Честит двоен празник, Аличка! Да са ти живи и здрави мама и бебе

Честит имен ден на прекрасната адашка! Да е жива и здрава и да и е вечно името 

Забравих, да ти са живи и здрави двете Марии!

Честит двоен празник. Да са ти живи и Здрави!

Исках да ви разкажа за новите неща около нас, но вчера малко се поразстроих от темата за изгубените бебчета и не ми беше до веселби
Благодаря ви много за милите пожелания! Сега за празника - около 15-ти винаги свекърът ми събира лагера и се прибира в града. Те всяка година са на палатки за около месец. Та успяхме в най-тесен семеен кръг да се съберем - родителите ни, бабите ни и девера с племенника. Естествено дойдоха и кумовете ни. Решихме да сме на заведение без да е нещо супер специално. Имаше много смях, много веселба. Единственото лошо беше адската жега. Уж реших, че ако сме навън, ще е по-добре, но не. Хубавото беше, че Мария издържа много дълго време. Само раздаваше усмивки и се радваше да я гушкат и мачкат. Получи много хубави подаръци. Като ги снимам, ще покажа.
В понеделник бяхме до апартамента и пак гледах детската. Боядисана е в прасковено, със светли мебели и перденца на Мечо Пух. Може би в детската се влюбих първо ... и в пердетата. Сега я гледах с много надежда и желание за хубави моменти на малката ни мишка. Направо нямам търпение да мине сделката и с такъв кеф ще си чиста и подреждам нещата!
Иначе Мария е голяма коткарка. Обожава всяко улично коте. Нарочно спираме с количката, а тя само където не изскача от нея. Гледа ту котето, ту мен. Един вид - Гледаш ли, мамо, какво прави? В свекърва ми котаракът също й е изключително интересен. Сега обаче той е мнооого нещастен - племенникът ще е седмица на гости, а и ние се понавъртаме там, та му разваляме рахата.
Най-новото около нас е, че Мария в понеделник се изправи за първи път! Камък ми падна от сърцето! С това обездвижване си давам сметка, че доста изостанахме от връстниците й. Сега обаче нещата ще си дойдат на място. Още е с кашкавалени крачета и не се сеща много как да ги координира и двете едновременно. В повечето случаи се мъчи на едно да се изправя и да се набира с ръце за помощ. Ама и това тежко дупе как се вдига?

Браво на Мария! Не се тревожи за изправянето! Няма да усетиш кога ще те посреща изправена сутрин!

Вчера бяхме на консултация да ни мерят и теглят. Нашата мома продължава да е голяма - на 10 месеца е 10,600. Направо се радвам, че е качила само 400 гр от предния път. В никакъв случай не мога да кажа, че е дебела. Има си гривнички, ама не стоят грозно, а и си е дълга за месеците. И аз като Пънки не харесвам дебели деца (срам - не срам, казвам го). Зарадвах се, че фонтанелата най-после е започнала да се затваря. Все още пулсира главицата й, ама то е защото косата продължава да е прозрачно руса и къса. Иначе отзад има букли, чак опашки да връзваш! Миналата седмица пак бяхме на лекар, че два месеца хващам отпуските на педиатърката. Та ми каза да не я назорвам да стъпва, а само като поиска. И така - водя се от детето си Фурия е на пълзене! Вече не се върти и прехвърля, а целенасочено сурка корема и мърда краката.
Нещо напоследък ми омръзна хората да я мислят за момче. Започнах да се изнервям от коментари защо нямала обеци, защо й била къса косата (отгоре), защо е облечена в синьо (разбирайте синя рокля), защо количката била зелена (все едно само момчета имат право да се возят в зелени колички) Явно слънцето им идва в повече!
За храненето започваме да въвеждаме нови неща - давах й попаря няколко сутрини и я уча да дъвче. Въведох домашното козе сирене, днес ще дам жълтък, а скоро и супи. Много е смешна като яде. Казвам "Аааам" с голяма уста и тя зяпа. После правя се, че дъвча, а Мария първо гълта и после почва да мърда уста със събрани устни като заек. От два дни си имаме и ново зъбче За сметка на това пък ме хапе при кърмене
Имаме си и дерт. Уж напреднахме с гърнето и се върнахме в изходна позиция. Започна да се стиска, набира, изправя като я сложа на гърне. Една седмица я бях спряла, за да забрави за гърнето, и сега пак се учим. Ефект още няма. Разнасяме си гърнето за авторитет, а като я сложа - клечи се, чопли ми чехлите, ноктите на краката, картинките на гърнето... Всичко друго, ама не и работа да върши. Може и да не е готова още, знам ли?!?
Другото за оплакване е, че вечер се гоним половин час след къпане. Тъкмо я сложа да спи и тя "щръкне" в леглото. Не мога да кажа, че спи много през деня. Вечер не я и превъзбуждаме. Не знам на какво се дължи и малко ми е объркано
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.33901514

