Прекрасни новини! Честито, Али, ще си имате и от двете 

Честити сини гащи Али  прекрасно ,че ще ги разшарите   браво,че всичко е наред с бебчето,,чакам снимки да ти видя коремчето

Благодаря, момичета!

Из живота в детската градина

Около празниците бяха смесени групи и имаше малки размествания. На Мария това не й се отрази зле. Коментираше, че играчките са различни, както и чаршафите. Явно го приемаше добре, че има разнообразие. Единия ден се прибра с печат на ръката. Ѝбясни ми, че има кученце. На друг ден имаше печат - палец, защото много е слушала и госпожата й го е сложила. Подробно сме информирани ежедневно кои са калпазаните в групите, кои деца реват, кои си ровят в носа и кои си ядат сополите на тези които реват Мария им се кани да ги води в яслата при бебетата, защото "може ли такава работа - на градината не се реве"
Вече са си в тяхната група. Единия ден вечерта са казали, че на следващия ще имат театър. Някои родители се възроптаха, че събират децата в "това вирусно време". За мен подобно мрънкане е безмислено. На градината се предполага, че ходят здрави деца, не ги извеждат вън, защото целият двор е в сняг и няма как да ги опазят да не са мокри до кости всички. Да не говорим, че на места снегът може и да ги покрие. С какво да ги занимават?! Срещу супер смешни пари по-добре да имат нещо за разнообразие. Вече трети път им организират представления, като за Коледа ги водиха в Кукления театър.
На следващия ден Мария пак беше с печат. Питах я, а тя ми обясни, че госпожата по танци им го е сложила. Стана ми смешно - все едно маркират еврокравите, за да минават на отчет Имат занимания по групи и така може би разделят децата или поне няма тръшкане кое дете къде да ходи и какво иска да прави.
Мария вкъщи се разлигави от наличието на внимание и очевиден интерес от наша страна. Не знам колко пъти досега са имали занимания. Обясни ни, че госпожата ги е завела в салона, където да танцуват. След като премина фазата на лиготия, ни показа какво прави на танците. Карали са ги да се надигат на пръсти. Показа ни как са минавали "нааапред-нааазад". После броеше едно-две, което звучеше като "едно-те", защото не бше усвоила две-то колко бързо звучи в устата на госпожата. Краят на показното вкъщи изглеждаше така: аз и баща й сме седнали на голямото легло в единия край на стаята, а Мария превземаше 5 метра дължина с лудо търчане "нааапред-нааазад" Моля не си представяйте нещо грациозно! Изводи - хубаво са ги раздвижили, ние сме доволни, детето е доволно

Големият ходеше на народни танци в градината. Демонстрацията се изразяваше със слагане ръце на кръста и тропане на място. До ръченица даже не стигнаха
Племенникът ходеше на бойни изкуства, ама казваше, че само се клатели .
Най- добри резултати има от групите по английски - учат песни, които естествено не могат да преведат после.
Карай, за обща култура става. Едно време ходеха за да не спят следобед, сега май са в активно време.

Да, заниманията са преди обяд. Само едно има след следобедния сън, но госпожата каза, че упорито ще иска и то да е преди обяд. Не е разумно децата да са потни след физическа активност и родителите да ги вземем така зимата. Отделно ако отидеш по-рано да си прибереш детето, може да чакаш.
За английски ни казаха, че е добре след 2-ра група, за да се научат да артикулират първо на български. Да не говорим, че без да е двуезично дете, Мария мота цветовете на двата езика.
Не знам! Не съм някакъв маниак на тема чужд език. Определено е плюс, но основата на чуждия език е родният! Наша учителка по английски много държеше на българската граматика. Казваше, че иначе е много трудно да разбереш конструкцията на едно изречение и правилата в дадения език.

Стана ми интересно това за езиците.  За мен е много странно, че откакто сме тук в Испания  ( 6 месеца) децата не проговори ха испански, но започнаха да говорят много правилно български. Особено Йоан.  Предполагам, че нататък ще е другояче, но към момента не го обърква вторият език. Учат и по малко английски, но това не го броя.

