Oo, представям си я Мария колко е била сладка и очарована от всички подаръци и преживявания  Чак на мен ми се доигра, както разказваш! Спомням си, че имах даже някъде порцеланово комплектче, но ми го подариха в доста по-късна възраст.

И сватбата е минала прекрасно, много се е впечатлила малката принцеса  и затова е трябвало да си "почива".

Кумовете ви ще си имат бебе, така ли? Не бях разбрала от писаното  честито да им е!

Ще чакам снимки с голямо нетърпение!

П.П. столчето и масичката са чудесни!!

От два дни ММ не е добре и той. Половината квартал се е изпонатръшкал от летен вирус. Говорим с ММ и Мария се включва:
- Тате, а даи си болен?
- Не ми е добре, тате.
- А какво те бои?
- Коремът.
- С астойство?
ММ: Аз:
------------------------------------
Мария разглежда брошура на Хиполенд, а аз я наблюдавам от какво се впечатлява. На първа страница имаше катерушка с пързалка.
- Мамо, искам такова и такова и аз се катеа тук и се пускам по пъзалката, а ти седиш тук и ме гледаш и като се пускаш по пъзалката ще си с паталони, не с рокля, защото като си с рокля и залепва дупиту и не моеш да се пъзаляш....
Имаше и още в това едно единствено изречение, ама не успях да съхраня всичко
-------------------------------------
Мария се заглежда по две неща - Маша и Мечока или образователни клипчета/песни. Стоя, стоя и изведнъж:
Daddy finger, daddy finger, where are you?
Here I am, here I am. How do you do?
Mommy finger, Mommy finger, where are you?
Here I am, here I am. How do you do?
Brother finger, Brother finger, where are you?
Here I am, here I am. How do you do?
Sister finger, Sister finger, where are you?
Here I am, here I am. How do you do?
Baby finger, Baby finger, where are you?
Here I am, here I am. How do you do?
Към края вече ги поомотва и позабравя точно кое изречение трябва да се пее, но в общи линии е перфектна За ужас на татко си отговори, че един цвят е purple, а после след като той я попита отново, каза, че е лилаво. Иначе основните цветове ги е научила и на английски. Майка ми (баба-англичанка) падна Те такъв репертоар не очакваше.
------------------------------------
Бяхме в Лидл и Мария се возеше в количката. Вика, пя, крещя, говори, задава въпроси без смисъл и отговор с ясното съзнание, че просто няма отговор на такъв въпрос. Рови си в носа, "бърса сополи" в количката В един момент вече не я изтраях и закарах количката при майка ми, а аз... Беж, лиске, да бягаме!
Мария на супер висок глас:
- Пък мама ме заяза в седата на магазина.
- Защо, бабо, те заряза?
- Мииии... Щото говоа глупости!
Хората наоколо
------------------------------------

Бубе, кумовете ни чакат бебе около рождения ден на Мария точно. Бяха много смешни, че и двамата искаха момче, ама ще е момиче. И двамата са все едно кола ще си купуват - пък такава марка и модел, пък такова, пък онакова Помпата за кърма била "уред за мъчение", ама много се смях. На глас се смях, защото не си дава сметка за какво облекчение ще й е. Те са страхотни и двамата и се надявам бързо да влязат в час. Кумата си е казвала, че не е детешар, и дано поне почувства истинската радост от това да се грижиш за малкото си човече, а не просто да имаш бебе вкъщи.
По този повод питаме Мария дали знае какво има в на кръстничка корема. "Да, бебе" - повече от ясен отговор. Обясних й, че има момиченце и е толкова голямо (показах с ръце). Попита дали ще може кумата да го извади да ни го покаже, та се наложи да обяснявам, че когато Мария стане на 3 години, кръстничка ще роди бебето и тогава ще го видим. Мария: А, кога ще поастне?!"

