А, майки ги пробиват на съвсем малки бебета на Богоявление. Аз нали съм и до Махалата, още на 40-те дни цъфват с обеци госпожиците. Има спрейове за след това и за един- два дни минава работата. Аз моите ги пробих на 36 години и все си мисля, че ако имах момиче, щях да свърша това още докато е бебе.
Къща в града ли ще търсите, или някъде наоколо?
Мария е като малка гъбка, расте ли расте....

И аз съм на темата за обеци, но мен по скоро ме притеснява мокренето на ушета. Моята козметичка ме успокой, че това не пречи. Имало си кремчета. Та сега само чакам да се наканим.
В тази връзка ако се чудите къде да я закарате, мога за ти препоръчам моята козметича. Тя е от старото поколение и си разбира много от работата.

svekarva ушичките се дупчат на Благовещение  , така че Аличка Пънки тъкмо на време сте да дупчите, ще им зараснат по-бързико

http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/dnes-se-probivat-momicheshkite-ushi-3703571

Оф, това с мокренето съвсем не се бях сетила Мен по-скоро ме притеснява при израстване да не се изкривят местата на дупките (ама как го обясних само). Бяха ми препоръчали Дома на красотата, но винаги приемам идеи. Явно имаме още малко време да помислим. Мерси, Мариолка! Аз си правих допълнителни дупки на едното ухо на около 16 години и ми беше забавно как може да ти изтръпнат ушите
Свекърва, за къщата в града е по-малко вероятно, заради цените. По-скоро се разглеждаме към най-близките села. Това си е леко лудост от наша страна, но като че ли сме готови да го направим. Пък и ние не държим на огромни дворове. Все пак всяко нещо си иска поддръжка. С моя приятелка си говорехме и ми стана смешно като сподели, че се чудели какво да си правят двора от 5 декара 

Явно й се носи славата на моята козметичка, защото тя е в Дома на красотата.
А на мен тя ми обясни, че е хубаво първоначално да се носят прави обеци, а не халки точно за да се избегне изкривяването! Даже тези дето тя ги слага може да се носят до година.

Ами да аз си мислех за Благовещение пък съм написала Богоявление /последното е през януари/.
Единствен проблем при по- ранното продупчване може да е това, че ушенцето тепърва расте и може дупката да не е съвсем на място. Ама то едно време е ставало, защото бабите я видят, я не видят къде мушкат иглата. На нашето съседче бяха предупредили майката, че не носят отговорност в яслата, ако се загуби обеца. Те му махнаха обеците и сега дупките трябва наново да се отворят. То не е като пробиване, но госпожицата не дава и пищи.
Alichka, живяла съм в къща с двор и зная, колко е трудно да се поддържа макар и малка площ. Иска се време и ръчичка, или пари за градинар. Къща на село, дори и в Труд /който минава за квартал на Пловдив/, ограничава възможностите на децата за училище, кръжоци, курсове и по- нататък за ходене по дискотеки. Казвам го, защото имам колежка, която отиде да живее в бащината си къща в Труд и сега много съжалява. Голямото и детенце учи в Пловдив, малкото също е тук на ясла и пада голямо разкарване и бързане с кола. Сега все още ги вози тя, но за после трябва да измисли нещо.

Къщата си е хубаво нещо, но както казва Свекърва иска си ръчичка за всичко, а и доста повече пари излиза. Ние имаме место на Труд и се отказахме да строим нова къща там, макар че срещи с архитект имахме и документи подготвяхме. Първо ни спряха парите и това, че мъжът ми често пътува и не си представях да оставам сама в голяма къща за няколко дена, а и транспорта също.
За ушичките ако питаш моята майка никога не би ми позволила да си ги продупча, но като малки сестра ми за да не й се карат, че си е пробила ушите ме взе и мен и проби и моите  Аз също не бих си ги пробила сама след като знам колко много  акупунктурни точки могат да засегнат. Може би ако имам момиченце някой ден бих и дала възможност тя сама да избере дали да си ги пробие, когато порасне. Но все пак това е личен избор. 

Това с поддръжката на двора е основанието да не искаме голям двор. Нашите са едни от ентусиастите и редовно отделят време за междублоковото пространство около тях. Удоволствие да седнеш на чист въздух и на зеленко. Нещо ни е омръзнало да ни будят сутрин с камиона за боклуци, виковете на циганите кой какво купувал и постоянният шум на коли и рейсове. Още няма никакво развитие по тоя въпрос, но не очакваме да е лесно
Вале, мъжът ми пътуваше доста на старата работа и знам за какво говориш. Оставах сама по време и на двете бременности и притесненията бяха огромни, нищо че родителите ни са наблизо. Поне сега е малко по-спокойно, като знам, че вечер си е вкъщи.
За обеците също не съм стигнала до крайно решение - чувам ЗА и ПРОТИВ и за двете гледни точки. Пънки, моля те, дай ми име на тази жена. Предполагам, че не е само една в Дома на красотата
Тези дни съм го ударила на пролетно почистване. Основното го свършихме с мъжа ми. Остават дребни неща, но всичко това съвпадна и с основна смяна на гардероба на Мария. Изключително много дрехи й станаха малки и пера, гладя, прибирам, пера, гладя и вадя новите... Вече имаме роклиии Тези дни й слагах и дънки с блузки - е, изглежда вече като голямо дете, а не като безформено бебе. Имаме вече и арсенал обувки - нещо, което трябва да ни държи чорапите на място. Ако алармата продължи да спи - ще покажа и снимки
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 - Ето някои. Обещавам скоро да има още!

