Една вечер ММ беше разтворил вратата на мазето, вратата на входа и сновеше до колата и обратно. Ние тръгнахме да се прибираме. Мария се опита да спре баща си, но той реагира, че няма много време и после ще говорят. Мария към мен:
- Неееее, аз исках само да питам тати дали сега ще види плъъъъх
Качихме се на площадката пред асансьора и тя продължи с вдъхновението:
- Мамо, виж как мога да си надувам бузите.
В следващия момент видях две големи сини очи как се опулват срещу мен и две бузи се издуват като на хамстер
Качихме се на нашия етаж и заобяснявах какво ще правим сега. Нарекох я "пиленце", а Мария:
- Що ми викаш "пиленце"? Да не би да имам крилца? Хахаха, пиле с крилца... Или пък пиле за ядене?
Тук вече на глас се смеех

Симеон вече навърши 4 месеца. Започнахме да ползваме активна гимнастика. Една вечер много мрънкаше. Аз влизах да къпя Мария. ММ легна на спалнята, метнахме гимнастиката отгоре и сложихме Симеон. Излязох от банята и се учудих колко е тихо. Симеон не спираше да рита едната палма, а папагалът се тресеше. Симен се беше ококорил - хем го беше малко страх, хем му беше интересно. Пръхтеше, махаше с ръце и крака и току премигваше според движението на играчките. След банята заспа все едно с натискане на бутон OFF. Сега редовно го слагам, а той всеки път с ритане се извърта на различна страна. Още не е започнал да се обръща сам, но е жилав и буквално трепти всяка част от него.
В същото време, ако аз му помогна да се обърне, той вдига много хубаво глава и се озърта с отворена уста. Вкъщи имаме санбернар - редовно капят лиги! Такова чудо с Мария не съм изживявала.
Симеон не е много доволен от дългите ръкави и по-сложното обличане, което се налага да правим напоследък.

Вчера беше ден преизпълнен с емоции. По обяд бяхме на консултация със Симеон. Очаквах, че е наддал къде-къде повече и леко останах разочарована. Претеглиха го 6,720 кг (+620 гр) и 54,5 см (+3 см). Все още е много далеч от мерките на сестра си в тези месеци. Донякъде си обяснявам нещата с това, че Симеон е в пъти по-подвижен в сравнение с Мария на тези месеци. Важното е, че е здраво бебе!
Док го обръщаше в двете посоки и Симеон очарователно се ревна, когато застана с лице към бялата стена. Направиха му последна серия от имунизациите. Тогава вече беше голямото надвикване с него. Успокои се в момента, в който излязохме от поликлиниката. Тъй като до този момент не ми е вдигал температура, сега съм малко по-спокойна. Даже днес направихме много голяма разходка в това хубаво време.
Започна да се надвиква със себе си. Много смешно мяука в най-различна тоналност.
Минах през детския център и капарирах за рождения ден. За първи път ще сме точно в тази зала, миналата година бяхме в друг център пак на същата верига. Мария много пъти е била на празненства там и ще е в свои води. Бяхме подбрали меню за децата и за възрастните, харесах торта. Сега съм в процес да организирам празнуването вкъщи, както и почерпката в детската градина. Това определено ще ми е по-сложно! Уж има време, но не обичам да оставям за последния момент.

Вечерта бях на първата родителска среща за новата учебна година. Майка взе Мария от градина, а аз чаках със Симеон пред блока, за да не е баба с две внучета по улиците. Мария първоначално искаше да идва с мен, но после склони да играе с децата, за да може аз да проуча какви дейности ще има. Поиска да съм я запишела на всичко!
Влизайки в градината видях таблото на тяхната група. До вчера имаше оцветена гъбка под облаче и дъждовни капки. Картинката на Мария не я бяха сложили – явно не е имало място за всички. Мария беше много разочарована. Вчера обаче бяха сложени нови картинки – круши. От ден на ден Мария много повече се старае да не излиза от контурите, но ме впечатлява и това, че редовно ползва повече от един цвят за един елемент.
Отидох в тяхната игрална и ми се стори коренно различна. Последно влизах на пролетното тържество, когато имаше зелени листа, червени калинки и пъстри пеперуди, а сега цялата украса беше с жълто-кафеви листа.

