Нямате си на представа на мен пък какво хубаво ми става, когато усетя подобни реакции
Хахах, наистина за 2017 Свекърва ни е надушила всички отрано

За биохимията - аз не съм й привърженик. Не че е излишно изследване, просто е теория на вероятностите и повече вярвам на добрите ехографисти, а не на статистиката. С първата бременност пусках такова изследване, а с Мария бях категорична, че ми е в повече да ме шашкат само. Всъщност реших да правя биохимията, защото до Нова година е безплатно в УМБАЛ "Св. Георги" - някаква кампания има. Така и така бях в отпуска и си викам - нищо не пречи, а няма и да ми е 100+ лв.
За пореден път се убедих, че не искам да стъпвам там. Беше ужасно - могат спокойно да снимат филм на ужасите вътре. Първо е като в лабиринт и никой не иска да ти обясни къде трябва да ходиш. Да не говорим, ако пък потърсиш тоалетна - мисията невъзможна! Старо, мизерно, нервни сестри и акушерки, тропане и лопане на врати, викове по коридорите. За сметка на това лекарите бяха страхотни Доста си почаках, защото се забавили с първия записан час.
Ще ходя на феталната, но ще почакам. С Мария бях в 16-та седмица, ако не се лъжа. Беше една мъничка и кльощава още. Спеше свита през цялото време и само я ръчкаха да се събуди. Нямам ясни снимки и реално като се роди не знаех как ще ми изглежда бебето. Познах си го по сплескания нос, но не и по снимките от 4Д-то

Цитат на: ma6ka_ в 06.12.2016 17:49

Разкажи за Мария - как й казахте, осъзнава ли какво ще се случи, има ли поръчка какво да е голямото бебе?

Малко след като направих теста, ММ попита Мария дали иска да имаме вкъщи бебе. Подхвана я отдалеч - истинско бебе с истински биберон, да го возим в голямата количка. Мария беше много щастлива до момента, в който разбра, че "мама ще му обръща и на него внимание". Тъкмо се засили да каже, че иска бебе и после имаше "Миииии... Не!". ММ продължи - Ами ако се появи? То ще е мъничко, ти ще си кака. Ще го учиш, ще му помагаш...". Големи обяснения дръпнахме. Накрая Мария стигна до извода "Ако се появи". Имаме консенсус! Сега започнахме с обясненията, че ще махнем кошарата, тя ще спи вече на голямото легло, а кошарата ще я подари на едно бебе, "ако се появи". Уж знае, че в корема ми има бебе, ама то тя сега приема, че в на всяка жена корема може да има бебе. С нищо повече не променя поведение спрямо мен. Постоянно й обясняваме да не се катери по мен, ама си е дете - първо действа, после го повтаря като реплика какво трябва и не трябва.
Спрях да я вдигам. До скоро й миех дупето на чешмата, обаче сега не си го причинявам. Обясних й, че съм ходила на лекар да ми гледа корема и той е казал да не я вдигам, защото е вече голямо момиче. И така тя сама от време на време си повтаря "Аз съм много добро дете. Аз съм на мама и на тати голямото момиче".

Али, каква прекрасна новина! Толкова се радвам за вас  Пожелавам ти лека бременност и прекрасно бебче, на което Мария много да се радва!

И аз точно заради това не направих биохимия. Няма да забравя думите на Мари и как се е притеснявала,  когато стойностите са били близки. Точно теория на вероятностите ми е.

Много ми и сладка Мария с нейните невинни по детски реакции и изказвания. Представих си каква кака ще е и как ще се навърта около нейната си кошарка, само че вътре вече ще спинка друго човече. 

Али, аз ти писах, ама да те поздравя и тук! Много, много се развълнувах  Да сте живи и здрави цялото семейство, много ви е радвам  Мария сигурно още ѝ е на игра и не осъзнава...предполагам като започне да ти личи повече коремчето ще си примени отношението Много ще сте ми интересни и ти и тя особено в ролята на кака  Ние с ММ винаги сме си говорили, че горе-долу за такава разлика мислим между децата  Както ти казах, ако искате момче за цвят, ти го пожелавам, но аз усещам, че ще трябва да ти върна розовото кошче + момичешки сладки дрешки 
Необясними са ми и на мен реакциите на близките понякога  Какво значи желано ли е? Вие да не сте тийнейджъри 
Гуш!

