Маги, с малко закъснение, благодаря

Имам чувството, че мога да напиша наръчник по оцеляване с подзаглавие "Как да опростим всичко сложно" и ще извлека примери от челен сблъсък със сложното
На 15-ти реших да заведем Мария в Градската градина - да я разходим, да яде сладолед, да потича, подскача и да се приберем по обяд за кухнята. Майка беше с нас и много навреме се ориентирахме за излизане. Това си е предизвикателство последно време, защото Симеон продължава да спи и преди обяд и продължава да е отвикнал да спи в количката.
Всичко беше точно! Трите ядохме сладолед около Пеещите фонтани, Симеон хрупаше солети. Майка реши да ходи до Хеликон, за да вземе на Мария нещо, а аз я заведох до детската площадка. И тук започна сложното... Мария се качи тук, качи се там и дойде при мен: Имаш ли левче? Левче нямах, а и не виждах смисъл да се клати на една количка с китайска музика при положение, че на площадката има джип на пружини и пак се клати Пусна се по пързалката, а после дойде и се оплака, че много бързо се пускала. Обясних й как да забавя, защото пързалката е много, много висока. Тя обаче се беше изнервила как други деца й дават зор. После отиде в друга посока, върна се: Единственото нещо, което мога да правя тук, е да скучая Съсипа ме! Казах й да си намери някое дете да се запознае с него и да играя. Отиде, след малко се върна с: Еди кой си не иска да играем Не спря да мрънка. Брат й вече мрънкаше, че му се спи, а не се сещаше как... Леееко се поизнервих, но стиснах зъби, че все пак има празник.
В един момент стана време за тръгване и както е обичайно не можех да я накарам На връщане буквално подтичвахме за кухнята. Мария искаше да пие вода, аз я отрязах. Боляли я краката - пак. Вече не помня дали я приболя и коремчето, дали имаше камъче в обувката или много й е стегната каишката на сандалите... Това са отвратителни навици в момента, в който се тръгне нанякъде, да се спрем за нещо такова съществено. Майка преди ми правеше забележка защо съм реагирала остро за водата, а после и тя усети как Мария капка вода не иска в друг момент, но тръгнем ли, излочва половин шише и то на най-голямото слънце
Прибрахме се, оцелях някак! Децата заспаха, а аз започнах да приготвям нещата за гостите. Процедирах както на рождения ден на Симеон - няколко вида салати, хапки с маслинова паста и чушки, топено сирене с подправки, с хайвер, с кашкавал... Набързо направих и пудинг за десерт. И както си мислех, че ще мажа франзели на спокойствие - съседите по диагонал от нас започнаха да къртят. От 13:30 до 15:30 не спряха с тоя къртач Слагали климатик!!! Буквално къртеха над прозореца на кухнята току до главата ми.
Малко след като приключих (и тия с климатиците също), Мария стана от сън. Аз отидох да припадна на дивана за половин час. Е, детето следобед нямаше общо с детето преди обед! Коренна разлика - ама усмихната, щастлива, скача, радва се...
Долу почерпи всички. Игра с децата и даже гостите си посрещнахме пред блока. Вечерта беше много хубаво! Беше си истински празник (вече)! Получи много хубави подаръци - лента за художествена гимнастика, две книжки и карти за игри с различни задачи. Основните подаръци бяха парички, с които я обзаведохме от-до сега за есента