Али,радвам се,че всичко е минало добре Нямам търпение за снимките
Ох тази сладка Мария,изумителна е.И моята кръщелница е на 3 годинки и постоянно ми пее песента за пръстчетата,на изуст я знам наистина и на нея любимо и е Маша и мечока и Елза и Ана,постоянно ме кара  да си правя косата като Елза,била съм същата ,като нея.Явно 3-годишните момиченца имат еднакви интереси и впечатления.Нямам търпение да имам момиченце и да си пием чай  

Хехе, да видиш сега като почне да ти носи информация от детската градина и съответно да изнася от къщи разкрасена или измислена, каква лудница ще е. Говорещите непрекъснато деца са нож с две остриета

Говоренето си е просто опасно!
Баща ми наскоро си изтърва нервите и нарече един "глупак", не без основание, защото в рамките на 200 м ни засече, че създаде и предпоставки за верижна катастрофа и то на място, което си се знае, че е опасно и уж шофьорите повече трябва да внимават. Оправдание няма за думичката. Е, попивателната се прояви в "подходящ" момент.

----------------------
Сега търся, ама не виждам да съм записала една случка. Преди месец може би излизаме от входа и Мария вижда съседско куче - светлокафяво чинхуахуа (може би?!). Кучето се казва Джери и Мария го запомнила: "Виж, мамо, куче Том и Джери е вън!"
----------------------

Мария се беше шмугнала в банята, а баща й тъкмо се беше изкъпал и го гледаше как се бърше. Той разтърка енергично с кърпата косата си и Мария му каза с умишлено преправен страшен глас: Тате, пиичаш на Ешко Бешко! Сега редовно, ако се види рошава и казва пак със страшен глас "О, аз съм като Ешко Бешко!" и опулва едни големи сини очи.
-----------------------

Историята с мазолчето
Зимата майка беше купила едни джапанки на Мария уж да я къпем вече права, без корито. Джапанките лекички като от стиропор, не се плъзгат - страхотни! Хубаво, ама Мария си ги хареса вместо пантофи. Чак ми беше странно, че може в тази възраст да ходи с чехли, не се спъваше, не падаше с тях, взимаше завоите на скорост без притеснение.
Тези джапанки това лято гледам, че вече са й станали малки и отзад петичката й буквално стои върху ръба. Говорихме с майка, че трябва да й вземем нови такива.
Един ден виждам, че Мария има мазол отзад и то на двете крачета. Нищо не казах.
Дойде моментът със случката! Изкъпахме я, тя беше много сладка, гушлива, нямаше лиготии, а всичко си мина по реда си с оправянето за сън. Слагаме я да спи, тя усмихната до ушите. Не минаха и 5 минути и рев! Ама РЕВ! Чак извива глас на истерични писъци. Нахлуваме с баща й в детската и какво да видим. Мария седнала в леглото и си хванала крачетата. "Мамо, тук имам нечо! Махниго! махниго, мамо!" То да се чудиш да се смееш ли или да седнеш в кошарата и да ревнеш с нея. Обясних й, че това е мазол и не се маха, защото ще боли много, а сега не боли, просто си стои там. Мария явно го прие и се фръцна за сън.
На именния ден нашите й донесоха новите джапанки. Мария ги обу и имаше желание да помъкне на някъде старите. Аз й казах, че ще ги измия и прибера, а тя "Пибеи ги, мамо, пибеи". Наскоро пак се похвали, че има нови джапанки, а старите "ще ги пибееш".
Много е смешна като ми "дава акъл". Правя й принцеса с кашкавал и сирене и тя "Мамо, пибеи хляба и сиенето".
---------------------------

Тази седмица я спрях от ясла. Мина именния ден и реших, че ще си я гледаме вкъщи - аз в болнични, без грам глас, майка в отпуск и с възможност да вика след нея по детските площадки. Мария се беше затъжила много, ама много! Само се гуши, муши, се в полата ми. Като я вдигна и гушна и се впива буквално в мен, полага главица на рамото ми, а с ръчички и крачета стиска колкото може. Казах й, че е гушливо коте, а после, че е гальовно. Тя измисли, че "галиво коте" - нещо средно между гушливо и гальовно
Всяка сутрин със събуждането пита дали може на голямото легло, т.е. в спалнята при нас да се шмугне. Взимаме я и започва едно мачкане, игра, гушкане Много ми е хубаво! Обясних й, че искам да ме слуша, защото трудно говоря, че все още не съм добре, но въпреки това ще я гледам до края на седмицата. Мине се не мине и Мария питаше "А даи ще ме гледаш, мамо, кая на седмицата?".

