О, миличката тя...Ако е било оса, няма как да не е ревала, защото много боли, повече от пчела. Повече ми прилича на ухапано от паяк, както го описваш с посиняването. На малкия после му избиха червени петна по цялото тяло, много неприятно беше. И големият имаше ден преди това същото ухапване, но се размина само със студен компрес. Дано ви се размине бързо, че иначе и диета трябва да се пази - без храни от животински произход, да се стои на тъмно и прохладно....

Да, беше много странно, защото целия ден някой тичаше след Мария. Акълът не ми побира кога и как се е случило. Мария не е и от ревливите. Тя на 5-валентните ваксини се сеща да помрънка, когато извадят иглата от второто краче Може и паяк да е било, знам ли и аз. Мен ме притесни, че отокът се разпространяваше. Дори следобед вдигна ръчички и предпочете да я качим в количката, а не да ходи. Явно все пак е чувствала дискомфорт и/ли болка.
Да видим сега как ще й влияят капките. Най- ме притеснява това, че има доста странични ефекти от тях. След като беше пила някакви лекарства преди време, залиташе много смешно. Хем ми беше жал, хем ми беше смешно, че като на две ракии се замисляше след ставане в коя посока да поеме

Миличката! Важното е, че е добре.
Али, има някакви гадни паяци отскоро. Аз имах подобен инцидент с крака преди няколко години. Точно по същия начин се поду и си промени цвета. Сега имам 2 бели точици на мястото на ухапване. Ама аз упорито отказах да пия каквото и да е и се мазах само с фенистил. Съответно, вместо да се оправи за 2-3 дни, се влачих 1 седмица с крак като поничка.

Не знам дали съм споменавала - Мария си има ритуали с всеки човек от ежедневното общуване. Така например обожава да се качва в колата на дядо си (баща ми). Той един път я качи и пишман стана. Качва я отпред и тя започва да се разглежда, върти, сочи различни неща по таблото - по половин-един час не може да се разбере, че дете има за гледане. Но и татко никога не я лъже. Каже ли "Хайде в колата!" и я качва. Същото и ако Мария иска, а той няма ключове, няма възможност, време - отказва й с обяснение.
Така... С баща си пък Мария имат друг ритуал. Ако сме на разходка или просто стоим пред блока, в един момент хваща баща си за ръка и казва "Бау-бау?". ММ я води до един кучкарник наблизо - от онези площадки за игра. На Мария това й е супер интересно - колко кучета ще има, как си играя...
Снощи отиват пак, бавят се известно време и се връщат Поглеждам си детето и Мария цялата отпред в пръст. Ама цялата! Ръцете, дланите, гушката, устата... Всичко полепнало с помощта на потта. ММ говореше по телефона и каза само да я избърша. Мария гледа супер виновно, но не плаче, не хленчи. Аз почвам "Абе, маме, пак ли падна...?".
Какво се оказва?! Приближили се те до оградата и баща й само й казвал "Стой по-далече, стой по-далече.". Мария се навряла точно до решетките. В този момент едно куче (бяло! ) се приближило, изакало се и в опит да си зарие произведението, зарило и Мария Толкова пръст беше хвърлило, че с лопата да ринеше, нямаше да постигне това.

Купихме й светещи сандали. Адски кич е по принцип, ама ни трябваше нещо като джапанки. Супер смешна е малката - върви, върви и току вдигне крак да види свети ли - не свети ли
Започна да си показва и много неща. Ако се задави, се тупва сама по тила. Дава сведение ние да я тупнем.
От три-четири дни имаме и супер напредък с гърнето. В началото ММ помисли, че е случайно. Пишка по 3 пъти поне в гърнето. Вчера простирам, тя тича из къщи. По едно време идва и ми казва "Ауууу!" и се хваща за памперса. Моментално на гърне! Беше се изакала в памперса, но после се доизака и изпишка в гърнето. Откога чаках този момент! Няколко седмици, а може и повече от месец да е, имахме отказ от гърне. Тотален отказ! Сложа я да седна - тя стане, скача-сяда, клечи се, върти се, приляга... Резултат нямаше или ако имаше - по случайност.

Пак стана супер дълго писание. Спирам!

Ох така са децата и животните! И ние можем да загубим сума ти време в колата с тати. Даже имаме и шибидах, та стърчим от горе и се радваме.
Браво за гърнето! Ти оставяш ли я без памперс или още не? Ве се каня да ти пиша, сложи някой линийка отдолу, че все забравям колко е голяма Мария.
А от каде взехте сандалките, че сигурно и на Алекс ще са й интересни?

И ние в парка имаме кучешки кът и направо съжалявам майките с дечица...Мъниците вечно искат да ходят при животните, а там е ужасна мръсотия. Комарите са на рояци и ако всяко куче си припикае дръвчетата, представи си каква миризма е. Пък и кучешка работа, не може да им се има доверие, макар стопаните да са там. То не, че из останалата част е чисто, ама там е...
Както върви, за ден два и ще махнете памперса.

