http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 (2344)
Някои съвсем нови и някои малко по-стари снимки

Оу, милата Мария, каква добра кака е и какъв герой. Все си мислех, че тя прилича на татко си, ама като гледам сега сравнено със Симеон... Тя е с твоите черти и разцветката на таткото, а Симеон съвсем е бащичко. Много са белички и хубави и двамата,пу-пу.

Навикът си е страшна работа, мани ти... две мои братовчедки близначки ревнали така, защото майка им забравила да им вземе четките за зъби, а били на село. В 10 вечерта цяло село се събудило да отворят магазина, за да си измият зъбите децата, че може ли така да се спи??? 

Ох, милата Мария. Надявам се, че днес сте една идея по добре. Симеон вече е голямо човече, много са сладки и определено няма как да сбърка човек, че са брат и сестра. 
Относно помощта от родители, като знаеш, че можеш да я имаш, определено в трудните моменти се надяваш на нея. Разбирам те, аз също съм се чувствала така. Странното е, че сега като няма от къде и съм мобилизирана и май ми е по добре. Те и децата са вече големи, но наистина неволята учи.
Така като нямаш линийка и все се чудя на колко стана малкият, Мария си я знам, защото са заедно с Йоан.
Дано до празниците да сте вече забравили за всякакви трудности и всичко да ви е спокойно, уютно и весело!

Ох, милата Мария, доста и са пъпките
Това вероятно е захранването на Симеон, нали? Хайде, да си хапва и той като сестра си, всичко да му е вкусно и да не е капризен
Хаха, таткото все едно е мой син, направо като НИ2 без брада изглежда

Цитат на: svekarva в 06.12.2017 16:41

Дано така без усложнение мине шарката . Макар да се твърди, че кърмените бебета 
получават имунитет от майката, ако си спомняте, София беше донесла шарката на Марта.

Да и при София мина сьвсем леко, а при Марта беше някакьв кошмар. В пика беше прекарала деня гола в средата на салона, пищейки и плачейки.

Дано мине вьзможно най-добре. Поне ще си спокойна. Тези болести (голяма баналност ще кажа), но по-добре да минат и колктоо са по-малки, толкова по-добре. Един ден ако/като забременее, ще сте спокойни всички.

Мария от вчера е със завяхващи пъпки. Вече е на 6 С други думи - започна да й става скучно вкъщи затворена. Продължава тя да дава на Симеон пюре и чак се ядосва, че само на обяд яде с лъжица.
Вчера бяхме на нефролог следобяд. За късмет кабинетът е в съседната улица от баба. Някак пренавихме Мария, че трябва да легне навреме и тя стана след половин час уж наспана Подарих й новото бебе с аксесоарите и книжката с коледните декорации. Заигра се и някак времето фръкна.
Мария уж си приготви нещата на портмантото. Тя се обу, Симеон беше вече в количката, майка също се обличаше за излизане, а аз обикалях из къщи и събирах бебета, гърнета и шишета... В следващия момент баба звънна явно, за да каже, че ни чака пред тях. Изобщо не й вдигнах.
Пътуването с кола до баба отнема същото време както товаренето и разтоварването ни. В момента в който завих в уличката, се успокоих, че има поне паркомясто, че там е ад. А то.... Баба от обяд сложила една кофа и една табуретка и завардила място за тир с ремарке и седнала отпред на входа да ни чака   Мария остана с баба, а аз с майка и Симеон отидохме на лекар.
Докторът е педиатърът, който замества нашата педиатърка, когато тя отсъства. Приятно се изненадах, че е и детски нефролог. Голям образ е, много предразполага децата. Гледа Симеон на ехограф и ни обясни за бъбреците. В тази възраст трябва да са между 5 и 6 см, а при Симеон са 5,6 и 5,7 см. Перфектни по размер, форма и като цвят спрямо черния дроб! После погледна пикочния мехур. Видя се ясно, защото хванахме момент преди да се напикае.
После коментирахме за забелването. Казах, че не смея да пипам и нямам идея как се процедира. Той хвана и толкова леко го направи. Симеон ревва при лекари и без повод, а сега даже не трепна! Сега няколко вечери ще слагаме смрадлика във водата в коритото.
Единственото, което малко ме смути, е че трябва да следим тестисите дали са слезли в торбичката. Не съм чела нищо по темата. Ще оставя нещата така до следващата консултация.
Върнахме се до баба, а там тя бе извадила кашон с плюшени играчки от моето детство. С Мария бяха направили магазин. Голям пазарлък беше, голяма търговия! На Мария не й се прибираше. Постояхме малко и пред нас, защото нямаше никой долу. Днес й дадохме моя стара електронна игра, на която Мики Маус събира яйца в кошница. Много е впечатлена Утре ще ходим към свекърите по някое време и ще има пак разнообразие за всички.
А вкъщи иска чистене! Изобщо не знам кога ще успеем да бършем прах, да мием бани, да изпера пердетата, да украсим за празниците... Много бързо минават дните с всички процедури около двете деца. (И вечер съм доста изморена.)
За щастие Мария ще може да отиде на коледното тържество в градината, макар тяхното да е по-съкратено от на останалите групи.

