като го четох, се сетих за Ина, че и тя имаше подобни терзания, излято в постове 

Али, не мога да кажа, че те разбирам, защото мойто чудо тепърва предстои, ама предполагам, че няма да се разминем без драми и ние  Гушкам ви силно с Мария и се надявам този период да отмине бързо 

Али, няма какво да добавя, освен че ви гушкам с Мария и ви пожелавам скоро да свикнете с промените. 

Цитат на: inaxastra в 24.01.2016 15:47

Това все едно аз сьм го писала  На 100% заставам зад него, имам абсолютно сьщата грижа.

Хайде и аз в групата

Може нова тема да си направим

Хахаха, те думите не са мои - откраднах ги от кумицата. Пък тя и деца няма за оправдание и се наложи да ги префасонирам за моята ситуация...
Свекърва гледах, че е описала "бели пеперуди" в темата на Ина. Не съм знаела, че скрития подтекст не трява да е толкова скрит

Сутринта се засилих да пиша и после нещо спрях.
Миналата седмица беше кошмарна! Започна още от самото начало зле и така преминаха всички работни дни. Така беше в работата, така се случваха и нещата вкъщи.
Сутринта обаче се спрях да пиша, защото замисляйки се за събитията в детайли, установих, че няма смисъл да ги пиша. Няма смисъл да ги помня! Просто ги изтрих с гума! Беше тежко и мина! Край! Направих си изводите и това е достатъчно да помня!
Мария продължава да изживява моето късно прибиране. Това от своя страна има и положителни черти. Обратната страна на монетата се оказа силната връзка с баща й. До този момент беше свикнала да е с мен по цял ден, а татко - когато може. Сега е залепена за него. Много го слуша, много се разбират. Той й хвана чалъма с тръшканията и започна да я "изнудва": Нали искаш това? Ако искаш това да правим, свърши онова
В събота имахме час за фризьор. До този момент Марийката е подстригвана само от моя милост. Последно време обаче много й израстна косата, бретонът започна да й влиза в очите, бебешки косъмчета стърчат от всякъде... Реших, че е по-добре да се оформи професионално.
Станахме ние, ММ бойкотира разходката и.... Ние с Мария излязохме по женски, а ММ остана да пуска прахосмукачка
В салона Мария беше леко шокирана. Седна на стола, хвана се с ръце за главата и само повтаряше "Не, не!". Не й беше приятно, че я мокрят и решат. Някакси я подстригаха. Междувременно Мария дърпаше щипки от мантата, четохме книжки, въртяхме стола, за да гледа какво прави маникюристката... Цирк! Тъкмо приключи цялата галимация и почна нова. Мария слезе от стола и хвана метлата тя да метяла. Надникна в коша за боклук, седна на стола, където се мият косите, скочи от него и разбърника всички хавлии, опита се да подреди лаковете............ Накрая просто хукна извън салона и от стълбите помаха за "Чао!".
Излизайки на улицата се превърна в друго дете - не ме слушаше, дърпаше се, ни напред, ни назад. Междувременн баща й ми звъни какво и защо станало Пробвах с тактиката дали иска нещо и да ми даде ръка, ако го иска. Както Мария беше клекнала и се дереше без сълзи, така стана, хвана ме за ръка и беше най-доброто дете. Всички реагираха за прическата, а тя само се фръцка и казва "Ей, ей!".
Сега очакваме да я снимат като модел на детски дрешки. Случайно всичко стана. Нямам търпение, честно казано
---------------
В неделя станахме и докато оправяхме леглата, Мария си видя в шкафа слънчевите очила. Бяха й ги подарили от някакъв магазин. Награби ги и два дни не ги е свалила. Непрекъснато за тях говори, или както майка я имитира "Лото-мото, мама, олАта..." Общо взето така звучи "Сложи, мамо, очилата"
Обадиха се наши приятели, да отидем до тях, че да ми дадат някои рокли на тяхната дъщеря. Мария получи един чувал рокли! Тези дни трябва да ги сортирам, че има и по-големки. Освен това получи една торба с детски книжки с твърди корици, луксозни издания, както и детска кухня с чинии, тава и кексчета. От снощи вкъщи се готви на пълна пара. Слажила нашта цайсите и върти тия копчета, вади едни тави, слага други Много е смешна!
Тази сутрин я вдигнах много рано, че аз самата бях от много рано на работа. Е, първото нещо бяха очилата, дори с тях се опита да влезе в банята, да й мия очите. После започна да "готви" и едва остави кухнята, за да излезем навреме. Ако можеше, щеше да си я вземе за яслата.
Много ми е слънчево! Хубаво ми беше почивните дни. Съботата не успях да се отпусна напълно, но в неделя се заредих с положителна енергия. Когато Мария е усмихната, всичко в мен грейва!

