Честитооооо! Да ви е жива и здрава, умна и прекрасна като името си!

Честито, Alichka! Нека Мария расте здрава, щастлива, безгрижна и много обичана. Пожелавам на цялото ви семейство много щастливи и незабравими мигове заедно  Бързо възстановяване и те чакаме да разкажеш за малкото чудо 

Честитааа дъщеричка Аличка! Да ви е жива и здрава малката Мария и да ви носи многоо поводи за радост и гордост. На мама бързо възстановяване

Честито!Да е жива и здрава Мария и да расте щастливо дете.Честито и на мама и тате!

Честито! Да ти е жива и здрава!

Честита дъщеричка! Да ви е жива и здрава и много радост да ви носи. 

Честита дъщеричка, Аличка. Нека малката Мария расте здраво и щастливо дете за радост на мама и тате. Желая ти бързо възстановяване и скоро да ни споделиш първата среща с твоето малко съкровище 

Много благодаря за хубавите пожелания!
От 3 дни сме си вече вкъщи и се напасваме. Засега оплаквания нямам. Мария е изключително спокойно бебе. Кърмим се от втория ден. Първата нощ вкъщи си беше приключение, но за това ще разказвам допълнително. Имам си и помощници в лицето на таткото и едната баба.
Скоро ще се включа с подробни разкази.

Добре сте си дошли вкъщи момичета!!!  Поздравления за кърменето. Ще се радвам да споделиш всичко, когато ти остане време и отзиви за болницата, че нали и аз май ще съм в същата.

Вече намерих малко време да седна на компютъра. Добре сме, пълним памперсите. Вчера бяхме при личната лекарка, а тя каза, че не сме наддали от изписването. Според мен е от различните кантари, на които я теглиха. Мария яде много лакомо, но супер бързо. Шат-шат и за 10 минути е напълнила бузите. Още ми е трудно да я уригам всеки път и понякога връща кърма. Ако пък успея да я уригна, почва с едно хълцане... Ама ще му намеря начина Лошото е, че имам супер много кърма и хвърлям не малка част. Оказа се, че в Пловдив няма банка за кърма, а не знам къде да я давам Искаше ми се да бъда полезна на някого!
Относно раждането - постъпих предната вечер. Успокоението беше, че моят лекар беше нощна и дори Мария да тръгнеше, той беше там. Много рев изревах и в болницата, голяма депресия ме тресна пак заради тая операция.
Сутринта се организира всичко, акушерките бяха страхотни - много голяма упора в тоя момент. Влязох в операционната първа и цялата треперех. Гледам - друг анестезиолог. Малко се притесних, но моят лекар си ме успокои - той излишно не хвали хората. Та сложиха ми спиналната - аз пак треперех. Даже анестезиологът ми се скара "До сега да съм приключил, успокой се малко". Всичко започна, пуснаха си музика, шегувахме се. През цялото време имаше запис с камера, а по-късно снимаха реакцията на близките, първото къпане и изписването. Нашият татко много е плакал, като я видял. А тя е толкова бяла, руса и като гледаме, ще е със сините очи на тати. Взела е само чипия ми нос - ама аз си го бях поръчала.
Оказа се, че пъпната връв е била усукана и то доста. Това го разбрах случайно от анестезиолога. Моят лекар така и не беше посмял да ми го каже, за да не ме притеснява - супер благодарна съм му! Вечерта не беше вече на смяна и ми звъни човекът да ме пита как съм, проблеми, болки...
На втория час започнах да се въртя в леглото, а на другият ден си станах спокойно. Повече ме болеше гърбът от лежане, а не коремът. Не знам с какво ме успокояваха, но не усетих болки. Анестезиологът се шегуваше с мен и още с една жена "Да видите какво е да си друсан!"
Иначе а болницата - уникално отношение! Лекари, акушерки... Всички! Това е хубавото на малките болници и отделения. Имаше доста бебета за капацитета, но всички успяваха да отделят време да обясняват, да показват, да помагат... Не смея да казвам имена на лекари и на болницата, за да не е като реклама, но тези хора бяха страхотни! От други пациентки разбрах, че оперирали по някаква си технология с по-малко вътрешни шевове. Не знам дали е вярно, но спокойно си се движа, корем нямам, болки чат-пат (само след кърмене).