Ох адашката е прелестна! Браво за кг и ръста, май ще се окаже висока на тати а? Я не слушай какво говорат хората а си прави както си искаш. После като и порасне хубавата и руса коса ще трябва да я пазиш от всички момци! Целувки на красотичката 

Хаха, ти по тази причина ли си и купила розово туту и къдрава блузка?  . Та как няма да я обличаш със синьо, то просто е нейният цвят Много е чаровна на последната снимка, гледа обаче дяволито вече...Щом се и сеща да те "върти" вечер, вчовечва се, не е бебе. Не се притеснявай и за гърнето, минават през разни периоди. Важното е да не се отказваш и да дебнеш момента. Ако не плаче когато я оставяш в кошарата, излез от стаята и затъмни осветлението. Може пък да се сети, че е време да спи. Не зная, трудна работа е родителството....Тъкмо си говорехме с моята приятелка, че вечно има нови и нови схващания. Ние се борехме с майки и баби децата да се учат да са самостоятелни, да се хранят и спят с поне някакъв режим...Сега, точно обратното . Нейната внучка спи с майка си и баща си и никой друг, освен майка и не може да я приспи. Исках да кажа, че не само ти си объркана  .

Много е хубаво малкото момиченце  Русо, синеоко - ангелче

И аз забелязвам, че има ежедневно промяна в детето ми. В неделя например писна да реве, че татко й тръгна към магазина без нея. По-късно ходихме до Бачково (без нея) и само я цункахме по главичката. Докато не се е усетила се изнизахме един по един
Явно е в период, в който се променя. Може би събира повече енергия, отколкото е способна физически да изразходи. Гледам, че племенникът ми си по 4 часа следобед, но той не се спира, постоянно тича насам-натам. Иначе съм от майките, които не дундурят децата. Слагам я да спи, говоря й малко и излизам от стаята. Пусто, нали сме в малко жилище, явно усеща, че не спим и тя беснее. Иначе на гости в бабите по-бързо заспива, а може и да си въобразявам
За гърнето - искам да направя най-доброто за нея. Да я приуча към промените без стрес, да е нещо естествено. По принцип я слагам задължително след ставане от сън и вечер преди баня. През другото време не знам кога ще е добре - дали да е под час, дали да е преди хранене (то също е в определени часове), дали пък, когато се сетя? Нямам идея!
Мариолка, височка ще е. И аз не съм ниска, ама май ще ме мине
Туту-то е от кумовете. Както кумата каза "Сигурно ще ги пълните със солети и бисквити. Аз съм кръстница, а не майка и затова купувам непрактични неща!" Кучето пък е другият хит - пее 4 песни на български и Мария го съсипва. Пианото пък обръща на обратно, чопли с пръст говорителите и с краката натиска
Майка напоследък много се шегува "Тоя д-р Мандов уж гледа на ехографа, пък нищо не позна. Не ни каза, че ще е със сини очи, да купим такава количка!" Тези дни съм се наканила да ходя на преглед при него и мисля да я заведа да я види колко е пораснала.

Четох темата на Али и това как малкият й иска всичко и пищи, когато не му се даде. Дадох си сметка, че и ние имаме подобни терзания. За да не й пълня темата с мои си размисли, реших да пиша тук
Мария имаше вредния навик, когато влизаме в асансьор, да си протяга ръцете и краката във всички посоки, дори успяваше да докопа вратичката с разните му ръчки там. Беше нещо страшно! Голяма борба падаше - държа вратата, маневрирам с количката, боря се със стъпалото (защо ли да спре този асансьор на равно), прибирам й ръцете, междувременно някоя баба от блока се е разтропала по вратата на нейния етаж   За щастие това всичко приключи много бързо. Не знам кое ми помогна - казвах неща от сорта на "Сега се качваме и прибираме ръцете", разсейвах я с нещо друго, което да държи, бърборех й, за да гледа мен, когато се качваме, повдигах количката и тя се хващаше за борда, за да се набере напред и да гледа какво става.
Подобни неща се случваха и в момент, когато докопа нещо. Единия път това нещо бяха ключовете на майка, а на тях има малка ролетка. Притесних се да не се пореже и я взех от ръцете й. Такъв писък последва Бяхме в движение и чак баща й спря колата и ходи да търси из багажника играчки.
Още от раждането на Мария вкъщи си бяхме съставили "списък на забранените вещи". Може да е смешно, ама решихме, че не искаме детето ни да си играе с: телефони, дистанционни, клавиатури, лаптопи, документи, пари и портмонета, ключове и още, и още. Сигурно е много сурово отстрани, ама това са вещи, които имат доста микроби по себе си. Отделно бяхме възмутени как племенникът получи лаптоп на година и половина. Идеята ни беше да научим Мария да уважава "скъпите" вещи, т.е. неща, които не купуваме всеки ден. Та освен, че я разсейвам с играчки, гледам да обяснявам "Това е ...( нещо) и то е на ... (някого). Хайде да го върнем, а ти имаш играчка и може нея да я вземеш. Така докато издърпвам нещото от ръцете й, тя ме зяпа в устата и като че ли се разсейва.
Напоследък децата ми прави впечатление, че искат, заради самото искане. Купуват се играчки, с които не се играе, а се искат нови и нови. Нали ви казах, че обичам да наблюдавам Сега съм предприела инициатива да крия част от нещата й. Давам играчки, следващата седмица ги заменям с други, по-следващата с трета партида. Дори и в един момент да помни, че това не са нови, а са си нейните неща, имам надежда, че все пак ще се е затъжила за игра с тях.
Най-хубавото е, че вчера свекърва ми ме подкрепи на 100%. Говорехме си за възпитанието и тя беше категорична, че няма да има при нея неща от сорта на "Майка ти не дава шоколад, ама аз ще ти купя пък!". Майка също ме пита "Да й дам ли (еди какво си). Етърва ми преди много не ме питаше може ли не може ли, ама и тя последните пъти също започна да се съобразява. Само времето ще покаже дали ще има ефект от цялата работа. Дано пък да не стане другата крайност - прекаленото забранено да е най-сладко

