Минутки за реклама – преди години се бях хванала да уча гръцки сама. Безумно труден е на граматика, освен това нямат въпросителна дума, а само сменят интонацията. Така  напевно говорят, че като прибавим и бясната скорост, трудно се разбира за какво става дума. Оказа се, че не съм забравила толкова много неща, колко си мислех. Буквално ми изплуваха думи и изрази. Техният английски е английско-гръцки, та перфектно си се разбрахме, стига да говореха нормално, а не да стрелят с думи. По надписите беше още по-лесно да се ориентирам. Имаме много еднакви думи или думи, които при нас са диалектни. Но за това специално малко по-късно.
В края на търговската улица намерихме градинка и седнахме да си починем. Наблизо имаше археологически разкопки и ги разгледахме. Не е нещо, което да не сме виждали, но все пак беше интересно.
Около нас се завъртя една гръцка котка. Това е другото много специфично откъм фауна. Техните котки са неимоверно продълговати, кльощави, с дълги крака и още по-дълга опашка. Муцуните и ушите са много остри. Точно сфинкс, но с къса козина. Дебела нашенска доволно космата котка не видяхме!
Майка и татко си купиха стафидирани маслини от близкото магазинче и тръгнахме наобратно. Свекърва ми търсеше аптека и спряхме пред една. Шокът за мен беше, че на челна линия на витрината в аптеката стояха наредени... ЧЕХЛИ! В аптеката продаваха джапанки и чехли. Скъсах се от смях! Майка се опита да обяснява как били ортопедични и нам си какви обаче не заглуши смеха ми.
На връщане вече героите бяха уморени и пътувахме кротко без много да приказваме. Гледахме долу колите и камионите. Фериботът беше отново пълен! Почти на всеки курс има по един ТИР, който носи огромен къс мрамор. От плажа после се загледахме и видяхме, че на Тасос има кариера. Очевидно наличието на толкова интензивен трафик на фериботи не се дължеше само на туристите.
Една от първите вечери от квартирата чух нещо да се казва по мегафон. Помислих, че полицейска кола минава, не се заслушах и не обърнах внимание. Истината! Разхождайки се привечер видяхме едно камионче от онези, с които при нас карат безалкохолни. Отзад бяха наредени касетки с праскови, домати, пъпеши, а в средата натъркаляни дини. Отгоре имаше въже и накичени по него банани. В задната част на камиона имаше кантар с огромен циферблат, на пружина висеше метален тас. Кантарът и бананите се поклащаха в синхрон. През кръстовище-две шофьорът почти пееше по мегафона: Ля-ля-ля, мельоня, мельоня!
По съседната улица се движеше пикап с дини и пъпеши. Отново по мегафон шофьорът обявяваше какво продава. Докато ние се дивяхме , свекър ми се заслуша и чу: Карпузи, пипоня, мельоооооняяяяя!Избухнахме в смях! Човекът видя, че се забавляваме и спря. После продължи и пак обяви: Карпузи, пипоня, мельоооняяя! Отново последва смях!
В Керамоти бяха двама, които правеха такава атрактивна разносна търговия. Излизаха по два пъти на ден, по едно и също време. Движеха се по съседни улици без да си обират взаимно клиентите.
Една привечер чух онзи с пикапа как обяви стоката и добави „Περιμένω“ (перимено). Засмях се, а татко пита какво значело. Обясних му, че онзи чака, а татко хем сериозно, хем саркастично добави – Ще чака, ами! Че каква му е работата цяло лято!
Мария редовно започна да повтаря за карпузите и пипонята. Дори започна да се обръща към Симеон с „Пипонче!“. ММ пък е уникален имитатор на гласове. Мини се не минеше и стискаше нос и обявяваше като говорителка на гарата – Карпузи, пипоня, мельооооня. Перимено!
Много са интересни като взаимоотношения помежду си – аз на теб, ти на мен. На приземния етаж живееше майката на Анастасия, леля й и още някаква жена. И трите ужасно си приличаха. Явно бяха пенсионерки. Майка мислеше, че те ще чистят и сменят чаршафи. Нищо подобно! Водеха „активен начин на живот“ на открито – цял ден се изтягаха на шезлонги, хамаци (като умрели лисици, както майка каза), пиеха кафе и си говореха. На втория ден Анастасия ни предупреди, че утре ще дойде жена да почисти и да смени спално бельо и хавлии. Явно бяха наели някаква фирма. В съседния двор един следобед видяхме да идва момче, което подкастри палмите. И ако това изисква специфични знания, то другото не – жената извади собствената си косачката и момчето окоси двора.


