Хихи, почна със свекървенските номера - така може, така не може да му се вика на Симеон
На мен Другата Мария ми зададе доста сериозно и сопнато въпрос, защо никога не се обръщам към моите мъже /вкл. Родния/ на галени имена Както и се наложи да и изнеса лекция за ползването на звателен падеж в българския език, че се пита примерно "Веселине, какво ще кажеш?", а не "Веселин, какво ще кажеш?"

Е, да, но ако ми кажа "Антоането, какво ще кажеш.." Казаното ще е показано "с ръчичка"  

Иначе защо му е на Симеон галено..   Мони за мъж ми е ужасно  

У наше село викат Мони, в софийско е Симо.Ти какво искаш, а каква ще е реалността са съвсем различни неща.И аз на Мерал не викам на галено, как му е галеното Меро?Не му звучи ОК, виж ако не кажа Мерале, я си кажи мнението няма да съм аз  ама той на мен ми вика Магдаленче, щото ако ми каже Магдалено, става лошо 

Хехе, два пъти са ми били камбаните в главата и на мъжо съм казвала на цяло име в звателен падеж. И да не беше тренирал волейбол, пак би скочил толкова Най-ужасно за звателния падеж е за женски имена, които завършват на -я и трябва да е в обръщение -йо

За Мария имахме вариант от две женски и едно мъжко име - сравнително опростено. Виж, за Симеон работата беше много по-тежка. Ако беше с буква на майка, аз харесвам единствено Рая, но пък ММ не го одобрява. Така решихме да е с буквата на татко. Само си представете що хубави женски имена има със С За щастие док рано, рано ни опрости и там нещата, като каза, че ще е момче. Същата вечер разгледахме разни именници и имаше леко колебание между Симеон и Станислав. В един момент и двамата отсякохме. Звъннахме моментално на родителите и на двамата, за да известим новината, че "Днес сме видели Симеон". Излишно е да споменавам, че имаше много уточняващи въпроси кого сме видели... Татко е по образование и призвание историк, та сега няма как да не се фръцка и хвали за царското име

охоо аз пък много харесвам Мони. На работа имахме един хубавец Симеон и си му викахме Мони хахах тааа нали знаеш, те хората ще го прекърстят 

Влизам да се оплача и нарева и тук
В петък имахме идея да се качим на вилата, а в един момент нашите решиха, че ще ходят на СПА и ще вземат Мария. Така ние тримата заминахме, а майка, татко и Мария щяха да пътуват в събота. Сутринта майка ми каза, че Мария има някакъв обрив по гърба, но не обърнахме супер много внимание. Каза, че този път не е облазено/ухапано, а са ситни пъпки. Понеже във вторник нещо я беше нахапало, биха й урбазон и вече бях притръпнала едва ли не. Майка се беше заредила с какви ли не мазила и лекарства и тръгнаха.
От време на време си пишехме с майка и тя ми каза, че обривът вече сърбял. В неделя се прибрахме по-навреме, а ранния следобяд ми върнаха Мария. Миличкото ми детенце - не се събираше в кожата си! Целият й гръб беше в пъпчици, зачервен от чесането, а някои бяха и пълни с течност. Беше страшно! Такава гледка не може да се опише Кърмех Симеон, а Мария седна до мен и не спираше да мърда гърба и да се чеше на раклите отзад. Окото й също беше зачервено и воднисто, но явно не само от недоспиване. ММ беше излязал и само му се обадих, че ще ходим на спешен - нищо не облекчаваше този сърбеж.
Отидохме ние на лекар и мааалко се подразних на докторката. От една страна се зарадвах, че много бързо й постави диагноза. Нямаше "може/не може" - беше категорична. Било пиодермия - за първи път го чух. От претопляне са се появили пъпките, а после са се инфектирали някакси. Издразни ме с това, че изкоментира как можело да водим детето по басейни (басейн, с минерална вода и то в хубав хотел), издразни ме и с това как реагира, че сме третирали кожата със спирт и с фенистил. Ами да не сме доктори в крайна сметка и да знам колкото и тя знае?! Изписаха ни един тон лекарства - антибиотик, витамини, мазила, спрейчета, капки за очи... Най-лошото - наложи се да разделим Мария и Симеон.
Като се прибрахме, събрах багажа на Мария и тази седмица ще е в нашите. Сдържах се, но в момента, в който ги изпратих, се разплаках от безпомощност. Едното ми дете зависи от мен, другото ми дете има нужда от мен, а аз няма как да се разкъсам.
Тъпото е, че майка я притискат да излизала в отпуск, а тя се натискаше да работи до края на месеца. Свекърва ми другата седмица може би ще взима болнични, ако не се оправят нещата, а то и там не е лесно. Аз исках Мария да е на градина и август да си се гледаме с нея. Въобще много ни се омотаха плановете за някаква жестока глупост! Днес ходих да взимам болничния на майка - 300 зора! Едва ли не няма как да й издадат болничен при положение, че аз съм видиш ли имала възможност да си гледам детето. А другото дете кой ще ми го гледа! Егати тъпите закони! Все пак личната издаде болничен пък каквото ще да ставало. Другата простотия е, че двата ми болнични (от раждането и изравнителния) не са предадени в НОИ от работодателя ми. От два месеца и кусур аз един лев не съм взела. Сменят счетоводните къщи от работа и ми иде да им тресна една проверка, че да им отворя още работа поне. Изтървали са сроковете и уж тази седмица ще ми подадат документите. Направо не ми го побира акълът! Още малко ще ги търпя и май ще си излея гнева върху тях.
Изводът от всичко е: да са ни живи и здрави родителите, че ни търпят и ни помагат!