В петък трябваше да качим Мария на вилата, а в събота тя да ходи на море със свекър ми, свекърва ми и племеника. Имаше доста неразбории - уж в петък, ама накрая в събота я качихме. Тръгнаха не в събота, а в неделя. Свекърва ми не беше си уредила отпуск, та трябваше да взима болничен, пък накрая й одобриха отпуска... Нито знаехме кога ще тръгнат, нито кога ще се върнат.
Багажът е доволен. Там, където са, вечер не е прохладно, а направо студено. Носят се и летни и зимни дрехи. Отделно Мария до последно се суетеше какво да си носи като книги и играчки. Тя много си е свикнала с една възглавница за път, но си взе и още една декоративна, с която спи Буквално на вратата подскачаше, че нещо е забравила, но аз вече го бях сложила в саковете.
В крайна сметка от неделя са на Поморие. Времето било доста ветровито, та децата играели основно по брега. Привечер баба им и дядо им ги завели на лунапарк. Мария видяла, че връщат левче на баба й на касата и когато се чухме, обикаляше по сергиите, за да види къде да изхарчи левчето на баба си Както ММ каза: Не може да я цакат с топла бира!
Плановете са да се приберат другата седмица, а още на следващия ден Мария ще ходи в Гърция пак на море с майка ми и баща ми С ММ много й се радваме, защото ние не сме ходили по 2-3 пъти на морета като деца.
В същото време ние сме дежурни по котка. Всяка вечер правим разходка с количката до свекърите, за да храним и чистим на хайванчето. Първия път Симеон нещо не осъзна какво вижда. Котаракът се криеше под дивана и само подаваше мустаци навън. На второто ходене Симеон го видя и му се зарадва от сърце - повдигаше се на пръсти и с все сила се тръсваше, тропаше с крака, пищеше от радост и ме водеше все след котарака. Съответната реакция беше просто втренчен поглед и притичване от едно към друго тайно място.
Тези дни Симеон неусетно се пусна с една ръка. Имаме напредък - водим се с две и от време на време с една ръка. Всичко различно от човек продължава да е назовано с бау-бау. Два дни подред Симеон се чопли по 30-40 минути на детската кухня. Там са все едри играчки и той много им се радва - бърка с една лъжица в метална купичка за крем карамел, тропа с вратичките на кухнята, вади зеленчуците и ги разглежда, дупи се в опит да се наведе, а после бавно се изправя и разглежда какво е извадил. Все повече започна да маха за чао, за ела-ела (ау-ау), да пляска, да вика "бабууу" ("браво") на гърнето. Започна да си сваля шапката и да я пуска тайно до количката, да не иска да сяда в количката без тя да е в движение. Показва си в кой момент му се обикаля и в кой момент е изморен и иска да поседи. Обича люлките и да се катери по наклоненото на пързалката. Вече няма проблем с храненето и всичко се изяжда за раз време. Зорът е водата. Пие от шише с биберон. Не иска мек или твърд накрайник. Уча го и със сламка, но ще отнеме време. Хапе я

Водата и тук е зор все още, но свикна от нещо различно от биберонестото шише с това: https://www.google.bg/search?q=%D1%88%D0%B8%D1%88%D0%B5+%D1%81+%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4+%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwi76uPW84DdAhUtqYsKHURDBtEQ_AUICigB&biw=1517&bih=701#imgrc=gfoJpqX5zWDhxM:

После чак подхвана сламката и сега пробва и чаша, ама с две дръжки.

п.с Не знам дали ти си ми го дала на времето, но най му е трудно с това, и чак сега го усъвършенства що годе:
https://www.google.bg/search?biw=1517&bih=701&tbm=isch&sa=1&ei=rHd9W_q4DMnHrgS3uYfYBg&q=%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5+%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82&oq=%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5+%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82&gs_l=img.3...111122.115002.0.115177.18.16.0.2.2.0.248.2109.0j10j2.12.0....0...1c.1.64.img..4.10.1473...0j0i5i30k1j0i8i30k1j0i30k1.0.YA7TkDuvFsw#imgrc=B0S0zbGtEbUSkM:

Да се добера най-после и до вас. Ама ти си ми конкуренция по дълго и подробно писане и затова така се получава.  Докато прочета и реша да пиша, времето ми изтекло.  Иначе редовно ви следя. 