Марта ме беше питала за бременностите. Истината е, че нямат нищо общо по между си. Първата бременност беше най-щастливо изживяната може би. Това беше най-естественото продължение на връзката ни. Ние с ММ се запознахме по време на продължителни, изхабени и отегчителни връзки. Много бързо приключихме с тях и се събрахме заедно. В рамките на два месеца се запознахме, тръгнахме заедно и заживяхме заедно. След 8-9 месеца той ми предложи брак. Просто решихме първо да е бебето, а после сватбата - нещо неразбрано от много хора и до сега. но това беше нашето желание!
Малко след като забременях, направих грешка да взема да кажа на работата, да съм честна, да си правят сметки моите работодатели. Е, направиха си сметките и ме съкратиха Това беше удар! Уж не може, уж нам си какво, но всичко е възможно, докато не си докажеш правата. Татко малко преди това беше завел дело за неговото работно място и една година след обикаляне по съдилища го възстановиха. Месец след неговото съкращение дойде моето и беше шок за всички. Естествено аз реагирах моментално, че ще съдя работодателя си. Може моето магаре да е най-краставото, но нямаше да го оставя в блатото. Да, обаче в такъв момент виждаш на кого можеш да разчиташ. Две наши приятелски семейства реагираха, че ще ме назначат, за да си взема майчинството и хич да не си тровя нервите по съдилища. Майка пък се беше видяла с нейн бивш шеф и той беше категоричен, че ще ме назначи. Имах цели три варианта, та спря да ми пука по изгубената работа.
Това беше период, в който масово около мен бременееха. Една от най-близките ми приятелки е медицинско лице, та и тя рано-рано излезе в болничен, за да не е контактна със заразно болни. Двете имахме точно месец разлика в термините и изживявахме нещата заедно. Можехме да се наслаждаваме на обиколки и разходки по време на първите пролетни дни.
Като неразположения се появиха гаденето и повръщането. Първите месеци беше ад, защото всичко вкъщи беше чисто ново и всичко ми миришеше - бои, мазилки, мебели... Навън се окопитвах, но още с наближаване на входната врата, всичко ми се надигаше. Свалих 2 килограма за раз време. Имаше моменти, в които не можех и вода да пия, че ме дразнеше. Един ден просто се събудих друг човек! Сякаш с нож беше отрязано всяко неразположение.
Бременността ми минаваше супер спокойно. Не ми тежеше, не трупах много килограми, изследвания, показатели - всичко беше перфектно. Тотално се бях отдала на хобита, четене на книги, разглеждане на материали за бременност, кърмене, раждане. Много се подготвях! Имах време и желание.
Бяхме решили да пътуваме до Русе. Говорих с моя лекар и той каза, че няма проблем - всичко беше наред с мен. Това беше първото пътуване до едно любимо мое място, на което съм прекарала доста време като дете. ММ не се беше запознавал с всички мои роднини там и за него си беше приключение. Там са ми правени и едни от последните снимки бременна с това дете.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37745873
Сега тези снимки са ми още по-сантиментални, защото на тях е и братовчед ми, който тази есен почина.
Бях много, много щастлива! Просто летях Не спирах да се усмихвам, да се смея. Не че след това не съм била щастлива, но това беше период, който изживявах със сърце и душа
Какво стана след това - и аз не знам. Още не мога да си обясня как след месец всичко се обърка. Колкото и да не ми се иска да вярвам на такива неща, все едно някой ме видя и ми завидя. Няма да описвам какво и как се случи, защото и друг път съм споменавала. Една от малкото утехи, които намирам, може би е, че лекарите направиха абсолютно всичко по силите си. Това носи някакво спокойствие в един момент. Не помага да се заличат спомените, не помага да се преодолее мъката.
Няма да забравя една сестра или акушерка - не съм сигурна точно. Тя беше една мъничка, слабичка, изключително мила. Мургава, с черна коса, черни големи очи и кристално бели зъби. Тя беше човекът, който се отнесе с много внимание и нежност към мен. Няма да забравя, че имаше татуировка на ръката "Винаги усмихната". И да, точно с усмивка ми помагаше да ставам, да ме води до баня, тоалетна. Трябваше да ми влиза антибиотик през вената, а това ужасно болеше на фона на цялата ми изопната нервна система. Момичето отдели толкова много време. Спираше, когато виждаше, че вече не издържам на болка, после пак ми говореше тихо, за да може да продължи. В дните, в които лежах в болницата, се радвах на всяка нейна смяна. Лекарите също много ми помагаха. При мен идваха дори тези, които не присъстваха на операцията. Сядаха, говорехме... Опитваха се да ми дадат малко кураж и сили да продължа напред.

