⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Alichka е на Мария и Симеон щастлива мама

Ми и аз да кажа, че прилича на теб ;)
Нашата педиатърка е хомеопат и ни ги беше предписала веднъж тези Шуслерови соли, когато бях споменала,че Дани киха и има сополки, но честно да ти кажа не съм му ги давала кой знае колко време(пиехме ги и двамата) и не мога да споделя личен опит, но мои приятелки мами твърдят, че много помагали *THUMBS*
А твоята джипка щом ти дава такива съвети, помисли да я смениш-сега е месеца, в който можеш да го направиш :)
Ама какви гънки има самооо! Ах, тази Мария! *INLOVE*
Наистина какви гънки! Колко килограма сте?
А щях да питам, русичка ли е или просто още й е малко косичката? Че гледам тати е тъмен, освен от теб да е взела русото!
От мен може след време червеното да вземе :)) Баща й е бил толкова рус като дете. После му е потъмняла косата. Иначе коса вече доста имаме, но само срещу слънцето се вижда. Обичам много да я роша :[
Гънките ни се поизпънаха - беше съвсем като мишелинче. Като й сложих за първи път чорапогащник сама се смях, а тя ме гледаше много учудено. Иначе са само от кърменето. Човек да се замисли какво толкова съм яла, че такъв ефект да й докарам *crazy* Сега Мария е над 9,500 кг и след 4 дена ще прави 8 месеца. Ама тя и мен изяде - паднах на 54 кг към момента, а бях 56 като забременях.
От вчера имаме 2 нови номера - научи се да си отлепя памперса. Тъкмо залепя лепенката и укротя беба да наглася другата лепенка, Мария хваща и отлепя първата. Вир-вода ставам докато я облека :tongue:
Другото се случи спонтанно снощи. Баща й го научих да го масажирам и всяка вечер има процедура преди лягане - масаж и чесане. Та лежахме си тримцата на дивана вечерта и гледахме телевизия. Мария се обърна по гръб и започна да "пълзи". Отвътре ми дойде да я разтрия по гръбчето и за я почеша. Е, като се пльосна по лице, разпери ръце и крачета встрани, седи и мирува. Спрях, тя вдигна глава, размърда се цялата и пак се просна - чака :funny: Днес пак ми го прави тоя номер и аз си знам - трябва масаж! Ще гледам да я снимам, че е много смешна как се нагажда!
Влизам да се отчета - на 25-ти бяхме на консултация и едва ни хвана кантарът за бебетата  :funny: Резултатът е 9,700 кг на 8 месеца. Сантиметрите пак не са ясни - много шава =]
От следващия ден подхванахме пюретата с месо. Въведох пилешко със зеленчуци и ще ги редувам през ден с постни пюрета.
Другото интересно е, че вече Мария дава целувка. Не с ръка, а я научих с уста. Тя обаче не го прави с устни, а с език. Получава се нещо средно между целувка и мляскане, но на звук го докарва поне :* Естествено го прави, когато ме види аз първо да й дам целувка, а и задължително трябва да е на кеф.
Нека си размърдам темата ;)
От днес Мария има трето зъбче *YAHOO* Вече започнах грижата за другите две и да си призная, очаквах да ми е трудно. Оказа се, че дори й харесва - странно забавно й е на чешмата.
Още не сме започнали с гърнето - така става, че не мога да намеря момент да сме на едно място и да съм постоянна обучението. Другият ми проблем е, че не знам как да смогна с поставянето. Напоследък Мария има навика да върши голямата работа по време на хранене, когато сме най-омазани в пюре. Приемам идеи и съвети как да процедирам - преди ядене, след ставане от сън...?
