След лошото идва хубаво  Честит ви зъб  

Това с майка ти е ужасно неприятно и аз бих се изнервила много 

О, майка ми нито ще я променя като мнение, нито като поведение и приказки. Просто тя е по-рязка, по-директна и леко конфликтна. Винаги е била такава. Тя е възпитавана да бъде борбена и егоист. Това е на база доказването й в елитно училище, университет, в работата... Налагало се е да бъде най- най- в сравнение с деца на партийни личности, на дипломати и тн, а тя самата произлиза от работническо семейство. Тук темата е доста обширна. Дойде ми в повече отношението й точно в този момент, защото се предполага, че поне близките трябва да са малко по-внимателни около адаптацията ни в новата обстановка. ММ се ядоса, че й обръщам внимание, но цялата седмица съм на нокти и вече всичко ме дразни

Ето малко за бърборенето на Марийката Понеже започна голямото обличане, едни от думите са свързани с това:
- капа (тапа) – шапка
- тапи (мн. ч.) – чорапи
- тал – шал
- ака – яке
Кажа ли, че ще слагаме ръкавици, чакам да ми каже думата, а тя само потвърждава „Дааа!”.
- топа – топка, топче
- Айо Байо – Зайо Байо
- Май или Майс – Мики или Мини Маус
„Бамби” го казва много ясно и показва всички сърнички, които види – на етикетите по шкафчетата в яслата, на пантофите вкъщи, на един анцуг...
Доскоро питаше с въпросителното „Дааа?” дали ще й позвалим нещо, като най-често го сочеше. Сега впечатли ли се от дадено нещо и само стреля „Мамо, да!” или „Тате, да!” – един вид „Мамо (тате), виж!”. Само че в бързината много често звучи като „Мам-га!”. Д и Г й се мешат в разговор и затова казвам: На мама гарджето – Мам-га! Понякога на шега ме предупреждава "Ей, мамооо!"
Тази събота поигра предиобед доста по площадките. Едно от любимите ни занимания е Мария да събира топчета от един храст, а аз й да ги реда като влакче в редичка по едно. Храстите са от тези, които пролетно време стават целите в жълто. Сега точно правят малки топчета в бяло и розово. Мария търси старателно клонка с топчета и като намери заявява победоносно „Байо” (бяло).
След като се прибрахме от разходката, седнахме да четем книжки. Има книжка със стихотворение за всяка буква. Мария последователно казва всички букви до М. Р-то й е още много френско и дано си остане такова Странно, че е запомнила У. Опита се да каже Ф и успя като предихание да го направи.
След като изброим познатите букви, започвам да я питам разбъркано за буквите на баща й, моята, на бабите, на дядовците... После питам за даден предмет от картинките с коя буква започва. Ококорих се като повтори „кокал”. Питам ли я за куче, ми казва „Бау-бау”, че така правело. Карам да ми повтори „куче” – не ще, ама поне знае какво яде кучето. Като питам за котето какво яде – манго (мляко). „Диниа” също казва с леко запъване. „Бам-бам” е банан – това всички го знаят. Отскоро казва „Апа” на ябълката. Майка един ден я храни, Мария само повтаря „Апа, апа”. Майка вече с нетърпение ме извика да й обясня какво иска Мария, а аз само се крия и се хихикам Плодовете, на които имената не може да им каже, Мария ги назовава с „Пот” (плод).
На онази дървена дъска с животните вече без замисляне показва кое къде живее. Сега започнахме да дообогатяваме историите. Обяснявам сутрин как се хранят кокошките, къде снасят яйца, какво яде конят, че вълкът се крие в гората и затова теленцето трябва да е до майка си... Така например кравата вика теленцето с „Ела, ела, мамино теленце!”, а Мария повтаря „Ау, ау, мам муууу!”. Така си ги насосва и всеки път се заливам от смях с нея.
Преди казваше кратки изречения от типа на: Мии, тате! (Мерси, тате!). Пресичаме ли, повтаря – Няма бууу! Няма бууу!, и така докато не стигнем до другия тротоар. Отскоро започна да казва изречения от по три думи. Къпем я, приготвяме я за сън и в момента, в който я обличам, ми заявява: Няма гола Мими! (после се поправя) Няма гола Мия!
Сега в петък ще имат тържество в яслата. Ще е без родители, но който иска, ще има запис с камера. Е, ние искаме! Нямам търпение да я видим в действие! Казаха ни да носим и подаръци. Подаръкът е купен отдавна – това е онзи пъзел с момиченцето за обличане. Последно време Мария се напълни с нови играчки и решихме да го задържим. Въпреки че й въртя играчките в шкафа, пак се получава едно пренасищане, където накрая не води до игра, а само до разхвърляне.
Не съм ви показвала и снимките от яслата (като стреснат бял заек е), но ще стане към Коледа.

