Честито, много е хубаво да си имате приятелче- съседче в същата група и родители, с които да се разбирате и помагате. Това, че е при учителите на Мария, понякога е доста изнервящо, защото вечно ще го сравняват, а момченцата са доста по- различни от сестрите си.
Така с брат ми си предавахме учителите - аз страдах, че ми се оплакваха, той- че са ме давали за пример . Учителите си го имат това и нищо не е в състояние да ги промени. Все едно да спрат да повтарят, професионално обременени са Хич да не ти пука

Завъртя ни ежедневието! ММ тръгна на работа. Аз съм по цял ден вкъщи с децата. Мария категорично отказва да носи маска и ходенето до магазина е съобразено с графика на Симеон и кой ще гледа Мария. Почти всичко ми е невъзможно.
Успях да си открадна една събота и бях на процедура на кожата на лицето. Релакс! Половин ден - само за мен на тихо и спокойно!
Пуснаха яслите и градините, но реших да не бързам. Всичко по организацията е предпоследно като решение и меко казано се побъркваме. Госпожата в градината е през голяма част от деня на вайбър, за да препредава и координира всичко. В яслата пък е пълен абсурд, защото трябва да се съобразяваме с час. Когато ни кажат - тогава трябва да си заведем детето. Няма да го направя! (Засега)
Днес Мария за първи ден беше на градина. Беше притеснена, малко се разстрои снощи. Свикна с мен и брат си да е денонощно и сега й е голяма промяна. На обяд си я взех. За съжаление им отпадна "балът", който трябваше да е утре. Днес просто на вратата даваха свидетелствата. Успях да я снимам (естествено с брат й в краката ) на фона на градината. Отпаднаха и албумите. Ще се опитаме да направим една обща снимка поне за спомен. В сряда излиза класирането за училище, но нямам притеснения. Ще бъде приета без проблеми. Не знам само кога и как ще успея да я запиша.

Симеон навърши 3 г 

Отдавна беше ясно, че няма да се празнува по детски центрове, няма да събираме приятелчета вкъщи. Няма и къде да ги водим все още. Решихме все пак да съберем роднините вкъщи. Огромна грешка, която скоро няма да правя!
Не знам на хората как им се отрази карантината, но след карантинния период им действа зле. Имаше мрънкане защо ще се събираме. Цяла седмица ММ беше на работа, отскачаше до вилата, оставаше някои вечери там... Изключително много се изнервих, защото нямахме време да говорим кое как и да напазаруваме спокойно.
Сутринта децата се събудиха. Мария беше превъзбудена: Честит рожден ден, Симе! А той отвърна: Честит рожден ден, како! Оправих ги, приготвих се и аз за излизане. Баща им се прибра, за да ни вземе. Ходихме в двора на работата му, за да карат колелета с племеника. Поиграха, Симеон се измори, имаше малко рев. Прибрахме се, а ММ хукна да пазарува. Мария ми помогна да украсим. Ядосах се, че свекър ми даде някакви задачи на ММ. Той отказа, а после отишъл и ги свършил все пак.
Когато Симеон се наспа, слязохме долу, за да почерпим. Децата играха. В един момент Мария ми каза, че свекърите се качили горе. Били сме ги канили горе и затова не се спрели изобщо Аз можеше и да не разбира, че са дошли още малко...
Събрахме се. Нещо много им дойде на повечето. Имаше сръдни и заяжданици... Децата бяха щурави и шумни. Мария хубаво ги подреди: Все едни и същи гости ли ще каните, когато имаме празник??! В един момент все пак децата се заиграха.
Симеон получи парички, дрешки, кубчета-пъзел, Рабъл с булдозера от Пес патрул, боклукчийски камион, колички, голяма пералня, в която тестваше колко много неща могат да се съберат и все пак тя да върти. Много е смешен. Не спира да бърбори. Не спира да скача. Спи с всичко, което докопа за в кошарата. Мария също получи подаръци за рождения ден на брат си.
От няколко дни чакаме доставка на колела. Днес ще ходим и ще й вземем голямо хубаво колело за първи юни!

Честит рожден ден на Симеон! Стискам палци за Мария

Честит празник на Симеон, да е много здрав и обичан!

Али и Моника е същата.Свикна в къщи с мен и бебетата и не иска да ходи на градина.Едва я откъсвам да отиде в нашите, като тръгне на плуване пак реве за нас.Направо....

