Малка кокетка и колко сладурски поглед е избарала.. Душица, с бая желание ми се струва 

От вчера се каня да разкажа за нашите приключения
В петък потеглихме пак на път. Бяхме се наканили да ходим на гости на кумците, за да се запознаем с техните. Всъщност аз съм се запознавала с родителите на кумицата, ама преди 10 години. Леле, кога станаха толкова Оттогава не съм ги виждала тях, само задочно си разбираме битието. Варианти за гостувания имаше доста - в София, в Благоевград или в Симитли. Избрахме в Симитли да ходим, че там било къща с двор и да се порадваме малко тип градински увеселения. То пък времето беше с нас. През цялото време печеше слънце, беше топло, можехме да обядваме навън
Тук ще кажа, че този път избрахме да сме без Мария. Причините бяха няколко, като една от основните - да не я шашкаме съвсем със смяна на обстановка. Така и така гостуването ни се отложи, пък взе, че съвпадна с яслените истории...
Тръгнахме в петък. Канихме се да стигнем около 8-9 часа. Да, ама се позабавихме, по пътя имаше ремонти и ни отбиваха, стигнахме в 10. Смяхме се, че им върнахме тяхното идване (тогава пристигнаха от Сф в 10:30). Събрахме се в камерен състав и хахо-хихи до 3 посред нощите. Смях, веселби, закачки!
На сутринта, когато станахме, бяха дошли на кумицата родителите. Майката на кумеца беше направила шкембе, което аз прескочих като атракция Другите смазаха червата. Целият ден ни мина по двора. ММ и кумецът сортираха дърва за огрев, напалихме барбекю за обяд, играхме с кучето. Тук е ред да кажа за кучето.
Кумците преди година си взеха куче - без порода. Кумицата държеше да не дава луди пари, да е нещо сладко и кафяво. Историята по осиновяването е дълга, а кучето е повече от сладко! Цяла вечер тя не спря да тича навън. В София явно й е тясно в апартамент и тук наваксваше с тичането. Не се чуваше нищо, само в тъмното се виждаше една сянка как прелита. Кумецът беше казал, че имат куче динго.
След като обядвахме в събота, решихме да ходим на едно плато над Симитли - да разгледаме планините, да видим реката, да разходим храната... Направихме голяма обиколка, намерихме гъби, снимахме се. беше повече от разтоварващо. На връщане обаче се случи нещо много лошо. Кучето както чакаше пред вратата да се прибираме, хукна в обратна посока, после в друга... Всички влязохме в двора, а кумците хукнаха да го гонят. Докато говорех по телефона само чух тъп удар и агонизиращ вой. Една кола удари кучето! Кумицата връхлетя разплакана, беше видяла всичко. Мен много ме афектира, че не бяха спрели поне да видят какво е станало, да видят как е животното. Просто колата беше подминала Кумецът пък като тръгнал да вдига кучето, то взело че от страх го нахапало по ръцете.
Организираха се и щяха да ходят по доктори. Да, ама кучето със счупен крак, не можеха да я носят, разстоянието до колата ми се стори огромно. Едва, едва на едно платнище успяха да я натоварят. Бая почакахме докато се приберат. Кракът й беше счупен, че даже костта беше излязла. Бяха направили превръзка, а в София щяха да й правят операция. Всъщност утре се очаква да бъде направена. Хубавото беше, че нямаше нещо вътрешно и всички се успокоихме.
Заседнахме на масата за вечеря, а милата животинка дойде при нас. Не искаше да е сама