Добавям: О, да, да, Панде! Аз я харесвам като страна. Не бях ходила там на море специално. Все пак не бих зачеркнала и нашето море. Въобще море ли е - трудно може да ме разочарова

Али, виждам, че много ти е харесало сега разбираш защо всички ходим в Гърция

Аз се нареждам за снимки 

Радвам се, че сте изкарали добре.

Добре че каза , че имало госпожа , която вика по децата, вече мислех, че тази ваша градина е нереална

Али, прекрасна почивка е било.Не знаех, че си учила гръцки, направо ме разби за мен този език е неразбираем!

Цитат на: marta_kalpazanka в 20.07.2018 09:00

Добре че каза , че имало госпожа , която вика по децата, вече мислех, че тази ваша градина е нереална

Има! Има и такива уж големите специалистки с нам си колко стаж, ама сега преди пенсия явно ги мързи да гледат
Пиши вие как сте. Липсвате ми!

Цитат на: магито в 20.07.2018 10:18

Не знаех, че си учила гръцки, направо ме разби за мен този език е неразбираем!

То учила е силно казано Все пак сама се мъчех, ама ако някога се наложи да уча втори език - няма да е немски. Уж ни беше втори език в училище, а за две години не знам как вода и хляб да си поискам
И татко твърдеше, че нищо се не разбира Обаче си настрои ушите и взе да чува много думи.

Снимки ще кача скоро - само да пусна последното за почивката

Изобщо не мога да се оплача от онова, което коментират как не ни обичали, как не били отзивчиви гърците и прочие. Напротив! Ходихме и разпитвахме дали имат пазар на прясна риба. Обясниха ни кога и къде да чакаме сутрин рибарите, но така и никой не прояви инициатива да става рано-рано.
Мария нещо се разкашля. Точно за кашлица нищо не носех. Питахме сестрата на Анастасия къде може да намерим аптека в Керамоти и тя ни насочи. По пътя още на две места питахме и хората с търпение ни обясняваха. Притеснявах се, че беше около 6 вечерта и да не затвори. Намерихме я и отдалеч видях, че работи. Мярнах работното време – следобед започваха работа в 17:30 и бяха до 22 ч. Че то в тая жега кой ти ще работи следобед! Тъй като нямах безжичен интернет, в квартирата издирих как е мащерка на латински и на гръцки. Отново на англо-гръцки се разбрахме. И отново на витрината видях изложени чехли!
Единия ден свекър ми и свекърва ми останаха цял ден на плажа – не знам с какъв акъл. Следобед тя обяви как няма да ходи на другия ден. Останаха с Мария в квартирата, за да я наблюдава с тая кашлица. Мария беше във фаза да играе „Не се сърди, човече!“ до припадък. Който беше освободен от миене на чинии, готвене или сервиране, правеше партия „Не се сърди, човече!“ на терасата. Това продължи и след прибирането ни от Гърция.
Обмисляхме как следобед, когато слънцето не прижуря, Мария да дойде с нас. То обаче взе, че се изви буря. По-точно имаше две бури, които сякаш заобикаляха Тасос, а ние бяхме в перифериите между тях. Пуст мерак – аз, ММ, татко и свекър ми отидохме да се топнем. На плажа духаше силен вятър, във водата беше топло отгоре, а отдолу се осещаше онова хладно течение. Бяхме подали само глави. Заваля слабо. Студени капки ни чукаха по лицата като суграшица, но на нас ни беше хубаво.
На другия ден с ММ се бяхме нагласили да ходим на таверна. Първоначално двамата искахме, после поканихме родителите, уж щяха да идват, а се отказаха. В крайна сметка отидохме с ММ и с Мария. Намерихме една, в която имаше детски кът с батут. Бяхме само ние тримата за известно време, а после изведнъж се напълни с хора. Нямаше незаета маса!
Предварително знаехме, че салатите са огромни и са за двама. Поръчахме си салата, скариди на скара, овкусена фета и бира. В същото време ни надонесоха и вода, препечени филии с някаква разядка подобна на лютеница. ММ чак се стресна как ще смогнем да изядем всичко. Мария ту отиваше да скача, ту се въртеше около нас. Хапна малко салата и фета. Предложих й да опита скариди, а тя с усмивка ги погледна: Ха! Имат и очи! Не поиска да яде. В един момент взе да клюма на масата. Не искаше да играе, а имаше доста деца. Не искаше да яде. Водих я до тоалетна. Към края на вечерта се сви и каза, че я боли корем. Татко й я гушна, докато чакахме да ни донесат риба за вкъщи. И тъй като чакахме ни поднесоха нещо като грис халва за десерт.
Тръгнахме към квартирата, а Мария едва плетеше краката. Беше ми притеснено какво й е. Когато се прибрахме, не поиска нищо. Директно я сложих да ляга, а тя заспа на секундата.