Още не я пускам по голо дупе за дълго. Чат-пат я оставям вкъщи, но по-скоро за проветрение Днес пак хванах голямата работа и явно Мария сама се усеща, че й е по-удобно на гърне. Този път стоя доста време без въобще да има претенции.
Пънки, от Барт на "6-ти септември" ги взехме. Поблазни ме цената - 7,50 лв Сега имат някакви намаления, а там се оказа, че има огромен избор. Днес обикаляхме с майка и видяхме чудесни обувки (като за мокрене), този път ударих рекорд - 65 лв Тя Мария си има едни поръчкови за 140 лв близо, но те са друга бира - ортопедични са, по индивидуална мярка, а и не ги плащахме ние...
Утре ставаме на година и 9 месеца

Леле, миличките...най-големият ми страх са разните насекоми и алергии от ходене в тревите. Аз като силно алергична от 1000 неща неведнъж съм събирала очите на лекарите. Дано да и мние бързо на Мария и да не се повтаря, че наистина антиалергичните лекарства си имат много недостатъци.
Браво и за гърнето - можеш да я пробваш вече само с гащи, ако прецениш....има голяма вероятност да е готова и да се случат лесно и бързо нещата
Аз няма да казвам какви пари даваме за обувки за пухкавите крачета на Бубет, които не се побират в стандартните обувки по магазините.....

Товарихме се за морето. Аз пренасях чанти до вратата, ММ и татко ги редят в багажника, майка се грижи малката да потича долу пред блока и да не пречи на никого. Качваме се в колата и майка я пита (предварително уж заучени неща):
- Какво натовариха тати и дядо в колата? - Мария първият път казала "багая" (багаж). Този път отговорът беше:
- Бая!

Ние: - С чия кола сме на морето?
М: - БобО! (на дядо й Бобо).
Между другото така му казва единствено майка му (бабата на ММ).

Ние: - Какво пият тати и дядо на плажа? (много образователен въпрос )
М (на чист английски): - Биъ!

В рамките на комплекса вървят едни влакчета, на които така и не се качихме този път. Преди да тръгнат, звънят с камбанките. Обясняваме на Мария, че дрънкат, за да ги чуят децата и да се пазят от улицата. Минава поредното влакче и Мария казва "Гонг-гонг-гонг".

Голяма сладурка е твоята Мария.. Няма ли снимки от морето? 

За обувките.. Сега търсим на бебка за кръщенето, понеже аз трябва да й купя и обувчиците.. Егати цените са ужасни и няма и голям избор.. 

Право е детето, бая ви е ба гажът. Значи, директ на инглиш проговаряте

Мдаа, бая се бяхме натоварили...
Имаме снимки. Само да се организирам и ще покажа.
Преди време на морето наш приятел чува как жена му се оплаква, че не си е намерила хубав цял бански, за да не й личи... Коментарът за една мощна дама, влизаща по същото време в басейна, бил, че й на нея не й личало, щом е с цял бански. Понеже Мария изяде кашкавала на целия ресторант (това май е най-любимото нещо), я бяхме пременили с цял бански. Всъщност миналогодишният бански й стана отново.
Единия ден се беше раздухало. Мария по бански, но все пак беше с гол гръб... Сложих й елече Абе баш като англичанче беше
Най-голямото постижение беше, че не тършуваше околните чанти. Даже беше доста кротка и стоеше около нас - заравяше се в пясъка, играеше с мелнички, лопатки и тн. Обожаваше си басейна и преливаше от чаша в чаша морска вода.
Рейсът много я впечатли. Мисля, че едната й баба я беше качвала на рейс, но преди доста време. В момента, в който слизахме от рейса, Мария питаше за всеки "Тати?... Деди?... Баба?... Мама?...".
Майка беше най-търсена. Постоянно за нея се питаше и искаше да са заедно. Ако майка се излегнеше на шезлонга, Мария моментално се качваше върху нея и подскачаше по корема й.

Ох чета и си мисля какво ни предстои, макар ние да сме по-малки.И ние сме кашкавало ядящи.Щом има кашкавал друго може да не се яде.

Ето малко солени целувки
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35844438
Тук ще видите защо не успяхме да хванем супер тен, а просто леко покафяхме. Ами не успяхме много да лежим Ще видите и как дребната се урежда с място на шезлонга, защо ресторантът остана 2 дни без кашкавал и как Мария придоби навик да вдига високо лигавника, когато види сок от ябълка
А това http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35844457 специално е за Нанситка - за стоическото търпение от вчера да търси неща по архивите

П.П.
Защо този път така ми разбърка снимките - идея си нямам

Сега,ако може, една парола някак си....че и чая с гинкобилоба не помага!