Мария стана на година и 11 месеца. За катеренето по стълби е много самостоятелна. Винаги иска сама, а аз се старая да я придържам тайно. По-скоро слагам ръка около нея, че ако падне, да я прихвана. До съвсем скоро се придържаше по стените, когато се качваше. Сега започна да редува прихващане за предмет с опит за самостоятелно качване. За слизането - още я е страх и по-често сама подава ръка. Все още предпочита да стъпва на стъпалото с двете крачета, а не едно стъпало - едно краче. Не знам това колко е показателно.
Като цяло не съм я натискала за каквото и да било. Така например се изненадах, когато сама си пожела да си хване шишето с вода. Така беше и с лъжичката. Не е имало момент "Комшийчето си пие само вода и Мария сама ще пие вода".
Като казах комшийчето - изуми ме едно момиченце до нас на година и 6 мес. Как скача само! На място стои и отлепя двете крачета на 4-5 пръста от земята. Мария това не може да го направи. Гравитацията я привлича повече

Вчера обувам едно клинче, което има избродирано пиленце на дупето. Обяснявам на Мария, че това е пиле. Баща й влиза в стаята и пита:
- Какво имаш, тате, на дупето?
Мария го поглежда и категорично отговаря:
- АКО!

Ми така де, ще го лъжете детето с пилета разни. То си знае, че там има АКО 
Малко остроумно маймунче ти е тя! Да ви е жива и здрава!

За първи път отделихме Мария от нас с нощувка. В петък свекърът и свекървата я взеха и заминаха на вилата. Идеята беше да можем да наблегнем на математиката и ММ да си вземе изпита от раз. Е, утре ще видим дали ще стане от раз.
Мария замина с голяма усмивка. Даде целувка "муа" с ръка и каза "тау-тау" (чао-чао). Не посмяхме да се обадим вечерта преди да сме сигурни, че е заспала. Всичко беше спокойно. На другия ден свекърва ми я забавлявала, разхождала и говорихме по телефона. Толкова рядко ми се случва да говоря с Мария по телефона. В повечето случай се чувам с някого, а Мария отстрани си джумоли нещо. Сега ми обясни с едно звънливо гласче, че имала в джоба "оях" (орех) и "кетен" (кестен). Каза си цялото име или по-скоро го съкрати по нейн начин - "Мия". Баба й я попита какво пие дядо й, а Мария отговори ясно "кия" (ракия). Това беше още преди обяд При което свекърва ми обясни, "Не пие ракия, а чай. Снощи пи ракия". Мария моментално повтори "тай". Попитахме я как работи дядо й. Тя е запомнила от предно ходене на вилата, че дядо й работи с ъглошлайфа и се чува "миииии". Междувременно ходили да видят зайците на комшиите, които се наричат "кок-кок" (скок-скок) и носили кокали на кучето. Е, кучето още е "Бау-бау!", въпреки че ние й обясняваме, че се казва куче и че то издава такъв звук.
В събота целия ден бяхме заети - учехме, дойдоха да ни оправят уплътненията на дограмата, михме после прозорци и чистихме... Вечерта слязохме на детската площадка и... Скука! Чак ни обзе депресия - няма я Мария, стоим на едно място, не й говорим, тя не ни говори... Направихме една разходка из квартала - поне да мине времето и да дойде по-скоро неделя, за да си я вземем.
Когато се качихме в неделя на вилата, Мария видя моментално колата и се затича към пътната врата с викове "Мама-мама-мама!" Толкова беше мило! Постоянно се гушкаше, следваше ни. Вечерта преди да заспи, не искаше да ни пуска, а с две ръчички ни обхващаше и двамата с баща й.
Днес също се усеща, че още е затъжена. Къде ходи, какво прави - обръща се да погледне дали съм до нея. Постоянно иска да се гушка и да седи на пейките до мен Това си е за учудване, нали разбирате? Най-голямото й удоволствие е да ми донесе книжка, която да четем. Вече има търпението и слуша целите приказки.