Тази сутрин Мария седи на столчето за хранене, аз приготвям закуска, а баща й се облича за работа. Мария мярва баща си и започва:
- Има тате аке (яке). Тате има аке. Аке има тате. Мими няма аке. Няма аке Мими...
Такъв словоред обърна

Весело посрещане на празниците!
Пожелавам ви много здраве, бъдете много щастливи и сбъдване на всички ваши мечти!
Целувки на Мария...

Благодаря ти, Миме
Тази Коледа изкарахме наистина вълшебно След цялото тичане и нерви, успяхме да се насладим на празника.
Тържеството на Мария в яслата мина. Очакваме след празниците запис с камера и ще ни е интересно да я видим в действие. Тя всеки път по малко показва или казва нещо. Така например има ритуал след успешно ползване на гърнето да танцува един странен неин си танц. От няколко дни промени танца - разперва ръце, върти длани и се върти в кръг. Аз й казвам, че е снежинка, а тя се смее и продължава да се върти.
Ето някои случки около нас.... Коледните истории ще ги разказвам може би успоредно.
За Коледа решихме да й подарим влакче и зайче. С ММ купихме дървено влакче - 3 вагона и локомотив в натурален цвят, като се свързват с магнити. Купихме и едно мъничко плюшено зайче, което искахме да е максимално реалистично. Избрахме такова със сиво гръбче и уши и бяла опашка и коремче. Мария много си го хареса и го разнася навсякъде - "Кок-кок" (скок-скок). Първата вечер искаше да легне с него. Ние от бебе никога не я оставяме да спи с играчки. На ММ му дойде отвътре и каза "Добре!". Предисторията е, че Мария спи с биберон. Ама спи не означава, че го смуче, а че го държи. Това ме докарва понякога до лудост, защото трябва да се носи навсякъде и чак преди път съм в стрес дали го носим. Същото и за ясла, същото и при бабите като се ходи... ММ реши, че биберонът бил за заека Мария не беше много щастлива в първия момент. Гледаше ни странно. После й обяснихме, че заекът е бебе и той има нужда от биберон, а Мария е голяма и няма да спи с него. Последва сцена, която ни докара истеричен смях  Хванала Марийката биберона с едната ръка, хванала и заека с другата и "Айде биба, кок-кок" и тъпче ли тъпче този биберон в устата на заека. Не се знае начинанието дали ще има някакъв успех и дали ще успеем да се отървем от този метод на заспиване
Другата история е свързана с украсата ни. Имаме едно малко куче с коледна шапка на шейна, което работи с батерии. Не го пускаме по обясними причини, а го слагаме като декорация. Обаче Мария го видя и искаше да го пуснем. Купихме му батерии, два дни обясняваме, че кучето ще пее. Пускам го аз и Мария се стресна и се размрънка В следващия момент аз го спрях. Мария размаха пръст и каза "Кай, бао-бао!" (Край, куче!). В яслата като приключат с някакво действие и правят хоризонтален жест с ръка и казват "край". Така Мария казва "Кай!", когато се е наяла, когато е приключила с дадена игра, подредила е играчките или нещо друго...
Днес се разви друго събитие. Отиваме с Мария (с количката) и с майка до един магазин. Минаваме покрай една спирка и виждаме супер сладко кученце - бяло, с едни огромни очи и мила муцунка. Даже майка, дето не обича кучета реагира за това бебе. Пазарувахме, обикаляхме и излизаме от магазина вече. Кученцето като си ни хареса - хайде с нас. Вря се под количката, до количката, търка се в Мария, в обувките й, в моите обувки... Ние вървим, то до нас. Спираме да пресичаме и аз само го гледам да не хукне пред колите. То седи. Тръгваме да пресичаме, то до нас плътно. Разминаваме се с хора, не! Даже на единия ъгъл майка му се скара, то легна на земята и не мърда Мария нещо се размрънка, че й се търка в краката и му каза "Кай!". Тръгваме пак да пресичаме, майка вика "Дано не тръгне след нас", а аз й казах, че е по-добре да го изпроводим на другия тротоар като по-широк. Кучето плътно след нас, без да го викам. Ходихме за кухнята. Тръгваме да се прибираме вече и гледаме, че кучето се замота. Газ между блоковете В един момент се обръщам и виждам в краката пак кучето То ни надушило и ни настигнало! Направихме план как да въртим из квартала, че да не си го приберем накрая. Добре, че в един момент видя едни хора и се спря при тях. Ние се възползвахме и се позатърчахме пак с количката. Мария междувременно само надничаше от количката и раздаваше правосъдия "Кай, бао-бао!". Стигнахме пред нас и тя обясни как кучето останало там и "кай, бао-бао" Голям дресьор стана и тя!
Още с нещо ме изуми тези дни. Пъзелът за обличане няма правилен отговор. В смисъл, че е въпрос на вкус и начин на комбиниране на дрехи и обувки. Мария изсипва всички части на масата, казва "Има гола кака!" и избира дрешки, за да я облече. Е, играе какво играе и накрая си ги връща всички дрешки и обувки по местата от първоначалния изглед Преди да излезем я карам да си прибира всички играчки. Може да се забави още 5 минути, но трябва да ги подреди. Аз я тествам, като размествам  случайно нещата без тя да види. Влиза в хола, вижда ги и ги размества по нейния си начин