Мария голяма почивка ще намаже. Напомня ми на мен, когато бях малка и баба ме водеше на море. 
Харесва ми и как й празнувате имения ден. Аз никога не съм го правила като вас. 

И Алекс така и не пропи с твърд накрайник. От биберон премина на сламка. Може и на Симеон да не му харесва.

Още един шеф- готвач май се подготвя Хаха, ще купуваш и ти блендери и тигани за Дядо Коледа
Това е то да имаш млади баби и дядовци... Може да им е по- трудно да помагат ежедневно, но си е голяма работа да заведат децата на почивка. Пак на същото място ли са на море в чужбина?

Честит имен ден на Симеон! Да е здрав, много щастлив и палав! 

Мария се прибра от Поморие, спретнах багаж и призори на другия ден я вдигнах, за да пътува с нашите. Беше слънце цяла вечер! Превъзбудена, щастлива, затъжена, разказваше, играехме...Очаквахме как ще каже, че не иска да ходи пак на море, ама неееее. Искаше и още как! Беше готова да трупа нови впечатления.
Недостатъкът от времето с братовчед й са хилядите глупости, които беше изгледала по телевизията и на лаптопа Очаквах, че са гледали нон-стоп нещо и не съм далеч от истината. Добре поне, че свекърите нямат смартфони, че да има и интернет по плажа Пример: Симеон се беше превъзбудил нещо, Мария влезе в стаята и му се скара да ляга, че щяла да го ошамари (точно тази дума ползва) Тя НИКОГА не е реагирала така ТОЧНО срещу брат си. Карала му се е, правела е забележка, но не и с такива думи. Скастрих я! Тя се сви буквално и не очакваше, че е казала нещо толкова лошо, като ми обясни, че братовчед й така говори. Изреди ми как от 11 септември ще започва Откраднат живот и ще го гледам, което ме разсмя. После ми заобяснява някаква простотия, оказа се рекламата на Биг Брадър как ритали хората Сега е на фаза "искам да гледам таблет, телевизия денонощно". Това го има всеки път при роднински срещи, дори и само за събота и неделя И затова сме повечето време навън.
В понеделник се прибра и от Гърция. Бяха изкарали супер! Посрещнах ги долу. Мария спеше в колата. Майка се измъкна от задната седалка, а аз влязох на нейно място. Мария се разбуди и като отвори очи бях точно пред нея: Мамааааа!!! После беше голямото гушкане на Симеон. Буквално не го пускаше той да си обикаля по нейното легло. Симеон даже в един момент започна да мучи от недоволство.
Беше много затъжена и днес пак ми каза, как иска да се мачкаме като снощи. Тя беше легнала вече след приказката, а аз легнах до нея в леглото и се гушкахме, галих я, говорихме си Беше много хубаво! Заспа от раз!
Днес се пробва - Не искам това за закуска, Искам онова за обяд, Не искам/искам нещо си... Нищо неочаквано

На 26-ти август имахме градинско парти пред блока на едно от "английските внучета" в квартала. Слязох рано-рано със Симеон и видяхме финалните приготовления за тържеството. Подарихме подаръка на рожденика. После наизлязоха много деца, дойде и аниматорът. Носеше тонколона с микрофон, декор за куклен театър и един куфар с реквизит. Всички деца бяха насядали на гумираната настилка пред пързалката, а родителите бяхме препълнили пейките. Беше 2 часа купон - куклен театър "Дядовата ръкавичка", фокуси, игри с топки, танци, песни, аниматорът рисува децата... Сигурно му се взе акълът - 28 деца, без да броим бебетата като Симеон, както и не бяха всички обичайни вечер по площадката.
Като пуснаха музика, момиченцето на комшиите под нас щеше да изскочи от количката. Отвори едно очи, набра се напред и само казваше "Ба!" Симко пляскаше след края на всяка песен, без някой да го кара. В един момент не издържа и даде зор да го свалям. Почти през цялото време обикаляше ходейки за ръка. Кръжеше около децата и беше превъзбуден от музиката, балоните, украсата. ММ го излъга, че уж го държи, но не го държеше и Симеон направи първите си стъпки сам Съвсем не е проходил! Той си е страхльо още Вторите 3-4 крачки бяха след няколко дни вкъщи.
Една вечер бях седнала на пейка, Симеон се държеше за нея и си ходеше напред-назад. Клекна и аз му казах: Хайде, скок! Скачай, мамо. И той клякаше и се изправяше много пъти, а аз само му повтарях Скок В един момент му плясках за Браво, а той се придърпа за пейката, облегна коремче и взе да си пляска сам В колата редовно избухва на музиката като друска глава във всякакви посоки. На детската кухня взима чашка и "пие" вода, но я слага на носа, а не към устата