Много нови неща имат от тази учебна година. През повечето време говори старшата учителка. Започна с организационни въпроси и най- ме шокира, че отново помоли да се обаждаме, ако няма да водим детето този ден. Акълът не ми побира как може да има толкова безотговорни хора, които не си правят труда и един телефон да звъннат.
Децата са повече тази година (29), като от днес ще имат и дете със СОП. Госпожата помоли да си подготвим децата за малко повече толерантност. Не успя да ни отговори с какъв вид увреждане е детето, защото самата тя не знаеше, а после директорката така замота нещата, че нищо да не се разбере. Идеята все пак ни беше да знаем какво и как да кажем на нашите деца. В случая притесненията на госпожата ни бяха, че детето ще е с майка си и да не врякнат другите, че и те си искат майките там. Опасения нямам (засега), защото Мария си има изградените ритуали.
Тази година ще направят ден на играчката, за да занесе всеки нещо любимо, да го покаже и да разкаже. Така се надяват да прекратят и практиката с носенето на нещо от вкъщи и „Госпожо, пази ми го от другите“. Евентуално ще има по Коледа правене на фигури от тесто, боядисване на яйца преди Великден и ден „Баба/Мама чете приказки“. Хубавото е, че може да даваме идеи какво искаме.
Вече в групата имат отговорни. Две деца са отговорни по сервирането и отсервирането. Помагат на лелята, като сега трябва да им спретнем престилки. Други две деца са отговорни по заниманията – раздават, подреждат материалите. Госпожата обясни, че всички са много ентусиазирани, с огромно желание чакат своя ред. Общо взето думите й звучаха като „Възползвайте се и вие вкъщи!“. Сега избраните са от най-големите деца.
Госпожите ни се подготвят тази година да има хубаво пролетно тържество с родителите. До този момент децата са научили две стихотворения, като всичко е станало на шега. По отношение на учебната програма някои са мрънкали колко било натоварено. Децата са малки още, но редуват игри с повече движение със седящи игри, които да тушират превъзбудата. Седящите игри са точно учебните „часове“.
Така например по български се учат да изговарят правилно всички звуци, да конструират правилно изречение, да дават обяснение за действията и емоциите си. Отговор „Няма пък!“, „Не искам!“ не се приема. Четат им се много приказки, като сега ще наблегнем на купуването на такива, които са за взаимоотношенията между хората – да са добри, вежливи...
По математика госпожите бяха очаровани колко са напред децата. По план трябва да могат да броят до 5. Идеята е сега да не тъпчат на едно място, а да надграждат, защото общото ниво е много по-високо. Децата трябва да разпознават кръг, триъгълник, квадрат... и нито едно дете не е объркало фигурите. Наблягат и на пространствената ориентация – да намерят фигурите из стаята. Тук децата са били във вихъра си!
Околен свят го сливат като предмет с математиката и с изобразителното изкуство. В учебните помагала имаха задачи да изключват различен предмет от групата, да познават диви, домашни животни, плодове, зеленчуци.

По изобразително изкуство основно оцветяват. Госпожата обясняваше, че надниквайки в рисунката на едно дете без да казва каквото и да било, то е реагирало „Госпожо, вижте, не съм излязъл никъде!“. Показаха ни и учебните тетрадки, като имахме възможност да разгледаме на собственото си дете нещата. Много са красиви материалите. Мария се е справила според мен много добре. И тук е проявила някакъв вид творчество, защото цветовете тя много добре знае дали може или не може да са такива. Въпреки всичко много внимава и ако не е сигурна пита кое с кое може да се съчетае. Сега ще се учат да режат с ножица по права линия. Тя това го тренира лятото вкъщи. Въпросът е дали има търпението в момента, защото понякога иска да направи всичко едновременно.
За музика нямат конкретен музикален учител, не се знае и дали ще има догодина такъв. Техниката на децата е повече от ясна и там госпожите изобщо не наблягат да обясняват кое е телевизор например.
Тази година отново ще има допълнителни дейности, като ние с ММ избрахме два типа за Мария. Тя е повече от ентусиазирана и искаше още, но й стигат на този етап.