Хубавото на лошото е, че за следваща бременност никой не напираше. Никой не ме е притискал, подпитвал след сватбата. Нещо, което по начало мнооого ме дразни!
За бременността с Мария разбрах сравнително късно - към 12-та седмица. Тепърва още си събирах парчетата от изпочупения живот. Беше много хаотичен период от живота ми. Този път работих около месец, преди да кажа на работодателя ми, че чакам дете. Както му казах, така и малко след това се наложи да вляза в болница. Тук започнаха с приливите и отливите! Имах дни, в които се чувствах добре. Имаше и дни, в които не искам изобщо да участвам, а само по-бързо ад се изнизват.
Майка четеше какво ли не като научни статии, само и само за да ми смели информацията, която трябва да знам. Та тогава чете и тези статистики тип "английските учени откриха...". Всички много се бяха настроили за бебе, всеки се усмихваше и радваше, а аз бях объркана. Сумарно съм смятала, че с Мария си поживях 1 месеца по болниците. Не е много, ама и хич не е малко.
Отново в пети-шести месец имах най-много проблеми. Ей, тогава изживявах пак този кошмар да не знам какво и как ще се случи. Не знаех дали няма да имам същото събуждане някоя сутрин. С Мария отново имах неразположения първите месеци, но не беше чак такова повръщане. Това ми беше и най-малкият дерт! Вечер заспивах с мисълта "И днес мина, да идва вече утре".
Що но шпа и папаверин изядоха бутчетата ми Особено в петия месец като лежах повече от седмица, после ходех като патица и се чудех гръб, кръст, г*з или корем ме боли повече.
Силата на психиката е страшна работа Броях дните до 7-я месец. Една акушерка в болницата през смях ми се скара какви са тия седми месеци. Искала ме в 9-я при тях!
В седмия месец моят лекар пак имаше предвид да ме вземат под наблюдение. Пак си полежах известно време. Тогава като психотерапия ми дойдоха книгите, които четях. Любимата моя детско-юношеска литература - Моето семейство и други животни плюс втората и третата книга от поредицата за Корфу на Дж. Даръл. Смяла съм се с глас, а тези книги специално ме караха да мисля за всичко друго, но не и за бременности и раждания.
Бях си втълпила тази глупост, че след седмия месец, каквото и да става, ще ми спасят бебето. Може мъничко да е, но все ще си го отгледаме. Факт е, че след това се успокоих и вече бях нов човек. Вече можех да се наслаждавам на бременността и да не се страхувам дали няма пак да прокървя. Факт е, че Мария се роди 9 дни преди терми. Такова мътене! С мен мътеше и цялото семейство, барабар и моят доктор Няма как да не съм благодарна! Последните дни ме викаше ден през ден на преглед. Беше видял, че пъпната връв е усукана , но чакаше Мария да порасне достатъчно. Аз разбрах едва в родилна зала, когато я извадиха и не изплака. Прозрачнобялата й кожа издаваше всичко, а седмица или две ноктите й бяха сини, все едно с лак съм ги лакирала.
Като родих, бях отново много усмихнат и спокоен човек. Отново летях! И друг път съм споменавала - щях да се пръсна от гордост, че съм вече мама. Представяте ли си - бутам количката, вътре 51 сантиметра мишка, а аз с високо вдигната глава, все едно кой знае какво геройство съм направила, че съм го износила това бебе. Бременността си не успях да я усетя като мил и хубав момент. Бях напрегната и изнервена, обаче компенсирах с майчинството. Две години и два месеца бяха като миг! Всяка възможност да се радвам я изживявах от до! Това беше и причина да изживея много трудно тръгването й на ясла и връщането ми на работа. 6 месеца ни отне да се настроим и двете на тази нова вълна. Сега градината е съвсем различно! Тя ходи с желание, спокойна е, аз също съм спокойна, защото виждам, че всичко е наред.

Тази бременност е коренно различна от първата и втората. Естествено я няма еуфорията от първата, но по-важното - няма и безкрайното треперене по време на втората. Не съм имала някакви кой знае какви неразположения. Нямах гадене, нямах повръщане. На моменти си усещах просто стомахът. Трябваше да забременея за първи път, за да разбера какво е да те боли стомах Моят, милият, е изживял какви ли не научни експерименти и никога не се е обаждал. Било ми е смешно да правя разлика кое ме боли корем или стомах. С тази бременност нямах и лекото кървене, което имах с първите две в моментите на закрепване. Едната сутрин бях видяла две розови точки на бельото си, но хич и не им бях обърнала внимание. С двете бременности имах течение за около 2 дни.
Мислех отдавна да приключа с работата и да пазя леглото. Не ми се вярва и как мина толкова време. Сега съм баш в седмиците, в които имах проблеми с двете бременности. Да се надявам, че този път ще мине всичко гладко. Настроила съм се вече на домашно и каквото и ще да става, приключвам с ходенето на работа и събирането на стрес и умора.
С трите бременности много рано усетих бебетата. Винаги е било около 15-16 седмица. Вече чувствам бебето ежедневно и ми дава много голямо спокойствие. Започна и да ме буди с ритници, ако спя по-леко. Единствено неразположение е може би безкрайната сънливост. Ей, как не мина първите три месеца. Нощем взех нещо да се будя, ама през деня имам моменти, в които с копче ме изключват и клепачите сами падат.
Миме, ето да ми видиш шкембака:
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37745878
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37745879
Забравих да напиша паролата - 2344.