Свекърва, мани! Те са и набори, и адаши с НИ2. Много познати са ми смешно-абсурдните ситуации.

За две седмици основно затворена вкъщи Мария пощуря! Побърка ме! Имах чувството, че само крещя по нея. Прави нещо, аз яхвам метлата, обяснявам, карам се, наказвам, две големи сини очи обещават да не правят повече така и хоп... Ново 20! Напрежението витаеше във въздуха! Вчера бяхме при педиатърката и взехме бележка. От понеделник Мария ще е на градина. Все едно ми смениха детето! Коренна разлика само при обещанието, че вече ще е сред приятелите си. Сега е повече от мила, нежна и внимателна към мен в действията и в приказките си.
Господинът с царското име и той не беше на себе си през този период. Дори като новороден не е бил толкова време затворен вкъщи. Само мрънкаше, а когато е в настроение се надвиква със себе си. Главата ми е пред експлозия от всеки излишен шум.
Едно от малкото занимания за всички е захранването на Симеон. От 7 декември прояде картоф, а от вторник включихме и морков. Следваща ще е тиквичката. Бях забравила каква врътня е в началото - вариш, пасираш, цедиш кърма, смесваш, темперираш, клепаш навсякъде, после има половин мивка пълна с посуда и всичко за една стиска пюре С Мария постоянно бях навън и много ходех пеш. Когато дойде момент да я захранвам, чак се бях отчаяла как ни се съкращават разходките и как сме затворени вкъщи няколко часа по обяд. Всъщност периодът беше кратък, но някак идва изведнъж и не може да си готов.
За хубаво или за лошо сега шарката на Мария съвпадна със захранването. Симеон е много смешен, че изплезва езиче, сгънато в улей като за сукане. Мария му тъпче лъжицата в устата, а той в опит да хапне бута с език всичкото пюре навън. Бавно и полека нещата вървят. Учим се взаимно

Цитат на: Alichka в 16.12.2017 14:33

За хубаво или за лошо сега шарката на Мария съвпадна със захранването. Симеон е много смешен, че изплезва езиче, сгънато в улей като за сукане. Мария му тъпче лъжицата в устата, а той в опит да хапне бута с език всичкото пюре навън. Бавно и полека нещата вървят. Учим се взаимно

Ще падна
Днес Мария вече е на градина и Симеон се въртя като шугав през цялото време, докато правех жалки опити да дам пюре. Търсеше сестра си! Изобщо не отваряше уста, а само заничаше през рамото ми.

Хихихи ми иска си кака сладурът 
А защо не му даваш тиква? Сезонна е и мисля, че всички бебета са ѝ фенове, заради сладостта

О, ще му дам Тези дни ще се видим с наши роднини, та ще взема домашна тиква, затова не бързам с нея. С Мария можех да ползвам много домашни продукти, но сега нямам такава възможност. Всичко до тук е от магазина

Вчера Мария имеше тържество в градината. Тъй като са в карантина тяхната група е било доста по-обрано. Нямаха театър, както миналата година. Пяли са песни, а после Дядо Коледа е почукал на вратата и е внесъл огромен чувал с подаръци. Снимали са се с него.
За подаръците имаше изисквания - да са опаковани в прозрачна опаковка и да са надписани. Щели да се отварят вкъщи. Мария беше повече от запозната с правилата Купили сме няколко неща за нея и се чудехме кое да изберем за в градината. В крайна сметка обмислях да не е голямо (да се разнася един път нататък, един път насам), да не се мачка (в чувала с другите подаръци), да не е чупливо... И така Мария получи дървена торта, която бях купила от Лидл. Бях я опаковала в целофан, отгоре с червена лента и златиста панделка, на която написах името й.
Мария сама си беше избрала тоалет, нагласихме косата, беше щастлива След градина Мария беше в някакво странно настроение - хем превъзбудена, хем една мрънкаща и тропаща с крак. Отиде в нашите за малко, а после вкъщи беше повече от щастлива и усмихната

От два дни има нова вълна на варицела в групата им. По груби сметки - около 6 нови деца Направо имахме късмет, че минахме леко, а и Мария не пропусна тържеството, колкото и скромно да е било.
От вчера забелязах пъпки по Симеон. Първо не обърнах чак толкова внимание, защото са много, много ситни. До вечерта обаче се напълниха с течност. Има на ребрата 3-4, на слабините 2, зад ушето 1 и на клепача една. Снощи спа спокойно. Засега няма температура и силно се надявам и той да мине като кака си. Говорих с педиатърката по телефона и ще се чуваме близките дни.

