Миличката, личи си, че не е добре...Светят и очичките. Аз по многото говорене хващах малкия, че е с температура. Големият беше като попарен дори с 37.5
Хайде, оздравявайте!

Много са и хубави обичките. А от както и попоростна косичката ми изглежда много голяма

Хайде да разкажа малко за нашите приключения.
По Великден се падаше рожденият ден на майка. Така те започнаха с татко да замислят пътуване. В един момент предложиха и нас да включат в екскурзията. Не знам защо, майка се насочи към Банско. Няколко дни упорито търсехме хотел с басейн и СПА център. Ските не ни привличат. В един момент намери голям апартамент и това излизаше почти същото в сравнение с две стаи. Удобството беше в пъти повече. Поне успяхме да спим до към 8 и нещо, а не да се будим щом съмне слънцето и някой ни види в стаята
На отиване си беше доста движение и бавно се пътуваше. Най-вълнуващо ми беше, когато минахме през Якоруда. Имам приятелка от там, която сега е доста далеч. Само родителите й са си в градчето. Толкова се развълнувах, разтреперих се цялата. Много емоционално ми дойде. Толкова пъти сме се канили да ходим там на гости. Истината е, че е разкошно. Много е красиво всичко наоколо, а моята приятелка така ми липсва
В хотела се настанихме бързо и с ММ отидохме на басейна. Нашите решиха да се видят с приятели и излязоха с малката на разходка. Чистият въздух я пълнеше с толкова енергия, че Мария трудно можеше да стои на едно място
Ние носихме за малката един надуваем басейн от лятото. Същият басейн сега го ползвахме и като корито в банята. То всичко хубаво, обаче Мария толкова е пораснала, че крачетата вече излизаха отвън Въпреки това, тя много се забавляваше и пличкаше. Баща й я научи да си изсипва половин кофичка с вода, да забива лице в басейна, на пляска с ръце по водата. Така пищеше и цирикаше
На другия ден я разходихме из Банско. Искаше ни се да се качим на лифта, обаче цената ни отказа. За четиримата излизаше към 90 лв "разходката" Следобед я вкарахме в големия басейн. Първо баща й потопи крачетата бавно. После започна все по-рязко да я пуска във водата. Оставяхме само главичката отгоре, а тя така риташе. Такъв инстинкт за плуване имат тия деца!
В детската стая пък странно, че нямаше много деца. Май повечето вече предпочитат телефони и таблети, а не играчки Там Мария на воля игра. Имаше един огромен плюшен мечок. Буквално беше като фотьойл. Мария се засилваше към него, надупваше се, и го гушкаше с "Оооооо!". Буквално се размазваше от глезене
Със сигурност това не беше тиха почивка. Имаше много деца, голямо тичане, викане, шумотевица. Обаче самата смяна на обстановката ми подейства много добре.
Изпразнувахме на майка ЧРД-то и айде - обратно тук. Вечерта бяхме в свекърва ми за малко. Видяхме се със семейни приятели, с девера и етървата.
Вчера пък почти целия ден бяхме навън. То в това време и с тия празнични дни толкова хора се събрахме долу. Това е едно от любимите ми неща лятно време. Бяха едни сладки приказки. Не разбрах кога стана 8 вечерта!
Днес ще се заема със снимките и до утре се надявам да ви покажа по нещичко.

Ето малко пролетни снимки от нас
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35227589 Парола: 2344
На първата показваме зъбите. Всъщност може да се види всичко друго из устата, освен зъбите
На следващите две - бяхме малко на вила. Ето колко кротка е малката, когато е на гости
Следващите са от почивката в Банско. След изморително цапане из водата, храненето беше като на прасенце. Не искаше да яде с прибори, а с ръце. Най-интересно беше как си обираше оризчета едно по едно зрънце. Голямо търпение се иска да се нахрани човек така!
Когато се прибрахме, лалетата бяха цъфнали и направихме опит за снимки там. Опит, защото не стоеше много-много.
Вчера проверихме как са розите. Охлузихме бузата. За щастие е много повърхностно, но поне сега знае, че наистина там боли. Колкото и да обяснявах, друго си беше да опита.

