Хехе, нашата мома стърчи с една глава над другите дечица, а е най- малката. Много хубави къдрици си има вече, голяма сладурана е

Отново забравих паролата 

Цитат на: Alichka в 04.05.2017 10:21

Ето малко снимки (2344):
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 - първа вечер на голямото легло, все още преди ремонта. Възглавницата всяка вечер е в неясна посока. Един път я иска, два пъти не я иска, пък да е до мен, пък да е над мен...
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989970 - нашата лястовичка. Загледах се по снимките как короната й се е свлякла и чак ушите на Мария са щръкнали
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989987 - танците продължават, макар и с малко сълзи.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989972 - на вилата с букет от глухарчета.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37989973 - "Дядо! Дядо! Дядо! Дядо!"

Не прескачай при четене!

Ох, много съм зле, ама много 

Викам си, а бе как всички я помнят, то не че 4 цифри са кой знае какво, но..

Али, много голяма Мария. Аз май отдавна не съм гледала ваши снимки  И какви къдръци сладурски 

Аличка мисля че такова столче би било подходящо за Мария

https://www.amazon.co.uk/Britax-Romer-Adventure-Highback-Booster/dp/B01G5EWLPG/ref=sr_1_3?s=baby&ie=UTF8&qid=1493908041&sr=1-3&keywords=car+seat

Или такова

https://www.amazon.co.uk/Graco-Lightweight-Highback-Booster-Midnight/dp/B06XFSND5S/ref=cm_cr_arp_d_product_sims?ie=UTF8

Ама разкошна е   вярно че е много височка, мома манекенка!

Али ние сме с първото, показано от Булче, столче, за Симеон. Ползва го, откакто е на 4, но реално имаше нужда по-рано, той е висок.
Столчето е страхотно, препоръчвам го. Освен това му се разглобява долната част, да може да се ползва и като следваща седалка. Не спарва, Симеон го намира за много удобно. Тестовете са много добри също.
Не съм търсила много, това бързо ми попадна пред очите, но по принцип е много важно да има тези водачи за колана, много по-безопасно е за детето.

Страхотни сте Направо ми отворихте очите!
Вчера разгледах нашето столче и кой да види, че има такива водачи за коланите на колата. Нашето не е с разглобяема долна част, но все пак ще може още да се ползва. Днес ще се разровя за книжката, че май там имаше хубави обяснения.
Ходихме вчера по детски магазини най-вече за матрак. Проблемът е, че масово на живо са 60/120 см и ако има от големите, то те са на цени космонавти или пък калъфът няма цип, за да се пере. И понеже Фери обясни за татковите дупета по таваните да допълня - гледахме какво гледахме и накрая пазарувахме не за бебо, а за Мария. Ей така между другото нашият тати купи блузка и комплект потник с къси панталонки на момето
Днес предстои да ходим за количката и за подложка на повивалника. Изненадващо майка много хареса количката. Те с татко са във фаза мрънкане за всичко, та затова си е направо за Голяма драма с тази количка и с този матрак Една комшийка ми спомена за някаква фирма, която правели матраци според размера и шиели калъфи към тях. Днес ще правя проучване, че време не остава.
Бях се хванала и с едни бебешки занимавки от филц. Трябва да ги довърша и ще ги покажа. Не знам за бебето, ама на мен ми харесват

Виждаме се с майка и започва един разговор тип "Видя ли баща ти? - Къде отиде? - Пък ти къде беше? - Разминали сме се по стълбите...". Мария ни гледа в устите като на тенис мач. В един момент реагира:
- Бабо, и на мен ми се размина Костенеца, че имах температура.


Има едно момче в квартала, което редовно провокира Мария. То е от децата "по- по- та най-" и затова като цяло поведението му е тип дразни малките и беззащитните. Мария много му се връзва и се мъча всячески да й покажа, че ако тя се разтройва, той настъпва с още по-голямо настървение. Наскоро я наричаше "мокро", а после се оказа, че й викал "морков". Мария го приема за голяма обида. Нормално!
Наскоро сме излезли навън. Беше късния следобед. Виждам майка му как паркира, а после го извади от колата заспал. Понесе го нагоре към тях. Мария го вижда и ме пита защо го носят. Аз й обясних, че спи. Мария:
- А защо сега спи (супер резонен въпрос, но на друга тема)? Защо го носят като бебе? А, де!!!



Наскоро я изненадах с нова следобедна закуска - леко запечена филия с масло и чубрица. Няма такава наслада Сега ме кара с повод и без повод да й правя!