Честит да ви е Симеон 
Бтв ММ поръча от Ибей целия пес патрул с все превозните средства, намери ги за по 2-3 паунда. Дебнеше и кулата, ма му казах, че няма нужда чак пък толкова 
Разбирам те за посрещането и изпращането вкъщи, и аз гледам да си го спестявам напоследък.

Жив и здрав да е Симеон, отгледахме го и него!

Да е жив и здрав, Симеон!

Благодаря много

Мария два дни е до обяд, обаче утре сигурно ще е цял ден.
Вчера висяхме на опашка пред магазина за колелета поне час. Скапах се! В крайна сметка пред нас купиха последното некапарирано колело от този модел. Днес на обяд взех Мария и прибирайки се, видяхме ММ да кара срещу нас. Обадили му се, че има отказали се хора, и той хукнал да го купи. Мария скачаше от радост! Симеон се качи с рев - искал още време да карат с кака си колелета.

Симеон първите дни след карантината много се срамуваше от хората. Трябваха му два-три дни, за да се върне към нормалното. Беше странно, че дори от чичо Кольо се срамуваше и едва отиваше при него. Сега пак са си партия долу
Започна да се радва на люлката - стиска очите, хили се и ми казва да люлям силно. Току се изхлузва.
Топка с крак не се рита! Топката се пипа само с ръце!  Хвърля добре, както и хваща добре като за годините си.
С гащите е още на двата края. Чат-пат ми казва. Стиска, не е проблем. Обаче... Акането е ужасно! Пера като луда гащи и панталони. Мария му обяснява като на голям човек и очаква реакция като да голям човек. Много е забавно да я слушам и гледам!
Мария сега започна да осъзнава за училището. "Мамо, не искам да ходя на училище. Аз съм си свикнала тук в градината." Притеснява се от новото. В същото време вече си е харесала раница, радва се на моливи, флумастери, книжки със задачи.
Подстригах ѝ косата - беше до дупето. Сега е с четири пръста по-къса. До края на лятото пак ще наеме.

Фери, идея е да ги потърся Симеон много се забавлява с такива фигурки.

Уф, то нали всеки ден е приключение с децата... Забравих да кажа що за майка съм

Един ден Марти от групата на Мария дошли с майка си пред нас, ако случайно сме там да играят. Играха много! На Марти му хареса и три-четири следобеда идваха.
Един следобед беше валяло много. Марти пак подбрал майка си. Не успяла да го убеди, че е лошо времето и едва ли ще сме навън. Е, бяхме!
Пуснах Мария и Симеон с гумените ботуши. Ровиха с пръчки в два големи гьола. Дойде комшийката под нас с Ани. Всички бяха щастливи да ровят и да пускат огромни листа като лодки.
Мария пробва на Марти колелото. Баща й я придържаше, отзад тичаше Марти да дава наставления, след тях и онези дребните - Симеон и Ани . ММ успя да ги върне в края на парка. Преброихме ги - всичко точно. Ани беше взела колелото за баланс на Симеон. Симеон пък беше взел тротинетката на Мария, която е на две гуми. Бутаха се един в друг и баш в дълбокото Симеон изтърва тротинетката, а след нея сам падна в гьола Положението беше аха пред рев, ама му казах как прасенцето Пепа обича да скача в кални локви и той взе, че го направи! Беше щастлив. Поиграха още съвсем малко.
Качих Симеон нагоре. Съблякох го чисто гол на входната врата. Изкъпах го, облякох. После дойде Мария и нея къпах. Едва след това оправих калните и мокри дрехи. В ботушите на Симеон имаше без да преувеличавам два пръста вода!
Важното е децата да са щастливи!

Емоциите на колела продължават. Всеки ден се иска колело от ставане до лягане. Една привечер ММ направи кръгче, ама нацелил стъкло и имахме половин ден със спукана гума = драма! Добре, че старият трошляк още не го бяхме върнали. Закърпихме буквално положението.
Бях обещала на Мария да я водя на работата на баща си в събота, за да кара спокойно. ММ беше за през деня в Бургас да оправя на семейни приятели нещо си. Свекърва ми звънна - да вземела Мария на вилата. Мария отказа. Симеон не го искат - има нова причина - ака си в гащите. Това му е като ултиматум от баба му: Ще те взимаме на вилата, когато спреш да акаш в гащите. (И той все едно се вслуша.)
В събота обаче времето беше едно смаренгясано и можеше да завали. Решихме да ходим за раница Мария си поиска колело. Симеон по презумпция беше с баланса, че минава големи разстояния без проблем. Отидохме към центъра. Купихме раница. Бяхме уж харесали лилави модели. Мария ме изненада в последния момент: Искам с черешките! Не, розовата с черешките!
https://www.baby1superstore.com/index.php?_route_=ranitsa-gabol-cherry-226600
Е, с черешките ще бъде! Купих и химикал - за идеята. Подариха на Мария тетрадка, молив и значка. Излезе нахилена от магазина.