Олеле! Всеки път хем ми е забавно и си представям колко е сладка Мария, хем си мисля какво дяволче е и какви железни нерви трябва да имаш  Да ти е жива и здрава, ама е доста щура, дупе да ти е яко  Хубаво, че си предпочела да не ги складираш тези неприятни преживявания от миналата седмица 

Като чета за децата ви се плаша нас какво ни чака

Али, и аз в групата на нервните майки......И е напълно нормално, особено с деца на тази възраст: промените са много и чести. Възхищавам ти се, че си изтрила с гума тежката минала седмица и ти пожелавам следващата да е по-лека. Първата година след връщане на работа от дълго 2-годишно отсъствие е много трудна за всички, но ще мине и ще намерите своя баланс. Само Мария да е здрава и да няма проблеми с ходенето на ясла. Ако можеш да я оставяш за няколко часа на баба й би се отразило добре и на двете ви. Пращам ти сила и прегръдки

Изчетох Маги какво е писала и се подсетих за неща покрай нас.
Мария вади зъби серийно. При нея няма зъче, а зъбища. Сега прозира последния кътник и в най-скоро време драмата с излизането на нови зъби ще приключи. Останалите три кътника са в разгара на цъфтежа и две нощи подред ми промрънква нощем. Снощи се забавлявахме, докато й броих зъбите. Висва ми на ръце с главата надолу и широко отворена уста, аз броя на глас, а тя се кикоти и завършва с "Айде пак!". Така ги преброихме поне 4 пъти, за да сме сигурни.
Като казах за броене.... Мария вижда надпис "50% намаление" и показва 5-цата с думата "номеу" (номер). Майка ми не разбира какво говори малката и я пита за пореден път. Накрая аз обяснявам, че това е цифрата 5. Мария вижда нулата и казва "О" (като буква)
И понеже драмата с яслата е в разгара си - започна класирането за детски градини И без да си луда и изнервена майка само с разправията с институции може да полудееш. Засега обаче съм дала пълен игнор на тази тема и чакам май месец. Дано тогава се хванем за зелено и да се решат нещата от самосебе си.

Фери, има и кротки деца. Като цяло обаче всички минават през разни фази, дето искат да са големи и всичко сами да вършат. Така например може да се наложи да я чакам 15 минути сама да се обува, иначе изпада в нервна криза, пищи-врещи и не дава аз да я приготвям. Същото може да се случи за ресане, обличане, прибиране на нещо в раницата, чекмеджето... Закон е, че бързаш ли, това малко дяволче се появява в главата й Оттам дойде методът на изнудването - Ако не ми дадеш ръка, когато пресичаме, няма да имаш закуска в яслата, няма да правиш гимнастика с децата и тн...
Другото е с недаването на собствените си вещи. Тук вече съм повече от благодарна, че Мария не проявява агресия. Може нейното да е нейно, а чуждото общо, но поне не се нахвърля върху друго дете. Имаме едно момиче в квартала, от което ми настръхва косата. Не знам как са я обработвали в яслата, но определено има промяна в това дете. Преди проявяваше страхотна агресия в най-грозния вариант на тази дума. Добре е човек от време на време да свери какво става с чуждите деца, колкото и да не трябва да се прави такова сравнение, съревнование и генерално заключение.