Мария обяснява:
- Бабо! (чак леко с каране) Виж какво направи леглото! Бом-бок!
Майка беше седнала на леглото и с придърпването на Мария към себе си, ластичният чаршаф и шалтето се разтуриха.
-----------------------

Тази сутрин Мария чува лястовичките как цирикат на една жица, точно над прозореца:
- Мамо, вдигни тази щора, че не мога да чуя (а не да видя) пийенцата
------------------------

Пак тази сутрин вървим към яслата:
- Когато има гойям гойов, го заобикаляме.
След като множественото число е гльолове, единственото следва да е гойов
------------------------

Сега сме на етап "Аз много обичам да гушкам...". Види ли куче "Аз много обичам да гушкам такиви кученца". Види ли бебе "Аз много обичам да гушкам такиви бебета". Види ли коте, пак същото. Винаги обаче се уточнява дали обектът на обич е голям, малък, какъв е на цвят, сладък ли е, мил ли е.

------------------------
"Бабо, дай нечо" - още като пътувахме за Костенец за рожденния ден на майка, Мария в колата се побърка. Просто очакваше все по-интересни неща да се вадят от чантите. Майка затова винаги има "нечо" интересно за вадене като заек от шапка на фокусник.
"Модерното нещо" - като слизаме пред блока е много неудобно да имаш ключове, телефон, кърпички - микри и сухи, евентуално и пари да носиш... майка си купи един несесер с дръжка за китката. Един комшия я видя и каза, че има "модерно нещо". Така това несесерче си получи име. Слизаме ли надолу с майка, Мария винаги подсеща баба си да си вземе "моделното нечо".
------------------------

Не знам дали съм разказвала - Мария реши, че имам батут на работа. Обяснява го на кого ли не. Един ден  влиза колегата в офиса и... Носи батут Купил го за сина си и просто го остави при мен, за да не пречи долу.
Мария досега не се е престрашавала да скача на батут. А тя е била и само един път на детски център, та няма как.
В неделя с майка и с Мария тръгнахме към работата на майка. Имат голям двор, със закрит басейн, кафене до басейна и... Много хубава детска площадка с пясъчник, катерушки, пързалки, къщичка, играчки, топки и два батута. Беше рай Седнахме с майка на кафето, Мария си играеше в пясъка. Тъй като площадката е оградена е чисто, има само една врата и Мария не търчеше навсякъде, а аз не бягах след нея.
Напук на силното слънце, стояхме доста време. Само помолих да разпънат единия от огромните чадъри, за да може под него да играе. В един момент Мария поиска на батута. Качих я. Със страх и лека несигурност се опита да ходи. Стимулирах я да скача и Скача, мяташе се, падаше, търкаляше се... Бурна радост!
Така беше каталясала, че на връщане последните 50 метра ми вдигна ръце да я нося. Беше готова преди да обядва дори, да ми заспи на ръцете.

Ваденето на "нещо" от чантата ми е много познато . Иска се огромна фантазия, спомням си, че бях стигнала до написано късметче .

