На втората тренировка не присъствах вътре. Чух само как треньорът им каза: Днес ще скачаме в трапа. - Последваха векове: Йееее! - След като приключиха, Мария излезе скачаща от радост: Мамо, днес скачахме в трапа с пясъка! Ама чакай да си изчистя маратонките. - И като ги събу, и като ги обърна... Имам чувството, че беше орала вътре Направи на асфалта купчинка от пясък.
На третата тренировка бяхме със Симеон, защото нямаше кой да го гледа. Той търча около стадиона, играха с други деца и искаше да влиза вътре в залата, защото бил "толкова голям". Вдигаше ръце, за да покаже точно колко.
Имам чувството, че Мария още опипва почвата. Някак се кефи вътре, обаче още не се е отпуснала. Сякаш повече все още наблюдава и по-малко участва.
Наблюдавах и работата на всички треньори. Говорят много високо, защото е страшен шум вътре, карат се, обясняват, правят забележки, хвалят... И както говорят на моменти малко серт, току някое хлапе се спусне да ги гушка през кръста и висват на гащите им. Личи си колко много деца се чувстват добре там.

На моменти е хаос в училище. На родителската среща стана дума за пари и госпожата каза, че може да им даваме по 1-2 лв за самочувствие. На Мария не давам пари. Правя й сандвич, слагам сок, може и нещо тип Барни, банан, нарязана ябълка, кекс, вода задължително... Не виждам смисъл да носи пари, като още грам не разбира стойността им.
На няколко пъти вече беше намирала пари. Някои ги върнали, някои не разбрали на кого са. А аз изобщо не разбирам защо им дават!
Един ден Мария поискала на заем (!) от едно момиче. С двата лева си купила сок и желирани бонбони. Страхотно! Върнахме на другия ден парите, но казах на Мария, че ще й ги удържа от пари за касичката. Така де! Какво е това искане?!
Преди този случай пък друго дете дало на Мария пари, "за да си имала" (!). Госпожата обаче осуетила "сделката". Майката беше писала гневни постове после, че едва ли не всички трябва да даваме пари на децата си. Ами не, няма да стане Тепърва децата се учат какво да взимат ежедневно и какво в петък. Нямаме право да влизаме в училище и когато излезе някое дете, се почва: Взе ли си шишето? Къде ти е якето?...

Симеон в градината си е същият като вкъщи. Почти за всичко чакал. Подканват ги за тоалетна, той си свършвал всичко, но чакал някой да му вдигне гащите. Вкъщи, ако се опита такова нещо, винаги забравя, че има дупе и е изключително смешна гледка как разпъва боксерките. Имаме сякаш много голям напредък с акането. Досега два пъти само са ми връщали мръсни дрехи. И вкъщи казва, макар и с малко закъснение.
Има мнение с кои маратонки да тръгне за градина.

Али, Моника беше така на баскета.Седеше от страни запознаваше се визуално с децата и спорта. Сега е фурия, дори в мачовете се спуска и аз и се радвам.

Ох това с парите и аз не го разбирам, защо им дават?

Аличка, аз малко с различно виждане, но бих и давала парички, малко го карам на принципа "травми от детството", но се случва всичко, да не се наядеш, да ти падне храната или просто да си част от всички да можеш си купиш нещо. Може би някакъв седмичен бюджет, от 2-3 лв, тя със сигурност в началото ще ги харчи още първия ден, но с времето ще си научи урока да ги разпределя по дни и да ги харчи до някъде смислено.

Ние от това лято пускаме Звяр в магазина сам, за дъвка, вода ей такива неща. В началото не взимаше ресто, бележка, не разбираше коя паричка за какво е, сега се е понаучил и им е много забавно, а и на нас по-лесно че за една вода не се редим на опашка в магазина.