На връщане минах да пазарувам уж 2-3 неща за вкъщи. Майка леко се престара с поръчката за баба ми и стана страшно! Имах няколко торби, дамска чанта, две деца с колелета. Спряхме да поръчаме и пици, че нямах време да мисля друго. Душата в зъбите си носех до вкъщи. Обаче бяхме много щастливи

Мария имаше вече и първите си падания с колелото. Снощи беше по-сериозно. Удари се в слабините, но до вечерта беше забравила. Ама то всичко тръгна от това как започна да превзема бордюрите. Стана супер уверена и това я свали на земята Баща й закачи веригата и днес сигурно пак ще се яхва да кара. ММ и той колела гледа, че се зариби за идеята.

Днес тръгнахме към кухнята без баланса. На връщане Симеон се спъна в нищото и сега има ожулени колена. То да се чудя откъде ще ми дойде!

ох и Звяр е с ожулени колена, по няколко пъти едно и също място... Мария без помощни ли се научи? Много бързо си повярват и става страшно...

Мария е без помощни. Тя се научи много бързо на онзи кютук - старото й колело. Сегашното е много леко. Взехме й 26 цола, но с малка рамка - 14.
На другия ден пък се беше спънала/ плъзнала по стълбите на пързалката и сега краката й са...

Днес бяхме на консултация със Симеон. Измериха го 14,200 кг и 98 см. Шумът на сърцето бил много по-слаб от миналата година. Чак есента може да отидем на ехокардиография за всеки случай. Педиатърката много му говори да не ака в гащите. Той с пишкането проблеми няма. Симеон беше смешен - легнал по гръб, отворил големи сини очи и мигаше с внимание на всяка дума
Разгледаха му и мъжките атрибути. Всичко е точно.
Минахме през лабораторията за кръв от пръста и се ориентирахме да си ходим. Много ни замотаха с някаква проверка от ХЕИ.
Днес беше последното взимане на кухнята. Жалко, че няма да има право на още. Много хубаво готвят и ми беше удобство! Засега ще правим комбина с една майка, която нямало да дава още всичко от менюто. Ако на по-малките деца едно бурканче не им стига, понякога Симеон го яде на два пъти Изобщо не е по яденето! Има малко неща, които яде с охота. Ама не му се впрягам.

Тези дни пак сме в серия!
Мария не спираше да киха в градината. В сряда бяхме на преглед. Както самата госпожа предположи, сигурно е заради дезинфектантите. Изписаха й спрей, когато ходи на градина.
Гледаме се. Днес бяхме на голяма разходка, за да пазаруваме малко дрешки. На връщане Симеон се умори ужасно. Падна два пъти с баланса от невнимание. Една идея по-трудно заспа. Когато го събуждах, видях, че се е опикал.
Всичко как да е! Излязохме навън и по едно време приятел на Мария ни викна, че е паднала с колелото. Беше буквално зад гърбовете ни. В резултат - спукана вежда, охлузена по ръцете и краката. И много стресната! За минута успях да изнеса от вкъщи мазила, документи, ключове и с колата през целия град в час пик ходихме да я лепят. Минахме и през неврохирург за всеки случай. Добре е, ама много страх бра. Вътре опищя света, докато я чистеха. Вече се хили. Закрепихме очилата, че рамката 99% е заминала, ама карай!
Междувременно ми се обади госпожата от училище. Мария е в класа на същата учителка, която ми беше на занималнята. Аз си я знам като госпожица Ани Бяхме й първи випуск. Много съм щастлива, защото не се знаеше. В понеделник ни е тържеството за завършване на градината. Във вторник съм на родителска среща.

Къщата ми е вили на могили, а децата тепърва вечерят. Голям ден мина! Натоварена седмица предстои Важното е да сме здрави!

