Цял ден валя, а ние бяхме от маса на маса и от диван на стол... В един момент се бяхме схванали от седене. ММ поиска масаж вечерта, а Теди скокна до другата стая и до голямата торба. Донесе точилка! Дървена, с дръжки и надпис от двете страни „за кума” и „за кумата”. Всеки да си знае страната за масаж! Бащата на моята приятелка беше правил надписите. Много мило ми стана, че е нещо специално и индивидуално.
Вечерта приспахме Мария и се захванахме да правим официална вечеря. По „официална” имам предвид да се обясним закакво са дошли и какво искат от нас.
Дадоха поканата на мен, а на ММ – бъклица с ракия. Ракията и тя беше специална селекция от .... не помня коя година. Винаги сме искали да си имаме бъклица, ние обичаме битови неща.

ММ беше човекът, който се притесняваше от кумуването. Той не е стеснителен, не му е проблем общуването. Притесняваше се от очаквания. Той е свикнал, че кум с кумец имат силна връзка. Зададе един въпрос, който моята приятелка после каза, че е бил Правилният! „Мислите ли, че ще си поддържаме приятелството във времето?”. Моите свекъри са много силно свързани с кумове, кумци – цяла компания са от хора. ММ точно това иска – кумството да не е проформа, да не е ей така за отбиване на номера.
За привършване на вечерта младоженците извадиха... едно „Не се сърди човече” с шотове Идеята – който го бутнат гаврътва шота! Да, ама с това пиене на бира и ракия почти цял ден , решихме, че ще играем стандартната игра. 2 часа и половина смях, ама смях! Пак легнахме към 4 сутринта.

Ден 3
На сутринта най-после беше спряло да вали и даже се опитваше да се покаже слънце. Ние бяхме запланували една разходка до.... Детската железница! Тук на едно от тепетата има направен умален вариант на линия с гари, бариери, тунел, надлези... Четохме, че е обновена едната гара и хайде на влака. През цялото време подмятахме, че ще ги водим на високоскоростен влак, а аз направих резервация.
Много им беше смешно, когато видяха къде ги заведохме Заехме едно купе и зачакахме. Имаше детски песнички пуснати. Мария гледаше в почудда какво ще става. В един момент тръгна влакът, а Мария права между нас с баща си и с гръб към мен. Виках си – да не се сепне. Обръща се тя и една угромна детска усмивка беше светнала на лицето. През цялото време много се смяхме, шеги закачки, снимки... Стигнахме до последната гара, а там правят маневра – локомотивът го местят от другата страна на композицията. Мария не искаше да слиза. Направихме снимки на града от високо и хайде на обратно. После Мария пак не искаше да слиза. Вървейки към колата даже се фръцна и затича наобратно – да се вози пак.

Следобяд откарахме пак в сладки приказки. Зарадвах се, че не бързаха да си ходят. Когато се наканиха да тръгват, бяхме наобиколили колата и случайно уж попитах „Абе, хора, вие защо дойдохте?!”. Смях, шеги... Та накрая попитаха и те „Ами сега тръгваме ли си с кумове или не?”. С кумове нямаше как да си тръгнат, но с тежкото съгласие на будещия кум успяха.

Трябва верно в тия бебешорски теми и общи приказки, виж какви хубави истории. 

Ами така де, те децата са част от семейството и всичко случващо се им оказва влияние. Имам и още снимки да показвам, но няма да е сега.
Днес Мария усети липсата на гости и внимание в такива мащаби. Баща й пък е за първи ден в университета. Имам си ученик

И нашия татко е студент.  Успех му желая, няма да му е лесно. Аз също много харесвам кумовете да са семейство, но и за мен е важно да са близки, иначе се губи смисъла. Ние половин година мислихме кой да ни кумува, така искахме семейство, но просто нямаше такова.  Така че много се радвам, че така се получава при вас, а Мария ще е прекрасна шаферка.

Ето още няколко снимки
Тук Мария е в опит да събуди баща си. Това беше след втората вечер хахо-хихи до 4 сутринта. http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35959588 Следващите снимки са от детското влакче и има една на изпроводяк как е яхнала превозното средство на бъдещата ни кумица. Тя и преди това Теди каза "Ами Мария е почти колкото мен висока" (паролата я има на предната страница)

Тези дни майка се поразрови още и... Намерихме още мои летни рокли Имаме нови тоалети за септемврийското слънце.
Сега имам задача от ММ да направя импровизирана фотосесия. Най-после се наканих да направя един отпечатък от крачето й. Смешното е, че тази рамка ни е подарък за 40-то дни. Все се каних на дата, на дата... Така и не я направих. С изненада разбрах, че вече едва ни събра крачето с пръстчетата

Сладурка  Такъв поглед когато буди баща си все едно казва : Ех, мъже! Не може да им се разчита.
То добре, че ви се събрало крачето, че ние едвам събрахме ръчичка. Явно ни е по-малка рамката.

Хаха, с последиците от чокито е голяма сладурана . Уж руси баща и дъщеря, пък много им отива жълто, направо като манекени .

Явно има тенденция за сополи в това променливо време. Целият ни квартал се е разкихал. На кухнята последно време се събираме около 30 майки и чак тогава лелите се сещат да отворят. Е, и нас не ни подминаха Първоначално мислех, че е заради лекото обличане на Мария. Вчера сутринта беше измръзнала миличката, та й се радвах как се гушка при мен под одеялото През деня кихна 30 пъти, а до вечерта аз кихнах 300 Не е настинка!
И така, имахме тежка нощ. Мария трудно спеше, че не можеше да диша, аз спях трудно, че бях при нея в стаята и чувах всяко сумтене и се сяпках.
Тези дни най-после ще се организирам да извадя нейната снимка и да ви я покажа с отпечатъка от крачето. Не съм показвала и другите снимки...

Ние я минахме тая хрема и двете я лепнахме.Първо Моника после и аз.Ужасно е, но да се разминем само със сополи си е лукс направо.
Бързо да се оправяте

На година и 11 месеца повечето деца не-кат. При нас е точно обратното - всичко е ДА. По-скоро да-то звучи като ГА Баща й я пита едно, второ, трето нещо и всичко е ГА. Последва въпрос:
-Тате, ти жираф ли си?
- О! Дааа!

Майка й обяснява как на паяжината на един храст има паяк. Мария: Паайак?! Повтаря го сега при всеки удобен момент.

Мария пее: Беа-беа-беа-меа-меа-меа... Тати-баба-тати-баба... Не млъква - будна ли е, не й спира устата.

Минаваме с количката и пред едно заведение ни предлагат да опитаме новата им пица. Мария обяснява веднага на баща си, че е яла "питса". Когато иска да слиза, казва "Опа!". Същото е и за качването. Ако иска да ни заведе някъде или да ни накара да седнем ни дърпа за ръка, а после тупа на местенцето - специално за нас Научи се най-после да казва "коте". Кучето още е "куте" или нещо подобно сдъвкано.
Най-после ни изби 4-тият кучешки зъб. Сега вече имаме сополи от зъбите, а не от вируси. Този път е по-леко. Поне спи нощно време и не се дави с кашлица.

Ех,че сладуранка е тази малка госпожица! Все така да ви радва и да расте здрава.
Имаш ли вече идея за втория рожден ден на Малечка-Палечка?

Досега само тайничко надничах в темата ви, но най накрая се престраших да пиша. 
Голяма сладуранка е моята адашка. Все така да расте и да ви радва.