Браво на Симеон, че наддава и е послушен 

Много ми харесаха малките жестове към теб.. Ще взема да прочета на Илиян тази част от темата ти, че да запомни, ако иска хахаха... Винаги цялото внимание е насочено към бебчето и майката, кучета я яли А според мен в такъв момент, жената има нужда от обгрижване също 

Али, много хармонично ми звучи всичко.Много ви се радвам.Благодаря за всяка подробност от полза са!

Хехе, години наред ми е било странно защо подаряват букет на майка на моя рожден ден. Исках аз да съм в центъра на вниманието. Кой да се сети за другата страна на медала. Да не говорим, че има жени, които си остават с жест на внимание букета на изписването.
Едно време майка е получила доста подаръци от свекърва си по моята поява. Майка помни всеки един жест. Аз знам една блуза с ръкави тип прилеп, защото преди няколко години, когато се завърна модата, аз я носих. С появата на Мария ми дадоха родата пари, за да си купя нещо за мен. Избрах си едно бижу, за да си ми е спомен. Сега също имаше финансов стимул. Първото нещо, което купихме, е (куриоз) ... щори за детската Мария много рано беше започнала да се буди след ремонта. Сега поне сме като габровците, които си купуват кокошките отсам Балкана, за да ги лъжат по всички тунели, че е дошъл нов ден и трябва да снасят. Та и ние си осигурихме рахат сутрин!

Днес бяхме до болницата за контролен преглед. Педиатърката беше внимателна и мила. Похвали ни за кърменето. Симеон беше прясно изакан и много гладен. Сучеше ми пръста през повечето време, докато го придържах. Наддал е малко (по техния кантар). От 3,020 на изписването сега е 3, 470 кг. За сметка на това доста е дръпнал на ръст - 54 см е вече. С една комшийка се смяхме, че до 40-тия ден бебето се успива и яде малко. Уморено е още от раждането!

Започнахме да организираме питата. Запазихме час за църквата. Чак по обяд, защото имало 2(!) кръщенки преди това. А си мислех, че кварталната ни църква не е толкова популярна!  След това ще се съберем с роднини плюс кумата и кумицата, но още не сме уточнили къде. Има много голяма вероятност от Русе да дойдат мои близки роднини (имат път насам) и съм повече от щастлива на такава случайност. Трябва да измислим Мария дали ще е с нас след църквата, защото ще й стане време за сън.
На другия ден ще сме с комшийките на по кафе, но вече вкъщи. И тук не е ясно дали ще е с деца или по женски, пък татковците ще поемат щафетата. Менюто също започна да се избистря. Ще има питки (тип тутманик, а не сладки, защото поръчваме едни уникални), тиквеник с халва баба ще направи, сладки, торта евентуално, плодове. По обедно време ще е, но няма кой да прави манджи. Няма да е и кетъринг като от списание. Въпреки това смятам, че ще се получи. На Мария за питата имаше, пак на майтап, маса като за пир.

Мария знае много песни. Изумява ме, че помни Зайченцето бяло и Две калинки, които са с много куплети. Пее "Две калинки като баРеЛинки...".   Тези дни ме изненада с:
Шарена калинка литнала в градинка х2
Всяко цвете вика "Аз съм ти прилика" х2
(после с пръст отмята)
Не си ти! Не си ти!
Хей това за мен цъфти!

Днес взимаме Мария от градината. Питам я следобед какво са правили. Рисували са. Питам какво е нарисувала тя. Отговор: на баба Яга шапката. Значи Ван Гог, Моне, Дега пасти да ядат!

Днес взимаме Мария от градината. Питам я следобед какво са правили. Рисували са. Питам какво е нарисувала тя. Отговор: на баба Яга шапката. Значи Ван Гог, Моне, Дега пасти да ядат!
[/quote
Ами така е, като питаш много

Цитат на: svekarva в 27.06.2017 17:50

Днес взимаме Мария от градината. Питам я следобед какво са правили. Рисували са. Питам какво е нарисувала тя. Отговор: на баба Яга шапката. Значи Ван Гог, Моне, Дега пасти да ядат!
[/quote
Ами така е, като питаш много

Питам, питам... Мисля си, че така развивам малко от малко мозъчните клетки на детето. Нека се учи да общува, да разказва, да говори (тя е по-скоро от немлъкващите, ама айде).
Мария като едно голямо и отговорно човече...
Излизаме аз, Мария и Симеон в количката. Мария вика асансьора и нъцки! Няма асансьор! Сетих се, че може чистачката да го мие. Чакахме. Явно не го миеше, защото колко да е голяма и колко да я мие тая ми ти кабина. Казах на Мария да стои при количката, а аз ще тръгна пеш надолу, за да видя къде е спрял асансьорът. Дори не се сетих да натисна спирачката на количката По средата на етажите виждам, че вратата е останала отворена. Качих се в кабината и отидох нагоре, за да си прибера джераметата. Е, Мария застанала до количката и чака. Ама толкова беше сериозна! Няма лиготии, няма игри, няма експерименти с бебето - тя имаше важна задача и я изпълни перфектно Похвалих я пред всички!
Когато къпем Симеон, Мария е около нас. Малко бутане става около коритото, ама нали и тя трябва да е включена. Последното канче с вода е нейна работа. Изсипва го с ряз!