То хубаво спорт, здраве е, но както описваш ситуацията в залата е абсурдна, дори и да нямаше извънредно положение. Не бива да са толкова много децата за да тренират спокойно и да не се разсейват. Ама като нямат в училищата салони вече, така е. Всичко е бизнес, за съжаление
За парите винаги ми е било чудно как някои родители дават, защото нито аз съм получавала, нито децата са имали джобни до гимназията. Обаче все по- чести са препоръките учениците да имат бюджет и да свикват да си разпределят сумите. Нещо като даването на шоколад и други нездравословни храни в разумни количества е.
Хайде да сме честни и ние какво сме направили, когато сме имали за първи път финансова свобода . Аз лично получавах определена месечна сума чак като отидох да уча сама в Бургас, на 14 години. Трябваше да си платя пансиона, да си купя купони за храна за месеца и каквото остане да ползвам за рейс, баня, кино, учебни помагала и толкова. Още втория месец спестих от храната /или не закусвах, или в неделя карах на една кифла само/ за да си купя някоя дрешка... Нима това е било разумно според майка ми тогава? Да не говорим, че се налагаше и да крия "придобивките". И не бях само аз, всички момичета правехме така. Чак пролетната ваканция родителите разбраха каква е работата и помолиха в пансиона задължително да ни контролират дали си купуваме купони и то със закуска за пълен месец, веднага след получаване на запис. С първата стипендия от университета си купих кожена яка от лисица и шапка за разкош, че бяха на мода. Щото само това ми липсваше, дето се вика, гащите ми бяха скъсани, ама на - това, което се вижда, да е зашеметяващо
Дали защото племенникът си е такова дете по принцип, но намирам за много разумно това, което правят неговите родители. Още от първия училищен ден си има  седмичен бюджет и той го разпределя както иска. Понеже е стиснат, никога не си подарява парите, а като е злояд и храна рядко купува. Имаше залитания по продажби стикери за размяна, но това си е предвиден риск. Много скоро започна да ги слага в касичка и сега ги ползава за по- едри покупки, каквито той си реши. Не се крие, казва и обсъжда какво смята да прави, шмекерува за да изпроси остатъка до нещо като подарък, но и това е в реда на нещата. Не съм питала каква му е сумата сега, но за първи клас май беше по 2.50 на седмица. Имаше купони за храна и си носеше закуска и сок от вкъщи, щото все специални неща яде и пие и тях по лафките ги няма.
Не съм получавала упреци от моите деца, че не са имали джобни. Смятам, че си харчат разумно парите, значи и без седмичен бюджет са се научили каква е стойността им, та нямам еднозначно мнение по въпроса

Али, още сутринта видях, но чак сега се докопвам. Булчето и Свекърва вече са изказали част и от моето мнение. Със сигурност имаш своите причини и виждания за парите, но ако така се създава комплекс на Мария и мнение в приятелите й, което е видно от дадените и искани назаем,то може би има компромисен вариант. Ако ги нямаше тези инциденти, то тогава наистина бих те подкрепила, че не осъзнава стойността, но поведението се диктува най-вече от мнението на връстниците в тази възраст и за това е важно и да бъде приобщена в някакъв приемлив и за теб вариант.Ясно е, че докато сама не изкара пари няма да е съвсем в час за стойността им.Помня, че 97, когато бях аз 1ви клас ми даваха нещо от сорта на 200 лв, стигаше и за смислени тогава неща, но имам спомени за томболи с балони, дъвки с татуировки. Знам, че като смениха парите можех вече да смятам ресто до 1000 лв и ми беше трудно да разбера как това е само 1 лв. Имаме и един познат, който имаше лафка в училище преди да стане баща, той казваше на децата ходещи левчета. Ясно е, че ще поискат някоя глезотия, но предпочитам да разреша в някаква граница и да изградя доверие, отколкото да забраня тотално и да се измислят начини за заобикаляне, защото днес ще е за дъвка,но утре ще е за по-сериозно нещо.Това са моите размисли по тази тема, като цяло имам подобно на твоето мислене, но и с мисъл за самочувствието на Мария и предотвратяване на  избягване или лепене на етикет от важните в тази възраст връстници. 
Симеон и Жана в тоалетните нужди са на една вълна, така че браво! 

А, не сте разбрали в цялост. Тези родители, които дават пари, са може би 3-4 човека. И с родители на деца от други класове говорихме. Същата работа! Засега децата наистина не могат да свикнат с новия ред и за малките междучасия не могат да се вредят в стола между големите ученици.
В голямото междучасие госпожата им дава закуска (по някаква програма). Най-често е нещо тестено. Един ден бяха две тестени закуски, а друг път се случи две ябълки. Нещо не мога да им хвана мерките. На обяд си има стол. Ние избираме какво да се сервира на детето - супа и/ли основно, и плащаме в определено време.

