Скоро пак ще има родова среща , но за кратко и в наше присъствие. После защо децата пощуряват по празниците, а родителите имат нужда от почивка след почивните дни!

Първото тържество в градината
Вчера беше първото тържество, на което присъствахме и ние родителите. Госпожите много се бяха постарали - до последния детайл! Преди няколко седмици бяха направени ръчни покани от децата, с помощ разбира се. Поканите бяха във форма на папирус с пеперуда отпред. Мария избра розова със синьо за мен.
От предната вечер подготвихме дрехите за празника - бял чорапогащник, тъмно синя тюлена пола, бяла блузка с тъмносиня панделка от дантела отпред. Мария беше инструктирана да се храни много внимателно. На няколко пъти я взимам от градината все едно е паднала в казана с манджата - то отпред се виждаше менюто, то лактите бърсали масата, то ръкавите ровили в съседната паничка...
Малко преди тържеството вече място не си намирах вкъщи. Нямах търпение, беше ми развълнувано и леееко притеснено. Всички родители бяхме подготвили за госпожите и за лелята по един подарък - козунак, бутилка вино и луксозни бонбони.
Когато отидох, всички родители бяхме посрещнати от госпожицата в игралната зала. Децата бяха в спалното и нетърпеливи надзъртаха към нас. Пуснаха музика и децата на влакче влязоха при нас. Мария беше ухилена до уши, тропкаше с крака и ме викаше. Беше много щастлива, че съм там! Седнаха в полукръг срещу нас.
В същия момент едно дете ревна с глас! Хукна към майка си и захлипа. Направо изпадна в захлас от рев. Майката вместо да го изведе, за да се успокои, се мъчеше да го натика при останалите деца. Настана страшна олелия! Госпожите помолиха за тишина, за да се успокоят и децата. Беше като в пчелен кошер.
Тържеството започна въпреки шумния рев! Някои деца се стъписаха и захлипаха в знак на съпричастност, други не искаха да си кажат стихотворенията.
Всички деца имаха роли - цветя, слънце, козлета, куче, щъркел и моята лястовичка! Лястовичките бяха две с корони на главата - Мария и друго момиче, с което бяха седнали една до друга и се прегръщаха. Мария се усмихваше и само я чувах как казва с преправен глас "Мамооууу". Едно момче представи лястовичките, а после една по една си казаха стихчетата. Имаше игри - песнички за козлетата, за кучето Шаро, пролетни песни... Мария много танцуваше. Междувременно олелията растеше. В един момент видях Мария с червени очи. Разплака се, но продължаваше да танцува, играе. Показвах й да се усмихва, но тя изпитваше страх от всички, които се деряха с глас в стаята. Бършеше сълзи и играеше до последно!
Към края излезе треньорката по народни танци и показаха как им минават часовете. Много бяха сладки всички малчугани!  След края Мария хукна при мен, като й дадох знак. Гушна се и ме стискаше здраво. Казах й, че няма нищо страшно и не трябва да плаче, защото другите са разстроени. Казах й, че съм дошла, за да й се радвам, да я гледам и снимам. Мария се успокои и се върна при децата. Казах й колко хубава лястовичка е и тя се засмя.
Имаше подарък за майките - детелина от картон, на нея залепена калинка (от тези за цветята) и пеперуда от два цвята (бяло и лилаво). Децата сами са ги изрязвали с пънчове и лепили. Госпожицата изнесе торта от картон в оранжево и зелено. Всяко дете получи парче. Идея си нямам какво имаше вътре, май нещо шоколадово. Мария много бързо изяде нейното. Родителите започнаха да си ходят, а госпожите минаха да кажат за всяко дете по нещо. Госпожата много се радваше на Мария, че толкова е играла!
Направих много снимки и клипчета. Днес вечерта ще ги гледаме.

Оуу милата Мария, много са сладки на такива тържества. Представям си я с русата главица колко е била миловидна и сладка  Голям герой е, че е устискала дори на сълзите и си е довършила докрай ролята. Скоро ни я покажи, че сигурно вече е голяма принцеса.

