Първата Коледа на Симеон и на Мария като кака

Празниците започнаха с това, че Симеон прихвана варицелата. Много се надявах да мине като сестра си - буквално за три дни. При Симеон беше малко по-лошо положението. В началото имаше 6-7 пъпки, основно по лицето. След два дни изби силен обрив - цялата памперс зона, лицето и главата му пламняха. По торса имаше единични, а по ръцете и крачетата изобщо. Както винаги си е малко страшничко на вид. Много беше смешен, защото се заливаше от смях, когато го мажех със спирт. Правех му бани със смрадлика и беше като маймунче вкопчен в ръката ми и с натопено в легена телце. Ако се разплачеше, подобна процедура моментално го успокояваше. Спеше си нормално. На няколко пъти обаче много повръщаше. Буквално на фонтан, всичко което е изял преди няма и минута. Личеше си, че е объркан. Някак не знаеше какво се случва и много жално ме гледаше. Един път лежеше в ръцете на майка и само въртеше глава. Усетихме го как си чеше тила по този начин. Само да усетеше памука със спирт и се нагаждаше. Този път обаче имах помощ
Бъдни вечер изкарахме вкъщи с нашите. Беше някак спокойно и уютно. Откарахме дълго в приказки и планове за морето. Като си лягахме с ММ обаче, Симеон се разбуди и тогава настана Адът! Рев, крясъци, рев... Нямаше успокояване! От малко преди 1 часа до 4 и нещо стоях над леглото му. Симеон млъкваше и в следващия момент от собственото си прихлипване пак ревваше! Сигурна съм, че се е чувал през два етажа поне. А Мария не мръдна Спеше си кротко, кротко в съседната стая. На сутринта ММ се изнесе към хола да подремне, а аз взех Симеон при мен. От изтощение и двамата заспахме. Събуди ме Мария с целувка и: Мамо, ставай да отваряме подаръците Беше много усмихната! Много се изненадах как е влязла в хола, видяла баща си и му казала: Ще изчакаме мама и Симеон да се наспят и тогава ще отваряме подаръците. Все повече се съобразява с него, мисли за него.
Мария получи пъзел с Елза и Ана и калейдоскоп, ММ получи пижама - нещо, от което имаше нужда, но ми беше краен и резервен вариант. Много ми е криво, че не успях да взема другите неща, които намислих преди това. Декември бях почти под домашен арест и ходенето по магазините беше изключение. За сметка на това аз получих неочакван, много необходим и много хубав подарък - ММ ми беше взел нов телефон Хехе, потрудих се за него - беше опакован в 4 един в друг кашона На Симеон подаръка го чакаме все още - стъклената гравирана топка.
На Коледа по обяд се събрахме със свекъра и свекървата в бабата на ММ. Симеон ревеше от новата обстановка, Мария страдаше от прекалено внимание. Въпреки всичко с ММ приехме, че е в реда на нещата. Вечерта пък се събрахме в нашите. Децата пак имаха по един тон подаръци (както и ние де ). Нашите бяха накупили много дрехи, дадоха и парички.
По Коледа пак имахме притеснения около Симеон, защото периодично вдигаше температура - нещо, което не се прояви при Мария. Беше ми притеснено малко или много. За щастие бързо сваляше и това ме накара да приема, че просто е част от шарката и няма нищо страшно.
На другия ден минахме през баба за подаръците й - дървен тостер за Мария и пари за Симеон, а вечерта бяхме в свекърите. Симеон беше спокоен, Мария щастлива! Вечерта обаче дребният ревна от новото легло (не е спал досега там). То не беше и рев като рев, а викане. Вече втори ден е с продрано гърло Буквално е като след рок концерт! Мария получи мечтаното пиано, калинка, която рисува (много е на мода по детските канали), разни други детски играчки, лакомства... Симеон имаше кашонче с дрънкалки А ние - парички. Вчера следобед прекарах в реорганизация на играчките вкъщи - кои прибрах, кои подредих, кои приготвих за подаряване, за даряване и част изхвърлих С ММ днес коментирахме как догодина ще искаме за подарък на децата ваучери от Технополис, Лидл, Метро и прочие Така де, защо да не им подарим нова сушилня, прахосмукачка или кашони с памперси.
Паричката се падна на Мария напълно случайно. Само си пожелавам догодина децата да са здрави!

