Много благодаря на всички ви за мненията! Със сигурност на човек му трябва време, за да премисли всичко, включително да си научи да си наказва децата правилно , доколкото е възможно такова нещо. Аз съм на мнение, че детето трябва да разбере, когато не е постъпило по правилата. Не харесвам родители, които вечно намират оправдание и избягват да покажат на детето, че всеки си носи отговорност за действията. Например наскоро децата се бяха наредили на опашка за пързалката. Детето най-горе се спря и не се пускаше. Изнервено от чакане детето зад Мария й отвъртя такъв шамар по дупето Мария нямаше никаква вина, защото и тя чакаше. Е, ММ беше този, който направи забележка, а родителите на детето, което удари Мария, на практика не направиха нищо.
Както и да е... Мария две седмици не беше вкъщи - изключително голям период от време. Досега спането у баба е било за две-три вечери, а не две седмици.  Умората при мен също си казва думата. Е, ние имаме продължение на всичко.
В четвъртък и петък Мария пак беше супер енергична след градина, но сравнително послушна. Абсолютно в рамките на нормалното. В събота предиобяд трябваше да посвършим малко работа. С нашите и с Мария ходихме да й вземем обувките, които й пускаме по поръчка. Самата продавачка в магазина е малко сприхава с едни отсечени движения, а и е супер писклива. Бях се запасила с търпение, защото и аз малко трудно я изтрайвам Мария там пощурява. Хич не й се чака, добре че не бях сама! После ходихме до баба ми и изтощението ми беше вече тотално.

Следобяд трябваше да закарам ММ на сватба и да прибера колата. Мария избра да играе пред блока, а не да идва с нас. Още със ставането си от сън беше много мила и нежна, гушкахме се, говорихме Тръгнахме да излизаме и всичко беше наред. В следващия момент Мария видя дядо си и един комшия, който всички деца обожават. Имаше "Аз ще отида... Аз ще отида..." и докато каже къде, хукна. Така се затича, че в един момент просто видях как краката й се въртят из въздуха. Последва падане и рев! Баща й побесня, защото имаме пришки по езиците да не се тича по паветата точно пред входа. Мария рева, рева - 2 минути. Нищо сериозно! Охлузена скула, две капки кръв по устната и охлузено по кокалчето на едната ръка. Лошото беше, че хич не се сети да си сложи ръцете отпред. Мария се успокои, татко я качи при майка, за да й промият раната, а аз закарах ММ. Върнах се и Мария вече беше в топ форма с малко красоти по бузата.
В неделя сутринта Мария беше подута - лявата страна на лицето отекла, едното око наполовина отворено плюс охлузеното. Снимах я й се съветвах с педиатърката ни по вайбър. Следобед след сън положението беше още по-зле. Пак снимах и педиатърката ни ни посъветва да я заведем на спешен очен за всеки случай. Ей, тази жена е страхотна То не му трябва много на човек, а малко помощ и навреме!
Беше голямо обикаляне - събота и неделя в хирургиите е нещо страшно да намериш къде трябва да отидеш. Няма нито регистратура, нито охрана, обикаляш по тия коридори, луташ се от крило в крило, чакаш сума време за асансьор и тъкмо се качиш и се оказва, че не си за там...
Намерихме спешния очен. Посрещна ни един млад лекар и веднага ни прие. Мария беше кротушка през цялото време. Сложиха я на стола и започнаха фантазии по картинки Направо ме разсипа - кое познаваше, кое си насосваше На чашата с кафе каза, че е триъгълник, на стола - огън... Въобще беше повече от смешно. Гледаха я на компютъра, после пак на стола, после на друг апарат. Абе такова внимание! Сигурно сме стояли вътре повече от половин час! Наистина съм много признателна, че освен обстойния преглед хората гледаха да ни успокоят и нас. Докторът викна и друга лекарка като за второ мнение. Изписаха капки за лекото зачервяване, намазаха бузата с йодасепт и най-вече ни успокоиха, че няма тежка травма по очите.
Е, днес красотата е един път! Вече окото на Мария е почти напълно затворено. На практика тя самата го стиска и се мъчи да го отвори само когато й слагам капките. Толкова е подута, че и миглите й са скрити. Око не се вижда. Картинката е страшна! Днес пак говорих с личната и сигурно ще отнеме седмица, преди напълно да спадне отокът.
Сега съм малко по-добре, защото цялата галимация беше придружена с неспане от моя страна. От няколко дни съм нощна смяна сервитьорка - Мамо, дай вода; Мамо, искам да те гушна; Мамо, цункай ми ръчичката; Мамо, ще пишкам, няма да пишкам; Мамо, оправи ми възглавницата; Мамо, дай ми бебето... Това се редува през 15-20 минути и вече на сутринта се чудя дали да ставам или да лягам тепърва Освен претенциите - мрънкане, мрънкане, безкрайно мрънкане за всииичко по цял ден - Защо с тази пижама, Искам това да ям - не, не го искам, Искам това, ама вече не го искам! Едва днес следобед Мария е малко по-малко стресирана, че не си отваря окото. Даже даде да й сложа капките без ропот. Тези дни ще се гледаме вкъщи. Сега ще нагласяме програмата, защото единия ден съм на преглед и трябва да видя как ще си оправям документите за майчинството. Не знам защо хората си мислят, че бременната е една дебелана, разплула се на дивана, гледаща глуповати женски предавания и чудеща се какво да натъпче в устата с оправдание, че й се яде от хормоните. Пак късмет, че тази бременност минава между другото!

