23.11.2017 10:16
Малко за Симеон
Симеон си е вече момченце. Много е смешен в реакциите си. Следи ни постоянно с поглед. Редовно го слагаме на активната гимнастика. Чуе ли някой да говори и целият се извърта да гледа през рамо. Прави супер смешни физиономии, ококорва очи, отваря уста. Буквално попива всяка дума
Иначе мераци да се върти много няма. За да види кой говори, прави всички усилия. Веднъж майка го пробва да се върти, помага му, обаче той заби пета. Не се даде толкова лесно да го катурнат по корем.
През деня най-често лежи и кротува в плетения кош, който разнасяме по стаите. Удобно е, че му е разгледно, всичко вижда, усеща присъствието ни. Ако е буден и аз имам нещо да правя, понякога пускам телевизор, за да слуша говор. Така се залъгва и заслушва, без мрънкане и без да дава зор някой да е при него.
Много е интересен, че някак разпознава децата от групата на Мария. Когато я взимаме, все ще се намери друго дете да се надвеси над количката, а Симеон много се хили насреща. Не го прави пред всеки. Мария беше усмихнато бебе. Той е по-стегнат и избирателен.
Когато има рязък силен шум, Симеон се ослушва, оглежда и ако сме наблизо много драматично ревва с цяло гърло.
Ако не ни види, може и да се размрънка или просто застива. Няма да се хаби с рев я 
Има най-меките за целуване бузи.
Когато заспи и се отпусне, става още по-набузен и още по-привлекателен за целуване. Мария пък беше с много меки, буквално прозрачни на слънцето уши и много завирах лице в тях
Гледаме сега да нагушкаме и намачкаме максимално Симеон, защото е още беззащитен и няма къде да бяга.
Мария вече е с характер и не винаги е в гушливо настроение. 
Наскоро разбрах защо ми е по-трудно сега в сравнение с първото майчинство. Преди свекърва ми работеше на смени и всеки четвърти ден почиваше. Тя редовно идваше, взимаше Мария и имах 3 часа между храненията само за мен. Можех да изчистя, да сготвя, да се изкъпя без притеснение, да се лакирам, да правя нещо или да не правя абсолютно нищо. Това бяха 3 часа на тишина и отпускане. От време на време и баба ми идваше, извеждаше Мария с количката и пак имах момент на отпускане. Сега това време го нямам. Свекърва ми вече е редовна смяна, баба няма много сили да идва и през седмицата съм си сама със Симеон. Вечер заедно с майка взимаме Мария от градина, после си идват татко и ММ. Хора около мен има. Почти обаче няма момент, в който да съм сама. В смисъл - тишината и отпускането е изключение. Не се оплаквам! Близките ми помагат.
Хубаво е и, че моите деца са предвидими. И двамата са били с режими и знаех плюс-минус някакво време кога ще ядат, кога ще спят и мога да си организирам деня.
Сега времето много по-бързо ми се изтъркулва. Гледам да се щадя физически до някаква степен през деня, защото привечер взимам Мария, а тя е като торпедо, когато госпожите не са ги извеждали.
Симеон си е вече момченце. Много е смешен в реакциите си. Следи ни постоянно с поглед. Редовно го слагаме на активната гимнастика. Чуе ли някой да говори и целият се извърта да гледа през рамо. Прави супер смешни физиономии, ококорва очи, отваря уста. Буквално попива всяка дума
Иначе мераци да се върти много няма. За да види кой говори, прави всички усилия. Веднъж майка го пробва да се върти, помага му, обаче той заби пета. Не се даде толкова лесно да го катурнат по корем.През деня най-често лежи и кротува в плетения кош, който разнасяме по стаите. Удобно е, че му е разгледно, всичко вижда, усеща присъствието ни. Ако е буден и аз имам нещо да правя, понякога пускам телевизор, за да слуша говор. Така се залъгва и заслушва, без мрънкане и без да дава зор някой да е при него.
Много е интересен, че някак разпознава децата от групата на Мария. Когато я взимаме, все ще се намери друго дете да се надвеси над количката, а Симеон много се хили насреща. Не го прави пред всеки. Мария беше усмихнато бебе. Той е по-стегнат и избирателен.
Когато има рязък силен шум, Симеон се ослушва, оглежда и ако сме наблизо много драматично ревва с цяло гърло.
Ако не ни види, може и да се размрънка или просто застива. Няма да се хаби с рев я 
Има най-меките за целуване бузи.
Когато заспи и се отпусне, става още по-набузен и още по-привлекателен за целуване. Мария пък беше с много меки, буквално прозрачни на слънцето уши и много завирах лице в тях
Гледаме сега да нагушкаме и намачкаме максимално Симеон, защото е още беззащитен и няма къде да бяга.
Мария вече е с характер и не винаги е в гушливо настроение. 
Наскоро разбрах защо ми е по-трудно сега в сравнение с първото майчинство. Преди свекърва ми работеше на смени и всеки четвърти ден почиваше. Тя редовно идваше, взимаше Мария и имах 3 часа между храненията само за мен. Можех да изчистя, да сготвя, да се изкъпя без притеснение, да се лакирам, да правя нещо или да не правя абсолютно нищо. Това бяха 3 часа на тишина и отпускане. От време на време и баба ми идваше, извеждаше Мария с количката и пак имах момент на отпускане. Сега това време го нямам. Свекърва ми вече е редовна смяна, баба няма много сили да идва и през седмицата съм си сама със Симеон. Вечер заедно с майка взимаме Мария от градина, после си идват татко и ММ. Хора около мен има. Почти обаче няма момент, в който да съм сама. В смисъл - тишината и отпускането е изключение. Не се оплаквам! Близките ми помагат.
Хубаво е и, че моите деца са предвидими. И двамата са били с режими и знаех плюс-минус някакво време кога ще ядат, кога ще спят и мога да си организирам деня.
Сега времето много по-бързо ми се изтъркулва. Гледам да се щадя физически до някаква степен през деня, защото привечер взимам Мария, а тя е като торпедо, когато госпожите не са ги извеждали.
Ама трудно го докопвах, вечно го криеше
Той лази ли, прави ли бели вече?
Симеон много старателно си облизва ръцете и смуче пръстите.
Прехапва устни, опулва се, бръмчи и с все сила мята ръце и крака.
Ъ-ъ, хикс! И върти недоволно очи
А нямам зор да го прави
Симеон вече ревеше, че е гладен и майка го носеше, аз бутах количката и влачех Мария за ръка. Нахраних ревльото в колата и се прибрахме със сетни сили.
Хубавото е, че ще мине сега, а не като мен да се мъчи на 18 години, два месеца преди бала
Това ще се постарая да го запомня, не за да й го върна някой ден, а за да знам какво да НЕ правя някой ден с моите деца. Татко има да ползва дни, свекърва ми също е вариант... Да видим! Ннадявам се на още едни ръце (и крака) вкъщи! Много ще са ми от полза. Много!
специален спрей за хубава кожа
След басейн са я къпели на душа, обяд, сън, после пак басейн, душ, разходка, вечеря... Преди да легне, миели зъбите и Мария реагирала: Е, как ще лягам! Та аз не съм се къпала още