Забравила бях знаменцата Редовно ги купувахме по празник и след това с дръжките подпирахме цветята в градината . Това с книжките е нова мода, всички блогърки се надпреварват да призовават и те Няма лошо, имаше много промоции с хубави издания, ще се намери за всеки по нещо
Ей, чак мен ме е яд, че не са ви предупредили за героите от приказките, можело е да снимате децата и да си планирате времето. Похвално е за учителките, браво

С малко закъснение искам да честитя рождения ден на едно пораснало момченце!  Да расте здрав, много щастлив, игрив и палав Симеон! Усмивката никога да не слиза от лицето му! 
С нетърпение очаквам да разкажеш за хубавия празник. 

Хич не обичам да се оправдавам, но съм изпратила честитката за рожден ден на една друга приятелка с твоето име. Вчера ми върна учудени благодарности
Та с много закъснение, но не и в моето сърце, да ти е живо и здраво момченцето, поне до 2м. да порасте, да е все така добър и слънчев и всички да го обичат

Благодаря за пожеланията! Постът за рождения ден виси и чака по-натътък да го публикувам

Актуалното от деня:
Днес се разбих!  Бяхме на консултация и докато дойде нашия ред, свърших каквото можах.
Влязохме рано-рано при педиатърката. Оплаках й се как си взеха направлението за кардиолог, как все още не им е оправен ехографа, как работата изобщо не е довършена и че юли пак ще искам направление... Симушко е попораснал - 9 кг и 78 см. Похвалих се, че вече (от вчера всъщност) имаме цели 5 зъба, които ги чакахме половин година. Направиха му имунизацията, като чак накрая смачка муцунка и ревна.
Тръгнах към лабораторията за кръв и урина. Качих се горе - трябвало първо долу на регистратурата. Слязох. Пак се качих. Взеха му кръв и излязохме да чакам да се изпикае. Реших да направя една врътка до магазина, че и това ми беше на дневен ред. Върнах се в поликлиниката. Симеон се беше изпикал и... Памперсът пълен, а колекторът празен. И капчица нямаше! Беше се поотлепил и трябваше всичко наново. Пак слязох до аптеката, пак се качих до лабораторията. Разгеле, всичко вече стана по план.
Прибрахме се и пред нас един така спрял, че аз бях на никъде. Свалих количката, Симеон, покупките и пак се качих да паркирам плътно до него. Симеон ревна, че аз съм в колата, а той "далеч" на тротоара до мен. Докато се качихме горе и двамата бяхме вир вода потни!
Утре пак ще е екшън! Ще вадим паспорт на Симеон и понеже баща му си взе ден, ще свършим поне още 30 неща

Още нещо - пък Симеон вече си има гадже Вчера се засякохме с комшийката под нас и по инерция подредихме количките една до друга. Симеон и Ани взеха, че си подадоха ръчички Много сладки бяха! Имат фотосесия 

Миналата седмица беше динамично при нас
Мария се оплакваше от зъб. Пипах - не се клатеше, обаче венецът отстрани беше леко зачервен, без да знам реално колко червен трябва да бъде. Когато й миех зъбите, чак не даваше  да търкам там
Канех без това да я водя профилактично при наш съсед. Сега имах повод и звъннах за час. Отговорът ме шокира - в средата на другата седмица В крайна сметка в четвъртък, в дъжда, който беше точно 15 минути, тичахме от градината към стоматологичната клиника. Приеха ни без час. Докато изчакваме, Мария разцирика Симеон и бяхме атракция за служителите. Мария се позасрами в кабинета, защото много добре познава доктора, но не в тази обстановка. За щастие нищо нямаше! Нито афти, нито петна, нито кариеси Явно е било нещо леко наранен самият венец и за 2-3 дни се е оправил сам.
В сряда ММ отиде и купи билет за цирк. Поводът беше, че в градината дадоха безплатно талонче за дете, трябваше да се купи билет за придружителя. Миналата година, когато Симеон беше новороден, пак имахме такъв талон, но тогава майка и татко така и не заведоха Мария след безкрайно отлагане Предупреждих ММ да има пари в брой за да има пуканки, снимки и прочие. Докато заверявал билета, ММ ми звънна: Пък да ти кажа - зад цирка пасяха 2 камили. ...ама огромни! Колкото Пасата дълги и два пъти по-високи
Същият ден ММ оправяше централното на колата и буквално в последния момент успя да се прибере навреме, да се приготви и да тръгнем всички. Аз ги придружих със Симеон, махнах на Мария, когато влизаха и тръгнах на разходка. Много обичам привечер да се разхождам и същия ден се насладих на спокойствието.
Мария излезе много щастлива. Не скачаше и не беше превъзбудена, но доволна и усмихната. Баща й й купил "вълшебна" мигаща звезда на пръчка, яли пуканки по време на антракта, искал да я качи на пони, но имало много желаещи, затова пък успял да я нареди един от първите за снимка с камилата Прибрахме се много късно. В колата не спря да повторя колко било хубаво! Заспа от раз! Оказа се, че ММ много малко пъти е бил на цирк и то като дете, та почти нищо не помни. Беше впечатлен и доволен