Вече си бяхме отдъхнали, та го обърнахме на майтап – как вчера не докосвала земята, а днес не се отделила от нея, как щяла да стане робо куче и други такива Големи драми! Ама аз ги разбирам. В момента това е бебето на кумците. Те треперят за нея, грижат се и всяко такова нещо ги кара да се чувстват все едно не са се справили.
Пак откарахме до сред нощите на сладки приказки. Носехме подаръци, сладкиш, ракия. На сутринта хапнахме, пихме кафе и имаше подготвена изненада. Станахме кивиберачки Шегувахме се, че няма кой да ни нарисува как берем кивито в двора. ММ пък беше ръчкан да мисли машини за бране на кивита - хем да има безплатна машина за Симитли, хем да има без проблеми диплома за инженер, хем под пари да останем с единия му патент. Ще видите на снимката що за количество става дума. Имаше и 2 по-пикантни - във форма на женско четирибуквие и във форма на мъжки предник.
Тръгнахме си по обяд. Не успях да видя колко неща ММ натовари в колата - кивита, домашен дафинов лист, вино, някакъв ликьор, ябълки... Все едно наши роднини ни изпращаха Имахме възможност на връщане да гледаме колко прекрасни са планините в този сезон. Приказно беше по пътя!Приказно! Още по пътя решихме кога искаме да ни е следващото виждане с кумците - преди Коледа Снощи ги информирахме за това, докато се интересувахме от кучето.
Прибрахме се и Мария ни посрещна с лека изненада. Бяхме с колата на свекър ми, та тя не успя да отреагира в първия момент. За два дни имах чувство, че много е пораснала. Голяма бърборана! Понеже чу, че се говори за куче динго и тя каза "дингонг" Явно се е затъжила Мънинката ни, защото хваща дланта ми, слага си я на бузката и "О, мамоооо, о-о-о!". В един момент хваща и на баща си дланта - хайде, на другата бузка и "О, татеее, о-о-о!" Само се гушка из краката ни!
Притеснявах се в понеделник как ще тръгне на ясла... Без проблем! На обяд разбрах, че са пели песнички за мече, играла си с автобус... Само се стресна, когато я взимах, че едно момченце ревеше. Много се плаши от ревящи деца и търси закрила. Днес път точно този юнак надничаше най-отпред, за да види кой влиза. Мария даде заден в първия момент, обаче сестрата я вкара. Чух, че Мария се разхленчи, обаче много бързо спря. Сестрите започнаха да пеят песни, да ги вкарват в игралната и вече бях способна да си тръгна.

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36267032
Ето и малко снимки (2344).

Аууу, с френското манто
Много богат урожай от киви, градината в двора ли им е? Онзи край е изключително красив, винаги и по всяко време на годината.

Ех ама какви емоции има покрай вас.Много се радвам, за безпроблемното тръгване на ясла.Мария е голям бонбон.Браво за страхотните преживявания последните месеци, много емоционални и вълнуващи са били.

Онзи край го опознавам тепърва, но не мога да си оплакна очите с гледки. Чакаме професионални снимки от таткото на кумеца. Те ще са като картички, вярвам
Всъщност то не е градина от кивита. Имат в двора две дървета - едно мъжко и едно женско. Това всичкото е само от едно дърво де факто. Аз бях така в началото Сега и ние си имаме 10-тина кори за яйца пълни с кивита.
Е, свекърва, не се съмнявам, че забеляза френското
Маги, то не е за вярване как се наредиха толкова много моменти

Еха,колко много киви. Обичам.
Сигурна съм, че сте си прекарали много хубаво. Пълен релакс. 
Много е сладка Мария с тази раничка и колко гордо си я дърпа.

Ще откача!
Снощи ММ помагаше на едни комшии да си сглобяват новата маса. Междувременно викнах майка, за да къпем Мария. Мария се инатеше, не ще да вечеря. Аз обаче по-инат успях да навра една лъжица в устата. Ако има проблем, първата лъжица е проблемната, а после се яде с охота. Очевидно детето не искаше. В един момент гледам погледът й как блуждае. Меря температурата - 37,7. Насъбрахме се всички вкъщи и почна една суматоха. Температурата стана за раз време 38,9 Къпането отпадна.
Цяла нощ сме мерили температура. Ставах в 2, в 2:30, 3:00, 3:30, 4:00 Всеки път ММ подскачаше колко й е температурата. На сутринта пак с 38,6. Яслата отпадна. Говорих със сестрата, супер любезна Просто в такъв случай като ти дадат адекватни отговори какво да правиш, как да правиш, е уникално. Много са мили - все повече ми се издигат в очите.
Звъннах на баба с идеята да дойде, поне кухнята да вземе, че не знаех колко време ще се бавим в поликлиниката. Както я набирам... Сещам се, че баба има празник, ще има гости, а аз за какво я търся. Само й честитих и си премълчах проблема, че току виж зарязала всичко и хукнала насам.
Яхнах колата и газ към личната. То пък и див късмет, че по паркинга беше рехаво. Колата я бяхме оставили отпред, а там е супер теснотия. Едва-едва се измъкнах Зорът какво ли не прави Личната я гледа, слуша - всичко ОК. Сега сме на хомеопатии. Дано помогнат!
Чувствам се смазана! От недоспиването ръце, крака - нищо не ме държи

Милата, дано скоро се оправи. Дано не се наложи да пие антибиотик, а да мине с хомеопатията.
Бабата може и да ти се разсърди, че не си й казала.