Сега ми е смешно! Толкова беше каталясала, че чак не можа да си каже, че е уморена. Ама то как иначе – по цял ден търчеше по пясъка, един да влезеше във водата, тя беше втора. Пускахме хвърчило на плажа, играеше си със Симеон. Мария обръщаше внимание на хвърчилото в началото, а после сякаш не го забелязваше. Последния ден с недоволство питаше къде е, а то беше вече прибрано на дъното на багажника. Събрахме мидички, намерихме и морска звезда. Когато Симеон приключеше с бебешкия басейн, Мария с пояс, раменки, капела и слънчеви очила се навираше вътре. Вода почти не оставаше, но беше важна идеята. Следобед едва я вдигах от сън.
Да кажа, че докато се прибирахме от таверната ни нахапаха 1100 комара! Не случайно при нас на Фанари му казват Комари, а на Керамоти – Комароти. Просто е АД! Татко твърди, че е заради делтата на Места, а майка пък се обзалага, че просто не пръскат. Никакво пръскало не помага – нито онези нежни към кожата, нито онези, които миришат на препарат против хлебарки. Единственото спасение бяха спиралите, които пръскат феромони и объркват комарките. Даже се шегувахме, че на разходка някой ще носи олимпийския огън, а другите ще подтичват около факлата. За щастие водата в морето е доста солена и лекува ухапванията на следващата сутрин.
Мария изпи морето! В началото мрънкаше как водата била кисела (!), ама тя стискаше очи, отваряше широко уста и се хвърляше срещу малките вълнички. Сега продължава да покашля, особено сутрин, но сме предприели мерки.
Симеон беше много интересен. Първия ден го кротнахме на бебешката палатка на плажа. Той само се мъчеше да се изправя. Бабите го дундуриха, докато накрая свекър ми ги изгони и затисна Симеон с голямата си ръка. Ще не ще – заспа. Следващите дни на плажа Симеон беше в количката, като в определени моменти го вадехме да ходи по пясъка, да се топи в бебешкия басейн или да рита срещу вълните. Очаквах, че ще го е страх. Мария изпитваше дискомфорт от бученето на морето. Симеон обаче се хващаше здраво за ръцете ни и се втурваше към водата. На брега с едно краче риеше като кон. Когато дойдеше по-голяма вълна, го повдигахме, а той все едно тичаше във въздуха. Много игра с онези дълги и тънки водораслите.
Междувременно Симеон се сдоби с още един зъб и се шегувахме, че няма да може да мине границата – няма да го познаят. И двамата с Мария са много ухилени на снимките на паспортите.
В квартирата Симеон странно не рева нито веднъж от новата обстановка. Беше доволен, че всички се въртяхме около него. Бяха ни предоставили чисто нова бебешка кошара в много ярки цветове. Забавляваше се да обикаля из нея – тур дьо кошара, както ММ каза. Стаите бяха с ролетни щори. Това обърка часовникът на Симеон и той спеше по много. Ама много много – докато не го събуждах!
За сметка на това откакто се прибрахме е като кокошка – сутрин малко да светне и е първа кипра. Така гадно скърца, че няма шанс да не ни събуди. Тъй като кошарата в Гърция беше сгъваема, сега осъзна най-после как сам да се изправя в дървената. Сутрин застава прав, мучи, хвърля биберона на земята и друска дупе, докато не го извадя. Всичко това от 6 и нещо сутрин. Изобщо не ни е на дневен ред да купуваме щори за спалнята. Ние сме с едно непрозрачно, но сравнително тънко перде. Едва тази сутрин спа до след 7 ч.
Прибирането ни от Гърция беше малко досадно. Всичките 5 тунела преди границата ги прекарахме в колона от автомобили за общо около час.
Като цяло сме предоволни

Много ми беше интересно да прочета за Гърция през твоите очи. Аз всичко това намирам за нормално,ама и ходя там от 2 годишна. Баба Анастасия беше и нашата в една квартира и ме плашеше с лют боб хахха.