От ден на ден Мария е по-гушлива и любвеобилна. След операцията на мъдреца, нямах сили за нищо. Добре, че бяхме в нашите, та имаше кой да се заеме с преобуване, хранене, игри... Вечерта нашите я изкъпаха, мазаха, облякоха и Мария беше готова да заспи, сучейки от шишето. Майка я нахрани, подържа я и я сложи в леглото. Е, да, ама хитрушата не искаше да заспи. Разпя се, заигра се с чаршафи, калъфки, обиколници - превъзбуди се, с една дума. Тогава едва събрах сили и я вдигнах от леглото. Мария само това и чакаше - сгуши се в мен и постави ушенце на гърдите ми. Погушка се така, смени и сложи другото уше. Поглеждаше ме от време на време, пак се гушне, пак смени уше :love: Така и заспа. Беше много сладка и не исках да я оставям, а аз съм от противниците на приспиване на ръце. Хубавото е, че не се наложи да пия антибиотици и продължаваме с кърменето, поне засега.
Имахме и първо падане от диван. Бях разпънала дивана, за да се търкаля на воля, аз до нея и уж съм я обезопасила с възглавници и столове. Какво направи не знам, но видях на забавен кадър как се изсули назад и надолу. Столът се отмести, възглавниците паднаха, а след тях тупна по дупе и Мария. Сърцето ми  тупна в петите. Мария направи физиономия да ревне, ама аз я вдигнах и започнах да я подхвърлям нагоре и тя се разсмя. Само където на мен сърцето продължаваше да бие лудо до края на деня  =O Много се стреснах, а хем знам, че тепърва ще има такива моменти.
Друго интересно е, че Мария е като свраче - каквото лъска, там са й очите. Изключително много обича да хваща медальони, обеци, пръстени и да ги разглежда. Странно е, че е супер внимателна и не дърпа. Само ги хваща с две ръце, прави една съсредоточена физиономия, събира вежди, чак дупки на челото стават и разглежда. Може так по 10 минути да съсредоточи вниманието си. Ориентирала си е добре, не мога да отрека :[
Браво на Мария за зъбките, все така безболезнено да излизат и другите *THUMBS*
Аз да изкажа мнение за акането в гърнето. В началото още преди да го сложа да седи, всеки път когато виждах, че му се ака/напъваше се и правеше съсредоточени физиономии/, го слагах в поза за акане, но в ръцете ми и напъвах с него, звучно. Така Дани свикна със самия звук и разбра какво да прави занапред/ ама как го обясних и сама не си го разбирам :girl_haha:/ Като цяло той ака само сутрин. Случвало се е да иска и следобед, но той така ръмжи, че няма как да го пропусна. Опитай първоначално да не я слагаш да седи върху гънето, усещането в началото не им се нрави. Дръж я първо над гърнето и с течение на времето ще се научи и да седи ;)
И аз правех като AliTia с издаването на звуци -напъване с него при голяма нужда и пишш- пишш при малка. Тя е доста тежичка вече,но наистина е по- добре в началото да не е на гърнето, а да я държиш над леген с вода. Ако я слагаш директно, задължително провери дали гърнето е добре затоплено и и дай да си играе със златни работи / и без това ти ака златно/ ;). Ако дава сигнали по времена ядене, по- добре прекъсни и се възползвай от момента, това е често срещана "радост" /при моите също/. Иначе за голямата работа е по- добре да се върши преди ядене. Колкото по-рано започнеш, толкова по- бързо свикват, защото им е забавно. Естествено, много трябва да я хвалиш и целуваш при успех *INLOVE*, ама това си го знаеш.
И аз да се изкажа за акането... Може да е грешно, но Алекс също го правеше по време на закуска. Ми аз си я слагах на гърнето и там си закусвахме. Така хем не мразаша гърнато, понеже го свързаше с хранене, хем свикна да си върши работат там  си спестих сума ти обяснения и напъвания, какво се прави там.
А това със звучното напъване си е нож с две остриета. В момента като кажа на Алекс да се напъне, понеже така се учихме да пишкаме на храстчета, и тя така тежко и звучно се напъва, но за жалост само прави физионобията и звука. От напън и следа няма!