Ох как е гушнала мечето  всеки път изглежда по пораснала, и страшно много прилича на теб 

А бе, Али, канех се да те питам защо не я къпете права? Ние Алекс от годинката почнахме да я къпем права. Е умира си от кеф като е във вана или басейнче, ама си знае, че се къпем прави.
Иначе Мария толкова е пораснала. Кога ще се наканите да минете през парка да се видим? Бих дошла при вас, ама с тоя корем гледам да съм близо до вкъщи

Пънки, ами тя не се спира на едно място. Ама буквално е така! Като й измия ръцете, лицето и зъбите, и после я гоня с кърпата да я подсушавам Хич не се сеща да седне, да си почине, ако се измори. Търчи и пак търчи и чат-пат се спре на едно място и се заоглежда като зверче. То не е лесно да спиш 3 часа следобед.
В коритото слагаме една рибка, с която си играе. Пличка се, облива се, обаче права не мога да я узаптя.
Сега се пооправи времето и може наистина да се наканим към вас да дойдем. Лошото е, че кухнята е точно в обратна посока и трябва с времето да се съобразя. Вече е голям денят и следобед може също да правим по-големи разходки. Само да се наканя.
Ние другата седмица трябва на ортопед да ходим. Беше ни казал 3-4 месеца, след като проходи. Те станаха... И консултация ни чака. Нещо с тия почивни дни се трупат много задачки за работните

Али, много е пораснала    Вече не прилича толкова на бебе, а на малко момиченце. Голяма е чаровница, пу пу пу... Това за банята и узаптяването го разбирам напълно, защото и Дани не се спира на едно място и се гоним из банята, а не се къпем.

Ама каква е захилена, образ и половина. 

Вечно е захилена, да. И е леко досадна Няма срам... Ходи и рови по чуждите колички. Ако си хареса нещо, взима го и истимаро го пуска в нашата После ни лук яла, ни лук мирисала!
Покрай баба ми свикна с възрастни жени. Ходи при бабите, разглежда ги, смее им се, те я закачат, тя им дърпа бастуните (баба няма бастун, обаче явно й е интересно)...
Бяхме на селото на ММ. Там имат сума си котки. Леле, такава игра. Само ги гони - Алф! Имаше 4 бебекотета. Мария висеше над касетката и много им се радваше. Сутринта вдигам щорите и една друга котка се мята на перваза на прозореца отвън и чака да я пусна. Не позна! Мария, като я видя, и отиде до прозореца. Мария тропа на стъклото отвътре, котката отвън полудява да тупка с лапа Кучето и гълъбите и тях ги разгледа обстойно.

Браво на вас! Опознавате животните от първо лице!
И ние сме така нахални, то явно на мадамите от вътре им идва

О, Пънки, ти ме подсети за една случка за нахални деца. На село направили хубава площадка - с много люлки, пързалки, обособен пясъчник, играчки за яздене на пружини... Отиваме ние, малката беше нещо кисела. В последствие разбрах, че искала да е около баща си, а не да я развеждам по разходки. На площадката я пуснах по пързалките. Почва тя да се разглежда и застава пред една люлка. В този момент едно по-голямо момче се засили и от другата страна на люлката се метна отгоре. Блъсна Мария, аз я хванах за едната ръка и тя буквално полетя назад. В този момент предпочетох да я пусна, а не да й изкълча ръката. Поне омекотих удара. Това й трябваше! Ревна с пълно гърло! Побеснях и не се стърпях да направя забележка на момчето. Това дете така тъпо и неразбиращо ме погледна. Обръщам се към родителите и гледам тяхната реакция. Седят си нашите на пейката отстрани и... чоплят семки. Реакция нулева Нито го викнаха, нито забележка му направиха, ниииищо! Тръгнахме си, не ми се занимаваше с простаци.
Днес момата удари 13 кг на консултацията. Аз се чудя защо ми тежи Утре правим година и половина. Сега ще перна едно описание на нашите постижения и възможности

