Пънки, не ме затруднява, изобщо
Тия от Вис Виталис са по 1,05 лв на брой и има цикламени, жълти, червени и оранжеви. Само оранжевите са с момченце - пират, а другите са с момиченца.
Тези, на които сега им качих снимките са оттук http://www.babylux.bg/ и тук имат качени http://olx.bg/detski-zakachalki-za-drehi-razlichni-kartinki-i67499242 Цената им е 1,5 лв за брой. Поръчах си 14, а те ми казаха, че ще ми пратят 3 подарък. Около 32 см е дължината им. Иначе гардеробът на малката е доста дълбок, та след време ще могат и обикновени закачалки да се слагат.
Оказа се голяма одисея това със закачалките Никакво разнообразие по магазините. Сигурно съм писала мейли на над 10 магазина и като ми предложат едни по 3-4 лв бройката...

Голямо благодарско!

Да взема да напиша два реда ли...?
Мария си е на етап ходене и пипане на всичко! Вече осъзнава, че недостъпно място почти няма и затова очите са ми на 10. Навън й е малко трудно, защото е понадрундена с дрехи. Иначе е фурия - тича, тропа с крачетата, не се спира за 2 минутки. Даже се надявам скоро да започне да се позаиграва сама, че иначе ми е доста тежичко. Научи се да се спира пред бордюри и стълби и вдига ръчичка да й се помогне. Очаква, че на 100% ще има някой около нея. Ако няма никой, оглежда се, намира човек в близост и отива да му подаде ръчичка. Нали комшиите си ни знаят тук и хич няма страх и свян от тях. Общува с всички
Започна да казва все повече думи и почти всичко, което иска, й се разбира. Ако не е с думи или срички, цирика смешно и сочи какво иска. Все по-самостоятелна е - не иска аз да й давам вода, а тя сама си грабва шишето. Беля голяма е! Наскоро успя да си развърти шишето и го изсипа в леглото си. Миличката ми, така плака! Явно се стресна, а и преди това й се поскарах, че пипаше кабелите. Голямо хлипане беше! Ама в такива моменти на мен бързо ми минава и гледам повече да си я гушкам, че расте и времето няма да се върне назад.
Вижте какви придобивки има Понеже нейното столче за хранене има колела, това се сеща да го бута. Иначе с количките се справя идеално. Гушка бебетата, разнася ги, приспива ги...

И цели две колички имате  за близнаци внуци се гласиш май.
Така е, до две годинки са абсолютна беля и е много изморително. Уж все казваме -  да ми слезе от ръцете и ще е по- лесно, ама хич и не е . Да е здравичка само, скоро и времето на самостоятелното заиграване ще дойде.

Наскоро се бях сетила, че имах детска количка от едновремешните, тип зимна. Та трябва да се разровя из на баба мазето и да видя дали няма да е жива още. Може и да не изглежда чак толкова демодирала, все пак е играчка?
Свекърва, миналото лято исках времето да препуска, за да видя дали всичко с Мария ще е наред. Исках да съм сигурна, че ще може да се изправя, да проходи, както си трябва. Сега хич не искам да ми минава времето.
Подтиска ме мисълта, че трябва да тръгне на ясла, а аз - на работа. Може би защото са супер много неизвестните там? А може би и защото никога не съм се напъвала излишно за кариерно развитие?
Приемам си работата като начин да общувам с много хора, да си шлифовам комуникацията, да мога да си обогатявам общата култура, да се разнообразявам. Но... моментите с детето са ми незаменими! Едва ли друго занимание би ми дало толкова много!
Иначе е изморително и то доста! Петък имахме гости и понеже не бях сигурна дали искаме да имаме гости, стояхме до 2,5 часа хилейки се Сутринта обаче Мария имаше мнение, че трябва да се събуди в 7 и не ни остави до обяд за секунда.
Последно време я хващам, че бълнува. Казва "бау-бау" на сън. Явно и тя трупа впечатления

Днес е супер снежно тук и съм много щастлива - най-после ще мога да отъркалям Мария в снега Тази сутрин Мария се събуди, качих я на повивалника, за да види навън. Гледа-гледа с едни голееееми сини очи и не смее да мигне. Говорех й как вали сняг, как всичко е станало бяло и чисто... Тя по едно време разпери ръчички и едва продума "Ауааа уооо!" (Няма го) и не откъсва очи. Обяснявам, че детската площадка е долу, но е бяла и покрита със сняг. След това попита задължително за котетата и кучетата, а аз й обяснявам, че са на топличко и те. Ще правим и снимки на снега с котета или без.
Сега сме на къщни игри - дала съм й една кофа от онези кауфландските (без портокалите) и разнася Мики Маус в нея
Зъбният проблем като че ли понамаля. Или поне аз се приспособих към него - спя, където сваря - в спалнята, при нея, въобще не спя... Все едно новородено имаме вкъщи и се пригаждаме един към друг
Новото около нас е, че започна да си казва, като е наакана. Явно ни имитира, защото спонтанно от много време насам реагираме с баща й "Аууу!" на всяко попадение в памперса. Мария започна да дърпа памперса надолу и вика и тя "Аууу!" със сбърчено носле Сега следва да я научим да казва преди, а не след попадението

Браво на вас! И аз мисля да излезем да се порадваме на снега, ама ММ вика, че бил много мокър. Сигурно бързо ще се приберем, че мойта горската два пъти като седне и й е мокър гъза. Дано вие успеете да се порадвате за по-дълго!