Не знам какво прави Мария на яслата, не знам как се държи там... Един ден майка й пусна коледни песни. Това дете като скочи като ужилено Танци, танци Пее, радва се Сега пускаме "Пухкави снежинки" и ги слушаме до втръсване. Мария им казва "пукакака" Като се пее за това как валяли снежинки и с ръчички показва как пада снега. После слага длани под главичка и показва как спели семенцата, а децата чакали пързалки и показва с ръчички как се пързалят с шейни. Друг ден пък говореше за "...кой е -ън" - "Зън, зън, зън, кой е вън".
Смяхме се за "пукакака", ама един ден се опита да каже "портокал" и излезе нещо като "покавал". Та разликата е много съществена, въпреки че от нейната уста са пароними Пускам образователни клипове, на които показват буквите и дадена дума, която започва с тази буква. Странно е колко много думи успява да каже правилно.
Понеже един от подаръците й е телефон, който разказва приказки, казва гатанки, има мелодии и тн, се нуждаехме от доволно количество здрави батерии. Прибрах телефона и казах, че тати, като тръгне на работа, ще й купи батерии. Мария повтаряше "Тати купи бети. Ало. Тати або (работа) бети купи ало...".
Преди Коледа пък оперираха лапата на котарака. Обяснихме й, че котето има ох и да не го притеснява. Сега Мария пояснява, че "Коте няма ох. Мина." и посочва ръчичката, че там е била раната. Вчера успя на три пъти такава глава да ми вкара в зъбите. Оцелях по чудо! Единия път чак си прехапах езика и адски ме болеше. Мария се разрева, а на нея очевидно нищо й нямаше и даже не усети как ме е ударила. После само идваше да се гушка, да ме целува и да казва, че ми е минало Ако щеш!
Имаме диск със запис от тържеството в яслата и снимки. Останаха в раницата на Мария и нямам търпение да ги гледаме довечера.
Днес ще се опитам да кача и малко снимки с коледни емоции