Цитат на: svekarva в 29.08.2018 08:23

Още един шеф- готвач май се подготвя Хаха, ще купуваш и ти блендери и тигани за Дядо Коледа

Да, и винаги се сещам как в яслата, където работи свекърва ми, едно от децата получило истински тиган Делимано от дядо Коледа

Не, този път не бяха в Керамоти, а в Александруполис в хотел. Изненадващо са супер доволни от ол-инклузива, че той гръцкият е малко условен.

На 1 септември изпразнувахме имения ден на Симеон вкъщи. Мария и нашите още бяха на море, но все пак се събрахме 12 човека вкъщи. Празнуването започна от предния ден с гостуване на братовчед ми. Правихме гръцка вечер Едва станахме на другия ден, но емоцията ме държеше. И тъй като се престарахме с приготовленията, следващата вечер беше пак събиране вкъщи Симеон няма да помни, но ние си знаем колко дни сме празнували Получи доста дрешки, малко играчки и пари. Повечето време свекърва ми си игра с него в детската и се изумяваше колко е пораснал.

Миме, голямо писане пак, ама ми е смешно, когато се връщам назад и си припомня нещо позабравено

Преди старта на новата учебна година

Предстои Мария да е първа подготвителна група и се вълнувам много. Не че е кой знае какво, но аз виждам огромни разлики само за последните два месеца и то вкъщи, където действам без система, а по усет. Госпожата беше споделила, че това е отвратителна група Може би ще е най-трудна в градината.
Покрай смесените групи Мария се понаучи да брои по десетици. Това й помогна за общото броене. Вече брои до 100, като се позапъва да помисли единствено при прехвърляне след "...и девет". Много е смешна, че казва не осемдесет, а "оседемдесет" Мъча се да я науча. Казва го бавно по срички. После пак изстрелва оседемдесет.
Събирането до 10 го оправя криво-ляво покрай една игра на детския таблет. Играта прилича на 8 битовите телевизионни игри - едно куче се направлява по пътечки, за да стигне до кокал. Пред него обаче има задача със събиране до 10 и детето трябва да я реши, за да се отвори пътя Мария по-скоро брои, отколкото смята. При сметките я обърква много това, че при парите има стотинки, т.е. парите не винаги са цели числа.
С буквите е много по-напред. Когато я спрях от градина, Мария поназнайваше азбуката, като след О и П се затрудняваше. Започнахме да играем - тя казва А, аз казвам Б и така се редуваме до края. После се разменяме - аз започвам, а тя след мен. Естествено най-трудни бяха Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ. Тя и още малко трудни ги изговаря чисто. Даже чух вече препоръки да я водя на логопед, но не съм си го поставила на дневен ред На тази игра играехме къде ли не - докато я къпех, докато вървяхме по улиците, докато правя нещо вкъщи... Сега и на сън да я бутна пее азбуката. Даже имаше мерак да я казва наобратно Тук вече я спрях, че няма смисъл.
Има огромен мерак да чете, т.е. е наизустила някои приказки и чак се дразни, ако тръгна да й подсказвам или да чета през нея. Разказва много добре, стига да не бърза, както понякога иска да каже всичко едновременно.
Фината моторика й е все по-добра. Много обича да оцветята, старае се, следва и посока на оцветяване, за да стане красиво с флумастери. Все още се учим кой цвят с какво си отива... Понякога това се изразява в чудене какво да избере да облече на следващия ден, кои обувки да обуе, кое герданче да сложи и все неща, които ме бавят в ежедневието. В повечето случаи гледам да съм толерантна и изчакваща, но понякога нямам сили.