олеее милото Марче  звучи ужасно това падане... дано мине бързо!

. Не знам защо хората си мислят, че бременната е една дебелана, разплула се на дивана, гледаща глуповати женски предавания и чудеща се какво да натъпче в устата с оправдание, че й се яде от хормоните. SUICIDE Пак късмет, че тази бременност минава между другото!

Нали знаеш, а дано на всички такива несядащи на дупето бременности 

Оооох милата Мария  Да се оправя бързо бърбораната, а на теб - здрави нерви и спокойствие 

Булче, дано има повече такива бременности на крак! Бих го пожелала на всеки, защото знам другата крайност.
Да, падането беше "от нищо - нещо". Оказа се, че отокът, който беше над веждата, е слязъл надолу и затова е затворено окото. Отделно и отдолу си има натъртване. Вчера следобед Мария беше супер жизнена и имаше мерак да тича, но ние я възпирахме. Свекърва ми дойде специално, за да я види, а свекърът като я видял, му призляло. Направо не са очаквали такова чудо! Днес сутринта Мария не смееше да си отваря окото. Изпитваше сякаш страх. Продължаваме с капките, като се залъгваме аз да й дам козметичното ми огледалце и тя да се гледа, докато капя капките. Много е смешна, защото като й кажа да отвори широко очи, отеклото оченце стои като цепка на лицето, а тя отваря широоооко уста. Все още сме първи братовчеди с Квазимодо, но има надежда да се оправи до края на седмицата.

Милата Мария Дано й спадне бързо оттока 

Поздравления за теб, че си толкова дейна и че не се спираш на едно място   

Миличката душица    бързо да и се оправя красивото оченце и да няма такива травмиращи падания

Мария вече е в топ форма! Е, има още белези и леко подпухнало оче, но енергията й струи!
Тези дни очевидно й е скучно. Децата от квартала са на градина и няма с кого да беснее през деня. За сметка на това привечер е фъркотевица... Намерихме решение - колелото за баланс, а отзад аз тренирам патешко спортно ходене. За моя изненада доста ме слуша - Карай до червеното колче и там спри, Карай до табелата, Карай до нарисуваното колело (на велоалеята)... Само ми съобщава, че ще се засилва и После се обръща и ме чака.
Продължава да си проси внимание. Изляза от стаята и моментално ме извиква за нещо напълно нелогично, понякога даже още не го е измислила. Седна да ям - вдигне ме я за вода, я за нещо друго. Мия на мивката - моментално измисля нещо. Отделно: Ще ям супа. Правя я - Няма да ям картофа вътре, Не искам да има морков... Искам банан, ще ям ябълка. Не, наядох се вече (а е чопнала от двете по веднъж) Побърква ме! Вдигнах ръце и ако ще, да яде. Ако я оставя - преживя по един час и изяжда не само яденето, ами и всичко, което си хареса от нашето. Нямам нерви всеки път да я чакам Просто за този час всичко става мазало!
Много е щастлива, че братовчед ми е тук за изпитите. Сега цяла седмица го преследва и предполагам колко ще й е криво, когато утре той си тръгне.