Забравих да кажа - продължавам със захранването на Симеон. Ял е пюре от картоф, морков, пащърнак, тиквичка и тиква, както и комбинации от различните зеленчуци. В пюрето слагам кърма от фризера, а после суче по малко. Изяжда си почти всичкото пюре без да го назорвам. Всеки ден се спрява все по-добре с лъжицата. Научи се да отваря уста, а не да поднася езиче напред.
Баща му го дресира да дава пет. Държи си хоризонтално ръката и му показва как да плесне, а Симеон започва да пердаши отгоре с ръчичка и да се усмихва широко Вчера за първи път се обърна сам по корем два пъти поред. Е, имаше пръцкане от зор да се обърне обратно и рев, когато се изтощи по корем

Миличкият Симеон! Ама поне е минало и няма да го мислите  Не съм се и съмнявала в Мария, целувки на всички 

Али, как е Симеон, как понася варицелата?То трябва да е отминало вече всичко, но не намирах време да пиша.

Прочетох за варицелата и не знам защо си мислех, че съм писала..  Дано е минало леко 

Да, вече мина всичко. Мария почти не личи, че е имала пъпки, а Симеон на места има още корички. И двамата са спокойни Симеон си е отново усмихнат, а не онова стреснато бебе.
Снощи забелязахме, че венецът на Симеон е леко вдлъбнат долу и май скоро ще има зъбчета. На 30-ти ми разказа играта през нощта. Ние на 29-ти имахме гости, на 30-ти дойдоха кумците и двете вечери стояхме до 2 и кусур през нощта. Симеон се буди 1100 пъти или поне така ми се е сторило на ненаспана глава. През деня успях да наваксам с 2 часа сън и на Нова година бях в топ форма. Започнах да давам дентокинд и снощи имаше ефект Симеон си се събуди само за яденето.
На самата Нова година децата бяха много щастливи с кумците. Мария и кумицата са си дружки Сега и Симеон ги прие с усмивка и си играха заедно. Симеон беше супер изненадан от кучето и го гледаше с интерес накъде се движи. Не откъсваше ококорените си очи На Мария й беше обяснено, че ако се събуди през нощта от пукотевицата, може да дойде при нас, за да гледаме заедно зарята. Специално й бяхме купили римски свещи, залепихме ги за дръжката на метлата и баща й направи заря Тя легна малко по-късно от обикновено и стана на 2 пъти, защото чула пиратки. Гледали един фойерверки с баща си и малко преди 10 Мария вече сладко спеше Симеон си се движеше по график и изобщо нищо не разбра. Двете нощи кучето по цяла вечер спеше пред вратите на спалните - пазеше децата
Свърши и ваканцията на ММ. От днес пак е на работа. Много неусетно минаха почивните дни. Скоро ще си направим снимките на фотото, че нямаше как между празниците.

Вчера бяхме на консултация... Час и половина прекарахме в поликлиниката След празниците се бяхме събрали доста майки, сестрата я нямаше, а и по някаква случайност повечето деца са в сходни дати родени. Майка беше с мен уж да помага. В налачото изкара Симеон отвън, за да е на въздух, а аз да пазя ред. После дойде с количката и се спря в края на коридора. 100 пъти я виках до мен, а тя - Не, та не! Реално заради нея влязохме късно. Педиатърката ни вика поименно според часа, обаче ако някое дете спи, вика следващо. В края на коридора изолират точно спящите.
Имах шанк хубаво да поговоря с педиатърката ни. Хич не чувствам неудобство като вляза, че ще се забавя повече. Предпочитам всичко да изясним. Претегли го и го измери. Не е наддал особено - 8 кг (+200 гр) и 70 см (+1,5 см). То се очакваше в тези месеци съвсем темпото да спадне
Говорихме за резултатите от прегледа при нефролога. Оказа се, че лекарят е с чисто нов ехограф, та съм много доволна и спокойна Обърнах внимание за тестисите, а педи каза, че ще преглежда Симеон всеки месец и към годинката ще ни даде направление за специалист, ако се налага. За забелването каза, че нефрологът малко е избързал, обаче нещата при Симеон са много добре и няма нищо притеснително.
Фонтанелата си е голяма (семейна черта), та си продължавам с витамин Д-то.
За захранването - въвеждаме безмлечните каши, като ще слагам и круши и сливи вътре. Симеон още не си е отрегулирал стомаха след началото на захранването и се случва за акането да прескача с дни, а после в един ден да го преобличам 3 пъти заради пропуснал памперс.
За другия път не е много ясно дали и кога ще има консултация, че сега нали се говори нещо за грипна епидемия.
Взех си направление за АГ и се чудя как да наглася нещата с гледането на децата, а аз да отида на преглед.