Що се отнася до бюджет - на 100% ще има такъв и той няма да е за един ден, а за седмица. Няма да забравя моя съученичка, на която й даваха точно определени пари всеки ден. Обаче един ден се случи, че бяха останали само най-скъпите закуски и тя нямаше достатъчно, за да си купи. Разплака се от обида. Техните имаха куп странности в отношението, но е дълга тема.
Ясно ми е, че Мария ще купува и глупости. За съжаление последната половин година преди училище нямаше как да правим реално обучение за покупки в магазина. Плащаме и основно с карти, от което се създава илюзия, че тези карти са без лимит
Та бюджет ще има, но не виждам смисъл да е от първия ден още. Поне на Мария й трябва малко време за адаптация. Не я притесняват толкова уроците. Старае се, поправя сама кривите ченгелчета, ядосва се как имало деца, които ги пишат по-бързо от нея и така

Маги, надявам се да се получи така и с нашите тренировки. Излизайки от залата надълго и нашироко ми обяснява какво са правили. После обаче, ако някой попита, е много пестелива: Ми, добре беше.

В магазина сме на касата. Някакви хора търсят слушалки. Мария:
- Мамо, може ли скоро ми купиш безжизнени слушалки

Биха ваксината на Мария. От група с осем деца на нито едно не се беше хванала пробата. На второто ходене й сложиха в рамото. Опищя поликлиниката. По-важното е, че този път не подскочи, на се опита да избута ръцете на сестрата.

В училище най-трудно й е дългото писане. Ръката я заболява, защото все още много силно стиска молива и химикала и натиска листа повече от необходимото. Иначе е старателна. Иска да е хубаво. С баща си са на нож. Той няма търпение, тя много често му отговаря на забележките с "Ама госпожата каза...!". Изобщо - да не се налага да има съвместна работа по учебните въпроси!

Събрахме с много приятелска помощ стикитата от Лидл в няколко комплекта. Играят много с тях. Мария си пази пълния комплект, а Симеон се радва на количеството, без значение от фигурките.
Не знам как, ама взехме и карти от Кауфланд да събираме. Оттам пазаруваме изключително рядко. Мария си сглобява пъзела. Симеон се радва на лепенките. Повечето хора може да не знаят какво е дългопет, но Симеон и на картинка може да го покаже. Налепихме ги на кошарата и вечер, когато си легне, го чувам как си назовава животните.

Новото при мен е, че започнах работа. Хубавото е, че не съм по цял ден, с шефът се познаваме от 10 години (бивши колеги и настоящи приятели), познавам бранша, познавам складовата програма... Много бързо навлязох. Въпреки всичко - това не е моята професия - призвание. Но и това ще си дойде с времето на място

ей честито за новата работа, дано ти дойде късмета с твоята мечтана такава !

Али, честито! Дано все пак ти носи положителни емоции работата. А и хубаво, че не си по цял ден и имаш време и за задачки.

Ще се наредят нещата с работата все някога, сега се включвай на режим оцеляване!

И аз да кажа като свекърва, оцелявай сега, всичко ще се нареди.И аз така философски смених призванието с цел оцеляване.

Браво на СИмеон, кефи ме!

Мария и баща и са позната картинка и аз бях така с моя баща.Ще видим при нас как ще е догодина.

Честито и от мен за работата А каква ти е мечтаната работа, че май съм изпуснала?

Събитията в не много хронологичен ред

Миналия петък Мария си беше на училище, след това на тренировка. Докато чаках пред залата, госпожата писа, че ще има спешна онлайн родителска среща. Пратих линк на мъжа ми. Когато се прибрахме, разбрах, че децата са имали контакт с болен от Ковид. Предстоеше карантина. Хубавото от лошото е, че вече бяха минали 3 дни, а никое от децата нямаше симптоми. Писах на треньора за всеки случай.
Затворихме си я вкъщи. И с почти никой не сме се и виждали. Майка беше цялата седмица дистанционно и се гледаха с Мария до обяд. После си я поемах аз. Госпожата пускаше списък със задачите, без директна онлайн връзка.
В понеделник тепърва се видях с една от РЗИ. Уж щеше да обяснява някакви неща. Нищо не обясни. Разписахме си листовете и по живо и здраво - вкъщи.

Мария беше ужасно отегчена! Всички книги сякаш бяха прочетени, всички картинки - оцветени, всички играчки - скучни. Само мамосваше и беше като сянка след мен.
За щастие всичко се размина. Как ги брояха тия дни, изобщо не разбрах. В петък си бяха официално всички на училище. После и на тренировка.
На тренировката по едно време Мария се оплакала, че я боли глава и поседяла на пейката за кратко. На връщане вървяхме с треньора й. Зададе му един милион въпроса Беше в настроение!

Прибрахме се и тя: Мамо, измий ми краката, че усещам пясък в чорапите. (Същия ден не скачаха в трапа.) Попитах я откъде.
- Правихме щафетни игри и на връщане трябваше да стъпвам в трапа, за да не се бръсна с децата, които тичаха към мен. Ти какво си помисли? Да не мислиш, че съм казала да треньора - Треньоре, може ли да ида да си напълня обувките с пясък?!
Като се разкиска това дете! Така се смях с нея!