Ето двете стихотворения:
Дай си дясната ръка.
Погледни ме.
Ха така!
Нека се сплетат чевръсти
твоите пръсти
с моите пръсти.
Сладко-сладко се засмей
след това кажи: Здравей!

Есен
Ябълки и круши
сладък сок наляха.
Чушки - червенушки
вече наедряха.
Северняк задуха,
оголяха клони.
Над гората глуха
ситен дъжд се рони.

Ето и малко фото
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 (2344)

Ау, Симеон какъв хубавец е станал, пу- пу Няма нищо общо с първите снимки, които показа, голямо бебе е вече. Мария е като феичка, въздушна и прозрачна .
Синята круша ли е нейна /оградената/? Тя направо със светлосенки рисува
На какво я записахте?
Някъде бях чела, че точно в Пловдив се опитват да въведат някои методи за обучение по Монтесори. Това с деня на играчките ми напомня за швейцарската детска градина на най- големия Симеон.

Много са сладки и двамата, но Симеон направо ме впечатли с този аутфит и толкова голям.. 

Наистина тази круша, оградената, която предполагам е нейна е направо ухаааа.. Тя е със светлосенки.. остави, че е синя де  Впечатляващо е 

  И аз като гледам Мария се справя много добре. Не само светлосенки, но и плътността на оцветеното листо е впечатляваща. При другите деца е по-малко изразена. Тоест обръща внимание и на детайлите.

Ученето звучи повече от добре. В детската градина, където ходих на наблюдение също имаше дежурни в едната група. Това от една страна улеснява учителките, става по-лесно да обхванат цялата група, по-хомогенна е. От друга страна децата стават по-отговорни и осъзнати. Тази група ми беше любима естествено.

И двамата са страхотни. Младежът е много дълъг , количката скоро май ще е къса. А каката е като манекенка с тези крачета.♥

Току що ми се обадиха от градината. Мария е паднала в банята. Лелята е била там, но белята е станала Мария сега спи, но имала синка и щели компрес да  направят. Свито ми е всичко!
Два дни не излизахме (с изключение на ходене до нашите за час-два) и тя пощръкля вътре. Не спряхме да правим забележка да не тича вкъщи. Снощи имаше промяна - не тичаше, а скачаше Сега съм под напрежение и чакам контролно обаждане.
Ох, обадиха и се междувременно. Засега нещата са спокойни
--------------------------------------------

Оградената круша е нейната. Там е по-старателна. Вкъщи сякаш иска всичко отведнъж да стане, та не винаги има търпение за детайли.

Цитат на: svekarva в 05.10.2017 16:04

Някъде бях чела, че точно в Пловдив се опитват да въведат някои методи за обучение по Монтесори. Това с деня на играчките ми напомня за швейцарската детска градина на най- големия Симеон.

За щастие в нашата градина не са по Монтесори. Не че имам против метода, а просто стана много модерно и Сульо и Пульо искат децата им да се обучават така. Сега има достатъчен наплив към градината, та няма нужда от още.
Да, и на мен много ми напомни за разказа на Мари! Всичко идва от учителките - и двете са млади и са с призвание. Така например наши съседи направиха много, за да съберат децата си в една група. Едно от децата се е оплакало, че го карат да мълчи То е много експресивно - говори високо, не млъква, вика, крещи, беснее буквално, но едва ли това е начинът. В началото имаше не малко подобни разминавания. На нас изрично ни казаха да носим шишета, на тях им забраниха, за да пиели децата от чаша. В един момент стана така, че децата пиели масово от една чаша, та им разрешиха да си носят индивидуално вода. Ето същата градина - други госпожи, друг ред
Симеон не ходи с тоз аутфит всеки ден Показах снимката, защото бодито е от Фери, а панталончето е от Еми Тези дни гимнастиката ни е спасението при мрънкане. Папагалът от палмата редовно е гризан за човката, жирафът прегръщан, а зебрата ритана с крака. Симеон успя на няколко пъти да пусне музиката и е смешен, че се ослушва точно както като напълни памперса

Ох Мария е същата дивачка като Моника.Много са старателни, тихи и спокойно като искат, но писне ли им побесняват.Аз Моника не я спирам да тича.Тая енергия иначе ще избие в нещо лошо.И в къщи е като коневръз малко, но поне после изморена сяда да рисува.