Мария тръгна на градина вчера. Беше много ентусиазирана! Снощи, като я взех, поиграха с някои деца в двора на градината. Хич не й се тръгваше. Днес с желание излезе. Утре ще пропусне, че нашите ще пътува с баба си и дядо си на почивка.
Не се сещам дали съм разказвала за някои нейни наблюдения Тя има включвания ни в клин, ни в ръкав тип защо първо вечер къпем нея, а после брат й. Та едно такова беше - Мамо? Ти защо нощно време затваряш вратата на кухнята? Въпросът й е повече от резонен. През деня вратата стои широко отворена. Почти всяка вечер пускам пералня и/ли съдомиялна и за да не ги чуваме, затварям вратата. Мария го е наблюдавала много пъти и си е направила сметката, че има някаква причина.

Фери ме провокира с чувството за изпуснати моменти от развитието на детето. Макар моето майчинство с Мария да продължи 2 г. и 2 мес., такова чувство имаше с пълна сила Много е натоварващо - сякаш не бях дали всичко от себе си, че съм пропиляла време в дребни неща без стойност вместо да отделя няколко минути повече на детето. Мария отскоро гледа пак коледното и пролетното тържество в яслата. Аз излизам от стаята, че като я видя какъв стреснат заек е там и ми иде да ревна Сега със Симеон се опитвам сякаш да наваксам. И има много странно явление - върнаха ми се безброй уж забравени неща, които сме правили с Мария. Спомних си на какво сме играли, какво е казвала/правила, как е изглеждала с абсолютни детайли, неуловими от снимките. Значи дяволът не е толкова черен и времето не ми е избягало съвсем
Вечер преди да легнем с ММ поглеждаме децата. Мария продължава да си има леко щръкналки ушички, меки и леко прозрачни като чипс. Не може да мине без погалване докато спи Много е смешна, че понякаго сънят я сварва сякаш неподготвена и цялата коса може да е застанала пред лицето й. В първия момент като вляза в тъмната стая и не мога да позная в коя посока й е лицето После отмятам косата и я цункам, ако е по-близо, или я погалвам, ако не мога иначе да я стигна в ъгъла на леглото. Симеон пък е бебето с най-меките бузи, макар да върви по-кльощав от кака си. Да се заровиш в тях! Преди да легна винаги го цункам. От скоро косичката му е пораснала повече, но е рус и не личи на пръв поглед. Буквално заравям лице в главичката му и току щръкват руси пухкави кичурчета.

Снощи ми идеше да набия ММ Той беше в банята и аха да излезе, аз да вляза да се мия, той застана на вратата. Аз така да мразя накой да седи на касата и да се чудя как да го заобиколя... Та вдигна той пръст и уж да ми каже нещо, взе, че кихна. Ама не да кихне, а той се и извика - направо киховикна. Аз отворих уста и тъкмо да го насмотам, че ще събуди децата, през отворената врата на спалнята се чу Симеон: ааааАААААААА! С нарастваща интонация - рев, рев, рев. На сън рева! ММ искал да ме стресне, та затова ме спрял на вратата. Ей, това две мои деца и едно на свекърва ми понякога са в повече Тактично оставих ММ да гушка и успокоява ревящо бебе. Скоро съм обещала на ММ докато спи да изпусна тенджера с дебело дъно барабар с дрънчащия й капак.

Ей затова (и не само) е добре човек да има поне две дечица Някак оценяваш себе си повече като върнеш лентата за някои неща...

Още на следващата вечер Симеон отмъсти на баща си за събуждането ММ беше супер гнуслив, но след едно отгледано бебе за второто е просто в графа гнуслив. Има израстване Та така - Симеон вечерта се изака в коритото, колкото за идеята. Докато аз оправям бебето, ММ оправя коритото, бърше банята и тн. Тази вечер той дълго ще я помни

Мария вече ходи на плуване. Идеята отдавна я имаше, но възможност - не. Вчера й беше първият час. Общо взето са ги подготвяли как се влиза в басейна, как да се държат за парапета. Дали са им малко време да поскачат из водата. Мария реагира, че басейнът бил "Охооо, много дълбок!" Явно беше доволна, а аз съм доволна, че е слушала треньорката. Използваме спорта за здраве и възпитание.
От народните танци пък имаше специална похвала, че се е справила чудесно. Може би и другите деца са имали такава похвала. На почивката с баба си и дядо си Мария открила, че има радио в банята. Пускала силно музика, гасяла лампите в стаята в танцувала в коридора. По нейни думи правела дискотека
Ето и една ръкавичка, която са майсторили в градината. Чрез зимната тема учат формите. Пухчето е залепен памук.

А, има и по- гаден момент да я свърши тази работа - когато е завит в хавлията, на път за обличане, та да разкаля още по- добре обстановката
Интересно каква е била задачата Да изберат от всяка геометрична фигура ли?