Морето

Ще започна оттам, че уж не мислехме за море тази година. По-точно мислехме, но под формата на нещо, което е малко вероятно да стане. След отпуската покрай кумуването, ММ нямаше как да взима отново цяла седмица, тъй като тръгваше на лекции. Майка беше най-големият ентусиаст и каза, че не може да остави Мария без море. Малката просто се молеше постоянно за басейни и море. На басейн я заведохме един път – в Хисаря и тогава ми скъса нервите. Така и не успяхме да отидем втори и трети път, но това е друга тема и причините са съвсем в страни.
След доста гледане, майка хареса вариант за Приморско. Не сме ходили там от много време, а на ол-инклузив предложенията като цяло не бяха много. Със зор и едва ли не в последия момент запазихме места. Решихме, че покрай 6-ти септтември все ще си починем, независимо от времето и дали ще можем въобще да се къпем. Е, къпахме се всеки ден по няколко пъти даже
Имах няколко кошмарни седмици на работа, в които някои дни ми бяха натоварени, а следващите – нищо. Да се чудиш как да убиеш времето, правейки се, че работиш. В един момент шефът ми измисли, че ще се работи в понеделник на 5-ти. Обясних му човешки, че съм на море, имаме планове от известно време и той измърмори нещо. Мина се не мина и все подпитвах, все отговор – Ще видим. Стигна се до разправии, че ще се работи, че няма да ми даде отпуск, защо съм ползвала толкова отпуск, а аз не съм даже наполовина взела дните си... Съветвах се с компетентни хора и намерих вратички в крайна сметка „копче” да не може да ми каже. В петък (!) към края на работния ден ме попита „Нали се разбрахме за понеделник?” с идеята, че ще кажа „ОК. Ще дойда.”. Как ли пък не – резервацията ни е от средата на август, всичко планирано и платено...
Тръгнахме!!! Това беше най-неорганизираното море! В петък събрах багаж. Пусках 3-4-5 перални и в събота сутринта събирах, каквото преценя от простора. Чак на морето се осъзнах, че имам един пръст корени в главата – интелектът беше изскочил! Пълна каша ми беше – какъв ден е, какво съм взела. Оказа се, че съм събрала даже повече, отколкото неща ми трябваха. Нищо съществено не беше артисало. На всичкото отгоре ми и дойде след известно чудене, но нищо нямаше вече значение! Бяхме на почивка!
На морето беше прекрасно! Далеч от простотии, нерви, стрес... Мария се разтопи от кеф! Попита с изненада дали правилно ме е разбрала, че ще е боса на плажа. Обуваше специално джапанките само за плажа. Там игра, скача, тича, рови се в пясъка, събира миди. ММ беше решил, че няма да е стандартната му почивка с книжка в ръка под чадъра. Навзехме кофи, лопати и по цял ден той ровеше в пясъка с Мария. Той правеше кули и замъци, тя му ги рушеше. Аз... блаженно нищонеправех!
Мария беше много затъжена и беше най-щастливото дете, че е до мама и тати. Енергична, но кротка, без щуротии, без лиготии. С детското в себе си, но без бебешкото тръшкане за няма нищо.
Другата емоция беше, че щеше да спи за първи път на голямо легло. С други думи кошари се полагаха на деца до 2 години в хотела. Хич не се и емнахме да търсим от приятели сгъваема кошара. В стаята в хотела имаше спалня и едно голямо единично легло. Пристигайки там й показахме леглото и й обяснихме, че тя ще спи там, а ако има нещо ще ни викне преди да става. Подпряхме леглото със стол от нашата стая и от тази на майка и татко, плюс една табуретка. Тъй като столовете бяха с доста извити облегалки, ги обърнахме със седалната част към леглото. Е, Мария първите 2-3 пъти, в които спа, спа на стола! Смяхме се със сълзи! Огромно легло, а тя легнала напречно на него и положила руса глава на стола. Придърпвахме я – не, пак се връща там. Сега сме й поръчали чаршафи с детски картинки за голямото легло в нейната стая и до зимата ще спи там.

Първата сутрин сме спали като бебета. Поне ние с ММ. Звънна ми телефонът и едва-едва отворих едно око, за да успея да разбера какво става. Стаята беше със завеси и доста беше приглушена светлината сутрин. Вдигнах телефонът и татко ми се обаждаше, за да разбере дали сме станали, дали се оправяме за закуска. В същия този момент виждам Мария, която беше станала, изправила се беше пред мен и ме гледаше с интерес. Нищо не беше тършувала из стаята. Колко време е стояла да ни гледа – идея си нямам. Едва, като ме видя да се размърдвам, каза, че й се пишка, отиде, намери си гърнето и си свърши работата.
В ресторанта беше много кротка. Изяде една камара спагети, яйца и маслини. След като приключеше с яденето, я миехме и й давахме едни стикери да си ги лепи. Майка всяка вечер вадеше нови стикери и на плексигласово прозрачно парче, от онези за подвързване, Мария лепеше, отлепяше и пренареждаше стикерите. Много тиха и занимателна игра. Така ни изтърпяваше вечерите по няколко часа.
Върнахме се с тен, добро настроение и хубави спомени!
--------------------------------