Дано бързо мине насиненото!

Много голям и красив Симеонът е 
Аз и такова боди имах , от ХМ, ма дали ти го пратих. Имаше петно около папионката и се колебаех. 

Малката е кат моята бурна младост- с дълги крачета, слабичка като фея вълшебница. 

Аз само снимките ще коментирам, шА мЪ прощавате
Симеон е много сериозен, май ще е скъп на усмивки? Това боди дето аз ти го пратих ли е? Прекрасен 
А Мария ми се струва по-слаба и и/или издължена...някак си до Симеон изобщо вече не ми прилича на детенце, а на голяма кака 
Целувки 

Да, Фери, бодито е подаръкът от теб
Еми, видях сметката на петното, но още сме малки за този размер. Тъкмо за празниците ще запълним пространството
Симеон се роди с цвят на косата опушен лешник, както се смееше неоналотожката. Частично косата му окапа и сега расте нова - руса, светла и чак прозрачна. Много е смешен, че отгоре има и къси, и дълги кичури, та прическата е съвсем футбоЛЕРска "тук-там късо, тук-там модерно"
----------------------------------
Падането на Мария в банята не е било случайно. Тя ми разказа, че едно момиченце я бутнало. Причината била, че и на двете им се ходело до тоалетната, но едната била заета. Госпожите ми спестиха тази информация и аз ги разбирам. Нормално да не искат конфликти. Аз нямам претенции спрямо родителите на детето. Няма как да са виновни в случая, а и детето им е с почти година по-голямо. Но... има хора всякакви и реагират по най-различен начин. Това, че лелята е била там, също нищо не значи. Мария ми е падала през ръцете, та понякога човек не може да отреагира. Важното е, че всичко мина без никакви проблеми. Цицината почти изчезна.
----------------------------------
Денят, в който се случи падането, взех Мария по-рано и бяхме в близката градинка, за да играе, докато майка приключи работа. Мария се беше качила на една катерушка и въртеше корабен рул:
- Корабът потъваааааа!!! ... Качвай те сеееее!!!

----------------------------------
Мария вечер ни побърква. Тъкмо легне и стане до тоалетна. До скоро го правеше по един път, точно след лягане. Последните няколко седмици всяка вечер започна да си удължава лягането с ходене по 4-5-6 пъти до тоалетна. Понякога пишваше по 2-3 капки, друг пъти нищо. Говорихме, обяснявахме, карахме се, наказвахме се, игнорирахме... Полза никаква Тъкмо да седнем да вечеряме с ММ, да си кажем по нещо, да гледаме нещо и Мария стане. После някой трябваше да я завива и после пак става и
Взех, че й намерих "цаката". Две вечери върши работа, та не смея още много да се радвам Ние сме на висок етаж и напоследък често ресторанти, кръчми и кой ли не още ползва фойерверки. Мария много се радва на зарята и напоследък я вдигам да гледа. Буквално се вижда всичко като на длан Две вечери й обясних, че от кухнята зарята не се вижда и чува (чува се даже много добре ). Затова Мария трябва да легне, да затвори очи, да наостри уши и да слуша дали ще има заря, за да ме викне. Мария снощи реагира: Как да наостря уши, като нямам острилка за уши Понеже още се лъже и наистина две вечери ляга и кротува. Естествено бързо заспива
Разказвам това на майка и тя се смее: И какво, Мария заспа с остри уши

брат ми това го правеше до 10 годишен. Мамооо вода, мамооо гуш, мамоооооооооо лека нощ не си ми казала ( за десети път ). Отвратно е, пък да не говорим че човек личен живот трудно има така

Добрах се и до тук.

Още миналата година се виждаше, че Мария е надраснала връсниците си в рисуването.Страхотно се откроява.Крушата е много хубава.Вижда се как всичми са на едно ниво, но тя определено е доста напред.
Като скакалче е с тези дълги тънки крачета.