Да си призная - надявам се на някакво извънземно чудо, за да мога да родя нормално Направо си е в сферата на научната фантастика, обаче ми се иска да имам поне шанс да опитам. Гледам да не го мисля това отсега, ама пусто, все се прокрадва подобна безумна мисъл.
За останалите месеци съм намислила да чета книги, да шия, да бродирам, да гледам филми - все неща, които ще ми се отразяват добре психически. Засега нямам намерение да спирам Мария от градина. Там й харесва, ходи с огромно желание! Така и аз ще мога да заредя батерии през деня, за да й обръщам внимание вечер. Последните седмици имам чувство, че не й отделям достатъчно време, а аз просто се изморявам. Не искам да е така и мисля да променя следващите месеци това мое поведение.
ММ също много се е настроил положително. Вече прави планове за размествания вкъщи, за ремонти, кое как да бъде... Ние реално в този апартамент бебе не сме гледали, та ще е голямо напасване. Дойдохме тук малко преди първата годинка на Мария. Освен всичко друго ще имаме вече и кака, която си има нейното лично пространство и трябва да я подготвяме.
Мария е много смешна, когато обяснява за бебето. Има чувство, че ще се роди просто едно по-малко от нея дете. Мъча се да й обясня, че то няма да може да ходи, да говори... Помня, когато се роди втората дъщеричка на наши приятели, каката беше толкова разочарована от бебето - та то не можело нищо да прави! Милата, никой не се беше сетил да й обясни за бебетата, а те я имаха за голяма на 5 години. Ще помислим и за някакъв подарък за Мария, когато живот и здраве цъфнем с бебе вкъщи.
Сега започвам да разглеждам мъжки работи - дрешки, играчки... Настройвам се на съответната вълна! Много е приятно и разтоварващо за мен. Детската стока по начало ме кара да се усмихвам и умилявам.

Твоите думи " ден да мине друг да дойде" са ми най-белязани в ума! Ейц сега и ти си "непразна" 

За Мария, вчера си говорехме с братовчед ми и как са подготвили малкия за бебето. Обяснявали са всичко в детайли, примерно :  Бебето ще суче от мама защото няма зъбки. Мама ще стои в болница, докторката ще изкара бебето и ще маже на мама коремчето с кремче за да и мине. И каза че след като се е родило е повтаряло тези неща и е разбрал много добре какво се случва. Той е по-малък от Мария, но просто пример.

Изглеждаш чудесноо!

Много хубаво коремче
Оставай си вкъщи, студове и грипове не ти трябват
Като вземе да ти личи повече коремът, Мария сама ще започне да задава въпроси за бебето. Може и книги да и показваш, тя е доста разумна за възрастта си.
Ина беше писала какво се препоръчва да се говори на дете, когато се очаква бебе. Запомнила съм, че няма нужда да се вменява на голямото, че трябва да го обича или иска.

Али, голямо писане, но ми помогна да събера парчетата, че нали имам една голяма форумска пауза в историята, явно точно по време на твоите отминали вече вълнения.
Честита ти синя радост, донавързах защо беше толкова щастлива в седмичната скоро. Прави ми впечатление колко спокойно, даже доволно приемаш новината за момче. Аз бях много развълнувана как се гледа мъжка рожба и дали това е лъжица за моята уста, аз имам сестра и нещата си ги представях някак само куклено и розово. И хоп... Змей, но пък ми е чуден и не го сменям за никакви кукли розови. Момчетата имат специална връзка с майките си, ще видиш  
Спокойствие и се наслаждавай на времето заедно, Свекърва го беше описала - времето, когато ти е под сърцето

Али, много сладко коремче си имаш. А вътре малка буболечка се крие. 
И аз не знаех подробности за първата ти бременност. Ти си силна жена!
Пожелавам ти останалите месеци да са най-спокойните и вълнуващи!
Отдай се на любимите си занимания и си почивай.