Симеон и той е смешък! Коментира, отбелязва всичко, задава хиляди въпроси.
Играят шах с дядо си. Татко:
- Не удряй толкова силно коня по картона. Ще го счупиш!
- Не се притеснявай! Ще го залепим картона.

- Аз не съм малко бебе, да акам в гаШите. Аз съм гоуамо бебе и акам на малките тУалети.

Нашите го гледаха, когато водих Мария едната вечер на тренировка.
- Абе, кога ще ме взимат мене (Не че имал зор да си ходи.)?
- Кой да те вземе?
- Кака!

Вчера Мария имаше онлайн урок по шах. Гледаха се с майка. Аз, татко и Симеон ходихме до Капана, за да си взема един рамкиран гоблен. По пътя Симеон се беше вкопчил в ръката ми и вървеше суркайки се. Не спря да зяпа всичко наоколо! Всичко беше интересно.
Видя едно момче да свири на цигулка.
- О, мамо! Откъде идва този шум?!
На Джумаята:
- О, мамо! Тук има тунеел. Гоуам тунеел.
В Капана искаше да купим всичко шарено от витрините.

Рожденият ден на Мария

Тази година рожденият ден на Мария се падаше петък - ден, в който е на тренировка. Заради отношението на роднините по рождения ден на Симеон, тотално се отказах да ги събирам.
Това, което измислих, е да си почерпи в училище, в залата и вечерта да седнем някъде четиримата. Почерпката пак исках да е нещо хубаво, не просто по един бонбон. Купих жълти опаковки. Имах лилави панделки и пеперуди. Случайно в магазинчето видях клатещи се бръмбари в кутийка. Хареса ми идеята и купих за децата. Сложих по едно кексче, суха паста и бонбон в пакетчетата. Опаковането беше приключение, защото двете деца не спираха да пипат и да се суетят около мен.
Мария беше много щастлива! Още предния ден беше обявила на всички, че става на 7 години. После каза, че й е много особено, че черпи в училище и на тренировките, защото досега никога не била черпела там.
Излязохме четиримата. Около нас на всяка крачка има заведения. Обаче петък вечер животът ври и кипи. Всичко беше пълно! В една пицария даже имаше опашка за свободни маси. В крайна сметка стигнахме до съвсем празния Макдоналдс. Времето беше неочаквано топло и седнахме отвън. Децата почти не ядоха, само тичаха и се кикотеха. Вкъщи бяхме подготвили еклерова торта. Мария и Симеон духнаха по няколко пъти свещичките.
На другия ден времето отново беше много топло. Отидохме в Пазарджик на Острова. Странно, но нямаше хора и децата тичаха и скачаха на спокойствие. Огледахме всички животни, караха тротинетки. Бяха и на частта с лунапарка. Симеон беше щастлив на се качи на влак. Мария се намърда в последния момент, а после искаше да слиза, защото било бебешко И двамата заспаха на връщане в колата. Привечер й подарихме всички подаръци.
Получи се странен, различен, по-спокоен рожден ден. Децата бяха щастливи, което е най-важното!

По време на есенната ваканция Мария се гледаха с баба си два дни. Отишли пред хлебарницата. Мария искала тя да купи хляб. Майка й дала пари, казала какъв хляб и стояла по-встрани. Мария:
- Един сладък геврек, моля!
Майка:
- Чакай! Ние за хляб дойдохме
Тогава майсторът се подал отвътре и подарил на Мария геврек

Симеон все по-рядко се вижда с чичо Кольо и си липсват Говорят си през терасата, защото съседът ни се пази. Една вечер бяхме навън и Симеон вика, вика под терасата му, но на затворени прозорци не се чува. Тогава татко звънна по телефона. Симеон каза:
- Коко, излез. Ах Сими.
ММ качи на конче Симеон и така си говореха известно време, а разговорът приключи с:
- Пак ще се видим, Коко!

При Симеон в градината има дете с болен родител. В случая въпросният родител сам ни информира неофициално, за да знаем. Естествено, то няма кой знае какво да се прави. Пазим се, доколкото изобщо може

Колко различни им са вече щуротиите, големи дечица са! Ще я изям Мария с този сладък геврек. Представям си как са и светели очичките, щом човекът и е подарил.
Животът продължава, това е. Дано успеят да забравят след време поне децата този период от живота си.