И Мария като едно детенце все още...
Стана от сън, дойде при нас, за да ни пита дали е много рано. Не беше. Хукна в хола да рисува, а ние още дремехме. После отиде и се облече Пристигна при нас - говорихме си. В един момент каза много жално:
- Пък Анита ми казва, като легна да си ям сополите.
Направо
Баща й започна да говори как може такова  нещо, че не се прави така. Аз обяснявах, че ако са хубави, няма да ги духаме и изхвърляме в кърпичка. Мария продължи:
- Ама тя така ми казва.
В следващия момент ММ реагира сопнато:
- Да не съм чул, че ти го правиш. Ще й кажеш тя да си ги яде.
Уникална тема за разговор като за "Добро утро!". Да му се отвори апетита на човек рано сутрин.

Мария вече посвикна с присъствието на Симеон. Имаше няколко случаи, в които й беше интересно да пробва и експериментира с него. Например един път му направи боц на мъжките атрибути. Сега ми е повече от смешно, но тогава той мрънкаше след баня, беше гладен, бързахме и хич не ми беше забавно.
Мария е решила, че сега няма да му вика пикльо (аз не случайно казвам, че има богат речник). Сега Симеон е бебе. Обаче когато има гащи и ги напикае, директно ще му го кажела

Симеон стана на месец. Времето буквално ми се изниза и още не мога да прежаля юни месец! Не го осъзнавах като 2+2 седмици, в които ще помагат бабите, а 2+2+.... още много седмици и едва тогава ще дойде юли. Както и друг път съм казвала - майчинството ми е сладко безвремие...
Вчера бяхме на консултация. Педи е много доволна Симеон точно месец след изписването е 4,070 кг (+1,04 кг) и 55,5 см. Последната седмица вече се пооформи и прилича на човече - има бузки, започнаха да се появяват гънчици по ръцете и зад коленцата. Все още обаче си е като детска играчка и на човек му иде само да го гушка и мачка Възползвам се, че ще дойде и момент, в който ще ми се кара да не го засрамвам.
С кърменето нещата влязоха в час. Все още точа огромни количества. Напълних едното чекмедже на фризера за "всеки случай" и сега съм в период на изхвърляне на кърма Жалко, ама факт. Хубавото е, че Симеон вече не се успива. Може би някъде на 20-25 ден от раждането започна да се храни нормално и да не се налага да го събуждам всяка минутка. Изградил си е режим на около 3 часа. Смешно е, че отвори ли очи имам 60 секунди преди да е надал вой! Абсолютен мъж! Единствено имам забележки към него, че много ме дере по деколтето. Единия ден бях като минала през шипков храст. Докато започне да яде, драпа като коте.
Промяната на времето не ми се отразява много добре. Първият много горещ ден имах болки в областта на операцията. Не бяха силни, но усещах. Вчера следобед от влагата и по-студеното време положението беше зле и гледах да полежа повече. Някакси си припомних, че съвсем не съм се възстановила на 100% и трябва още да се пазя. Много далеч ми се виждат дните, в които ще мога да спортувам
Вчера успяхме да свършим и друга работа. Взехме направление за ортопед и след разговор между него и личната ни, отидохме директно. Докторът беше много внимателен - за първи път сме при него. Човекът се постара да ми обясни всичко - без бънджита, проходилки, паяци, водене за ръце, опиране на крачетата, за да скача бебето и тн. Стана дума, че Мария е носила стремена и каза, че ако в други случаи препоръчва, при нас е едва ли не задължително да сложим ортопедични гащи. Гледа Симеон на ехограф и засега всичко е 6 Въпросът е в превенцията. Е, човекът бе наясно, че ако са адски жеги няма да сваря бебето си в тези гащи, но поне мога да ги слагам нощем или когато сме вкъщи на хладно. В края на месеца сме пак на контрола при него.
Този път не приемам нещата трагично. С Мария се бях паникьосала първите дни, но сега виждам, че от всичко това има огромни резултати. Не знам дали съм споменавала - на Мария от престараване ли, от необходимост ли бяха издали протокол, че трябва да носи ортопедични обувки. На година и четири месеца стъпваше така, че пръстите на единия крак сочеха навътре, а не напред, както трябва да е. Два пъти в годината правя индивидуални обувки в Колев и Колев и резулатът е впечатляващ. Изобщо вече не личи, а Мария ще има право на такива обувки до 18-годишна възраст! Доволна съм, ако ще и само заради естетически правилната походка.