Така мило и емоционално ми стана .....   Много хубаво си го описала, предаде ми супер емоция! Браво на Мария, умно и добро дете си ни е!   Искам снимки на поканите, на подаръчетата и от самото тържество, като ти остане време  

Малки са си още и сигурно, затова е имало толкова ревящи дечица. Жалко че другите не са реагирали, както ти. Хубаво е, че макар плача сте доволни и се е получило добре

Случайно дочут разказ на майка с дете на 4 годинки:
Вчера имаха тържество в градината, моят беше горски Мечок. Съвсем в началото едно хлапе писна и за да го успокои, майка му му даде мобилния си апарат. Моят моментално се втурна към мен и ме заплаши, че няма да си каже стихчето, ако не му дам и на него мобилния. Естествено, не го получи, сви устни и се върна в редичките на цветя, дървета, птички и горски животни. Като му дойде редът се изцепи с пълен глас "Знам си думите, но няма да ги кажа, защото мама не ми дава телефона си!" и млъкна. Още 4-5 деца се изстреляха към родителите си да реват и заплашват, че ще направят същото и стана голяма какафония. Нито се чу кой какво казва, нито можахме да снимаме... Вкъщи моичкият заключи: "Жалко, хубаво тържество можеше да бъде... Вие губите... "
Така де, голяма работа, ако им бяха дали да "почешат" малко мобилните  Със сълзи съм се смяла, на чужд гръб естествено.

Е на това му се вика висш пилотаж в изнудването!  Дете за пример, ама в друг смисъл!
Всичко съм снимала! Утре предполагам ще имам достъп до компютър. Не нашия, че пред него е кула от ракли и бюра Да видим докога!
В петък бяха изнесли стойки за яйца, които всяко дете е оцветило и сглобило. Много атрактивно винаги ги подреждат. Този път бяха на зелен картон, а в краищата му бяха сложили малки цветчета. Влизайки в градината всеки виждаше пъстрата "полянка".

Вчера имах съмнения, че Мария ми е лепнала варицела от градината. Много бяха странни пъпките - на бедрата и отзад на свивката на краката. Малко като лещени зърна, ама не съвсем. Нямаше по лицето, торса, косата, слабините... Викнах комшията, който е лекар, също да я следи. Не се напълниха с течност тия гадинки, а днес директно завяхнаха. Утре все пак сме на лекар. Следобед пък ще бързам за консултация. Не мога да се оплача, че скучая тези седмици!
Снощи ММ взе, че каза на брат си как има вероятност да не се събираме преди Великден. Три минути по-късно свекърва ми звънна и насмота ММ защо не сме й казали, дали е опасно за мен, за бебето... Днес хората звънят да ми честитят празника и всеки ме пита уж случайно как са пъпките. Идеше ми да удуша девера!  Мълчаха като пукали преди две седмици, а сега що се отнася до нас бързали да раздрънкат на всички. Уж на майтап, ама си казах истината, че друг път изобщо не искам ММ да говори с брат си преди да е сигурен какво казва!
Сега ми е смешно, че остава и ММ да се тръшне от шарка и ще сме като за филм! С кеф ще вляза да раждам, че да си почина от всички.

Картичка за 8-ми март...
(Това смаляване до безкрай ми взе здравето)

Къщичката на джуджето - апликиране. Идеята е да се научат формите.

Хората лесно разпространяват информация за другите, що се отнася за тях са доста по пестеливи.. Такъв си ни е манталитетът..  

Бях забравила това стихотворение на Дора Габе.. Много сладко  

Те сами са правели частта с къщата и прозорците или ? Много ми е трудно да преценявам, кое могат сами и кое не едно-, две- и тригодишните  

Тони, формите са били предварително изрязани от госпожите. Децата е трябвало да следват указанията кое как да бъде поставено.

Кошничка за Великден - както пише, развива се умение за съединяване на отделните части.

Днес продължавам с още малко снимков материал, докъдето ми стигне времето и най-вече нервите. Голям зор е Windows  на български

Тук е трябвало да нарисуват разлистването на дърветата. Всеки път ползват различни материали. Тук са ползвали темперни бои и си обясних в последствие защо Мария беше един ден със зелени ръкави. В долния десен ъгъл би трябвало да се вижда щъркел. Интересно е, че масово са оцветявали и щъркела Не се знае защо е позеленял - вероятно е ял био жаби тази пролет.
Мария много бързо научи сезоните. Ина ми беше пращала материали по Монтесори с картинки. Направих ги като книжки и често ги разглеждаме и обясняваме кое как и защо. Все още Мария не е много наясно с времето и често ме пита дали сега е пролет, утре дали е пролет и тн. Малко ми е сложно да й обясня, че има време до лятото. Уж давам като ориентир рождения ден на баща й, обаче тя пак пита неща от сорта на "Сега ли е рождения ден?".