От вчера официално съм в майчинство Кога мина това време? Чувствам, че точно с тази бременност не успях изобщо да си оползотвора времето. Много ми се разпиляха нещата Може и така да се чувствам, защото правихме ремонт, защото имаше празници и обиколки, защото Мария после имаше обрив, защото сега цяла седмица се боря с нея да слагам капки за очи и да мажа раната... Всичко беше в една спирала.
Вчера бях на преглед. Взех си болничния за майчинството, взех си направления за изследвания. Видяхме бебо, но не много добре. Беше се залепил до плацентата и беше в сянка. Въпреки всичко слушахме тонове, гледа ме док за води и най-важното засега - в добра позиция си е. Е, тази сутрин си станах, направих кафе, седнах да закусвам и на средата се сетих, че трябваше да ходя до лабораторията. ММ се разсмя, пожела ми да ми е сладко и направихме план утре да ме закара до там.
Вчера с док засегнахме темата за раждането и... Не знам дали ми се пише изобщо за това. Разпитва ме как съм се настроила. Ами как - никак  Просто не смея нищо да мисля, да говоря...Да си събера мислите и може тези дни да опиша за какво става дума. Колкото повече наближава, толкова повече ми се струва, че е нещо далечно. В сряда пак съм на преглед. Може тогава вече да намеря себе си
Днес шефът ми звъня да ме разпитва някакви служебни работи и уж между другото да ме  помоли да съм отидела за  няколко часа другата седмица. Има ново момиче и очаква, че ще работя с нея, а той ще се ветрее междувременно по кафетата из града. Ядосах се, че единия ми болничен не е подаден още. Чакам пари, ама кога - не е ясно. Да минава и това и вече да не завися от шефа, а поне от държавата.
С количката нещо ударихме на камък, че братът на нашия кум я търси по други техни офиси. Тези дни ще ходим да я капарираме, да харесаме матрак и разни дреболии. Както ММ се изрази - Хич не е време за покупки. Обаче и на двамата това ни е като разтоварване от всичко натоварващо ни по един или друг повод.
Хубавото е, че майка ще почива цяла седмица около 24-ти май и ще има възможност да ми помага за много неща - от чистене до пране и гладене на бебешки дрешки, от съдействие за гледането на Мария, до излизане по женски без повод...
С нетърпение чакам да ми се наместят чакрите и да се хиля тъпо без повод
Хайде, зоват ме да чета приказка, после имаме процедура по приготвяне и ще излизаме да поиграе навън. Снощи не беше за вярване колко време Мария изобщо не ме потърси. Играеше си, забавляваше се и се усмихваше на всичко и всеки!

Редовно ви чета темичката, но все не остава време да се включа адекватно.
Много ми е интересно как разказваш за вас, за Мария и за Бебчо.  
Мария е много сладка, макар и често да те ядосва. И как се е подредила така, милата, бързо да се оправя.
А кога мина това  време и вече си майчинство?!
Не се притеснявай за раждането. Дано всичко стане по най-добрия начин! 

Миме, и аз чета вашата тема, но ако съм през телефона, рядко пиша в нея

Не, не бих казала че Мария често ме ядосва. Просто мина през такъв период и се надявам да е свършил вече.
През почивните дни се качихме на вилата. На Мария и на баща й много им харесва там. Мен ме хваща саклет след втория ден и трудно издържам повече време. Още с качването си Мария реши, че ще пробва номера по всички флангове. Не минаха! Съответно започна едно нормално от нея поведение и дните бяха повече от спокойно... За нас!
Мария през цялото време беше залепена за дядо си: Дядо, дядо, дядо, дядо - все едно шевна машина тракаше Свекър ми правеше банята на втория етаж - женската баня, защото е в лилаво. Мария седеше в банята на едно столче в ъгъла и не откъсваше очи от него. Той отиваше на първия етаж - Мария пред него, зад него - все в краката му. Беше много смешно, когато той се засилваше в дадена покоса, Мария пред него, в един момент той се връцваше за нещо забравено, Мария продължаваше в същата посока и изведнъж - сама. Оглеждаше се и газ пак към дядо си ММ направи пясъчник и въпреки кратките превалявания, Мария успя да се рови до насита. Плетохме венци от все още жълтите глухарчета, закачихме къщичката за птици... Гледахме да сме все навън по двора.
В понеделник успяхме да се видим с една двойка, с които скоро се запознахме, но вече доста често се виждаме и чуваме. Паснахме си Последно време имахме период на разреждане на обкръжението и ММ доста изживя отдръпването на уж близки приятелски двойки/семейства. Сега все още имаме възможност да поддържаме повече социални контакти. Да видим след появата на бебето дали ще успеем пак да се събираме често на сладки приказки.
Та... Бяхме обещали на Мария да я запознаем с "едно куче". Направихме доста голяма разходка. Мария вилня с колелото за баланс, разходихме и кучето. В един момент седнахме на една пейка малко за отмора. Мария държеше повода на кучето (порода бийгъл). Щеше да се пръсне от гордост - изпъчена, ухилена и с леко изплезен език. И понеже кучето си е ловджийско, заби муцуна в земята, напери опашка и тръгна да изучава наоколо. Мария след него. Викнах й да го доведе при нас, а тя се провикна подтичвайки след него: Ама то се разхождаааа! Така се смяхме! Всичко прозвуча като "Ама то ме разхожда".