Един ден на морето Мария ядосала татко. На другия ден тя била слънце и той направил грешка да зададе риторичния въпрос:
- Защо понякога си толкова дива?
- Защото такъв ми е животът - отговорила без замисляне тя

Днес е някакъв тройнокритичен ден, защото събирам отрицателни емоции без да се напъвам. Докато миех Мария на мивката се чу тупване, тишина и зверски рев. В детската Симеон беше обърнал стол върху себе си. Гушках го, гледах го, тръсках го - уж беше добре. Размина се с разкървавена устна. Не знам дали е успял да удари главата си или при падането се беше прехапал. Беше ужасно! Мария много се стресна и плака, защото той се бил ударил. Симеон беше стреснат и ревваше от най-малкото като на опашката пред кухнята се съдра да реве.
После имахме премеждие по улиците с една, която очевидно не знаеше как се кара кола и изтръпнах с двете деца. На връщане от кухнята към нас се засили откачена баба, която редовно досажда и притеснява някоя майка в околието. Мария се стресна и се залепи за мен, аз изгоних онази.
Седнах да храня Симеон. Мария играеше с деца от блока. В един момент се чу тътен иззад гърба ми от нещо хвърлено върху една метална шахта. Обърнах се и видях... Мария Привиках я при мен. Накарах й се доволно. А тя  стресната ми съобщи как едното дете я накарало да хвърли празна бирена бутилка (после видях точно какво). Привиках другото дете, защото на него му е практика да крещи, хвърля, блъска, чупи. Такива са му игрите, но не му се прави забележка Буквално крещях вече! Симеон се стресна и ревна с всичка сила, Мария се сви, а когато се прибрахме, се разплака и ми се извиняваше. Горе я настроих малко негативно, че не трябва да слуша този и онзи, защото те не знаят и не могат повече от нея. Не й се карах повече. В случая се получи, че пред хората защитих моето дете, а се навиках на чуждото, но изобщо не се чувствам виновна.
Понякога наистина се чудя аджеба как да си възпитам детето в някакви норми. Снощи например две момиченца искаха да играят с нея на "Не се сърди, човече!". Те обаче я лъжеха да ходи тук и там и въртяха зарчето, че уж са хвърлили 6. ММ полудя като ги видя! Каза на Мария, а резултатът беше, че тя стоеше сърдита, а на онези не им пукаше от репликата на ММ, че трябва да се играе честно.
Направо главата ми бумти от натрупано напрежение и най-вече в такива моменти от безсилие.
Това, което ми усмихна денят, беше, че на опашката Симеон се дереше от рев, а една майка притича и ми помогна за бурканчетата. Нещо супер дребно, но много мило и навреме.