Междувременно приготвях парти-изненада за рождения ден на ММ.
Подаръкът го задействах в седмицата преди това. Отне ми доста време. Направих му тениска с емблемата на "морски дарове Ресио" от наш любим сериал Трябваше в петък да е готова. До обяд не ми се обадиха и щях да го съчетая с взимането на Мария от градината следобед. Естествено заваля!
Пред градината се събрахме с майка и татко. Татко прибра Мария към тях с колата, а аз, майка и Симеон отидохме за подаръка. Валя, гърмя, трещя. Решихме на връщане да хванем такси, но така и не ни приеха заявката, защото е сравнително близо Дъждът спря и на собствен ход се прибрахме.
Очаквах кумците от София да дойдат, но в крайна сметка те в събота пътуваха. ММ имаше работа предиобед, когато кумците пристигнаха. После те отидоха да се настаняват в един нает апартамент, а аз подготвях вкъщи. ММ се прибра. Мария отиде при него и му каза: Тате, пък няма да ти кажа мама каква изненада има за рождения ти ден Той решил, че е във връзка с украсата в хола. Мария спеше, когато кумците дойдоха. ММ се беше пльоснал на дивана и очакваше, че комшийката идва, че с нея бяхме нагоре-надолу преди това. Много забавно се получи.
ММ беше поканил наш приятел да дойде. Подготвих храна, а той се дърпаше защо толкова много. После дойдоха и кумовете ни, та вече му беше ясно всичко Кумовете бяха с дъщеричката си, която е на година и половина. Вкъщи беше весело, шумно и в творчески хаос. Наприказвахме се, заредихме се с хубави емоции. ММ имаше домашно приготвена торта.
На другия ден родителите и бабите ни бяха поканени. Предиобед разчистихме, приготвихме салати, мезета, хапки със знаменца, на които ММ много се смя. Баба пък беше спретнала една тава с баница, която се върза идеално с всичко останало. Пак празнувахме шумно, смяхме се, забавлявахме се и останахме доволни от празника.
Вкъщи навсякъде сега има украса, подаръци, опаковъчна хартия и ми напомня колко хубаво беше Вече имаме план за прощъпулника на Симеон (някой ден), както и за именните дни на Мария и на Симеон.

А така! Чукна 30-те чуждият ми син, личния го чакам през август  за същото Да е жив и здрав 4 пъти по 30 да празнува поне!
Какво имаше на знаменцата на хапките, виждала съм с флаговете на различни държави само, та се смя?
Хехе, голям късмет е извадил с камилите. Не казва ли, че миришат гадно?
Не си казвала докъде е Симеон с ходенето, той лазИ ли? Милият, като 2- ри номер, много малко разказваш за него
Какви други подаръци получи таткото, информативно, за идеи питам. Щото едни приятели на НИ2 ми искаха размерите му, че да му бродирали риза с българска бродерия, но като видяха, че ще е колкото палатка, набързо се отказаха.

