Същински дяволчета си отглеждате, ама пък са толкова милички 
ММ каза, че ще затваряме бебето в клетката при заека да ни е спокойно

Да бе да, като нищо ще умори животинчето! Кари имаше отвратителния навик да стиска пилетата в ръчичка до посиняване когато беше колкото Мария  добре че е адекватната намеса на баба й...
Остави я гладна малко тая шушумига, Али да видим пак така ли ще се лигави! В яслата явно се е нагледала на злояди дечица и кой знае вероятно си мисли, че така се прави, хихихи. 

Тази нейна възраст ме лашка в двете крайности едновременно.
Снощи сме седнали с баща й на дивана и тя намърда дупе между нас, сгуши се и четохме книга, редихме пъзел... Беше много милинка. Само я целувах по русата главица!
Тази сутрин пак беше дяволче. Мрънка, рева, дърпа се...
Скоро ще има пролетно тържество. Този път ще е с родители. Дано не рева много! Сега вкъщи се пее с пълно гърло за баба Марта. Още не съм купила мартенички, ама Мария ме подсеща редовно.

Ооо, Али, много ми е сладка тая твойта Мария.  Може би защото се грижих точно за такива сладкиши в нейната възраст. Но имат такива моменти,в които се "разливат" като поведение и те поздравявам,че си устискала да й въведеш граница и че ТМ ти те е подкрепил,защото често децата усещат като няма съгласие и се обръщат към "доброто ченге" за отмяна на границите.
Първото тържество най-вероятно ще е рев в по-голямата си част дори да не е от нея,защото всички ще искат да идат при мама,но като са облечени в хубави дрешки дори и ревящи разтопяват сърцето.

Няма бе, Али от умиление ще реве . Много са сладки, като патенца . Някои се притесняват и не искат изобщо да се включат в началото, други плуват в собствени води и хич не им пука, че майките са там. Голямо преживяване е.

Цитат на: Alichka в 25.02.2016 10:59

Скоро ще има пролетно тържество. Този път ще е с родители. Дано не рева много!

А дано, но надали Пък и то ще е от щастие

О, дано е от щастие! Плаках на коледното тържество, ама щото ми беше свито да гледам как Мария е стресната една. Не беше себе си.
В петък се прибирам от работа. Мария седяла на дивана до татко си. Като чула, че се отключва и скочила като ужилена: "Мама!" Плеснала се по коленете, а аз чувам: Мойта мама! Бича Мия мама. Мамоооооо.... И търчане към мен в коридора Такова гушкане, все едно не сме се виждали от седмица. Моментално ми се навряха в ръцете 101 далматинци, Аристокотки, Червената Шапчица и Малката руска.

Мария говори: Доби-нити (101 далматинци)
----------------------------------------------

Оплаках се в месечната тема, че на втори работих до сред нощите едва ли не.
На трети имахме нещо съвсем неочаквано. Наш приятел ни помоли да отидем да му взимаме една стока от Самоков. Даде ни колата си и с ММ тръгнахме. Почти през целия път беше много подтиснато времето. Като наближихме Самоков и светна Много бързо свършихме работа и отидохме на разходка до Цари Мали град. Качихме се на "влакчето", което е по-скоро като асансьор. Разходихме се около крепостта, обиколихме наоколо, даже се върнахме пеш надолу, а то е доста стръмно. Направихме превъзходна разходка! Направихме си и много снимки. Дисплеят на апарата ни се развали и сега снимаме на око в буквалния смисъл. Оказа се, че Колчо - Слепеца е фотограф и половина. Нямаме една размазана снимка.
Едва когато слязохме, видяхме, че много хора тепъва се качват. Имаше коли от цялата страна. Хората се бяха възползвали от хубавото време и бяха тръгнали на път.
Прибрахме се ранния следобед. Мария още спеше. Всъщност майка я беше приспала в нас. Мария плачела за мен и не искала да ляга. Майка обаче е желязна - Лягай да спиш! Как спиш без мама в яслата? и Мария какво да прави - ще спи Беше много щастлива, когато ни видя.
Тези дни прекарахме повече навън. Игра си с децата от квартала, щуря, бесня. Толкова енергия имаше
В събота ходихме на "гауа отка" (голяма разходка). Ходихме пеш да си купувам саксии. В магазина се вози на онези колички, които са като формули направени. Въртя волана и само даваше зор на баба си да се движи количката. На връщане напълни всички джобове на баба си с жълъди. Предвидливо бях сложила яке без джобове. Нямаше силици - едва стигнахме до вкъщи. Добре, че имаше котки и кучета по улиците, та от животно на животно се прибрахме.
Имам още да разказвам и да показвам, но няма да е сега

О, били сте в нашия край, много се радвам, че ви е харесало  Задължително да ни покажеш снимки 

Браво на майка ти, че не е позволила на Мария да ѝ се качи на главата 

И е много хубаво, че детето е така будно и енергично, сигурно е истинско удоволствие да го гледаш как играе 

О, Бубе, тя майка го играе лошата Сама си поиска тази роля.
Колкото будна и енергична да беше тези дни, малко неприятно ни изненадаха появата на сополи. Баш на 3-ти сутринта. Преди да тръгнем се разкиха. За щастие много бързо се оправи - разбирайте за 2-3 дни.