На 14.09. е професионалният празник на пожарникарите. По този повод миналата седмица в градината имаха организирана среща.
Мария подхвана разговора с това, че на пожарникарите им се казва още огнеборци. Госпожата, която води 3-та група, им беше обяснявала някакви неща. После разбрах, че на следващия ден ще имат посещение в градината. Мария към 9 вечерта се сети, че трябва да носи цветя. "Трябва" беше "може", но тя много се притесни! Следобед госпожата нищо не ми каза, но детето си го имаше като задължение. Направихме план и на сутринта ММ излезе рано-рано за лекции. Така и не намери работещ магазин за цветя, за да пресрещне после Мария. Остана втория вариант - в градината щяха да правят картички, рисунки.
Когато взех Мария от градина на другия ден, тя беше много щастлива и разказваше превъзбудено и хаотично. В двора била спряла пожарната кола и 4-ма пожарникали им показвали и обяснявали. Мария не поискала да се качи в колата, защото по думите й било високо и щяла да падне Някои деца си слагали "каските", може би шлем е по-правилно да се каже, но тя не поискала. Пускали сирената, пръскали с маркуча... Показали стълбата, а аз в този момент попитах за пожарната кола дали е била нова и лъскава. Мария отговори: Не. Беше стара и ожулена! Така и не разбрах дали стълбата или пожарната кола е стара и ожулена, но все пак е направило впечатление
Това е тема номер едно от седмица насам! Коментира се на час по лъжичка, че дрехите им приличат на тези на полицаите, че другите дрехи били мръсни от огъня, че когато има пожар, трябва да си сложиш мокра кърпа на устата, за да не дишаш мръсното... Вероятно догодина ще имат специална среща точно тяхната група, когато ще са по-големи и осъзнати. Сега тя "намаза" покрай смесените групи

Първи учебен ден
Вчера обикаляхме за букети и някак не останах доволна пред себе си. Имаше големи скъпи букети, но на нас ни трябваха 3 - за двете госпожи и за лелята В крайна сметка избрахме по стъгче хризантеми с панделка. Мария от няколко дни ме уговаряше, че иска 5 букета, че да има и за госпожите на по-горната група, където прекара последната седмица.
Тази сутрин се пременихме всички. Мария беше с нова рокля на цветя, която беше обличала само веднъж на морето за "гола вечер" (гала вечер в ресторанта). Вчера (без идея, че са точно за днес) купихме бели обувчици, които са като на кукла. Сутринта направих не най-добрата рибена кост , но като всеки такъв ден има по нещо. Симеон беше изнервен, блъскаше играчки наред, приготвях Мария, а тя се суетеше в кръг.
В крайна сметка леко припотени от бързане излязохме от нас в приповдигнато настроение. Майка 10 пъти поне каза да носела тя цветята, но Мария не ги даде. Още отдалеч се чу музика. Симко заскача в количката, а Мария се ослушваше дали наистина идва от градината. Направихме си снимки в двора и влязохме вътре.
Посрещна ни госпожицата й. Мария първо не я видя и отиде при госпожата от горната група с думите: Госпожо, пък мама не ми даде да нося пет букета Госпожата я погали, усмихна й се и каза, че букет се носи само на госпожите от нейната си група. Мария после гушна госпожицата ни, обясни кое цвете за кого е, преобу се набързо, пипна някои балони от украсата и влезе навътре с широка усмивка. Обърна се към мен и ми каза: Готово! Може да тръгваш!
Нямам търпение да я взема следобед и да слушам чуруликането как е минал празникът им

Така де, не даваш пет букета Няма скрито- покрито с такива деца НИ1 чак към пубертета взе да схваща кога да спре да се обяснява и да разнася информация.