Станалото, станало... Ще ти е обеца на ухото - с температура, обрив или разстройство, никакво ходене по вода и слънце, стои се вкъщи.
За болничните и парите, кофти работа
Не отписвай плановете, има много време до август, всичко ще се нареди

Али, много неприятно Кураж за теб и просто не се ядосвай.. Минало е, за друг път ще си знаете.. Неприятното е, че хем ти се иска да си с Мария, хем не можеш да оставиш Симеон.. Но сигурно това няма да е първата и последната такава ситуация, та просто се настройвай психически и си вади поука от нея 

Али, кураж  Няма как такъв е животът- неслучайно има комплекс на първо, второ, средно и т.н нататък дете. От една страна първото дете има щастието да бъде напълно обгрижено и цялото внимание да е за него, нещо, което второто пък никога няма да има, от друга пък изведнъж малко или много пиедестала става двоен и се загубват някои привилегии, за да бъдат поделени. Гледай на тези неща като на част от израстването на децата, защото иначе чувството за вина подтиква към емоционални залитания. Мисля, че нещата ще се оправят много по-бързо отколкото предполагаш и всичко ще бъде наред с кака и бебе, така че и двамата да са те наобиколили и да нямаш повод за тревога 

Относно имената и на мен С-то ми е било винаги любима буква. Много е благозвучен и силен самият звук според мен и много подходящо за мъжко име. Гледам, че сте умували и името на ММ, там пък измислиците на тема съкращение са много повече и по-грозно звучащи като Станьо, Станчо и Слави, та пред тях Мони изглежда невинно. И най-хубавото име може да бъде съсипано нарочно или по невнимание, та вие си му казвайте както ви харесва, а той после няма да отговаря на други съкращения, защото няма да се свързва емоционално с тях.

Цитат на: addicted_to_u в 17.07.2017 16:07

И най-хубавото име може да бъде съсипано нарочно или по невнимание, та вие си му казвайте както ви харесва, а той после няма да отговаря на други съкращения, защото няма да се свързва емоционално с тях.

За умаляване на името на няколко пъти съм го правила със сарказъм: Симче, Симче, как попадна в нашия цирк... и от този род. Един път пък говорех с майка и казах: Тоз господин цял следобед мрънка. Мария попита за кого говоря и после ми се скара, че това не бил господин, а бил Симеон Понеже нали има и име Господин, но Мария не го знае, ми стана още по-смешно от това двусмислие. Каката ще създава ред, какатаааа....
Да, днес пъпките бяха позавяхнали. Личната ме поуспокои, че ще се оправят и не е едва ли не кой знае какво. Снимам гърба на Мария с фотоапарата, за да сравнявам дереджето, а на нея й е смешно, че е лилава

Али, не ти е лесно, но поне имаш доверен човек, на който да повериш детето. 
Вероника е напълно права, никога повече Мария няма да има 100%твоите грижи и внимание и в това няма нищо лошо или страшно, то си е закономерност и да ти кажа се запазва балансът, защото иначе би било несправедливо за следващите деца...