Мария се учи да си брои пръстчетата - паец (палец), показалецът звучеше почти същото, еден (среден), тоя няма име (сложно е да се каже безименен, но от вчера прави опит и казва "безимен"), куте (кутре). Съответно я изпитваме в разбъркан ред.

В нашия асансьор някой е закачил календар - доста революционен по повод 3-ти март. Възползвах се от календара и показах на Мария коя дата е днешната, кога е рожденния ден на баща й и след това започва лятото. Сега всеки път, щом сме в асансьора, тя ме кара да "броя".
Това лято тя го чака с голямо нетърпение. Не конкретно предстоящото, а по принцип като сезон. Нашите комшии от си идват всяко лято от Англия и миналото лято малката им дъщеря много се занимаваше с Мария.
Мария наскоро седна на една пейка и не искаше да става и да върви. Обясних й, че е студено, а когато стане лято, стане топло, ходим с къси ръкави, Мони се прибере от Англия, тогава ще стоим на пейката Оказа се ключово обяснение. Това ще правим лятото, онова ще правим лятото, а тя само пита - Мони?

Скоро ще слагам и онези материали, които Ина ми беше дала за сезоните и само чаках повод, подсказка от Мария, че може да ги разбере.
Като написах "слагам" - имам фосфоресциращи звездички. Бях на около 10, когато ми ги подариха, даже не помня от кого са ми. Може и от нашите. И понеже майка имаше гениалната идея да ги налепи по съзвездия, така си отлежаха в шкафа около 15-18 години. Даже имахме съмнение дали ще светят, дали двойнолепящото няма да се е скапало. За щастие се оказаха повече от годни. Реших да допълня сегашните, които почти не светят. Без да ги редя по съзвездия две вечери се клечих по стълбата, а Мария "помагаше". Сега повече от половината таван е със звездички и това ми е перфектното решение за вечер, когато Мария не иска да влизаме в банята. Обяснявам, че след като я изкъпем, ще е време за сън и ще гледа звездите. Дори сутрин като се събуди иска да ги гледа, но знае, че само когато е "тъно" (тъмно) те светят

Али, и ние имахме такива звездички + духчетата от Каспър и луна, бяхме ги налепили навсякъде и беше голям кеф 

Ама много е будна твойта Мария, изумява ме всеки път 

Фери, аз имах духчета от от Каспър, ама като кутийки. Вътре бяха пълни с евтини бонбони, които моментално се изяждаха и после стискахме в ръце духчетата, за да ги гледаме как светят.
Мария е изключително тактилно настроена. Трябва всичко да се пипне и се чувства спокойна. В двора на яслата има каменен парапет с малко пръст. Сега там са цъфнали дребни цветчета. Всяко едно трябва да се докосне и да ми се покаже. Отбелязваме и къде е имало попът кокичета, вече че няма, защото е топло.
Едната вечер сме в магазина с нея. Едно момче ни пусна да минем пред него, че бяхме с 2-3 неща само. Заставаме баш до всичките джунджурии на касите. Мария пипна повечето неща. Обяснявах, че тя е малка и не са за нея - дъвки, бонбони, бръсначки, батерии, кибрити, пакетчета, кутийки... Всичко беше прегледано! В един момент вижда една бяла вафла. Взима я, аз обяснявам, че взимаме само неща, които ще купуваме. Мария оставя вафлата, откъдето я е взела. После извръща поглед и вижда, че редичката точно с тези вафли е отстрани. Някой просто беше оставил при друга марка тази бялата. Мария отново я хваща и с цялото си старание се мъчи да я подреди при другите от същия вид. Не беше лесно да я натъпче, ама Монк като майка си и татко си От съседната каса чак един мъж надничаше да гледа с интерес. Всичко това се развива за няма и 30 секунди! Излизайки от магазина винаги гледам какво има в ръцете, че току виж отмъкнала половината щандове.

Ох, много е любознателна  Изумява ме тази твоята Мария, толкова хубаво я описваш

Мария пее:
Мамами упи днес ова ника инки... (пауза) Ейям я инес нис о нис...

Питаме я дали ще пее "Мама ми" и тя казва:
- Не, "Ало, мамо".
Ние питаме:
- Ало, слънчице?
- Не, "Ало, мамо".
- Добре, изпей ни я. Ние не я знаем.
Мария:
- Ало... Мамо... (пауза)
- Хайде де, нататък?!
Мария:
- Ало... Мамо...
- После?
- Ало... Мамо...
Ние

Другата нова песен:
"Бабо Мато, и-ки-рик - пее йепчето (Бабо Марто, чикчирик - пее врабченцето).

Мария пак е в яка фаза на пълно отричане на абсолютно всичко. Цяла седмица ни скъса нервите. То не бе викане, не бяха забележки. Нито от дума разбира, нито от нищо. Знае си нейното и на инат, на пук все трябва да е. Много ми е изтощително! Много! Взе да се изчерпва и търпението на баща й. Тежка въздишка! Бия си главата защо съм толкова нервна. Не искам да съм такава!

Ох, има такива периоди...
Налага се на свикнеш, за да си запазиш здравето и семейните отношения
Доброто и послушно детенце ще се връща, но и често ще ти показва, че е личност, със собствени виждания . С две думи, нямаш вече бебе, а момиченце. Кураж, всички минаваме по този път Сигурна съм, че ще погледнеш откъм смешната страна, защото каквото и да прави, няма как да не я обичаш с цялото си сърце.