Вчера бях на преглед. Тонове, води, разположение на бебето - всичко е точно. Предписа ми пробиотик с тия мои дертове, дето са на приливи и отливи. Каза, че бързо ще се повлияя и скоро ще мога да си ям нормално. Бебо върви напред - нормално. Другата седмица пак съм на преглед. Днес пък бях на консултация с анестезиолог. Мина някакси бързо, ама то и какво толкова да си говорим. Понеже имах 100 други задачи, съвсем забравих да разпитам някои подробности в болницата. Нищо, това и по телефона мога да го свърша
Понеже това втренчване в бременост и раждане не ми е приятно, сега съм се фокусирала към гнезденето. Последната "муха" в главата ми е да си направя чаршафчета за количката. Днес обикалях за плат и май се насочих към нещо.

Нещата от ежедневието на Мария
Мария се впечатли от катерицата от "Ледена епоха". Лятото й бяхме взели една плюшена от Лидл, ама тогава грам не й обърна внимание. Бях я прибрала. Тези дни разбра, че има такава и само ми даваше зор да й я намеря. Снощи беше много щастлива и реши, че ще спи с нея, а не с бебето.
Сутринта влязох в стаята и тя с една ухилена физиономийка на добре наспано дете ми заобяснява колко е била непослушна катерицата Не спряла да се върти, да рита, да шава... Питах Мария как не са спали двете на това голямо легло и защо катерицата не е отишла в нейното си ъгълче (имах предвид на леглото). Обаче... Мария реши, че катерицата трябва да бъде наказана в ъгъла и сега горкото животно е навряно между стената и гардероба. Ама смея ли да отменя наказанието


Имаме съседи, от които майката не чува, съответно не може и почти да говори, таткото чува трудно и говори, но със специфичен акцент, а детенцето чува и говори, но предвид средата си предпочита жестомимичния начин. Детенцето беше за кратко в една група с Мария в яслата. Тъй като семейството бяха известно време по чужбините, не сме ги виждали скоро.
Вчера слиза таткото по стълбите, а ние се качваме. Виждаме се и се поздравяваме попътно. В следващия момент Мария ме пита:
- Мамо, защо на Елито майката и таткото не могат да говорят?
Обясних й, че те говорят, но много трудно.
- Мамо, защо говорят толкова тихо? На Елито майката шепне.
Да си призная, зарадвах се на такъв въпрос, за да мога да й обясня неща, които са си част от живота. Независимо дали се сблъскваме ежедневно с подобни неща, те съществуват и трябва да сме адекватни в реакциите си спрямо хората. Казах на Мария, че на Елито майката не може да чува и затова почти не може да говори. Обясних й, че Елито говори и чува, тя няма такъв проблем, но родителите й общуват по-трудно. Мария се интересуваше "Защо? Защо?", в което нямаше лошо. Казах й, че има хора, които така се раждат, или такива, с които после се случва нещо и спират да чуват. Някои не могат да чуват, други да виждат, треди да ходят... Дадох й пример със собственото й оче. Когато Мария падна, й се затвори окото и не можеше да вижда с него, но се оправи. Обаче е страшно, защото в някои случаи може да не се оправи окото и да не може повече да вижда.
Мисля, че Мария остана доволна от отговорите и някакси по детски си изясни нещата.

Един ден бяхме до работата на мъжа ми. Там е голяма атракция за Мария, а Мария сама по себе си е атракция за колегите му. Естествено всеки път има подаръци за нея. Един от подаръците този път беше рекламен тефтер с лепящи листчета и тикчета.
Прибрахме се вкъщи и Мария моментално наизвади лепящите листчета. Масата в хола беше поле за творчество и игри. Цялата маса беше облепена с тези ярки и искрящи хартийки. Една не беше останала в тефтера, една!!!
После играта беше променена. Мария има една кофа с класически конструктор. Изсипа го целия, върна в кофата само жълтите блокчета, а после вътре пусна и жълтите тикчета. Дойде горда при мен, носейки кофата, и ми каза:
- Мамо, виж, картофи.
После кофата с обелените картофи "замина" към детската, за да бъде сготвена. Междувременно ММ се изкъпа и дойде при мен. Прошепна ми "Ела да видиш какво става отатък". Мария застанала на колена пред кухнята, кофата до нея, в едно тиганче сложила на котлона една част от конструктора и бърка ли бърка с две шпатули. Върти и копчетата на кухнята, а тя е със звуци и се чува едно бълбукане, къкрене
- Какво правиш, тате?
- Готвя картофите. Пека ги.
Играта продължи в този дух няколко дни. Усъвършенстването беше с подредба на масата за хранене (холната ни маса беше използвана за целта). Качвам снимка с не малко гордост от постижението.



Вчера бях на лекция на тема Трениране на успешни родители според д-р Томас Гордън. Имаше интересни неща, но ще ги пиша в друг пост.