Преди няколко дни:
- Мамо, ще пием ли чайчи? (в онова комплектче, което свекърите й подариха за именния ден).
- Да, мамо, ще пием.
Мария сервира. Правя се че отпивам и тя:
- Да ти сипя ли още? Чакай да ти сипя кафенце. О, ами то няма кафенце. Свършило е. Аз ще ида да купя.
Отива до кухнята си. Връща се и носи нещо въображаемо в шепичка.
- Ето кафенце. Мамо, ти искаш ли кексче (към кухнята има тава с кексчета).
- Не, мамо. Иди питай тати.
Мария хуква към спалнята:
- Тате, нося ти кексче. Ти искаш ли кексче?
Игрите й стават супер подробни и ми е много интересна. Задавам й безумни понякога въпроси, а тя има супер логичен отговор. Мен примерно много ме дразнеха възрастните, като ми се месеха в игрите, защото за тях има нелогични за логиката на детето неща Хич не обичах да си играя в присъствие на възрастни. Мария обаче не млъква и няма притеснения.
------------------------------

Вчера водя Мария на ясла. Видяхме, че са подновили на места пешеходните пътеки и й обясних, че скоро учениците ще тръгват на училище и шофьорите трябва да могат да ги виждат, че се пресича само на определени места, а не където си решат децата и тн. Мария беше много запленена и се оглеждаше през цялото време. В един момент като награби раницата, като хукна: „Бъзо, бъзо! Аз да не се бавя за яслата!” Смях се с глас! По принцип винаги аз й мърморя, че тръгва с бодра крачка, а в един момент ентусиазмът секва и се започва едно тътрузене към яслата. Този път ме изпревари!
--------------------------------

Днес Мария ми каза Х на брой пъти, че ме обича. От сутринта ми наду главата, защото е при мама и трябва да й заеме цялото време и внимание. Беше много сладка като каза:
- Мамо, аз те обичам! Когато слушаш, много те обичам. Сега ти слушаш!

Доктор Мария

Петък срещу събота се тръшнах болна. Майка на сутринта взе Мария, за да я гледа, а аз да лежа. Привечер дойдоха да вземат малко багаж и Мария да спи в нашите. Мария влезе в спалнята и ме попита:
- Мамо, ти болна ли си?
- Да, мамо.
- А имаш ли тепеатура? - после сложи студена малка ръчичка на врящото ми чело. В един момент се надвеси над мен и ме допря с устни.
После ми разказа деня си:
- Мамо, аз йекувах мечо. Той беше ял много бонбони и го бойеше коремът. Аз му сложих инжекция и той отиде в болница, а аз на работа.

Вчера прибирам прането и бях в спалнята. Мария беше извадила сервиза за чай в нейната стая и ме викаше. В един момент ми донесе миниатюрната чашка с чинийка, донесе и чайника:
- Мамо, да ти сипя ли чайчи?
"Отпих" от чая и моментално:
- Мамо, да ти сипя ли кафенце с айянче? Сега ще ти сипя?
С такава комбинация се лекува не само запек, а всииичко!

Тези дни чуваме много линейки. Не знам защо. Случайност някаква!
Сутринта отворих прозореца, за да се проветри стаята, а Мария тепърва се търкаляше още из леглото си. Дори очите не си беше отворила. И - вой на линейка. Мария скочи като ужилена и със страхотен интерес:
- Мамо, това е йинейка! Кой е болен?
- Не знам, мамо. Някой има нужда от лекар.
- А какво му е?
- Не знам, може много неща да му са станали.
Темата продължи и към яслата след воя на поредната линейка.
- А, мамо, като карат йинейките в болницата, бият ли им инжекция?
- Ако се налага. Лекарите искат да помогнат и да излекуват хората.
- А хората плачат ли от инжекциите?
- Не, мамо. Ти като ходиш на лекар, плачеш ли?
- Не! Аз като ходя при доктор Р., тя ми дава бонбони. (сериозна причина да не плаче ) Те при доктор Р. ли ходят?
- Едва ли! Има много лекари и много болници.