Али, да ти кажа, на колежката ми детето беше така няколко дни.. През деня му няма нищо.. Вечер вдига температура до 39 градуса Дани при вас премине по-бързо 

О, баба ще разбере. Ама не исках от сутринта да подхващам така денят й. Сигурно утре ще дойде - не се съмнявам в нея.
Все забравям да кажа - "бангонг". Като го изстреля Марийката и аз Разбрах, че на някаква песен така вика. Тази ли? Тази ли... Оказа се "Джъмбо" Сигурно това е китайският вариант. Това като майка, дето след някакъв банкет, пита съвсем сериозно каква е тази водка "Сутеха".

Дано не е нещо сериозно.На мен Моника последние път ми вдига 3 дни Т, като на втори беше 38,6-7 и е водих при личната.Нищо и нямаше, ей така мина с инфлуцид и чай, но не е ли детето ОК ти иде да се гръмнеш.

Тази нощ пак марширувахме между спалнята и детската. Вдигаше температура, ама кога я измеря, кога само с ръка видя. Където сварих, там мазах с оцет и вода. Така се беше свила на топка в едното кише. Аз я разгъвам, грабвам термометъра, Мария междувременно пак се сгъне на топка. Само едно дупе стърчи и горе-долу в тъмното се ориентирах къде е
Сутринта започна спокойно - без температура, тичаше след мен с книжките в ръка. На обяд я изведох малко да подиша въздух, а и да вземем храната. Е, в един момент това дете така увисна в количката. Прибрахме се - 39,5 Отврат! Звъннах на педиатърката, разбрахме се... ММ се притесни доста и той, майка беше отскочила в обедната почивка до нас и само акъл дава и тя. То не от лошо, ама се изнервих на цялата олелия. Поне я свалихме на 37,5. Утре сутрин сме на контрола.

Снощи пак й беше светнало пред очите и искаше пълен репертоар от песни. Обаждаме се почти всяка вечер на свекърва ми и тя пее песни на Мария. Често Мария грабва телефона и няма "Здравей!", няма "Здрасти" - директно "Ко-ко!". Свекърва ми запява "Кокошка при хамбара" и едва е успяла първия куплет да изпее, Мария казва "Па-па!". Свекърва ми подхваща - Патенцата плуват в близкия поток. Днес им преподават първия урок. Мама Белогушка пляска с крилца "Смел бъди, Пъструшко, па-па-па". Като приключи песничката, Мария изстрелва "Мами". Това е "Мама ми купи днес нова книжка с картинки...". Сега покрай яслата са пели песничка за някакво мече. Иска да й я пеем, ама ще я научим тепърва на тържество. Предполагам, че може по Коледа да има нещо
Днес едната сестра ме видя, когато минавах покрай яслата и ни пожела бързо да се оправяме. Много беше мило, защото първа тя ме видя и ме заговори.

Нещата около нас се задълбочават. Явно не са само зъби, а има нещо друго покрай падналия имунитет. Снощи Мария ви като болно куче. Аха да изляза от стаята... и рев. Иначе ние не я приспиваме. Стане ли време за лягане, оставяме я в леглото, пожелаваме лека нощ и се изнизваме възможно по-бързо. Останем ли 1 минута в стаята и Значи е време за игра! Снощи обаче къде спах в спалнята, къде в детската, къде въобще не спах. Мария много силно хриптеше и от време на време кашляше.
Снощи имаше период, в който явно пред очите й светна. Изпоти се, свали температурата и покрай цялото внимание към нея, прояви капризи. Това ще ядеш ли? Да! Режа, правя - Нееееее! и се крие с ръце. Та супи, та мляко, та банан, та киви....... Накрая нервите ми бяха опнати до краен предел!
Днес пак бяхме на преглед. Изписани една камара сиропи. Утре ще се чуем с педиатърката и ще мислим варианти и за антибиотик, ако се налага Просто е уникална нашата! Толкова ме радва, че до последно изчаква. Иначе друг, ако е - досега 3 пъти да ни е набутал антибиотик.
В понеделник пак ще сме на преглед. Дано до тогава да се оправи!