Иначе не е зле като ходите в Гърция да си правите медицинска застраховка, не струва много пари но за недай боже ще имате право на посещение на частни лекари в Гърция без да доплащате нищо.

За киселото море, аз като малка влизах всеки ден в морето, топвах пръст, облизвах и уведомявах всички че и днес е солено морето 

За таверните, наистина са много гостоприемни, макар че последните години намалиха, задължително чепеха с вода и хляб и десерт сладолед или плодове 

Да се оправя Мимчето бързо с кашлицата 

Цитат на: bulche91 в 20.07.2018 12:58

Много ми беше интересно да прочета за Гърция през твоите очи. Аз всичко това намирам за нормално,ама и ходя там от 2 годишна. Баба Анастасия беше и нашата в една квартира и ме плашеше с лют боб хахха.

Иначе не е зле като ходите в Гърция да си правите медицинска застраховка, не струва много пари но за недай боже ще имате право на посещение на частни лекари в Гърция без да доплащате нищо.

Хаха, нашата Анастасия беше младичка. Не ни е плашела, даже ни съдейства за нашата слабост - цветята. С майка си харесахме едно цвете от двора им, което прилича малко на синя хортензия. Та последния ден направихме една приказка с Анастасия и с майка й и ни подариха коренче. Нямам търпение да си го завъдим... И като спомен от това съвместно пътуване.

За застраховки - имахме всички. Това е леко в страни от работата на майка, но и за ден да се ходи някъде, тя си пуска застраховка. Та с връзки дори Симеон беше уреден.


В събота бяхме поканени на кръщенка и почерпка по повод първи рожден ден на сина на наши семейни приятели. Детенцето проходи точно пък за събитието, та и прощъпулник правиха. Майката е българка от Украйна и беше важно родителите й да успеят да присъстват на всичко. Миналата година майката и таткото само сключиха брак и се почерпиха роднините, та нямаха сватба в истинския смисъл. Затова и кръщенката беше богато направена.
Самото кръщене беше в една неизвестна за мен църква - руска. Няма обаче общо с Руската църква в София. По-скоро си беше някаква смесица от стилове, но пък много красива, светла и повече от подходяща за такова събитие. Попът обаче много си мърмореше под носа, та почти нищо не чухме. Кара го най-дългата процедура, че бая време откарахме вътре. Симеон замести хора, като пя през цялото време
После имаше тържество в ресторант наблизо. Бяха наели агенция да украси - пано с надпис за фон на снимките, кула от балони, цветя по масите, тейбъл картички, етикети за вино, имаше и ди джей... Всичко беше в бяло и синьо на точки и райета. Майка каза, че някак й идва в повече, но пък ги разбира и оправдава в желанието им.
Изкарахме цял ден там като се наприказвахме с хората и малко потанцувахме. Вечерта се събрахме с още една двойка вкъщи и откарахме до 2 през нощта.
В същото време Мария беше на друг купон. Малко след поканата и потвърждаването ни за кръщенката, деверът се обади, че ще празнуват рождения ден на племеника същия ден. Дадохме шанс на Мария да избира. Тя много страдаше как трябвало да е в ресторанта, а искала и на рождения  ден на братовчед си да бъде. В крайна сметка избра да ходи с баба си и дядо си в София. До колкото разбрах и те добре са изкарали в домашна обстановка.
Вчера се качихме с нашите до вилата да си приберем Мария, а тя беше много превъзбудена. На връщане на задната седалка беше същински маймунарник - Симеон пищя, врещя, мрънка, Мария говореше неспирно, пя, вика, мрънка...
Прибрахме се в окото на бурята! Буквално като свихме в пресечката до нас и чистачките не смогваха. Имаше много паднали клони, като дори едно дърво с короната си се беше изсипало върху две коли на съседите. Сума си хора се събрахме долу. За щастие нямаше никакви щети. В този момент ММ изхвърча, че бързаше за концерта на Айрън Мейдън.
Тези почивни дни бяха интересни Доволна съм