Родителската среща
След едни бурни дебати миналата година, тази родителска среща мина много тихо, кротко, цивилизовано, без излишни напъни на амбициозни на приказки майки.
Равносметката беше, че от май до септември дисциплината е срината. Причината е, че децата бяха разхвърляни по всякакви смесени групи и тотално се объркаха. По-неприятно беше, че нашата група в един момент беше разформирована в три други групи и децата страдаха, че нямат познати, с които да играят. Докато бяха с трета група нямаше проблем, но в комбинация с първа нещата не се получиха добре. Дори Мария не искаше да ходи на градина, а това никога не е било. Госпожата се оплака как правят хляба на топчета, как не слушат на занятия и тн. Например дете, което се скрило под масата, "нищо че оттам каза, че ме обича" Мария после веднага се сети за кого иде реч. Говорихме, че се сформират и първите групички: аз ще съм ти приятелка, ама ти няма да си приятелка с еди кого си... Та сега вкъщи демонстрираме как може да имаш повече от един приятел и не си длъжен да се оправдаваш за това.
Говорихме за учебната програма - български, математика, физическа култура, околен свят. Този набор нямат цифри, нямат букви. Подготовката е по по-различен и интересен начин. Например до края на годината трябва да назоват в дума колко звука има като брой, но не е нужно да посочват звуците. Да съгласуват прилагателно и съществително. По математика имаха занимание: колона с точки и колона с листа и детето трябва  да ги свържат според броя на едната и другата група. Ще имат лабиринти, те вече знаят формите и продължават занимания с тях, ще режат, апликират. Госпожата обясни, че при разговор с начална учителка станало ясно, че децата в първи клас са много зле с фината моторика. Знаят цифри, знаят букви, но им е трудно да изписват ченгелчета. Основно в тази посока ще се работи.
Децата вече ще си имат папка със собствена книжка за оцветяване, флумастери и моливи, така че при вряка възможност и желание те ще могат да си взимат нещата, да сядат и да оцветяват или рисуват извън задължителните занимания.
Ще сме с нова леля, което малко ни изненада неприятно, но... решения на ръководството Децата познават новата леля, та поне това е хубаво
В очакване сме детето със СОП отново да идва на градина след доста голямо прекъсване и самите госпожи не знаеха какво да очакват. Ние лятото случайно срещнахме това момиченце с майка си. Мария го поздрави, а то се сепна, обърна се и погледна Мария. Майката беше малко притеснена от случката и подкани детето да върне поздрава. Момиченцето помаха, а Мария беше много щастлива.
Госпожата в групата обясни, че момиченцето не е агресивно, дори търси контакт с нашите деца по нейн си начин - взимало диадемите, стикерите от книжките и прочие. Понякога се случва някое дете да се размрънка, но като цяло бяхме подготвили децата, че ще има такива неща и трябва да са разбрани конкретно в този случаи.
---------------------------------

Мария настина от инат, че иска да ходи с къс ръкав и по 10 пъти на ден се обяснявахме какво и как да облича. Честно - това ме изтощава! Такива пазарлъци са безкрайни понякога. От носа й течеше вода. Взех си я в четвъртък по обяд. Петък (28-ми) мина спокойно - взимане на кухня, някоя и друга площадка без деца около нас. Привечер отидохме на една хубава голяма площадка, на която рядко има деца. Мария тичаше, скачаше и се катереше по най-бебешките пързалки. Симеон ходеше хванат за ръката ми. В един момент се пусна и стоеше прав като леко се олюляваше. После пак се хвана и ме разходи във всички посоки. В един момент се отскубна от ръката ми и си тръгна право напред. Това вече си беше истинско прохождане. Идваше при мен, връщаше се, основно по плочките ходеше, а не по гумата. По гладкото едва се научи и беше готов да минава през бордюрите, розите и всякакви такива препятствия Вечерта също доста ходи из нас. Сега всички баби му дават зор да спирал да пълзи в нас, а да ходи
Много е смешен, защото слага ръчички свити отпред, сякаш ще се боксира Поне вече като пада слага ръце пред себе си или пада на дупе

Хаха, ей сега вече почва веселото Тръгне ли, спиране няма, съответно и 8 чифта очи няма да ти стигат. Отваря ли сам врати?
Как нищо не се променя за толкова години И в моите спомени се деляхме от най- ранно детство коя с коя ще е приятелка и при какви условия. Момчетата не си го слагат толкова на сърце, та ето още една драма по- малко  за техния пол. Най- много да се групират срещу общ враг, до там им стигат силите
И да показваш пак какво рисуват и майсторят, много е интересно

Честити ходещи крачета на Симеон!
Мария, явно ще има приятелски неволи, дано да няма много драми, че по я кога е доста драматично кой н кого е приятел.