Ох направо ми стана едно такова миличко и сладичко като си я представих  Винаги съм си мислела, че като имам дечица ще имам нужда от време на време малко да се отделя от тях, за да обърна внимание и на себе си и ММ, но явно не е толкова просто колкото изглежда  Явно и децата го преживяват по техен си начин и им е странно като мама не е до тях 

Много са ѝ сладки приказките...чисто бебешки език, който ми е мнооооого симпАтичен 

Али, тя учудващо добре е понесла раздялата. Да не кажа безболезнено.
Много е мила и сладка. Всеки път ми е много хубаво да чета разказчетата ти за развитието и перипетите на Малечка. 
тау-таууу 

Момичета,
Да, Мария много лесно е приела нещата. Тя е свикнала с баба си и дядо си, ходили сме на вилата тримата... През първата нощ насън е казвала "Мама, мама" и толкова. Не е имало някакви жестоки драми. Ама то това е за първи път, не се знае как ще реагира на втория път. Все някога ще има предполагам втори път
Фери, откъсването от памперсите и пюретата си е задължително. Всяка жена има нужда от своите 5 минутки на ден - за хоби, за себе си.
Не разказах как мина прибирането. Понеже се качихме с нашия кум, Мария моментално се опита да си покаже всички номера - глезотии, щуране от беля на беля. По пътя на обратно се усетихме как се надвикваме с нея, защото тя не спираше да си говори.
Спряхме колата пред нас и тя беше вече с вдигнати ръце и "Опа!" на уста, за да я сваляме. Слезе от колата и изтича на площадката. Видя Катето. Катето е на 4 г. и идва при баба си, иначе живее в София. Мария се опитва през бабата на Катето да я достигне и само повтаря "Кате, Кате!". В един момент се усети да слезе от баба й, заобиколи я и се опря в момиченцето. Казах на Мария да я гушне, а тя допря бузка до тялото й и казваше само "О-о-о!". В следващият момент Мария вижда друга кака от квартала и хуква към нея "Майа-Майа!".
Порадва се на Мая и хукна на пързалката. От най-високото започна да вика на майка ми "Бабоу-бабоу!". Баба й отиде да помага при спускането. Мария видя камиончето на друго дете, яхна го и хукна да прави почетна обиколка. Спираше се при почти всички да им даде по една усмивка. После всичкото това разстояние беше превзето на бегом. Накрая се метна на едната люлка, пак видя кака си Мая и пак викаше с пълно гърло "Майа!".
Вечерта я зарадвахме с нови карти (онези от Кауфланд, които в последствие подарявам на децата от квартала). Всяка карта ми се навираше на 10 см от лицето и се обясняваше, че това са "кати".

Али, пожелавам успех на мъжа ти. 

Милата, прекрасна Мария.  Деленето от мама и тати не е лесна работа. Представям си я как е летяла към вас, когато ви е видяла. Ноо все пак само мама си е искало детето. 

Много ми беше интересно за оставането с баба и дядо.Предстои ни нещо подобно на нас и ще видим как ще се държи.
Расте човечето и се променя с всяка минута.

Привечер, след вечеря, аз оправям из кухнята, а Мария с баща си се търкалят по леглата. Имат ритуал по това време да звъннат на свекърва ми и да й съобщят бисерите от деня. Говорят те една вечер по телефона, а ММ пита:
- Ще ходим ли, тате, в твоята стая да сядаш на гърне?
Мария супер радостно:
- Ооооо! ДА!
На следващия ден свекърва ми обясняваше как сама се е смяла и си е повтаряла "Ооооо! ДА!"
----------------------------

Днес нареждам съдомиялната, а Мария ми се тика из краката. Обяснявам над 10 пъти, че са мръсни съдовете и да не ги пипа, да отиде оттатък. С една ръка се опитвам да я държа настрана, а с друга пускам, спирам чешмата, обливам съдовете, редя ги... В един момент не издържам и се сопвам:
- Ти не разбираш ли от дума? Трябва ли вечно да се карам?
Отговор:
- Ммммм... ДА!
Ох, щях да се превия от смях, ама запазих сериозната физиономия и вътрешно си се кисках
----------------------------

Мария получи и първия си подарък за рождения ден. Кумицата тези дни беше тук и донесе рокля с диадема и чорапки за Дребосъчка. Ще кача снимка след малко.