Alichka Нели Василева се казва. На втория етаж на Дома на красотата. Ние в събота дупнахме ушите на Алекс и никакви ядове, нито зачервяване, нито болка. А бе даже не разбра, че ги има.

Ние в понеделник бяхме на консултация - този месец малко по-рано ни изтеглиха. Нещо съм със смесени чувства от цялата тая работа Мария на 5 месеца е вече е 67 см и 8,150 кг. Тупарлаче Да, обаче с тоя темп на растеж е пред рахит. Давам вигантол, даже сега ни го увеличиха, всеки ден по 4 часа сме навън на разходки... и пак фонтанелата е още отворена. Да се надяваме, че ще се оправя по-бързо! Скоро ще сме и на ортопед. Този път ще ходя при друг лекар, за да чуя различно мнение. Дано да потвърди, че всичко със ставите й е наред! Искам да има един ден избор като ражда, а не като мен по принуда под ножа За обеците лекарката беше категорична да не бързам именно заради тези точки по ушната мида. Е, ще го оставим за догодина Пънки, мерси за информацията!
Иначе пролетното настроение блика при нас. Баща й по случайност имаше 2 свободни уикенда и доста се помотахме тримата. Обикаляхме и малко извън града и толкова съм ентусиазирана. От много време насам не бях усещала удоволствието от шофирането Качвам и малко снимки на Мария и с пролетни картинки (от блока пред нашите). http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.32815351 Има и снимки на "срещата" й с голямото куче на майка й

О, момата вече с рокля Не се притеснявай с рахита, всичко ще си дойде на място. Явно си върви по- едричко детенцето, но това не значи, че ще остане така. Едни растат в началото, после се забавят, други - обратно. Аз пак да напомня да не я периш много на слънце, защото то е нож с две остриета. Дето се вика, още "му ям попарата" и всеки 6 месеца, когато големият ходи на кожен лекар направо ми се стяга всичко.
Не видях кучето на снимките ...

Мерси, Свекърва! Аз не смея много да я оставям по слънце, че Мария е прозрачно бяла и много лесно почервенява. Вечер бузите й горят направо. Есента я пях попритоплила точно от слънце. Оф, това само на главата не ми е дошло. Хич не разбирам от докторски неща. 
Главата на плюшеното куче се вижда на четвъртата снимка, а на петата е погледът, който му хвърля. Тялото му е три пъти по-голямо от Мария.

Хаха, аз плюшеното го видях...Търсех живо

Леле, колко е пораснала тази малка красотичка
Ти нали я кърмиш? Какъв риск от рахит? Много си е добре за възрастта.
И аз търсем живо куче и много се снях на коментара на свекс 

Здравейте! Напоследък не съм чела, още по-малко писала из форума. ние сме с нови чудеса около нас - някои прекрасни, някои никак даже!
С Мария продължаваме да се кърмим. Мислех да започна захранване, но педиатърката категорично ми каза да изчакам да стане на 6 месеца. Явно има нещо предвид, така че я слушам Мария все по-упорито започна да се върти, шава, смее се с глас. Леле, какъв кикот е! Най-прекрасният звук - чист, детски, невинен смях!  Първото такова хилене беше една вечер, когато й намерих гъдел на гушката. На 8 март прабабите й (и двете) имат рожден ден, та тогава започна да се смее без видими причини. Просто  беше хубаво!
Та така до последната седмица, когато ни помрачиха настроението. Водихме Мария на ортопед. Оказа се, че тя иска да седи вече и много добре сме я "тренирали". Успешно се справи с упражненията пред лекарите. Да, но на прегледа ортопедът се усъмни и я прати на рентген. Оказа се, че има дисплазия. Та вече сме със стремена и е нещо ужасно. Много е подтискащо най-малкото Първият ден така рева, пищя, както никога досега Кърмех я, а тя прихълцваше дори когато ядеше. Колкото и да съм запасена с търпение, ми дойде и на мен в повече От ден на ден свиква вече и само мрънка като й слагам стремената, но ми е криво. Другата седмица сме на преглед и се надявам да чуя добри неща.
Сега гледам да си коригирам настроението и да се подготвя за предстоящият ми имен ден в неделя, който много винаги съм си обичала