Доста съм се изморила явно от тази разходка. Усетих го на следващия ден. Тези дни ме гонят контракции от време на време. Уж нищо сериозно. Само да мине май месец! Вече бебето е доста голямо, така ме подпира, че имам моменти на дискомфорт. С Мария в тези седмици имах чувство, че имам пъпеш между краката. Сега е различно и най-често бебето ми натиска пикочния мехур - изпитание е да ходя надалеч. Чакам седмиците, в които ще се смъкне и изведнъж вече да ми олекне.
Днес съм на преглед. Всъщност не знам дали ще ме гледа на ехограф. Миналата седмица ме гледа набързо на апарата и ми пусна изследвания - всичко изглежда идеално там. Нямам бактерии, имам висок хемоглобин (135), но да чуя все пак мнението на док за останалите неща. Днес трябва да си взема и документите за раждане. За него хич не ми се мисли. Там положението е... Гледам да се фокусирам върху други неща, че иначе ме обземат не много приятни чувства.
Подготвям Мария ежедневно за моето отсъствие от вкъщи. Уж ме разбира, но не знам до колко го осъзнава. Снощи ММ се качи да преоблича Мария, а майка попита дали знае къде са й нещата. Честно, и аз не знам в момента всичките й неща къде са! Много мразя тези преходни сезони, в които има остатъци от зимни дрехи и все още неизвадени летни. Да живее интернетът, че ще има напътствия по вайбър от болничната стая.

Вчера бях на преглед. Док е доволен от изследванията. Гледа ме пак на ехографа. Каза, че каквото определяме като размер на бебето - сега ще е. Когато напредват седмиците, ми обясни, че бебето слиза надолу - нищо ново. Но от притискането на главата ехографът може да покаже по-малко бебе от действителното. Още един плюс да раждаш при лекар, който те е следил Общо взето знае какво може да се очаква, а не да вадят голям дъб от малък жълъд.
Беб върви напред. Според апарата е около 2,700 кг, като се очаква да подмине габаритите на Мария от раждането (3,410 кг и 51 см). Бипаритарният е 9 см. Води в норма. Не успяхме пак да го хванем хубаво като за снимка.
Вчера ходихме с нашите и с Мария на проучване за матраци, седалка за кола за Мария, трябва ми и подложка за повиване, която да я сложа на повивалника. Бяхме купили една седалка, която я дадохме на нашите. Търся нещо наистина хубаво, а не твърдо като пейка Повечето са атрактивни на картинки, обаче са ужасни, ако се наложи да се ползват за дълъг път. Приемам препоръки Мария много се щураше между щандовете и не спираше да пипа и да пита кое ще е за нейното братче, това и онова какво са, дали ще купим третото и петото. Е, не успях да разгледам добре Не знам кое повече ми пречеше - търчането на Мария или забележките на дядо й да не пипа.

Ето малко снимки (2344):
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 - първа вечер на голямото легло, все още преди ремонта. Възглавницата всяка вечер е в неясна посока. Един път я иска, два пъти не я иска, пък да е до мен, пък да е над мен...
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989970 - нашата лястовичка. Загледах се по снимките как короната й се е свлякла и чак ушите на Мария са щръкнали
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989987 - танците продължават, макар и с малко сълзи.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989972 - на вилата с букет от глухарчета.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989973 - "Дядо! Дядо! Дядо! Дядо!"

Али, а не е ли малка още Мария за седалка?мисля че по норми още е за столче.

Да ти кажа и аз се чудя Столчето взе да й умалява. Знам, че основно главата се гледа. При нея главата надстърча малко над върха на столчето, дано да го обяснявам правилно. На последната консултация април месец я мериха 19 кг и 111 см. Пробвахме на два пъти с въпросната седалка и колана на колата. Коланът я хваща хубаво горе на ключицата, но все още си имам едно наум. Аз лично предпочитам столчето, а не седалката По-сигурно някакси ми се струва, най-малкото заради петточковия колан. Определено не бързам да махам столчето. Може да изкараме и това лято с него, но с плътни дрехи наесен нямам идея как ще бъде.

Али, тя е във втора група и още е за столче, но такова което се прихваща с колана на колата.Мисля така беше.Те са по-широки.По закон все още е за столче не за седалка.

Мерси много за информацията Сега се замислих дали и нашето нямаше възможност да се ползва с коланите на колата. Определено трябва да го разгледам.