Али, кураж! Дано бързо й мине на Мария!
Много жално ми стана за нея, като прочетох 

В момента таласъмите са само в моята глава. Мария се чувства сравнително добре в баба й. E, скучно й е, но и вкъщи да я затворя, няма да й е по-различно от определен момент нататък.
Снощи бяхме на контролен преглед. Пъпките завяхват и оттам болят. Чувството явно е сходно като след изгаряне от слънце - хем боли, хем сърби. Беше същата лекарка. Даде ми визитка и каза, че трябвало да взема направление за още един контролен преглед при нея. Едва ли ще отида. Безумно е да взема направление от педиатър и да отида при педиатър. Запазих час при нашата лекарка и утре ще видим как се движим.
Понеже свекърва ми трябваше да говори с шефката си за болничен от другата седмица, в крайна сметка взела от тази, но по принуда. Навела се да вземе лед и се сецнала. Сега вие от болка и е силно притеснена как другата седмица ще гледа Мария, ако се налага.
Сагата с болничния се заплита. От работа се правят на интересни, а от НОИ ме посъветваха да подам жалба и да им отидат на гости Сега спекох шефа или както майка каза: Не се ядосвай ти. Направи така, че другите да са ядосани

В цялата олелия не можах да се похваля - от петък Симеон следи с поглед въртележката над леглото си. ММ го забеляза и ме извика. Симеон беше много миличък и сладък На Мария също й стана интересно какво гледаме. Стояхме и наблюдавахме как това малко човече расте с всеки изминал ден и как открива света по свой начин Само един такъв момент на седмица и всички други ядове минават на заден план.
Мария ми липсва (макар да я виждам всеки ден). Сигурна съм, че за тази седмица много ще се промени и ще ни радва със свои открития.

Сагата с пъпките продължи две (!) седмици. Яд ме е много на докторицата, която ни прие на спешен Личната ни даде направление за педиатър, за да може да се следи от един лекар - този, който е назначил лечението. Отделно пък и личната ни излизаше в отпуск и нямаше как да е на разположение. Ходихме ден през ден - пътека проходих при лекарката от спешния. Имаше момент, в който Мария хем я сърбеше, хем я болеше - точно като при слънчево изгаряне. Споделих го това, споделих и първоначално с какво сме третирали пъпките. Едва на четвъртия ден й предписа фенистил на капки, за да успокои сърбежа Измъчи се детето! Не спеше добре, нощем беше проплаквала, майка е ставала посред нощ, за да гали гръбчето, а върхът е, че Мария си разпространи пъпките по врата. Волно или неволно се пипваше, почесваше, а един елементарен фенистил можеше да тушира нещата от рано. Другата простотия - поисках направление за кожен и от нея да мине - даде ми. Кожната подскочи, че изобщо не е трябвало да се мокри гърба. Е, да, ама педиатърката беше казала хубаво да я изкъпем и майка я къпеше всеки ден... Сега Мария има разни остатъчни екстри, като в понеделник пак сме на кожен, за да прецени дали всичко вече е утихнало и да спрем всякакви лекарства.
Най-важното - вече сме четиримата вкъщи Вчера, излизайки от кабинета, Мария така заподскача от радост, че чак се плъзна и се пльосна на плочките Сега е само по петите ми: Мамо, мамо, гледаш ли ме, слушай какво ще ти кажа... и всичко в този стил.
-------------------------------

Обула съм на Симеон чорапи, които имитират кецове. Уникално сладки са Мария вижда това и пита защо е с обувки. Обяснявам, че е по-хладно и затова. Мария "Ама той ще си изцапа количката!"

Наканила съм се и за питата да пиша, а той Симеон скоро на цели 2 месеца ще стане

Дам, кожните обриви са много упорити. Друг път - само специалист, ако трябва дори да е платен преглед. НИ2 е така, при него няма пека пъпка, дори ухапване от комар прави огромна пльоска. Няма израстване, даже по- лошо става с годините, сега му се увеличава чувствителността и към други алергени.
Вярно, че голям стана Симеон! Гука ли?