ааа вчера имахме по яко изпълнение, в болницата с разтойство а ние сме забравили всички мокри кърпички...

От една година до година и половина почти всяка вечер М вършеше тази работа в коритото.Къпех го в различно време и пак.Щом Ива помни..

За ръкавичките - едва ли е имало точно условие какво да сложат. По-скоро така режат, лепят и опознават формите с игра. Имаха и друга игра - правели са мишки от хартия. Изрязвали са кръг за тялото на мишката, сърце - за главата, като горната част на сърцето се прегъва и стават две уши, и тесен правоъгълник за опашката. Сега Мария е на етап да оцветява в много цветове всичко. Качвам две нейни картинки с интересни комбинации. На гърба на снежния човек пък има нарисувано нейното легло в лилаво и по-малко легло на Симеон в кафяво, точно както е кошарата му. Та и с пропорции взе да рисува.
Снощи Мария ми разказваше за плуването. Най-после се отпусна да говори, без да й вадя думите с ченгел. Разказваше как си облекли банските, как влезли в басейна внимателно, как всички скачали на място, а после спирали и се хващали с една ръка за другарчето, а с друга за дръжката. После тичали напред-назад из басейна. Обясняваше с кое дете имали еднакви шапки, обаче никой нямал като нейните раменки. Сега чака с нетърпение в кой момент ще имат дъски и ще ги учат с тях да плуват.

Хехе, пелените ги запирам аз и пералнята ги изпира напълно. Имаше и друга случка в тази връзка наскоро. ММ видял боклуче на пода в спалнята и за по-лесно го мацнал с пръст уж да го вдигне от пода. Да, ама то се размазало! После имаше нечленоразделни звуци от погнуса, че люспата пак е била с произход Симеоновото дупе, очевидно паднала при разнасянето спалня-баня.

Онази вечер свалихме на средно ниво кошарата. Симеон взе много да се върти и току щръкваше някой крак около перилата, та ме беше страх. Когато Мария стана на 6 месеца, се бях вкарала в размисли колко бързо мина това време. Сега го приех от друга гледна точка - 7 месеца пак бързо се изнизаха, но пък знам, още колко много време ни предстои да сме заедно и колко още неща ще се научи Симеон да прави Вчера минавах по утвърден с Мария маршрут. Хем сякаш беше вчера, когато тя забелязваше всяко улично коте, хем помня всяка стъпка в това да става по-голяма и по-самостоятелна.

Както вървеше захранването на Симеон, имам чувството, че сме в предизходна позиция. Напоследък изобщо не отваря уста. Пробвах с готвени пюрета, с готови плюс кърма към всички задължително, по-редки, по-гъсти, по-топлички, по-хладни, на тихо, на шумно... Зор та зор! Бутам с тая лъжица по устните, и аха отвори уста и бързам да тикна вътре пюре или каша. Мария имах чувството, че много бързо се приучи. Симеон поднася напред език и дори и да има желание една лъжица се изяжда от третия път, че преди това съдържанието е било избутано от устата. Сигурно другия месец няма да мога да му насмогвам на темпото, ама сега ми е мъка по над половин час да се борим.

Мария пак започна вечер да ни побърква леко. След няколко поредни вечери с гости тя реши, че има по-интересни неща при нас. Става, ляга, вика ме, после все едно дресираме куче се започва с уговорките за наказания или поощрения. Всичко вече сме го изживели. Снощи два пъти ме вика, а после беше вече почти заспала и пак реши да доде при мен. Бях сама, че ММ отиде до нашите. Влезе в хола с идеята нещо да ми кажела и започна "Ти какво правиш?!". Малеее   Заобяснява ми се как не й се спяло обаче щяла само да си лежи. В същото време очите й бяха на чертички. Подгоних я към леглото!
Когато легна ме попита какво значи "безполезна". Обясних й и я попитах откъде знае думата. Нейни приятелки й били казали, че е безполезна. Обясних й друг път да казва, че ако наистина са й приятелки, няма да я обиждат, а това е обида в случая. Аз може да си строявам детето, ама само някой да посмее да го засегне.  Затова ако й се карам, е сериозно, но ако я хваля, е като за трима... Особено пред други хора /деца.
Мария беше вече два пъти беше на плуване и очевидно много й харесва. Вчера толкова разпалено обясняваше кое и как са правили. Е, те сега се учат да влизат в басейна и да не се страхуват, а за нея страх е чужда дума. Треньорката била много мила с децата. Дано това занимание малко от малко поне да я уморява и възпитава в добра посока.