Къде е тази руска църква? Най в руски стил е изрисувана "нашата", Иван Рилски, но сигурно не е тя.
Хехе, 2006г. и ние ходихме в Комароти за 4 дни и станах на решето от хапане. Хазяйката беше Елена и идваше от Австралия всеки 6 месеца при сестра си. Имаха чистачка българка и също по цял ден търсеха сенките, ама и бая солидно поливаха с Узо. Тогава за първи път видях абсолютно бяло спално бельо, много високо качество и бях впечатлена. Имахме и включена закуска, на която начело на масата седяха двете кокони и чакаха да бъдат обслужени от почасово наета сервитьорка от съседната пекарна, пак българка.
Бяхме извън сезон, в началото на май, но морето беше прекрасно , най- хубавото

Не е "Св. Иван Рилски". Това е нова църква на Копривщица - между Пещерско шосе и 6-ти септември. Аз даже не знаех, че там има храм.
После бяхме в бившия Руски клуб, който вече е под друго име. Стилово е страшен турлю гювеч (битово, модерно, шаби шик...), обаче храната и обслужването бяха на 6

А за Гърция - да, и ние бяхме с плътни и искрящобели чаршафи. Веднага привлича вниманието!

Понякога елементарните неща са пред очите ни, ама кой да ги види! Симеон продължи да се буди през нощта и след отбиването. Ставах, бърках мляко, хранех, лягах, той заспиваше, аз - не винаги веднага... Поне само по веднъж на нощ беше това упражнение. И така месец и половина. Една нощ реших да "го залъжа с водичка" и то взе, че се получи Хайванчето ожаднявал, а не огладнявал, ама как да си каже! Вече е в пъти по-лесно и не се разсънваме

Симеон е на етап да казва нещо много смешно, което на незапознатите звучи като "Не!", а всъщност е израз на радост. Звучи като "Нях!" или "Мях!". В един магазин блязоха баба и внуче. Момченцето колкото Мария някъде. Веднага се лепна за Симеон с радост, а дребният му заговори - Нях! Нях! Бабата се притесни, че внучето налетя така, а на мен ми стана смешно с какво въодушевление го прие Симеон.
Другото е активното бръмчене с уста. Беше го позабравил за около 2 месеца, но сега пак започна.
Симеон има любими места, на които да го оставям да играе. Ходи подпрян на леглото на сестра си, играе си сам по много време, стига до детската кухня и си намира по нещо интересно - черпак, лъжички, панички. Когато се умори да стои прав, не сяда сам, а се скъсва да мрънка, за да му помогна. Иначе му прави удоволствие за хвърли нещо на земята и да се дупи сам да си го вземе.

Мислех да спирам Мария от градина през август. Така се случи, че я спрях по-рано. Един ден майка беше успяла да отиде по-рано от мен да вземе Мария от градината и госпожата й казала, че Мария е много зле, много кашляла, температура вдигнала 37,2 и да я наблюдавам.
Пришпорих ММ да се прибира от работа. Хукнахме към лекарката. Беше докторът, който по принцип замества нашата, когато е в отпуск. Мария като го видя и пощуря! Той е млад и има страхотен подход към децата. Мария от вратата го заприказва: Здрасти! Помниш ли ние кога се запознахме? Докторът ме погледна и попита дали е било в кабинета или някъде другаде. Гледа я, слуша я, Мария му дърдореше като на другарче през цялото време. Нищо не установихме, че й има.
И така тя си е вкъщи, защото нямах намерение за 2-3 дни пак да я пускам. Първи, втори ден имаше опити да накара светът да се върти около нея, но видя, че това да сме вкъщи не значи, че стоим без работа. Започна много да помага Съобразява се страшно с брат си. Обяснявам й: сега ще спи, сега ще излезем, сега ще яде, прибираме се... По улиците Мария търчи около количката, но наближим ли кръстовище веднага ми е за ръка, а това не е било никога. Въобще - голямо дете
Един ден правихме бисквитки. Предиобяд забъркахме сместта, че трябваше да постои, после излизахме и като се прибрахме, тя ги сипа във формичките и ги изпекохме. Не яде чак толкова от тях, но беше горда.
Е, има и другата крайност - днес беше във вихъра на бесотията. На кухнята не спря да ме дърпа, да търси внимание, да пуфти колко ще чакаме, да иска зрънчо, балон, сладолед, тик-так... После ходихме малко да пазаруваме със съседката ми, та в магазина беше - Искам това, Пишка ми се, Може ли онова, Чакай само да разгледам... Прибрахме се късно-късно. Сега съм ги кротнала и се наслаждавам на тишината
Вчера вече всички от квартала, които са в чужбина, си дойдоха. Площадката е препълнена от деца. Голяма олелия е, а все още се опознават след една година прекъсване. Всеки иска да покаже какво може да кара или какво има ново за каране. Играят се игри, тича се, скача се. Много е весело! Стига да не валеше почти всеки ден по малко, щеше да е перфектната ваканция