То хубаво, всичко е като по конец, ама и покажи на снахата правилните места на ножа, вилицата и лъжицата, да си знае от сега

Хехе, това с правилната страна е нещо малко сложно при нас. Мъжът ми е левичар и е много смешно на моменти, когато се опитваме да й покажем нещо - дали писане, дали рисуване, дали рязане... Голямо бутане и дърпане падаМ Мария е все още неориентирана. Засега това ми е обяснимо и не се тормозя. Дала съм й пълна свобода с коя ръка ще яде, с коя ще държи молив или нещо подобно. При първите й опити да прави нещо самостоятелно баба ми беше тази, която правеше най-много забележки, че не трябвало с тази или онази ръка. Тогава още я прерязах и съм си имала приказка с нея да престане да диктува на детето кое е правилно. "Правилното" ще си го избере Мария. Е, има си недостатъци да си левичар най-вече за писането - скрива се написания текст, светлината в учебните стаи в повечето случаи идва от ляво на дясно и така с ръка се тъмни и тн. И все пак за мен е противоестествено да се тормози детето да сменя ръце, без да е вътрешно усещане.
За подреждането на масата не съм се старала грам. Не съм я учила, не съм показвала и точно това ми беше голямата изненада. Аз съм си привърженик на добре подредена маса, макар да съм анти "култ към храната". В повечето случаи се храним с покривка, задължително слагам салфетки и ми е много неприятно да са "подхвърлени" приборите или посудата. Явно е въпрос на нейни наблюдения.

Мария продължава да говори за бебето като за "моето бебе". Смешна е, че се засилва с все сила да тича към мен, за да ме гушне, аз заемам леко отбранителна позиция да не би да ме удари по невнимание и в следващия момент Мария е заковала на място. Гушка ме с цялата си възможна нежност Явно осъзнава, че моментът наближава и е все по-гушлива. Вечер това ми създава работа, защото след приказката за "лека нощ" се почва: Донеси ми водичка. Искам да те гушна. Цункай ме... Вече не го прави с идея да открадне време до съня. Прави го и сънена през нощта.
Тази сутрин ММ осъзна, че току виж бебето може да се роди и по-рано. Това малко го стряска, защото не се знае точно в кой момент може да се случи. За щастие док каза, че е на разположение денонощно и ми има запаметен моя номер. Надявам се да избутам поне още седмица-две.
Тази нощ се будех на няколко пъти. Единият път се стреснах от това, че съм потна, вторият - че са ми изтекли водите (бях мнооого потна), Мария ме събуди на няколко пъти, а накрая сънувах и какво точно трябва да си приготвя за болницата. От това изпотяване съм се подсекла на най-интересни места - между гърдите, под гърдите, целите бицепси и трицепси. Приличам на костенурка в кожата.


Лекция "Трениране на успешни родители"
http://gordonbulgaria.com/pet.html
Бях поканена на такава лекция, като в края й разбрах реално целта. Целта беше да представят тази програма за обучение и да съберат група за платен курс. Е, аз по технически и финансови причини няма как сега да ходя на курс.
Имаше две лекторки, като едната беше доста словоохотлива и от нейното представяне разбрах и запомних почти всичко. За съжаление втората част се водеше от друга лекторка, която в повечето време четеше слайдовете на презентацията.
Разказаха ни как д-р Томас Гордън един ден си стоял и наблюдавал през прозореца децата си как играят футбол. Така той измислил прозорец/ поле, което е разделено на две.  В едната половина е неприемливото поведение на детето, а в другата - приемливото. Под поведение е важно да се уточни, че става дума за нещо, което може да се запише на носител (звуково, визуално и тн). Така например ако се каже, че детето е лигаво, това е етикет, а не поведение. Поведение би било тръшването на пода в магазина. Този прозорец прилича на волейболно игрище. Интересното тук е, че всеки човек има различна линия на търпимост, приемливост на поведението, т.е. граничната линия не е по средата. Именно затова много често може двамата родители да са на различно мнение по даден въпрос.
Стимулира се активното слушане и аргументирането на отказа или разрешението на родителя. Например: детето иска да отиде само в парка, за да играе. Майката се тревожи и не разрешава. Таткото е на мнение, че няма лошо детето да отиде. Съответно таткото се аргументира, че майката се тревожи и на него няма да му е приятно тя да се притеснява, затова въпреки своето виждане, не разрешава на детето да излезе само. Тук бяха изброени 12 пречки. Най-често при конфликт родителя използва закана, заповед, проповед (мрънкане), слагане на етикети и тн.