Пфу, не мога да допълня предния пост и пак пиша нов
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 Ето малко нови муцунки (2344)
На снимката с тортата липсва съответната цифра пред 2-ката за уточняване на годините на свекъра. Мария имаше голямо желание да духа свещичките, затова и действието се повтори няколко пъти. Хубави снимки на елхата се оказа, че няма как да направя, защото всичките дни блъскаше страшно слънце и нищо не се вижда от лилавите лампички. Е, поне елхичката е засадена вече и се надяваме да можем да си я виждаме и занапред. Не е идеална като изкуствените, обаче аз си държа на естественото дърво и трудно някой може да ми промени мнението.
Качвам и малко снимки с подаръците и емоциите около елхата. Мария ни изреди всички да си слагаме въпросните ръкавички на антени по главите
Мария получи:
- от нас - плюшени зайче, дървено влакче;
- от свекърите - плюшено пате, кофа с конструктори, пари;
- от нашите - телефон, изплетена от майка шапка, купени топли чорапи (цяло стекче), пари;
- от девера и етървата - дървена играчка във формата на пеперуда с неща за нанизване. Очарована съм от подаръка, защото последно време купуваха все бебешки неща със странни звуци, които задържаха точно 5 минути вниманието. После Бяха ни звъняли за тази дървена играчка и ММ обясни, че точно с такива предпочитаме да си играе.
- от бабата на ММ - едно мече с барабан, което вдига ужасен шум и Мария нещо не го задържа, както и един микрофон, на който сега пее коледните си песни.
- от баба ми пари.
- от родителите на кумците - голяма книга с приказки и уникално красиви картинки. Довечера ще отворим и пратката от кумците, защото и там се крие нещо.
Каквото ще да става - догодина това няма да си го причиня Ще съберем предварително пари и с мъжо ще отидем да харесаме нещо на Мария. Сега тя се ошашави от подаръци и хич не ги пази
Аз имам лично изработена от ММ къщичка за ключове. Има и надпис "Обичам те". Наша комшийка е помогнала за изработката на табелката, така че всичко е уникално Вече успях да се отчета и с подарък за ММ - купих му нова чанта. Имаме и куп семейни подаръци като ютия, карета, покривки...
Последната снимка е от фотото, където ходим всяка година. Тази година не ни подмина "традицията" с вятъра и всички сме с едни прически тип "Не ти е, майко, работа"

Много си ви е хубава снимката
Пък елхичката на вас прилича - с дълго тънко вратле, дано се хване и да и се радвате

Брей, каква коса сте отгледали вече. Много пораснала и сладка е Мария. Тя спи ли вече в яслата? 
За подаръците, не искам даже да си правя списък. Само ще вметна , че всичко е по 2. Михаил вече само, непознатите по улицата не е питал за подарък. Той свикна, който дойде носи. Много убиващо цялата магия на Коледа е това.
Поне не са дрехи

Цитат на: Roxanne_ в 05.01.2016 14:54

Само ще вметна , че всичко е по 2. Михаил вече само, непознатите по улицата не е питал за подарък. Той свикна, който дойде носи.