Тези дни в града се провежда традиционния международен фолклорен фестивал. Всяка година участниците са от различни държави. Правят дефиле по цялата Главна и пред Общината изнасят малък концерт - по 5-10 минути от всяка държава. Големият концерт е вечер на Античния театър, но там ще ги гледаме след като поотраснат децата.
Едната вечер ходихме. Мария беше очарована! Точно когато всичко приключи, ни заваля дъжд и баща й дойде, за да ни прибере с колата. Мария не спря да разказва в колата. На другия ден искаше пак да ходим и то още от сутринта
За целта се организирах и по жегата ходих до личната, за да взема направление за кардиолог за Симеон. При лекарката беше ад от хора , беше много задушно. Свърших с това. Прибрах се без въздух, изкъпах се и пак излязохме. Даже не можах и за 5 минути да седна да си почина.
Този път минахме по друг маршрут, за да не минаваме през всички ремонтиращи се улици и да не носим толкова количката, колкото предната вечер. През подлеза на Тримонциум пък рампите са отвратително стръмни и излъскани. Не рискувах да вървим по тях, а си бутах количката от стъпало на стъпало. Не исках и да носим количката по стълбите, че вече Симеон натежава. Майка водеше Мария за ръка. В един момент една жена, продаваща цветя в подлеза, подскочи и дотърча с "Дайте да ви помогна!". Хвана количката за предпазния борд отпред пред Симеон, а аз само й казвах, че няма нужда. Тя дърпаше ли дърпаше към нея, а аз към мен, щеше да ме повлече да падна и аз по стълбите. Беше безумен разговор: Ама дайте тук... Не, оставете, не искам помощ... Чакай бе, момиче, не се инати да ти помогна... Ама не искам, оставете ме! Има кой да носи, не искам да носите... Накрая едва ли не се развиках, че наистина да ме остави. Хем се ядосах, че дърпа количката за борда и рискува да го счупи, хем и мен щеше да повлече, а накрая ми стана смешно от безумната ситуация Как да е, остави ни!
Майка се отби в един магазин, а ние с децата тръгнахме към площада. Там тъкмо почваше концерта. Мария каза, че ще отиде да седне. Видя една седалка (копчетата, както им казваме) и тръгна нататък. Чух как пита една баба дали може да седне на това място, бабата беше оставила бутилка с вода, за да пази мястото, и отпрати Мария да сядала на "цимента". Мария обаче се огледа, заобиколи един от големите цветарници и тръгна нататък да си търси място. Аз с количката се замотах между всички хора, за да ги заобиколя и да я последвам. В един момент вече не виждах Мария. Буквално се изгуби от погледа ми за секунда Стигнах почти до края на тълпата и не виждах Мария. Сетих се да се върна назад. В един момент някаква жена буквално връхлетя върху мен и ми каза, че детето ми е ей там, плаче и ме търси. А Мария се беше шмугнала покрай мен, за да се върне. Не ме видяла и моментално ревнала. Една майка с количка се опитваше да я успокои и я разпитваше, когато Мария се обърна и ме видя. Дотича при мен разплакана! Не спря да ми се извинява, да ме пита дали не й се сърдя и дали й приемам извинението. Не й се сърдех. Не й се карах, но се възползвах да тутунясвам ето защо другите деца са до майките си Доста се беше уплашила! Цяла вечер не се отдели от мен буквално. Към края на концерта се отпусна вече.
Днес я разпитвах за концерта и беше забелязала детайли - питаше ме какви били цветните дъги на сцената (официалният знак за Европейска столица на културата догодина), запомнила беше широките шапки и ярко розовия грим на мексиканците, носиите на македонците, мъжкият танц на украинците...
Симеон също се радваше на музиката. Освен, че хрупаше солети в количката, активно се друскаше напред-назад и цялата количка подскачаше на място От ден на ден става все по-забавен и все повече показва, когато общуваме.