Alichka, звучиш много добре! Да, в Пловдив няма вече банка за кърма, а на мен ми помогна много и при двете деца. Освен да замразяваш в контейнери, друго не ми идва на ума, какво да я правиш....Другите майки може да имат по- добри идеи. Дано вече е започнала да наддава чипоносата хубавица Мария

Съвсем съм си зарязала темата Дните ми направо се сливат и рядко намирам време да седна и да разказвам.
Това с кърмата се оказа наистина проблем. Пробвах да търся домове, болници, където да даря кърма. Оказа се, че не приемат подобен вид дарение. Започнах по-сериозно да замразявам, пък ако влезе в употреба - влезе
Иначе сме добре. Мария започна видимо повече време да суче. В понеделник ще проличи дали има разлика в кантара. Вече имам не малко акъли как да я кърмя, по колко време, как да я принуждавам да яде... Хубаво, че някои неща приемам, други ми минават покрай ушите!
Още от изписването изваждах малката на терасата да я напича слънчицето. От седмица вече активно сме по разходки. Само един ден не успяхме да излезем заради силния вятър. Естествено разходките ни се отразяват и на двете много добре - Мария спи през цялото време, а аз си чакам тези моменти с нетърпение
Помощници продължавам да имам. Майка успява да ме отменя в някои по-досадни задължения. Хубавото е, че сме се въоръжили с всякакви електроуреди, за да си улесним домакинската работа. Това може би е рецептата за спокойно майчинство. Истината е, че Мария сега е на първо място, след нея съм аз, а на опашката са всички дреболии - сготвено ли е, изгладено ли е, изпрано ли е... Дала съм си сметка, че психически и физически аз също трябва да съм добре, за да е и тя добре Странното за всички е, че съм много спокойна. Може би очакваха от мен да треперя и се притеснявам за всичко. Правя всичко по силите си, но не се вживявам прекалено в детайлите. Като реве - реве. Снощи вече имахме за първи път рев от инат. Двамата с мъжа ми се въоръжихме с търпение и чакахме. За няма и 5 минути игнориране, Мария сама се успокои и заспа. Събуди се сутринта в 6 за хранене. Аз тъкми се бях отчаяла, че две нощи подред режимът ни съвсем избяга, а тя да вземе да ме изненада
Иначе първата нощ вкъщи беше мноооого рев. Явно се усети, че е различна обстановката, леглото, всичко. Дра се буквално до 2 часа посред нощ. Понеже не всичко беше приготвено тепърва с Мария на ръце разучих работата със стерилизатора, оправих бибероните и тя взе, че се успокои. Даже имаме снимка как изглеждаме на сутринта На втория ден вкъщи се сетих да навия на рула две пелени и да ги сложа от двете й страни като спи. Така правеха и в болницата, а знам, че бебетата обичат да са сгушени.
Трябва да се взема в ръце и при първа възможност ще си направя най-после галерия, за да кача снимки

Няма как да не е наддала, щом суче по- дълго време - дошла и е силица, както казват бабите . Спокойствието и това, че не се вманиачаваш, че трябва да си всеотдайна до припадък, са най- положителното нещо за психическото състояние. Бебетата не са толкова слаби и нежни колкото изглеждат  , ако им се оставиш в ръцете, може да те разиграват както си искат. Явно Мария е добро дете, дано става все по- лесно и по- лесно гледането.
За банката за кърма никой не се наема да организира заради СПИН-а. Искат се много изследвания на дарителките, а и после по разпределението и съхранението също има работа. Някои майки успяват да се самоорганизират и да си помагат взаимно. Аз също втория път взимах от приятелка с бебе, а на нея купувах плодове, ядки и там каквото сметнех за необходимо. Дето се вика, едно хранене да е с кърма, пак хубаво.
Чудесно е, че излизането вън ви се отразява добре. Използвайте хубавото време, дано есента продължи още малко така. Хехе, няма да е лошо да покажеш снимката, да си припомня първите ревове.

Браво на вас, разбира се, че като е спокоен човек и не се вманиачава нещата се получават добре Съвсем скоро ще си свикнете напълно и ще си напаснете режим. Хубаво е, че се разхождате, разнообразявате се и двете.
Това за банката за кърма е много жалко. Свекърва е права, че се изискват изследвания, съхранение, персонал,....за които в милата ни държава пари вероятно недостигат както обикновено. Бях чела статия за майка, която иска да дари стволови клетки при раждането, но уви въпреки че могат да спасят животи, няма кой да поеме отговорност за съхранение и т.н.

Пожелавам ви да папкате добре, да наддавате и да сте здрави. Като имаш време и възможност, ще се радвам и аз да качиш някоя снимка на Мария 

Поздрави от нас

Цитат на: svekarva в 09.11.2013 15:00

Спокойствието и това, че не се вманиачаваш, че трябва да си всеотдайна до припадък, са най- положителното нещо за психическото състояние. Бебетата не са толкова слаби и нежни колкото изглеждат  , ако им се оставиш в ръцете, може да те разиграват както си искат. Явно Мария е добро дете, дано става все по- лесно и по- лесно гледането.

Много ми хареса и на мен как управляваш процесите спокойно и с твърда ръка в кадифена ръкавица.
Хубаво е че не се взимаш насериозно и не се давате на изнудването тип плач от инат-разнасяне денонощно на ръце.  ти си добър пример за следване.