Много благодаря за мненията! Вече се учим на гърне. До тоя момент резултатът е нулев :)) То е ясно, че няма да стане от раз, ама поне пробваме малко по-малко да се случват нещата. Поне се радвам, че не ме гледа, както, когато за първи път й дадох лъжицата O_O Разглежда се, смее се, чопли с пръст по гърнето, хили се...
А, да! За третото зъбче - оказа се фалшива радост. Уж имаше нещо беличко, а то е било нещо като пъпчица и вече го няма =] Много не смея да ровя из устата. Правя го само, когато се върти в ръцете ми и зяпа от кеф. Не искам да я натискам и мъча да я разглеждам.
На скоро бяхме на бебешки люлки за първи път и беше голямо щастие. Смя се на пресекулки, ухилена до уши през цялото време. Чак забравяше да затвори устата. По едно време започна много да шава, да се мъчи да лапне въжетата и... това й беше люлянето :P
Иначе мина поредната сватба - беше много, ама много хубаво! Мария я бяхме взели на венчавката и се държа супер прилично в църквата. Мислех, че може да се размрънка, но не! Отвън пък с племеничката на младоженеца се "намериха". Тя беше вече ходещо бебе. Бяха едни прегръдки, усмивки, "говорене". Много ми бяха смешни!
А, да... забравих да кажа! Майка много искаше да й купи кубчета, което се оказа не лека задача, защото днешните деца си играят с таблети, смартфони, лаптопи, а не с простосмъртни играчки. Най-накрая намерихме едни, които стават на 6 пъзела с Маша и Мечока. Пъзели не правим още, но сега пада голямо забавление да й правим кули, а тя да ги руши. Страхотна е в събарянето им - две кубчета не остават едно върху друго :laugh: :cow-boy:
Да разкажа набързо новите неща около нас ;) Тъкмо се оплаках тук, че нямаме прогрес с гърнето и Мария ме оправда. Просто чакаше една вечер тати да се прибере от работа, пък той, милият, е много гнуслив. Бяха голяма сценка и двамата. Много ме забавляваха :)) Всичко се сравни веднага с "произведеното" от котката *crazy* Вече я хващам без проблем, даже единия ден навън успяхме да се справим. Ама то с гърне било рай - няма омазване, цапане... Направо не ми се мисли как са ни прали пелените навремето =]
Другото е, че имаме вече трети зъб, ама този път е истински :xixixi: Баща й си пробва новия фенер за балкана и се видя ясно, че е пробило горно зъбче. Още проскимтява нощем - явно върви нагоре и я наболява от време на време.
Щях да забравя - на 23-ти бяхме на консултация. Както предполагах, везната не я хвана и трябваше да я теглят на големия кантар. Та първо теглиха мен с малката, после теглиха памперса, после мен без малката :)) Докторът завърши висша математика, докато изчисли - 10,200 или 10,300 кг беше. Спорът е между мен и майка, че тя създаде суматоха вътре в кабинета и малко покрай ушите си пуснах, какво ми казаха. Лекарят заместваше нашата педиатърка и чак се изуми с какво съм го хранила това бебе O_O
В неделята пък бяхме в София на ЧРД на племенника. Мария се държа фантастично по пътя - на отиване поспа 40-50 минути. На връщане пък си игра с играчки, хвърля салфетки - гледах да не заспи, че закъснявахме с къпането :baby_bath:
Ще кача и нови снимки, ако алармата позволи ;)
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.33819818  :speed:
Прекрасна е тази малка сладкишка.
Как си е извадила крака само! Позната история, шавливо е детенцето :). На последната снимка реших, че котката и се е метнала и направо изпаднах в ужас, понеже нашият звяр хич не си пада по деца.
Да ви почерпя виртуално с една мелба. Нашата малка Мария и баба й Мария имат имен ден! *YAHOO*
images (4).jpg