Всъщност Симеон очаквано получава голямо внимание към момента. Просто съм с него по цял ден. Бабите обичат да го гледат в мое присъствие Кака му го обгрижва когато трябва и когато не трябва, а баща му го мачка и размята цяла привечер, когато аз пък обръщам внимание на Мария.
Симеон продължава да пълзи като раненият войник - набира се с ръце и включва единия крак. Другият се тътрузи изпънат силно назад. Застава на 4 крака и се клати напред-назад. За изправяне му е по-лесно да се скъса от мрънкане и все се намира кой да му помогне. Иначе стои много стабилно, когато има упора. Много смешно пристъпя - хваща се за парапета на кошарата или за седалката на дивана и "ходи" докъдето е възможно. Водещият крак се вдига много нависоко, все едно ще качва високо стъпало, а задният - едва-едва. ММ го свикна да"ходи" от гърнето към коритото вечер за къпане. Ако му се подадат две ръце, Симеон друска енергично дупе и се радва на предстоящото къпане. Ако обаче му се даде една ръка, заковава на място, поглежда нагоре и подава и другата ръка в очакване. Все още е с много малки крачка и обувки 17-ти номер се събират в шепа.
Пред блока е като пред телевизор - гледа децата с интерес. Когато много се размрънка в количката, го вадим и го оставяме да стои прав към гърба на пейката - да "пасе". Чопли близкия храст, който е жив плет. Много обича да играе с листа. Мотае ги между малките пръстчета, но не ги лапа.

Когато правихме външната изолация, майсторите много му се радваха, защото и те са с малки деца, а единият чака бебе. Симеон в началото ги гледаше със съмнение, после с усмивка, а накрая пищеше, когато ги видеше, за да им привлече вниманието. Един ден майсторите висяха на прозореца на кухнята. Симеон трябваше да яде и беше в столчето срещу тях. Хилеше им се или както свекърът по-късно каза: Сигурно си е мислел "Брей! Какви големи пилета!" В един момент обаче единият извика на колегата си долу какво да му подаде. Симеон се стресна от викането и като ревна Ние се скъсахме от смях, а дребният хлипаше продължително. И на кака му даже не може да се скараме, защото надава вой и е пълна лудница, в която никой не чува другия.
На рождения ден на ММ пяхме, докато носихме тортата. Симеон много се радваше и пляскаше през цялото време без някой да го кара

Цитат на: svekarva в 19.06.2018 09:26

Щото едни приятели на НИ2 ми искаха размерите му, че да му бродирали риза с българска бродерия, но като видяха, че ще е колкото палатка, набързо се отказаха.

Получи барбекю. Другите неща бяха финансови, тъй като той си купи предварително за подарък телефон.
Що се отнася до знаменцата - имаше такива с флагове на държави, имаше и други с шарени надписи Честит рожден ден. Идеята за знаменцата беше да държат маслините с чушка на място на хапката, за да не ги гоним по пода Просто ММ беше изненадан колко дребни детайли предварително бяха подготвени. Всичко беше уточнено!

Вчера майка трябваше да ходи до автогарата, за да си купи билет за предстоящо пътуване. После имаше идея да отиде до баба, която живее сравнително наблизо. Реши да води и Мария.
Взехме Мария от градината и понеже майка й казала: Ще дойдеш ли с мен до гарата?, Мария решила, че ще пътуват с влак. Дойде при мен с думите: Мамо, ще ми разрешиш ли да ида с баба и да се возя на истински влак?  Разреших й с думите, че ще пътуват с рейс до гарата. После подметнах на майка, че може като се прибират да минат през жп гарата, за да види Мария влаковете. Така или иначе всичко им е наблизо.
Речено - сторено! На връщане майка завела Мария и за късмет минал влак, както майка каза "като от моите детски години". Била е много голяма композиция - два локомотива, множество товарни вагони и няколко цистерни Майка разказваше как една малка ръчичка я стискала силно, докато целият перон вибрирал.
Мария беше много развълнувана, но ние още по-силно Дядо ми, който почина, когато бях още студентка, беше дълги години началник-влак. Беше започнал на товарни превози, а после работеше на елитните влакове в елитните години на БДЖ. За него професията беше преди всичко въпрос на чест. Винаги беше даван за пример пред колегите си. Обожаваше работата си и винаги е разказвал за нея като приключение. Освен това душата му трепваше при появата на някое малко момиченце Само ние си знаем колко много би се радвал на Мария Появата на този голям влак го приех като знак. Хем всичко това ме умили, хем ме разстрои.