Ето тук са "строени" поканата за пролетното тържество, детелинката - подарък за майките и парчето от торта, която госпожицата поднесе на децата. Хич не си отиват така едно до друго, но нямах нерви да ги качвам едно по едно. Освен това и добре ги изпомачках в дамската чанта...
Единствено тортата е профи. Нямаше за съжаление как да хвана страните на парчето. Там картонът е релефен и имитира тревичка

Сега малко за другото очаквано събитие...
Хванахме се да правим ремонт въпреки, че чакаме бебе. Мария е командирована в нашите вече втора седмица. Нямате си на идея колко ми е криво да не се събужда вкъщи Чакаме утре да боядисват и се надявам бавно и полека да се изчисти и подреди къщичката ни. Трябва да извърша онова досадно разчистване на зимни дрехи, да вкарам всичко на ново или на старото му място. За сметка на това с нетърпение чакам момента, в който ще отворя чувалите с бебешки дрешки, за да сортирам всичко.
Този път съм доооста неорганизирана От вчера съм в 8-я месец (официално), а имам чувство, че нищо нямам готово. Започнахме първите покупки! И с Мария майка повлече крак, купувайки първите неща. В събота с татко бяха по магазините и ни донесоха ето тези от снимките. Имам много неща от Мария - от основни до дреболии. Ще купуваме нов матрак, количка, дрешки. Майка плете лятна бяла пелена. И май с това ще се приключи на първо време.
В неделя мъжът ми ходи до вуйчо си. Взел, че харесал роклите, които вуйна му шие за някаква фирма и даже искал да ми купи за празника. После от дума на дума с вуйна му разбрах, че има и други модели. Моделът, който ММ беше харесал, е жесток, обаче е по тялото. И нали майка много припираше за рокля за изписването - взех, че харесах една Другото може да не е в ред, ама се надявам утре да ми бъде донесена поне роклята Бавно и полека ще сглобявам пъзела около раждането!

Вчера бях на преглед. За мой ужас се наложи доста да си почакам. То не друго, ама ми беше притеснено, че майка излезе от работа, за да гледа Мария. Следях дребната постоянно дали няма да се опъпчи, дали няма да вдигне температура и разни ей такива неща... Майчини паранои Док направо се изненада в каква форма съм. Ама то няма как - с по-голямо дете забравяш в един момент да мислиш как си и що си. Единствено малко ме стряскат предварителните контракции. Едва сега си давам сметка с Мария колко много са били. Тогава почти не чувствах спокоен корем.
Говорихме за евентуална варицела и каза, че в краен случай ще ме вкарват в болница за системи с нещо си. По начало не било опасно за бебето, защото всички органи са образувани, а сега просто се доразвиват.
Потвърдиха ми се усещанията от преди няколко седмици, че бебокът се е завъртял. Без да питам, док потвърди пола. Изобщо не съм се и съмнявала в интерес на истината.
Бебето не спря да шава. Пъпната връв вървяла назад към дупето, та поне на този етап няма да се притеснявам от моряшките възли, каквито Мария беше сътворила около себе си. Док ме разпита колко голяма се е родила тя и каза, че бебето върви напред - вероятно ще е още по-голямо. Иначе по съотношение глава - бедро си се развива пропорционално. Апаратът показа 5 юни като евентуален термин. Тонове - ритмични. Следващият преглед ми е в края на месеца - вече за 45-дневния отпуск и камарата от нови изследвания.

И една от най-хубавите новини около мен - братовчед ми чака бебе На Благовещение жена му ми писа, а минути след това леля се е обадила на татко. Малко имаха перипетии и само се надявам всичко да тече. Жената на братовчед ми не се чувства много добре и се налага да лежи, беше вече и в болница. Тя е лекар и си представям колко по-тежко е да знаеш какво и как. Понякога невежеството е чудесно! Вчера пак си писахме. Много е мило, че ми има доверие и ме пита за всевъзможни неща. Смяхме се, че докторските теми си ги знае, ама чисто практически неща като например как да се преодолее гаденето - пита мен. Живот и здраве Мария ще бъде вече кака с опит, когато се роди братовчедчето


Забравих да кажа колко ме стряска кантарът на док всеки път Там се меря с обувки и дрехи, ама все пак показа 68. Довечера имам мисия да се видя на нашия, че уж електронен.

Ами хайде честити първи дрешки! Със здраве да си ги носи момчето
С Мария не гледате ли календар? Така най- лесно се ориентират във времето. Ето няколко варианта в Крокотак: http://krokotak.com/2017/01/kalendar-za-otsvetyavane-2017/
Заграждате отминалия ден, така може да се ориентира къде сме и колко /относително/ време остава до РД на татко и. Щом сте стигнали до сезоните, значи сте доста напред.  Племенникът на нейната възраст много стриктно отбелязваше и какво е било времето през деня, като рисуваше слънце, дъжд, сняг и облаци.
Хехе, голям майтап с щъркела

Честити дрешки, Али, много са сладички 

Радвам се, че с теб и бебо всичко е наред. 5 юни звучи прекрасно 

За сезоните си спомням един календар, който Ина беше правила за Марта.. Имаше дори и сезонни плодове/зеленчуци. Може и Мария да е още малка, но нещо по-леко като вариант би било от полза

Честито за бебчето на братовчед ти, дано се роди живо и здраво