Симеон много е параснал и е много хубав.
Прекрасни са ти децата.

Когато Мария беше на 2, имах чувство, че прогрес няма. Месец след месец научаваше нови неща, но си се държеше като на 2 години. Изведнъж навърши 3 и с нож се отряза онова бебешко поведение. Сега имаме нещо сходно като държане. Колкото повече наближаваше рождения ден, толкова повече наваксваше с държането на 3 годишно. Като за финал! Тотално ме побъркваше! Имах чувство, че няма ден без да се карам, да правя забележки, а насреща ми се хихика коконата и още повече вътрешно се ядосвах. Като противовес, все пак да покаже, че има развитие, ей така от нищото изважда нещо научено. Ако я питам как е минало в градината "Не знам" и "Не помня" са дежурни отговори. Без разпит в един момент тя се присеща нещо и ние оставаме с отворени усти
Докато я къпех една вечер, ми издекламира ето това без нито една грешка:
Моето семейство
Как обичам да се гушкам
я при татко, я при мама.
А когато съм послушна,
те целуват ме и двама.

„Слънце“ ме нарича татко.
Мама — „месечинка ясна“.
Толкова е мило, сладко,
че не бързам да порасна.

Птицата в гнездото свое
пази рожби голокрили.
Моят дом — гнездо и той е.
Дава ми любов и сили.

После ми каза:
- Повтаряй след мен. - и много зорко с поклащане на глава в такт ме накара да го издекламирам. Много е смешна как влиза в роля на учителка.

Взимам я от градина и госпожата ми разказва как обяснявала, че храна не се хвърля, защото има гладуващи деца по света. Едно дете пояснява - В Сомалия. А Мария "Дааа! То и аз гладувам!" Госпожата целия ден се обръщала настрани и сама се смяла.
Едната вечер Мария ми се лигавеше с храната. Не й е за първи път. Тя си хапва хубаво в градината, почти винаги искала допълнително, а госпожите преценят дали може да й дадат. Изпива по няколко айряна задължително. Мария си легна и в един момент се събудих как тя ме вика, а ММ ме ръчка да стана. Скочихме и двамата, а Мария седеше на леглото разплакана - Мамо, повърнах. Видях нещо червено и в просъница мислех, че повръща кръв. Всичко ми се обърна! Светнах лампите, разсъних се за секунди и видях, че е пай от череши. Оправих чаршафите и двамата с баща й мрънкахме как не трябва да се тъпче в градината, макар да й е сладко.
На другия ден майка я взе от градината, че валеше. Госпожата й казала, че Мария е била с разстройство по обяд. Вечерта мина повече от нормално. Към 4-5 сутринта Мария ме извика. Боляло я корем. Дадох й чай от шипка, а тя минути след това започна да повръща. Този път беше по-страшно - с напъни. Досега никога не сме имали такъв симптом и идея си нямах какво да правя. Оправих дивана в хола, за да легне там Мария, оправих леглото в нейната стая. Мария пак имаше пристъп. Много беше стресната! Измих я, дадох Деган (оказа се, че съм дала супер минимална доза), тя се успокои и заспахме всички.
Вкъщи беше "разделяй и владей" - Мария в хола, Симеон в спалнята, аз се щурах по стаите. Малкият хайван си отлежа вчера. Горкият! Не можех да го нося, разнасям, пренасям и оставям да спи в хола. И той беше заточен!
Следобед бяхме на лекар. По пътя Мария се сети, че й се ходи до тоалетна, та ни напред, ни назад. Не ме питайте как препускахме към поликлиниката. Фалшива тревога! Педи ми се смя на дозата Деган, изписа ни камара витамини и бонбони, измери я - 114 см и 20 кг и ни изпрати вкъщи по живо и здраво.
Днес нещата са стабилни до момента. Пощръклява вкъщи, Симеон също. Следобед ще ги водя малко навън на въздух. Мария е от бледа, по-бледа.
Имам да разказвам и да показвам от раждения ден, но ще събера още материал и вдъхновение. Сега дружно всички стискаме палци Мария да се оправи и да има празненство утре следобед с децата.