Alichka, Честит 1-ви месец на Симеон! Нека расте здрав и силен! Браво за наддадените кг и см 

Пази се, с операция си все пак. Полека го карай.
Много тъжно ми стана да прочета, че изхвърляш кърма. Толкова труд и време от твоя страна. Няма ли възможност да я подаряваш на някое друго бебче?

Браво на мама и бебе, добре вървят нещата! Май и Симеон се очертава добро и кротко дете, късмет си е това
Да, рязаното си е рязано за цял живот, ням как да не те придърпва понякога . Лесно е отстрани, ама и аз да кажа, пести се физически.
Специалните гащи върху памперса ли се слагат и какво точно представляват?

Ох, много хубаво разказваш, много мило ми става всеки път като те чета.Браво за мерките на Симеон.А Мария и Моника са толкова в еднакви фази.Направо ме разбиват.Умни момичета са те!
Ти се пази!

Аничка, за съжаление няма в момента на кого да подарявам кърма. Така или иначе за моето бебе се съобразявам какво ям, та не ми пречи и чуждо да "храня".
Маги, от сърце ти желая още едно детенце! Много е интересно с второто. Вече не се замислям за неща, за които преди съм се лутала и съм слушала съвети като например как да го храня или поя. Гледам да не пропускам моменти, които минават много бързо, вече осъзнато бързо. В същото време сложното идва най-вече от това да си нагласи човек нещата в ежедневието. Симеон се събужда сутрин между 5 и 6 ч., за да яде. Той хубаво яде, преобувам го, пак лягаме и спя, колкото спя - Мария се събужда за градина Вече го няма онова храня, заспивам и спя до следващото хранене! Проблем е при хора като мен, които следобед не могат да легнат. Като цяло не мога да се оплача от липсата на сън, но разкъсаният сън не винаги е разтоварващ. Другото различно е, че Мария беше есенно-зимно бебе, а Симеон е лятно. Съвсем по различен начин е програмата за деня Едно време предполагам, че са се радвали на летни бебета, за да им съхнат пелените по просторите, обаче недостатък е, че правиш каквото можеш до обяд и бягаш вкъщи на хладно. Трябва да се организирам по-овреме сутрин.
Ако ги сравнявам двамата - Мария от бебе си е мрънкало. Симеон е по-ревлив, но това определение е много силно, ако го съпоставя с бебета, които съвсем не млъкват. Не смея да се оплача

Цитат на: svekarva в 07.07.2017 07:51

Специалните гащи върху памперса ли се слагат и какво точно представляват?

Свекърва, водят се ортопедични гащи, които представляват една полутвърда подложка с кройка на памперс и тиранти към нея. Та тази подложка се слага върху облечено бебе - памперс, дрешки, и държи крачетата по-разтворени като на жабче. Ако на някого препоръчат такива гащи, ще му кажа да ги ползва. Това е перфектният момент
Когато сложих ортопедичните гащи за първи пък, Симеон ме погледна с широкоотворени сини очи. Нищо повече! Моментално ги прие. С тях той може да си ритка настрани. Сега ги ползвам нощем и през деня, когато сме вкъщи. Отделно си правя и гимнастиката, която е за тази възраст - разтваряне на крачетата настрани.
Когато сложихме стремената на Мария, тя беше на почти 6 месеца. Беше много по-голямо и осъзнато бебе, което се движи и много повече. Мария пищя и се дра два-три дни, докато свикне, че не може да си изпъва краката. Неописуемо гадно е да гледаш и слушаш така бебето си! Затова казвам, че на месец е повече от удобно да се направи такава превенция. В някои държави май ги и подаряват въпросните гащи. По непотвърдена информация в Германия много ги ползват превантивно.
Гадното е, че въпреки, че са български, не са никак евтини - около 50 лв са. Струва ми се, че цената не е оправдана, както и цената на ортопедичните обувки на Мария. Те са от порядъка на 190 лв, но за щастие там държавата ми плаща по два пъти в годината тези пари. За мен това е един вид рекет, ама айде... За здраве пари няма да пестим

Али,имах такива гащи и се чудих какво да ги правя и ги хвърлих, защото ме дразнеха като ги гледам. На Стефи и ги изписаха още в болницата след преглед на Янакиев и ги носи месец и нещо. После се оказа на следващия преглед че да изписани профилактично и че е нямало нужда. Много се ядосах. Масово изписват без да има нужда. Което ми се струва абсурдно. Да , вие сте имали проблем с Мария и сега това ти се струва много по-безболезбено, но все ми се струва , че масово ги изписват без причина. Познати в чужбина ми казаха че там въобще няма такива.
Както и да е. Радвам се че си толкова спокойна и позитивна мама. В началото е лесно. По-сложни става като почне да лази и ходи. Тогава навлиза и в средата на по-голямото дете и баланса е по-сложен.