Понеже само мрънкам в общата тема, да си излея болката, където трябва.
Майчинството ми изтича, има вероятност Мария да я приемат на ясла и след около месец да започне да ходи. Голяма мъка беше, докато се разберем с шефа за отпуски, срокове и тн. Той не че ми е правил проблем, ами трябваше да играем на развален телефон с него и със счетоводителката кое откога, документи да оправяме и тн. Нещо доста напрежение ми се събра. Не можех да спя, не знаех дали ще ми даде отпуска и малко или много се притеснявам за адаптацията на детето. В един момент си казах, каквото и ще да става. Ще си взимам помощи като безработна и ще търся друга работа, ако случайно реши да ми прекратява договора. И без това не мога само напрежение да трупам. Предстоят ни хубави събития като рождения й ден, а аз не мога да се отпусна и да се настроя празнично.
Защо не искам да си пускам детето на ясла?! Ами за мен 2 годишно дете е още малко. Към 3 години вече правят опит да се впишат в група, да играят с по-големите на интересни игри. На 4 г. реално вече децата си искат деца, търсят се, играят заедно, създават група. Ако имах възможност, бих си гледала детето до 4 годишна възраст
Сега уж всичко се нарежда. Но има и странични неща, които ми опъват нервите. Онзи ден баба беше тук и ми се направи на интересна как можело да не давам кроасан с крем на детето. Как съм го била лишавала от нещо, дето му било необходимо и тн. Тя била говорила с лекар (!). Става дума за нейна приятелка, дето е лекувала навремето динозаврите. Ако нещо се налага да обяснявам на Мария, го правя по 30 пъти на ден. Ако нещо се налагм да обяснявам на баба ми - по 300. Адски ми е изморително! Колкото и баба да ми помага, в този изнервящ период ми дойде в повече! Беше правила и забележка на Мария да държи лъжицата с дясната ръка.
Всъщност от една-две седмици Мария сама реши, че ще се храни. Аз за такива неща не я насилвам, а тя ми показва кое кога трябва да се случи. Мъжът ми е левичар и има вероятност и Мария да е. За това обаче е твърде рано да се говори. Знам, че до 3 години двете полукълба от детския мозък се развиват равномерно. Така че тя е твърде малка, за такава констатация. Не мисля, че ще е проблем. Е, има си някои недостатъци, като това, че в България класните стаи са ориентирани светлината да идва от ляво на дясно и ако пишеш с дясната ръка, не си тъмниш. Това са за мен бели кахъри!
Така... с майка също имам проблем във възпитанието. От кумова срама, тя е склонна да взима от непознати почерпки. Нито сме бедни, нито гладни, че да взимам каквото и да било. Изобщо не ми пука кого ще обидя! Директно отказвам под предлог, че детето ми не яде това или онова, че е време за обяд/ вечеря... Винаги си намирам повод! Да, обаче майка е склонна да вземе. Това за мен е безумно и упорито се опитвам да й втълпя, че не знае кой какво с каква цел ще даде. Опитвам се да й обясня, че детето не е кош за боклук за излишни хорски неща. Обяснявам, че има мърляви хора, дето с едни и същи ръце си чоплят в носа, в г*за и къде ли не. Тя няма и гаранция кой от какво е болен! За мен това е толкова дълбоко залегнало като възпитание и не мога да проумея защо майка не си следва възпитанието, което е наложила над мен
Та така - постоянно ми се налага да водя битки! Изморително е!
Иначе Мария е много енергична, своенравна, дете с характер и цели. Физически е уморително, но нервните ми клетки умират от психическите борби. Това, което много ме радва, е че Мария не е агресивна. В повечето случаи страни от агресивни деца или от такива, които се инатят, тръшкат и нервничат. Плаши се от тях и в такива случаи идва и застава до мен. Чака закрила и реакцията ми в дадена ситуация. Обяснявам, че .... е ядосан. Понякога й казвам да отиде и да гушне детето (само познати деца), за да се успокои. Понякога й казвам, че тя не трябва да прави това същото, за да не се случва и тя да страда като детето. Различно ми е отношението спрямо ситуацията.