Ами да ви кажа, ние, хората на моя възраст не можем още да свикнем с новите противозачатъчни и свободното воля на жените. Нямате представа какъв стрес е да забременееш в момент, когато не искаш. И трябва да го родиш, никой не те пита... Ужасен кошмар е за цялото семейство, пази се в пълна тайна, че да могат да се вземат съответните мерки. Не бих искала някой да преживее това, независимо дали ми е дъщеря, син, роднина или изобщо непознат. В съзнанието си имаме дълбок отпечатък, станало ни е като инстинкт. Чувството е равно по сила с това да искаш дете, повярвайте ми.
Нима вие искате децата ви да не могат да спят, някой да ги тормози , да имат повече ангажименти, вместо да учат, да се развиват, да пътуват и да живеят така, както биха могли, ако са само с едно дете? Да не говорим, че и нашите планове трябва да се променят, за да можем да помагаме по някакъв начин, а нито финансово, нито физически вече имаме тези възможности. 
Моята майка ми каза, че ми се чуди на акъла, как съм се навила за второ, при положение, че първото беше доста ревливо. Съвсем беше права, точно това си мислех и аз. Свекърва ми беше прекалено ентусиазирана, ама за нея нищо не се променяше от 400км. разстояние. Хехе, мен пък това ме подразни

Интересна гледна точка ....

Но има и друго. При такава реакция оставаш впечатлението, че детето ти е нежелано или че ти самият не си способен да вземаш такива решения относно собственият си живот.

Иначе, така като прочетох... сигурно, да, и моята майка абсолютно същото си е мислила като реагира на новината.

Много интересна гледна точка
При нас е факт, че 4 (четири) поколения сме все жени и все по едно дете. Просто да се застреляш при такава статистика. Нещо като цялата фамилия да са адвокати, а ти изведнъж да вземеш да станеш ветеринар Баба ми се е омъжила и родила много рано и точно тя е тласнала майка към това да има кариера, развитие и тн. Мен пък тази крайност ме отблъсква и видиш ли избирам второ дете пред кариерата си От на татко страната пък е съвсем различно. Там са хора бохеми. Ясно е откъде ми е дошъл бунтарският нрав.
Аз съм се заглеждала в съученици, приятелски семейства. Истината е, че хората около моя набор са все по-малки деца или са едно дете в семейството. Няма начин - родени сме в края на 80-те и след това всичката сигурност е рухнала. Хората са имали избор или да имат децата с над 10 години разлика, или просто да останат с едно дете. Та възприятието на тяхното поколение определено е изкривено, че нещо е станало случайно.
Много ми беше харесала и една реплика от "Откраднат живот" - нещо в духа на "Майките не винаги виждат кога синът им е станал мъж.". Аз хващам и себе си в подобни прегрешения. Виждам Мария като още беззащитно същество, а тя вече иска и може (или поне опитва) да направи нещо съвсем сама. Понякога се дразня, че тя се помотва и губи време в опити да се обуе или облече, да мие сама зъби, да сгъва дрехи, а на мен ми се иска аз да го свърша вместо нея - по-бързо и лесно... Уж!

Свекърва, това вашето поколение е много далеч от нашето. Били са други времена. Ето виж тук във форума имаме заявка за второ семейство с три дечица, какво пък му е чудното на второто? Тази формулировка, че децата пречат на ученето и развитието също не я разбирам. Дали едно ще ти пречи или две или три, все ще ти пречи някой, ако смяташ децата за пречка изобщо, по-добре да са нула. Моите шефки са уникални жени с по две деца, нищо не им пречи. Могат планина да преместят, ако са решили.

Ние бяхме женени от няколко месеца като забъркахме Змей и реакцията на някои роднини беше комбинация от озадачение, че сме открили на по почти 30 години от къде идват бебетата и даже сме си направили, комбинирани с почуда "кво ше праим ся"... Тъпо е и не се забравя, ако не се радват да си запазят коментарите и притесненията за тях. Точка!

Али, щъркелице Аз се радвам за всички бъдещи бебета. Всичко ще е наред, Мария ще е супер кака. А работата ще те намери, когато и е дошло времето.

Леле! Ама верно, че ми беше щъркелче тази година  Е...почти съм убедена, че ще е момиче вече 

нали и аз точно това казвам, времената са други. Сега и домашна помощничка можеш да се наемеш и жена за почасово гледане. Едно време търчаха майки и свекърви или просто им пращаха децата за отглеждане. Нас ни натискаха да раждаме, вас ви натискат да не раждате . Опитвам се да обясня реакцията на родителите, пък вие ако искате се обиждайте, ако искате - приемайте я като смешна.

Моите шефки са уникални жени с по две деца, нищо не им пречи. Могат планина да преместят, ако са решили.

Изпълнителната директорка има 3 деца, шефката ми две деца и ред други в нашата фирма с по 2 деца.