От няколко дена "скитам" по различни теми, а не си поглеждам нашата Реших, че скоро ще трябва записки да си водя! Ето какво става около нас...
Първото нещо - Мария започна сама да се изправя Нашите бяха в чужбина и тъкмо се върнаха, за да им покажем какво можем. Беше страхотно, когато я видях сама да става.
Малко след това ходихме на море за повече от седмица. Не мога да ви опиша за няколко дена каква промяна имаше в малкото човече! Мария започна редовно сама да става и както Пънки каза "Няма да усетиш кога ще те посреща изправена сутрин!". Сутрин на морето ни събуждаше с усмивка над преградите. Сега вече пристъпя сама, като се държи за някаква опора. Още не е ходене, но е етап все пак. Вчера я оставих да пълзи, а тя след секунди беше готова да влезе в пералнята
Разбрахме и причините да не може да спи, както преди. На първо място вече хаби повече енергия и много се изморява. А на морето всичко я тощеше - слънце, въздух, вода, плюс изправянето... Дори започна да поспива по-докъсно, спеше и по 40 мин. преди обяд. Следобед най-сладко си спинкаше в количката на плажа.
Първият ден на плажа се опитахме да я опазим... Без резултат! Дърпаше хавлията и драпаше да ходи на пясъка. Накрая я оставих да се зарови цялата След това хубаво я измихме в басейна и тя беше страшно доволна - плискаше, смееше се, цирикаше буквално. В първият момент морето й се видя страшно и помрънка, обаче после беше кеф. Държах я права и я оставях вълните да плискат крачетата й. После правихме хвър нагоре и... пак цирикане!
Специално за морето бях търсила бански. Взех й един цял, ама се оказа голям, та го позаших на презрамките. Беше много сладка с него. По някаква случайност дори беше съгласна и шапка да слагаме. Сега имаме тен (най-вече по свивките на крачетата и ръчичките). Видяхме се и с наши приятели, с които отдавна се разминаваме. Естествено малката има подаръци.
Имахме и някои неприятни неща по време на почивката, но се опитвам да ги сложа назад в съзнанието ми. Имах нужда от тази почивка и най-вече от хубави спомени от нея
На връщане Мария изпадна в някакво много странно състояние. Освен, че много мрънкаше, се стигна и до изпадане в захлас от рев. Дереше се, както, когато сложихме каишите. В последствие разбрахме - вече имаме цели 6 зъба. С гърнето също имаме уж напредък - вече поне седи на него.
Мисля да я отбивам, ама да видим до кога ще се мотая - нещо все го отлагам

снимки на малката руса потъмняла адашка моля 

искам да и видя банския 

mariola85, специално за теб http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436
Нали банският беше голям - реших да го прихвана. Е да, ама като не мога на нея да меря... Накрая в бързината преди плаж така го заших, че вместо навътре го подвих навън. На раменцата станаха 2 ушички Да има дръжки, за които да я улавяме в бързината!
Тия дни това дете не спира да ме изумява - спи като коте свита на кълбо А и е толкова подвижна. Слагам я да спи и след секунди я гледам - тя се обърнала главата към краката! После видях как става номерът. Както лежи, скача и в следващият момент сънят я преборва, та пак ляга, ама накъдето свари