Пускам подаръка от кумицата ни Пеперудата не е към роклята. Беше закрепена към нея за сигурно транспортиране. Всъщност имаме много по-подходяща за целта рокля

Али, нашите дечковци нали са си почти по едно време родени, та и мен ме тресат същите драми сега. Предполагам, че е нормален етап и след време ще се чудим що така сме драматизирали, но си се случва, какво да правиш. Аз пускам от няколко месеца Ясен в кооператив, не знам дали си видяла, за да свиква, да е сред деца, но въпреки това ми е свито сърцето, като си представя тръгването на яслата. Докато бях бременна, се депресирах как ще си загубя работата, сега съм депресирана как ще се пренастроя пак да се върна в динамиката, явно като има деца човек и не мисли само за себе си, всичко става по-сложно.

Това с проблемите с храненето и аз го имам с моята свекърва, стотици пъти казвам и обяснявам, но въпреки това след всяко виждане изплуват признания какво е ял Ясен - от кроасан, през кренвирш, торта, Данонино, крекери с чили и т.н. Направо се изприщвам понякога. И редовно се казва:"По тв го рекламират с деца, значи е подходящо за тях."  Започнах да го водя при нея винаги с подготвена храна, ама не се стига до нея, защото "не искал".  И хем жената дава всичко от себе си, но по отношение на храненето, тотален ужас. Просто стискай зъби, докато отмине и това.

На мен също ми е много мъчно за това, че в бъдеще ще прекарваме по-малко време заедно с детето, но... Явно инстинктите са нещо много силно. Много прегръдки на Мария и успех при вас, дано й хареса в яслата и всичките ти притеснения се окажат непотвърдени. 

При нас по-скоро проблемът с даването го нямаме. Обаче защо майка взима подобни почерпки, идея си нямам Последния път й бяха дали едни индивидуално опаковани бисквити, отгоре с нещо като фондан. Бяха много красиви. Мария на няколко пъти ми ги подаваше с "Опа!", т.е. да й ги отворя. Обяснявах, че те са опаковани и са само за красота, не се ядат, не се отварят. В удобния момент полетяха в коша
Винаги нося нещо, което мога да дам на Мария. Даже често й казвам - Ела, аз ще ти дам... Понякога даже се е случвало да я излъжа, че е същото. Признавам си Реално давам нещо съвсем различно
Това с яслата го имам като някаква лична драма заради опита ми. На мен ми се е налагало да ходя и на ясла, и на градина. Баба и дядо бяха млади и работеха. Татко ходеше на смени на работа, а майка градеше кариера. Почти винаги ме водеха последна на градина, но и почти винаги бях последна при взимането. Научила съм се да не ми е скучно (като едно дете се обучаваш сам). Вкъщи никога не мога да скучая, имам си и една камара хобита. Явно ми се е набило в съзнанието, че аз (за разлика от майка) кариера не искам. Поне си надвих над ината, че ще си изкарам майчинството до край и че няма и ден по-рано да се върна на работа
Ще ми бъде много интересно в някоя тема да разкажеш за кооператива как вървят нещата. Как организирате времето на децата? Обръща ли се индивидуално внимание на някакви заложби в детето или по-скоро са групови занимания за всички? По колко време е добре да прекарва там детето и тн?

И аз много искам да науча за кооператива на Дени. Защо не откриете тема "Детски градини, ясли и ателиета"? Толкова много различни неща се разказват по бебешките теми, а няма обща информация със снимки...
И аз си гледах децата до последно, даже и цялата трета година, докато беше неплатена отпуска. Мотивът ми беше, че това, което аз мога да им дам, няма как да го получат в яслата - знания, умения, спокойствие, че и относително повече здраве. Вероятно най- добре е, ако има възможност майката да работи половин ден, докато детето е в заведение, а останалата част от деня да прекарват заедно.

Любимата ми тема сте подхванали.И аз така като теб съм в драма с яслата.При мен е сложно, аз работя и в момента.Имаме ли задачки бягам в офиса.Но Мони я гледа някоя баба или колега от офиса и ми е спокойно.
За храните сме на същия дерт.Майка ми и е купила сокчета който аз пия с кафето си, обяснявам, показвам казвам и накрая пак ми домъкнат боклук от някъде.Ние живее с моята баба, та много добре знам как и с какво те е изнервила баба ти.
Кураж, дишай дълбоко и омммммммммм.....