О, то е колкото трагично, толкова и смешно в един момент. Много комерсиално стана коледното пазаруване и едва ли ще се преборя с това. Дано поне най- най-близките успея да ги озаптя догодина.
Аз пък на дрехи се радвам, ама вече хората са на мнение, че е дете, което разбира, съответно трябва играчка да му се подари, а не нещо дето без него не може. Що сладкории се донесоха вкъщи за нея! Вчера пък с комшийчето (рожденика) се гледаха странно. И на него не му дават разните му там храни, а имаше детско меню от порция пържени картофи и принцеса с колбас и кашкавал. Марийката само сокът изсмука, все едно беше примряла от жажда. На другото хич не обърна внимание. А, да, по едно време довлече пакет солети от щанда за храни
Мария мина много фази и едно разпокъсване й се получи с тази ясла. Май всички са така, като гледам. Особено, ако се занаредят повече празници. Иначе - да, спи вече там. Тази седмица пак няма да е цяла, нали вчера не я пуснах. Да видим другата как ще е. дано е вече адаптирана

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36455128 (2344)
Ето го моето слънце Както казах в месечната тема, гледах видеото и си обяснявам поведението на Мария. Бяха наредили столчета в полукръг. Редуваха се песни, танци, някои деца (доста по-големи) казваха стихчета. Мария изпълняваше всичко. За една от песните внесоха кошница с кубчета и всяко дете трябваше да си вземе по две. Децата наскачаха от столчетата и се втурнаха към кошницата. Мария се огледа и чак когато повечето деца бяха станали, стана и тя. На една от песните, които тя очевидно много харесва, стана и започна да си пляска и да танцува. Към края влезе Дядо Коледа и започна да им раздава подаръците. Почти всички деца реваха от него Мария също беше със зяпнала уста, когато я приближиха до него. Обаче застана мирно, хвана си подаръчето и чакаше да я снимат.
Вторник след яслата беше чудо Тогава, колкото и търпение да имах, изчерпа ми се за няма и половин час. Вчера на отиване беше голямо мрънкане. После взехме Мария заедно с майка. Излизайки от яслата, Мария кляка и дотам. Това е много честа практика. Инато и проклето като магаре - ни напред, ни назад! Говорила съм, карала съм се, обяснявала съм, блъфирала съм, че ще се прибера сама, прилъгвала съм я с котета, кучета.... Нищо не помага!!! Сега разбирам защо на повечето родители не им се занимава да водят дете за ръка. Мятат ги в колата и газ към вкъщи Вчера майка реши да й покаже снежен човек в двора на яслата. Мария много му се зарадва, снима се с него. После пак - няма тръгване. Говорихме как комшията Ицо (Ико, както Мария го нарича) ще направи снежен човек пред блока. Майка измисли, че ще й купи рогче (сиренка). Разгеле това подейства! Като хукна това ми дете!!! Ама може ли всеки ден рогчета да купувам Днес ще се пробвам да нося я солети, я бисквита... А, да - пред блока имаше снежен човек. Трябва да питам Ицо дали той го е правил Обичам случайностите!
Снощи беше другото шоу. Явно започнаха да ги учат на песни за пролетта. Цяла вечер вкъщи имаше патешко ходене, придружено от озвучаване па-па-па... Вечерта пък преди баня бяха някакви бесни танци. Нещо като хип-хоп и карате взети заедно Пратихме видеото директно на баба й и дядо й като подарък за празника. После се смяхме и коментирахме заедно с приятелите, дето бяха в тях на гости.

И на теб да кажа, Али, редувай: търпение, обясняване, търпение, обясняване и така до побесняване, хихихи, лесно ми е на мен да се шегувам, като че ли до вчера не съм прибирала магарица от ясла/градинка....
много е сладка Мимето 

Като Снежанка е с тази бяла рокличка  Пу пу

Колко е интересна - твое копие, ама с разцветката на баща си
Миличката, не и се върви още "в руслото", иска да е личност, а не знае как. Скоро ще се осъзнае, тя е оправна . Толкова е нежна и крехка, чак би ме било страх да я погаля

Малка бяла снежинка! И с тези големи очи... 
Представям си я колко е била сладка в яслата. Много ми се гледа такова тържество с мъници.