Бяхме на ехокардиография. Докато дойде лекарката, докато слезем на ехографа, докато го включи имах чувството, че мина половин ден, а то бяха минали "само" 20-тина минути. Хем не бях притеснена, но исках да се маха и това от главата ми.
Прегледът беше доста обстоен. Гледа, снима, писа си на листче, слуша го пак. На практика почти нищо не ми каза освен това, че пише режим свободен и контролен преглед след 2 години. Едва после видях, че контролният преглед е след двете годинки на Симеон. Но явно си е физиологично шумче, в което няма нищо стряскащо и спешно.
През цялото време се налагаше да натискам Симеон да лежи, а той ме изкърти от ритане. Беше прясно наспан и пълен с енергия.
На другия ден отидохме на консултация за година и 3-то месеца. Много рано, но после сестрата била в отпуск и нямало лекарката ни да се оправи. Засилиха се да го теглят на големия кантар, а аз се смях с глас Е, все още го теглят на везната като от колбасарски магазин - 9,450 кг и 80 см. Док директно му писа 8 зъба, но едва днес изби седмият. Осмият ще се появи до дни

Симеон продължава да пристъпя, докато го държим за двете ръце или сам се придържа за мебелите. Навън го оставяме да ходи хванат за пейка, за люлката везна, за стъпалата на пързалката. С други думи - с 15/16 номер обувки трудно се прохожда. Обича да го люлям.
Последните седмици всичко е Няк или Мяк, Нйек или Мйек. Единственото по-различно е, ако тръгна нанякъде (към магазина например) и след мен чувам Мамааа-аааамммааам! То наистина мама и ам-ам доскоро се припокриваха Едва наскоро каза нещо по-различно: Бау-бау. Много точно го казва, когато види куче. По-смешното е, че и за котките казва бау-бау С детенцето на съседите под нас общуват по някакъв странен бебешки начин - разбират се, но ние тях не съвсем. Най-често се гледат като котараци и реагират, ако другият се усмихне.
С гърнето успяваме да спасим не малко памперси. Пляска си за браво и понякога казва: Бабо. Понякога пляска и без да има резултат. Два-три пъти успя да падне от гърнето от въртене да види къде е сестра му. Тя продължава да играе с него като с плюшена играчка - да го гушкала, да го мачкала, да му цункала голия тумбак... Симеон е изключително любопитен, но някак предпазливо любопитен. Източва вратле, отваря едни големи очи, не мига и чак събира устни в кокошо дупе в опит да покаже изумление.
Наскоро Мария ядеше сладолед. Симеон беше оборудван със солета. Едно парченце от сладоледа хвръкна на крака му. Той го мацна с пръст и го облиза Вече и с това е захранен. Един път ММ режеше луканка и подаде парче на Мария, но точно над главата на Симеон. На втория път той зяпна като гладно врабче, а ММ бързо успя да му натика трошица хляб в устата. Добре, че още не разбира как го лъжем Пие много вода, но от шише с биберон. Купих му специално шише с мек накрайник (оказа се не толкова мек, колкото сестра му имаше навремето). Не го иска Махнах неразливната клапа, за да изтича. Симеон пак не е много доволен. Днес му дадох вкъщи да пие от сламка и гледах как леко придърпва вода, но не успява още да отпие. Евентуално ще купувам такова шише в скоро време.
Вкъщи е весело, шумно, изморително, на моменти изнервящо
--------------------------------

Това е шадраванът с пеликаните пред Общината. Там беше концертът, за който писах. По време на изпълненията шадраванът беше спрян. Когато Мария го видя, каза: Мама, и по принцип тече вода от устите на динозаврите

Аличка, честита ви Мария!Да е много здрава и щастлива!