[b]Дружество за защита на животните

В дъждовните дни Мария поде мисия по опазване на охлювите. Всеки охлюв по пътека, в риск да бъде настъпан, биваше внимателно преместван на близка трева. Някои бяха обгрижвани специално - носехме си ги пред нас В един момент всички ръце ни бяха заети от охлюви. Щом видехме още някой, специалните се оставяха на земята, застрашените бяха премествани и отново си награбвахме специалния до нас. Само да не бързаме за някъде...

Другата мисия беше с калинките. Особено пред кухнята има много калинки. Старателно се взимаха с два пръста, биваха разхождани като домашен любимец и връщани в естествената им среда. Симеон естествено подражава на 100% на сестра си. Един ден си прибрахме от кухнята две или три калинки. Аз носех всички превозни средства плюс бурканите с кухнята
Мария ме заля с въпроси:
Жълтите и зелените калинки отровни ли са?
Какво ядат?
А какво не обичат?
Как раждат калинките - ?!?!?? Тук й казах, че не знам. Баща й работи в университет - да пита него, защото може повече да знае. Тя като майстор на дългия разказ един ден го заля с приказки. В един момент му каза: Ти нали работиш в университет, трябва да знаеш! А той: Къде работя? В университета за калинки ли?!

Снощи, след кошмарен следобед, легнахме късно. ММ поиска салфетка, защото помисли, че има миризливка в спалнята. Оказа се "калинката на Марийка" - поредната. Спасих я. Днес ще докладвам

Събота и неделя бяхме на вилата за една вечер. Идеята беше да празнуваме с наши приятели рождения ден на ММ. Събота беше хубаво да се видим с хора, да си приказваме, да се смеем. В неделя не бързахме да слизаме. Децата щяха да спят следобед там.
Всичко хубаво, но по обяд, слагайки Симеон на гърне, видях, че има нещо черно - кърлеж! Беше много малък, прясно забит. Качихме се на колата, минахме през нас за документи и пак към Хирургиите Докторът се измъчи да извади гадинката. Симеон беше полузаспал на кушетката и просто стоеше безучастно. Обясниха ми какво да наблюдавам и си тръгнахме. За щастие няма последици!

В понеделник едва подредих всичко, което имах да правя през деня. Успяхме с Мария да се оправим и тръгнахме към заведението, където щяхме да празнуваме завършването на детската градина. Правеха снимки в двора. Мария беше щастлива, усмихната, леко притеснена, развълнувана
Два часа имаха аниматори, с които пяха песни, играха игри, танцуваха. Повечето песни бяха на тема приятелство - песните за несъстоялото се пролетно тържество. Госпожите подариха на всички деца портфолио с част от рисунки и апликации от четирите години. Поднесохме си общите подаръци и цветя. Нямаше рев и сълзи, само усмивки
После децата отидоха в детския кът, за да хапнат и да поиграят. Ние, родителите имахме възможност да си кажем нашата си приказка. Говорихме кой къде ще учи, в класа на коя госпожа. Отворихме и женските теми С Мария се прибрахме след 21:30.

Вторник ми беше едно изморено и разконцентрирано. Привечер събрах сили, защото бях на родителска среща. Видях се с госпожата след толкова години Срещата беше бърза - представиха ни се с госпожата на занималня. Разменихме телефони. Попълнихме малко заявления - Мария ще има ЗИП по математика, български и изобразително изкуство. Ще има допълнителен час по физическо - от училище са избрали лека атлетика Мисля, че много ще се хареса на Мария, много ще й пасне! Това бяха протоколни неща, за които нямаме право на избор, но пък звучат добре. Дадоха и списък с нещата за купуване. Следващата среща ще е точно преди началото на учебната година, за да се уточни график на часовете, как стои въпроса със стола и тн.
По молба на госпожата и желание от страна на родителите, можехме да заведем децата, за да видят училището и да се запознаят. На следващия ден заведох Мария (бяхме и със Симеон). Мария занесе цвете на госпожата. Странно, но беше срамежлива Разгледа рисунките в коридора, после стаята, госпожата я попита къде иска да стои и Мария си хареса розов чин на последния ред После госпожата я хвана за ръка и излязохме на двора. Разгледахме къде ще играят. Симеон също хареса двора и след половин час едва ги накарах да си тръгнем Другия месец ще отидем пак, за да срещна Мария с госпожата от занималнята.