Аличка, мн ме развълнува разказа ти! Ние също преминахме през една неуспешна бременност, не толкова напреднала като твоята, но болеше много, чисто емоционално, та разбирам добре през какво си преминала.  Кога ти е термина? В коя седмица си? Аз съм в 28- ма, а корема ми е огромен... е то и аз съм си огромна

Миме, то откъм много подробности няма и нужда да съм описателна. Просто получих отлепване на плацентата в седмици - достатъчно напред, за да мисля за раждане, кърмене, покупки..., същевременно достатъчно рано, за да няма шанс да ми спасят детето.
Мийли, няма лесна загуба. Всяка жена си го изживява по нейн си начин и се научава да живее с това. Най-лошо е, когато е първа бременност, защото намяла силата на всяка една радост в последствие. Терминът ми е 10.06. Седмиците ги смятам от край време дойде ли пореден преглед. Преди това хич не ги мисля, че само се тормозя.
Хехе, Киви, аз чак толкова притеснения не съм имала. Мислела съм по въпроса какво е да имаш момче и какво момиче, още преди да се роди Мария. Дадох си сметка, че съм израстнала с 4-ма братовчеди и куп момчетии от квартала. Все ще се справя Като се роди Мария, малко се постреснах, че едва ли не отговорността пада върху мен. Ама не е така! във времето осъзнах, че всеки родител носи отговорност и играе по свое му много важна роля във възпитанието на детето. Няма по-важен родител. Много се притеснявах около 2.5-3 годишната й възраст - момент на първи спомени. Замислих се какъв родител съм, какъв искам да бъда, как ще ме запомни детето в първите си спомени и тн. Това ми даваше сили в трудни моменти. Мария си е палава и инстинктивно човек би прибягнал до някаква грозна крайност, когато не му хареса поведението на детето. Обаче мисълта как точно ме възприема детето, ме караше да поема въздух и да отреагирам поне няколко степени по-добре.
Между другото тези почивни дни гледах предаването на Сийзър Милано за кучетата. Толкова смешно ми стана, че той говореше неща, които съм ги чела в книги за детското възпитание. Например: да се правят малки стъпки, да не се бърза към крайната цел, защото тя е неясна. За детето - "обуй си обувките" в началото звучи неясно. Обаче ако е на стъпки - отиди до вратата, намери си сините обувки, седни на столчето, свали пантофите и тн...
Като стана дума, че ще имаме второ дете, ме стресна и мисълта как се обгрижват и обичат едновременно двете деца. Как да избегнем пренебрегването на едното, да не се изсипят всички очаквания от голямото към малкото и други такива. Аз нямам много реален пример пред очите си за гледане на две деца. Говоря от детска възраст до сега и то по роднинска линия. Баща ми има сестра, но татко от 18-годишен е излязъл от вкъщи. Леля на 19 се е омъжила, та не са ми показателни.
Ще видим - надявам се Мария да има възможност да ходи на градина, защото й е интересно и много се занимава там. Вечер пък на нея да й обръщам внимание. То детето и сега има лека липса на досегашни грижи от моя страна. Не мога да я катеря на някои пързалки, катерушки, да я дърпам с шейна. Не може да ми прави маймунка - демек аха да я гушна, тя ме хваща през колената и висва само на ръцете си. Не правим прегръдки със засилки, че ме помита с все сила Разни ей такива тип "мечешка любов".

Събота и неделя беше при свекърите. Уж само за събота, после нека остане, после да я оставим да спи и неделя следобед... Голямо приключение е било!
Свекърва ми я натоварила на един рейс и отишли да пазаруват от магазина, където преди време работеше. В автобуса свекърва ми приготвила пари, а Мария казала - Ми да, аз нямам карта, че тя изтече После Мария казала: Бабо, аз сега малко ще се срамувам.
В магазина ги е насъбрала като на сцена. Обяснения, разкази, песни, танци - всичко с такива жестове и интонации. Междувременно баш шефът (кумец на свекърите) чукал на задния вход, а никой не му отварял. Влязал отпред, чудейки се какво става, и познайте - всички кикимори насъбрани около Мария и се превивали от смях! Мария ден през ден беше при тях като бебе, че ми беше много удобно от там да пазарувам, а си имах и детегледачки, докато обикалях по щандовете.
Свекърва ми пазарувала, питала Мария какво иска, а Мария казала, че иска мандарини и киви, "ама и за мама да има". Накрая баба й я питала дали са готови, а Мария - Не. Трябва слънчоглед за дядо да вземем и помъкнала един пакет. Как й е дошно наум Чула ли го е, видяла ли е, а той наистина много обича.
В неделя едва си я прибрахме вкъщи! Разнообразието е голяма работа. Добре, че баща й я уговори да й прави пица