Мария на година и половина (почти):
- Знае как казват котката „Мааа!”, кучето „Бау-бау”, като на кучетата чак им се кара. Така настървено лае по тях! Имитира вълка (Кумчо Вълчо) „Аууу”. Знае от приказката за трите прасенца, че вълкът им е бутнал къщичките и даже казва „Аууууффф”. Мечката казва „О!”.
- Когато я попитам за кълвача, тя свива юмрук и намира най-близката твърда повърхност, за да чука на нея. Обяснявам, че кълвачът е горски доктор.
- Показва с ръце как се свива таралежът на кълбо – Таралеж на кълбо ще избави зайчето...
- С две ръчички показва как летят гълъбите. Много сходен е жестът как вали дъжд.
- От песничката „Кокошка край хамбара” се научи да казва „Ко-ко”. От „Жаба-жабурана” се научи да мърда устнички много бързо по-скоро като риба. Така жабата казвала „Квак-квак”. Понякога с това мърдане има и писък. От „У дома часовник трака” се научи да казва не десет, ами „детет”.
- Има кубчета с различни предмети. Често ме пита с въпросителното „Ъ?” кое какво е. После аз я питам, а тя търси предметите по съответното кубче.
- Когато кажем да пази тихо, слага пръстче пред устата и духа силно.
- Бръмчи с уста за прахосмукачка, сешоар (как сушим косата?). Имитира ме как карам колата, като вдига две ръце във въздуха и бръмчи.
- Знае кое е храна и казва звучно „Ам!”. Обожава кисело мляко и кашкавал. Казва от време на време нещо като „Каукакао” за кашкавала.
- Пляска и казва „Ба-боооо” (браво). Това най-често го прави на гърне след пишкане.
- Когато се наака, казва „Ауууу!” и сбърчва носле.
- Познава бабите и дядовците си. През деня ме пита за всеки баба, дядо, татко. На въпросите отговарям – на работа, до магазина, в тях... Казва ясно „Баба”. „Тете” и „Деде” са много близки. По-скоро са като звучно и беззвучно „Д”.
- Гушка играчките си. Като види нарисувано бебе и гушва картинката и го люля с „Оо-о-о”. Дава целувка с ръка. Целува с устни, като ги залепя за бузите ни. Знае как да погали човек или животно.
- Мирише цветята, като понякога къса листа и тях мирише.
- Когато я попитаме какво има в устата и тя показва език. Като я питаме къде са й зъбите, се оплезва с една хитра усмивка, от която зъби не се виждат.
- Показва как мие ръцете, лицето, къде са й обеците, как решим косата, как чистим ушите, нослето. Когато я попитаме къде е гъделът й, тя вдига леко блузка и показва коремчето си.
- Обича да се скрива с ръце и да казва „Бау!”. Понякога кляка, гледа надолу и после се изправя с „Бау!”.
- Когато нещо го няма или се е скрило, разперва ръце и казва „Ауа оооо!” (няма го).
- На люлката казва „Ба-ба” насечено и кратко (люш-баш).
- Много често събира боклуци от земята. Когато й кажа да ги хвърли, не се сеща да ги пусне на земята. Напротив, отива до най-близкия кош и там ги пуска. После поглежда къде са паднали.
Повечето от думите са с много предихания, но има и чисти звуци. С три срички тридесет думи може да докара... Май това се сещам засега

Днес Мария се завря в храстите. Клекна долу и чопли в земята. Гледа мравките и божикравичките (онези червените).
Аз: Това, маме, са божикравички.
Мария: Муууу?
Аз:
Маймунджулуците първо ги учи. Забравих да спомена към горния списък (не знам дали на някого му се чете такъв ферман) за реакцията към котката. "Къде е Пухчо?" - отговор "Абаааа" (средно между "Няма го" и "У баба е").
Наскоро й викам: "Коремчето ти ще каже БУМ, ако ядеш още". И тя вече знае "Как казва коремчето, като се наяде много?" - "БАМ"

Още малко и ще почне да повтаря част от изречението, което казваш. Тогава се получават комични ситуации