Каква чудесна история с влака. Много ме развълнува. Моите момчета много обичат влакове и винаги сме ги гледали, преди живеехме близо до прелеза на Гребната. Най- голямото щастие беше ако им свирне влакът или помаха машинистът.

Хехе, вече имам запланувано пътуване с влак - до Асеновград или до Хисаря. Още не съм решила. Работа там нямам, ама за емоцията на детето

Мария:
- Мамо, ти кога ще подхванеш една работа?!
Аз:
- ?!?! Коя работа?!?! - мислех си, че пак нещо ще ми възлага.
- Ами ето, на Божидара майката е учителка. Ти кога ще подхванеш някоя работа.
Аз:
-   И какво? И аз ли трябва да стана учителка? Аз си имам работа по принцип, ама брат ти е още малък.
Съгласи се

Около ходенето на зъболекар:
- Мамо, таткото на Лука и на Иво е зъболекар, а майка им и тя ли е зъболекарка?
- Не. Тя е лекар.
- Ама на хора или на животни?
(Супер разумен въпрос )
- На хора.
- Значи, аз като порасна ще стана лекарка на хора, лекарка на животни и зъболекарка на животни. Три професии ще имам.


Със Симеон вече не се кърмим от гърда. Около рождения ден на ММ реших вече да давам само от шише. Редувам АМ и кърма, като гледам много-много да не се цедя, ако не се налага. Беше ме "страх" като как Симеон ще е през нощта, когато е най-лесно да го придърпам при себе си и да го накърмя. Общо взето свикнах да ставам, да бъркам АМ и вече се справям по хронометър, преди малкият гладник да е разбудил всички.

хахах всестранна развита личност!

Симеон не ползва ли биба? Че тя доста лесно замества нощното кърмене/хранене с АМ, ако има как и него да махнеш че аз на 3 месеца спрях да бъркам нощно мляко и на годинка вече ми се струва доста голям, ама като знам има деца и до по-късно го пият.

Говори ми! Мария рано-рано ми махна нощни кърмения сама. Не знаех какво е това посред нощ да храниш някого.
Симеон ползва биберон. Обаче много обрано. През деня не иска, дори и да му я тикам в устата. Така някак отпадна от самосебе си от 2-3 месеца поне. На Мария аз й махнах през деня биберона около годинката, защото се ужасявам от ходещи деца с биберони. Все ги виждам да падат и да си разбиват устата Та тогава 3 дни траях мрън-врън.
Имам чувството, че Симеон нае да яде последните два месеца. Преди това си беше мъка. Понякога не можеше да изяде 190 мл. Мария си беше лакома и ядеше без проблем. Симеон все едно още не може да се засити за по-дълго време. Аз не съм фен на междинни хранения със солети и бисквити, та такива неща не давам Много се надявам, когато проходи, да се уморява подобаващо и да не се събужда вече за ядене

разбирам те напълно, в 99% ни се препокриват вижданията за отглеждане на децата, моето спря през деня да ползва биберон, ставаше и знаеше, хвърля биберона в креватчето и не го търсеше, после лесно го махнахме.Абсолютно съм и съгласна и за междинните хранения, аз навън не купувам нищо друго освен сокче от време на време, може да намаже и някое сладоледче ако се стопли.

ха дано да спре скоро, ама почни да му го намаляваш или разреждаш поне,определено обаче коренно се променят с прохождането, спинкат повече

Али! Зло да го забрави Симеон  С голямо закъснение да ви честитя порасналото момче  Целувки от нас и сори, че толкова постно