Ох толкова е сладка 
  Много обичам да ви чета,,,уникална кукла е Мария

Имате ли си докторски комплект? Ама и бонбони ще трябват за практиката ви

Хахаха, за бонбоните не се бях замисляла! Тя и без това муфти бабите за какво ли не. Е, поне се съобразяват, не мога да се оплача от тях.
Докторски комплект има от мен останал - в голяма картонена кутия има стетоскоп, апарат за кръвно с подвижна стрелка, спринцовка, термометър, онова чудо за преглед на уши и шишенце за лекарства.
Сега за рождения ден ще насоча някой да й вземе нещо друго в тази посока. Гледахме с баща й докторски чанти, манта... Всякакви джиджавки!

Бисерите на Мария:
Влиза в спалнята сутринта, за да буди баща си, а той лежи със затворени очи:
- Тате, обърни се, за да те събудя!

Когато Мария пее, винаги си дава тон "Три-четири"... С баща си говорят кой да пее една песен- всеки иска да накара другият да запее. Мария:
- Три-четири! Хайде, давай! (Сгънахме се от смях как го изкомандори)

Прекрасна, сладка, умна Мария 

Тези дни Мария беше на големи обиколки. В четвъртък я заведох на фризьор. Беше доста търпелива. Опита се да се закача, но като й направех забележка се коригираше. Приключихме много бързо. За награда й купих случайно намерени в един магазин играчки - зеленчуци. От много време й търся читави такива и сега на майтап ги купих. Морковът много бързо беше пречупен на две за супа , ама го оправихме в последствие. Леле с какъв поглед пристигна при мен! Навела виновно глава и вдигнала високо две ръце, държейки частите. Толкова беше сладка Изненадана от това, че може да се счупи и с чувство на вина, че не го е опазила.
Вечерта я оставихме на свекърва ми, за да съм на работа в петък, а ММ да учи на спокойствие. В петък трябваше да минем пак през свекърва ми и оттам към вилата. Мария ни видя и веднага се затича към баща си. Гушна се и:
- Не искам да ме взимате у вас!
Баба й я беше возила с рейс, купили храна на котката. Мария се постарала да разгледа магазина много щателно, купили една Маша с аксесоари (четка, гребен, ролки, сешоар), после ги заварихме на пясъчника. Че за какво да иска да идва с нас!
В събота се прибрахме с Мария вкъщи, а ММ се качи отново горе. Стояхме на площадката пред нас и ни доскуча и на двете. Мария държеше да е с "червеното колело" (колелото за баланс, което има и чат-пат кара, а по-скоро се сваля долу за разменна монета срещу чужди по-интересни играчки). Решихме да обикаляме. Ей, като се емна това дете! Ама кара, ама се засилва! Аз подтичвах след нея. Най-голямата изненада беше, че ме слушаше! "Намали, спри, дай колелото да пресечем, сега ми да й ръка..." Никакъв проблем! Решихме да разширим кръга. През цялото време Мария беше слънце. Караше по велоалеите, намаляше или спираше, когато видеше по-голямо колело. Никой не повярва каква голяма разходка направихме. На другата сутрин Мария беше готова отново да кара. Мерак, мерак - хайде по нов маршрут. Ама искаше по велоалея Разбитите плочки не са интересни. Вчера направихме тур с нашия тати и той чак се изненада как трябва да търчи след колелото, но в момента, в който вече трябваше буквално да тичаме, а ние само подвиквахме да ни изчака, Мария забиваше пети, спираше и търпеливо ни чакаше. От сега ни врънка за голямо колело с педали и за лилави ролери с лилава торта

И да ви кажа - чувствам се като маймуна в зоопарка, а пред клетката застанали деца с широко отворени очи. Редовно Мария е по петите ми с думите "Да те гиедам!". Няма секунда спокойствие. Много интересно е как готвя, как простирам, как сгъвам пране, как оправям масата или нещо такова... за гледане