Тия зъби съвсем ми дойдоха в повече... Мария не се храни. Вчера закуси една паничка попара, в 10 ч. сок и после - нищо. Ама нищо - нито на обяд, нито следобедно. Не поиска въобще да опита, а аз й предлагах какво ли не.
Вечерта пак седнахме да се храним. Тя, милата, гладна като куче. Само повтаря "Ам. Ам.", а като предложа лъжица и върти глава, дърпа се, скимти, бута с ръце, омаза всичко! Пробвах с нейните лъжици, пробвах с метална, пробвах да й дам метална и да дрънчи по масата, тя сама да яде... Цирк! Нищо!
Спретнах една попара, освен готвеното. Накрая яде с ръце Знаете ли как се яде попара с ръце?! С голямо мазане. Оказа се, че явно самият прибор не й е приятен в устата. Мачках сиренето и давах, мачках сухарите на каша, оставях ги на стола и тя ги мотаеше из пръсти и нагласяше къде да ги дъвче. С голям зор изяде паничка попара. Преди лягане изпи и малко мляко. Коремчето така смешно й фръкна
Днес сутринта яде, пак с ръце. Този път бяха бисквити с кисело мляко. Сега пак не искаше. Пфу! Зор ще е!

Аличка, пробвай да й направиш фрикасе или някаква каша, пилешка, заешка. Алекс така като й тръгнат зъбки и става капризна, обикновенно това го хапва. Другото, което аз правя е да й комбинирам с кисело мляко. Примерно ориз със спанак и кисело мляко. Тя това хапваше. Ако искаш може да видиш дали и при вас ще помогне.

Али ще мине за около месец два. Поне при нас беше така. Като при нас имаше два три дена криза , после няколко почивка и пак така. И ники не искаше да яде почти нищо по време на никнеНе. Предимно мляко , крем чета и банани. Давай и каквото и се яде. Ще премине.Търпение. Ааа и хапчета Дентокинд. Помагат

Руми, тези хапчета Дентокинд ни ги бяха изписали и педиатърката каза, че са с натрупване. Така ли е? В смисъл мога ли да й ги давам няколко дни поред? Оказа се, че освен избилия кътник, на път са още 2 от другата страна

Може  да ги даваш месеци наред без притеснения. Даже когато никнат зъби не прекъсвай докато не избият .  Хомеопатични са и съм много доволна. Всички мои познати дават.

Руми, жива и здрава да си
Вчера взех хапчетата. По някакво странно стечение на обстоятелствата имаше за обяд пиле фрикасе, както Пънки предложи Изяде си го цялото. Следобед изяде почти целия крем. Вечерта се чудеше на червената леща, но топях залъчета и ги хапваше. Нямаше и 9 вечерта, а тя изумително заспа за 10 минути Предните вечери се борехме до 10 вечерта. То е ясно, че от толкова неядене й се е свило стомахчето и сега няма веднага да прояде всичко в същите количества като преди.
Когато не са кризите е супер закачливо и усмихнато дете. Сега се научи на нови номера Като я питаме "Къде е гъделът?" и тя повдига блузка и поразголва коремче. После я гъделичкаме и я питаме дали там е гъделът, а тя се скъсва от смях.
Вчера пък баща й купил гума за отпушване на сифоните. Веднага гумата беше определена като интересен обект с показване с пръстче и църкане (много смешно църка, като иска нещо). Баща й подаде гумата и каза, че може да я разгледа. Мария обаче се фръцна и буквално избяга. Установихме, че явно има страх от гумата. Ние много-много не даваме на Мария да влиза в спалнята, че ни разбутва козметиките по шкафа. Баща й остави гумата на вратата на спалнята и влезе вътре, а Мария не смее да влезе при баща си. Хем иска, хем не й стиска С подобни похвати спираме котарака да не се катери по леглата, да спи по столовете, а сега ги прилагаме и за Мария... Толкова ми беше смешно!
Сега най-интересно й е да й дам една торба (по възможност шумкаща). Хваща играчка, върти се, ходи кляка, става, пуска в торбата, изтърсва я, пак събира играчки, пак ги изтърсва, върти се в кръг... Прилича на припряна домакиня преди посещение от свекърва си!

Оо супер че се е успокоила, от хапчетата ли? Хахах за гумата, майтап си правите с детето. Цункай на адашката коремчето 

Радвам се че помогнаха. Давай си ги спокойно. Аз съм много доволна