Али   !! Колко много имам да наваксвам тук...
Честита рожба, макар и с месец закъснение! Много се зарадвах по нощите. 

Цитат на: roumyana в 10.07.2017 16:28

После се оказа на следващия преглед че да изписани профилактично и че е нямало нужда. Много се ядосах. Масово изписват без да има нужда. Което ми се струва абсурдно.

Точно затова казах, че си е жив рекет и родителите са раздвоени дали изобщо да ползват или не. Не мога да кажа, че с Мария сме имали някакви сериозни проблеми. При нея имаше 2 градуса разминаване в рентгеновата снимка, което било някакъв толкова незначинелен... Сега го приемам така - Мария е момиче и някой ден се надявам точно тази превенция да й е осигурила нормално бременеене и раждане. Другото ще го помним ние, а не детето.
Нат, радвам се, че наминаваш от време на време
Няколко интересни реакции на Мария, свързани със Симеон:
Единия ден отидох да взимам Мария от градината. Децата бяха навън и всички се скупчиха около количката. Мария чак се ядоса и сложи ръка на коремчето на Симеон като не спираше да повтаря, че това е нейното бебе. С госпожата се посмяхме какво собственическо поведение има.
Следващата ситуация чак ме стресна. Едната сутрин събуждахме с ММ Мария, а тя насън се извика троснато „Това си е само мойта майка!“. Нямам идея какво е сънувала, но все пак виждам, че има някакво осъзнаване в нея, че вече не е сама и че съм видиш ли и майка на някой друг. Говорим по този въпрос. Тя никога съзнателно не е казвала нещо против Симеон, но явно има някаква вътрешна тревожност в тази връзка на колко и на кои деца мога да съм майка.
Наскоро бяхме седнали пред блока. Една комшийка, която много иска, ама и малко не й стиска да има второ дете, беше до мен. Симеон се размрънка и го извадих от количката. Гушнах го, а двете с комшийката не спряхме да се подиграваме какви малки крачета има той, какви са му смешни пръстчетата... Попивахме го с поглед и обсъждахме, че все едно порасналите ни деца сякаш не са били толкова мънички. Връчих й Симеон да го гушка, а тя се разтопи! В следващия момент дойде дъщеричката й. Очаквахме реакцията й Тя изчезна и се появи с друго дете, за да покаже малкото бебе. Изобщо не изревнува майка си! Да, ама Мария видя всичко и на бегом се озова до нас, като не спираше да дърпа бебето, че си било наше, че си го искаме и тя не го давала. Успокои се, когато си прибрах бебето обратно
Напредналата ми бременност и появата на Симеон много ни сближи с Мария. Тя не е от децата хванати за полата на мама. Тя е ходеща, търсеща, общителна... а аз съм някъде там около нея. Сега връзката ни е по-силна отвсякога! Мария стана много по-гальовна, гушлива, внимателна към мен физически и не само. Издигна ме на някакъв пиедестал и всичко трябва да е свързано с мама, да ме пита може ли, не може ли, кога, къде, какво. За всяко нещо ме информира или ми търси мнението. Говори с някого, аз съм в стаята и чувам, въпреки това идва до мен и декламира за какво става дума. Това е особено изострено, когато някой й е обащел, разрешил, подарил нещо. Казвам всичко това с най-хубави чувства!
Един ден бях заспала по никое време привечер. Мария и баща й бяха минали през Практикер и ми купили висящи кошници. Мария влезе вкъщи, завика ме от вратата, а аз още не знаех на кой свят съм разсънвайки се. Долетя при мен, стиснала синджирите и много щастлива заскача около мен какъв подарък ми носи. Няма друга такава емоция Изпълни ми душата!

Помните ли, че се бях оплакала как бъркат името на Мария с Магия Сега дойде ред и на Симеон. На няколко пъти ме питат дали е Симон Толкова се изчанчи този народ! Сега отбивам опити да му викат Мони. Това ми е тоталната кастрация на мъж! Представяте ли си след време два метра мъж, носещ между 47 и 50-ти номер обувки (макар да се надявам да се събере до 46-ти) и някой да му вика Мони?! Безумно!