За Коледа имахме нагласени планове от няколко седмици. От месец се знае, че ин-лоу уж нямаше да идват тази година. Вчера свекърва ми говорила с ММ и му обяснила, че брат му ще дойдат на 23 или 24, да сме ходели сутринта на Коледа поне. Ние трябва да отидем и при бабата на ММ. Той беше категоричен! Нямало как да стане! Не можело ние да скочим рано-рано да хукнем към тях, после при баба му, после нам си какво... Най-после! Доживях! Толкова ми беше омръзнало да спринтираме по роднини, да огреем навсякъде и което най- ме е било яд - направиш план и ин-лоу решат нещо в посления момент и се налага и ние да си разбутваме нещата и току някой звънне по телефона - Хайде, къде сте, чакаме ви Сега вече и ММ се издразни, че брат му пак променят плановете в последния момент и ги отряза. То да вземат едно решение и ние да се нагласим, а не да стоим на повикване през цялото време... После видяхме пъпките на Симеон и вече беше ясно, че с тях няма да се събираме - племенникът не е карал варицела, та го пазят много и без това от всичко. Надявам се на първата по-спокойна и предсказуема Коледа.

Дано леко изкара и Симеон.
Бе каква е тази гавра с децата - да не могат да си видят подаръка и да стискат зъби чак до вкъщи Чудят се какво да измислят, но пак добре, че не остават там играчките. Жалко за тържеството, вероятно ще компенсират с пролетно, по- богато.
Не се сърди на ин- лоу и девера, трудно се правят планове за пътуване през зимата, пък и изобщо. Ти също имаш две деца вече и ще видиш след време какво значи за свекърите да видят всички ви заедно. Особено при братя е много важно жените им да полагат усилия и да държат роднинските взаимоотношения. Ясно, че тази година няма да се събирате, ама пък вие трябва да сте свикнали да сте гъвкави

Абсолютно съгласна със свекърва, ето ние сме през един квартал и още не сме потвърдили дали ще ходим за Коледа, пък и като знам как всички нагласяме отпуските, пък 3 дни за нищо не стигат. Ти си по либерте, не си го слагай толкова 

Аз като чета Али, оставам с впечатлението, че това при тях (девера) си е практика и тя заради това се ядосва.

Покрай празника, на който водих Алекс разбрах, че в яслата не се внасят подаръци от външни хора, заради страх от бомбени атентати, но не разбрах точно какво означава това. Чак пък никакви подаръци ли? От една страна са си прави, но от друга толкова много са се променили нещата с времето. Прозрачна опаковка...ще го отварят в къщи и бля бля . Ама айде, важното е да няма драми.

Дано Симеон изкара леко шарката. Ти звучиш спокойна.

Цитат на: always_and_forever в 23.12.2017 00:26

Аз като чета Али, оставам с впечатлението, че това при тях (девера) си е практика и тя заради това се ядосва.

Точно! Иначе напълно разбирам свекърва ми, че иска пълна къща. Нашите също искат това и трябва да обиколим навсякъде, за да са доволни всички.
Много отдавна спрях да търся контакт с етърва ми. Това е болна тема, защото аз съм едно дете и винаги съм се надявала на това един ден да имаме хубави отношения с нея. Игнорирах я след тонове простотия и грозни приказки, за които винаги се ядосвам, като се сетя. Е, тя е чешит и не поддържа отношения с никой от родата на мъжа й. Чуваме се за празниците, ако не си предадем задочни поздрави по мъжете, като за по-лесно.

При всяка градина или ясла е различно. Тази година искаха подаръците да са в прозрачна опаковка, за да няма тонове боклук от опаковки, а и може ли човек да запомни на толкова деца подаръците. Представете си да отворят всички почти едновременно кутиите После върви събери чарковете! Затова всяко дете си е видяло подаръка, после кутията е поставена в шкафчето и на тръгване всеки си взима подаръка.
Ще чакаме с нетърпение пролетното тържество. Миналата година беше с родителите. Тази година вероятно пак ще е така.