Този прозорец после беше разделен на още две зони (вече точно като полето на волейболно игрище). Оттук се пристъпя към разграничаване на проблема чий е. Това е важно с идеята да може да се предприемат съответните действия и да се разреши конфликта, ако има такъв. Тук говорим не за метод. Нямаме ясно написани правила как се постъпва по шаблон в определена ситуация.
Кой притежава проблема?
1. Детето притежава проблема
2. Безпроблемна зона
3. Аз притежавам проблема
4. Двамата притежаваме проблема
Дадоха ни карти със следните казуси, за да определим чий е проблемът според горните 4 критерия:
1. Никой не идва на масата след като сте съобщили, че вечерята е готова
2. 18-годишната ви дъщеря споделя, че харесва момче, но се страхува да му признае чувствата си.
3. След вечеря 4-годишната Ви дъщеря иска да участвате в поредното театрално представление, а вие нямате време за това.
4. На сина Ви му трябва колата, за да помогне на приятел, а на Вас Ви трябва, за да отидете на важна среща.
5. Синът Ви се прибира ядосан от училище и казва, че съучениците му го мразят.
6. Детето Ви се прибира весело от училище и разказва какво се е случило през деня.
7. Детето Ви всяка сутрин плаче, когато го оставяте в детската градина.
8. Детето Ви постоянно разхвърля играчките си в хола.

Тъй като повечето на лекцията бяха интелигентни хора (беше по желание и са отделили време само заинтересованите) се сетиха какво се очаква от тях да отговорят. Отговорите обаче не бяха по шаблон. Получи се асоцииране на проблемите на детето с общи за двамата проблеми - ситуации 2, 4, 5 и 7. Не знам дали е до народопсихология, но нямаше отговорил на въпроса за рева в градината родител да каже, че това е проблем само на детето.

И тъй като курсът е платен, нямаше ясно дадени техники как да се справим с дадена ситуация, дори и само за пример. Все пак беше интересно и ако ми попадне книгата, бих я прочела. Имам слабост към този тип литература и най-вече в сравняването на различните подходи - кое е общото и кое е отличителното.

И така след вчерашния преглед и днешната консултация шансовете за нормално се свеждат до абсолютния минимум Започвам да навързвам много неща, които се натрупаха във времето. Дори и с нормална бременност след две ненормални, нещата не са лесни.
Когато ми беше секциото с Мария, бях със спинална. Моят лекар и другият, който ме оперира, говорят супер тихо по принцип. Отделно в родилните и операционните пускат музика, та и да се назорваш, не може да чуеш какво си говорят лекарите. Спомням си само как ясно моят лекар каза на колегата си, че съм искала нормално раждане, а той спонтанно и без замисляне каза "Абсурд!". Днес научих нещо, което док го помни от тогава - матката ми била изтънена в долния край.
Днес на срещата с другия лекар гледаха основно техните си неща - къде е плацентата, къде е бебето, тъкани, мускулатура и тн. Едно от нещата, които харесвам на док, е че е опитен, обаче не е самоуверен до глупост. Винаги, когато има и капка съмнение, предпочита да чуе второ мнение Другият лекар днес каза, че нещата засега са спокойни, да си пия магнезия и да чакаме да мине време. Хубавото е, че и двамата искат бебето да се роди максимално близо до термин. Няма кой да ме остави да преносвам - това е ясно. От събота коремът ми вече е свлечен чисто визуално надолу.
Идея си нямам кое е по-малкото зло около раждането. Вече не съм  , както с предната бременност, а по-скоро отчаяно примирена. Снощи ме гонеше нервата и започнах да приготвям по-усърдно неща за болницата. То не че нещо искат, ама да се намирам на работа. В петък съм пак на преглед в кабинета, за да ме гледа за разкритие и как е шийката.
Най-кофти е, че от вчера ме дере гърлото. През нощта правих гаргари с лайка. Днес продължавам с бабините методи. От това потене явно съм се проветрила повече от необходимото. Поне пробелмите със стомаха са вече решени Яхвам метлата и тези дни ще си организирам плътно времето.

Али, знам колко много искаше раждането да е нормално, но по-важното е всичко да мине добре, а накрая ти и бебчо да сте здрави и добре    Не се натъжавай, радвай се, че моментът за срещата с новия член на семейството наближава 

Аз не знам, кога е датата на термина.. Идва ми да предположа 13.06, но ми се струва многооооо далече.. Затова залагам на 7-8.06 

Дано гърлото се успокои, не може ли да вземеш Ефизол?

Всичко ще е наред! Притеснявай се в рамките на разумното и полезното и не се и опитвай да размишляваш кое е по- малкото зло в случая . Лекарите си знаят работата и трябва те да преценят рисковете, сама си го казвала.
Реши ли вече с кои дрехи ще го изписвате? Ще взаимстваш ли идеята за "подарък от бебето" за Мария?