Мен пък ежедневно ме натискат за второ и роднини и всички и не могат да ми разберат причините за отказ...

Със сигурност и двете крайности много ме дразнят! Нито е нормално да заничат под полите на булката, пък била тя и на 30, нито пък да те засипват с подобни въпроси защо сте решили още едно дете. Обидна е реакцията на близките, не е обидно това, че те така са били възпитани. И планирането трябва да е семейно, а не родово.
Сега майка е измислила кодово име и като съм на работа, пита как е таралежът
Фери, ама ти все едно всяка година си раждала, че се присетих точно за тази кой ти бил щъркел
Днес минах вече официално при моя лекар и ме записа за ЖК. Хем се притеснявах, хем вълнувах, а сега ми е още едно странно усещането.

Алииии, влезнах да видя какви ги върши Мария и какво да прочета- страхотна новина! Честито, желая ти една прекрасна и лека бременност, със още по-лесен и прекрасен финал!

Хехех не съм раждала всяка година, ма нз защо така го написах Свекърва добре тогава ти пожела късметът на щъркелчето, сещам се за още две тази година, дано ги споходи и тях 

Рат, 

Да ви кажа за първия преглед... Понеже животът си прави много странни шеги, имах леки съмнения как на почти 30, с трета бременност ще взема да се сдобия с три деца. Не знам, ама такова чувство ме подбара, че ще са близнаци. Тест направих в събота, във вторник ми беше първа възможност да взема направление, в сряда - бегом след работа на преглед... Да, ама моят лекар си сменил начинът на работа и вече било с часове. Чакахме поне час и половина. Накрая влязохме, прегледа ме докторът и чух тоновете. Ей, камък ми падна от сърцето! То в такива случаи си е едно притеснително... В следващият момент докторът ми каза - Един жив ембрион, чуваш тоновете, всичко е наред. ММ пък си помислил - Лелееее, верно, че можеше да са повече от едно Много му се смях! Помислил, че тъкмо се нагодихме в този апартамент, и ще вземе изведнъж и той да ни утеснее. Да му имам страховете!
Ходих уж за фетална, ама нали стигнах само до видеозона. Лекарят ме попита дали съм имала кървене и аз патицата му отговорих, че не съм, ама защо ме пита. Той ми каза, че нещо си се виждало по плацентата и най-вероятно бременността тръгнала като за близнаци. Е, добре, че лежах! Не можеше да е сигурен, защото отсъствали разни други симптоми. Казах на моя лекар, че са видели нещо по плацентата, а аз като чуя плацента и ми се изправя косата. Той смота само - Видяли! То и аз виждам тука разни работи... Ама ся какво да ти пълна главата. Всичко е наред - това трябва да знаеш. За пореден път се убедих, че спестява неща, дето много-много не са за чуване от бременната. Засега важното е, че наистина съм що годе добре.

Мария не спира да ме изумява... Тази сутрин си "чете" книжките за Вера и Анфиса - едно момиченце и нейната маймуна. Книжките ги обожавам от дете. Майка ги е купувала навремето от руската книжарница. Мария ме имитираше все едно наистина чете Такъв ритъм, такава интонация хващаше. Някои реплики ги е запомнила дусловно. Тук-там се запъва и ММ се подиграваше, че обръщала по-бавно страниците.

В събота на рождения ден на дядо си Мария се засрами от девера, който направи спонтанна визита. В началото срам, срам, ама после все подире му търчеше. Понеже нали не е много в час с всички съгласни и вместо "Чичо, чичо!" се чуваше по-скоро "Шишо-шишо". Ама как сме се смели... Деверът е поне 205 см и поне 120 кг. Всеки му говори да отслабва, че си натрупа много здравословни проблеми, обаче малката го оправи. Добре, че има чувство за хумор и сам се иронизираше.

Свекър ми пък го оперираха. Мария не спираше да се катери по него, докато не му обясних, че има рана на крака и да внимава да не удари дядо си. Мария беше силно заинтригувана, та накара дядо си да покаже как му е превързан крака. Голям разпит му дръпна после кое и как било, ама с лепенка ли, ама с гипс ли... Смешно беше, когато Мария реши, че й се пишка. Аз хукнах след нея, ама не можех да я вдигна на тоалетната. Свекър ми не можеше да ходи бързо, ама поне дойде за вдигането. С взаимни усилия оправихме едно малко човече...

В неделя следобед Мария спа в свекърите. По едно време котаракът влезе при нея, а тя се оплака на баща си, че котето я будело. Не че я будеше, а стоеше по средата на стаята и взаимно се гледаха. Накрая ММ сложи котаракът на един стол и дете и коте си заспаха кротко, кротко.