Браво на сладкодумничката на мама!   Дай снимки! Обожавам когато децата се учат да говорят, записвай си бисерите, после като порасне ще й е интересно да ги чете! Да ви е жива и здрава!

Али хубаво е да свиква без количка. Ношата като все с количка я возихме, че по лесно и сега е като дивак на такива места. Като хукне и не можеш да я стигнеш. Странното е, че на вънка дава ръка и върви до нас.
Кога ще дойдете да се видим?

Снощи се разбрахме с Мария да приспим дяволчето, а сутринта да се събуди най-послушното ангелче. Чудесно! Обаче дребната имаше други планове Влязох в банята, а Мария я оставих в легълцето с играчки. Излизам от банята и какво да видя... Изхвърлила всички играчки (дотук нищо ново), а освен това разкопчала памперса и него изхвърлила. Междувременно опикала цялото легло Не съм се бавила! Да съм се изкъпала за няма и 5 минути. Това просто ме срази! Повече ме срази психически, а не физически. Запазих самообладание да не й се развикам. Обаче не се стърпях и с много мрънкане й обясних колко ме е разочаровала, каква беля е направила, как не се прави така... Сили да не му останат на човек!
Да се ядосвам - смисъл вече няма. Оправих нещата и усетих под червената боя на главата да се появяват първите бели косми Успокоявам се, че поне не е агресивна. Казвам това, защото Мария усети какво е да те наранят. Има едно дете, редовно идват на площадката при нас, познаваме се с майката, интелигентна жена... Обаче както това момиченце се радва, в следващият момент се засилва и блъсва някое дете. Мария два последователни дни беше блъсната и щипана. Сега вече избягвам да я оставям да играе с детето
В следствие на това блъскане, малката се стресна нещо. Сега има някакво засилено чувство за лично пространство. Ако възрастен се приближи - ОК. Обаче от децата изпитва лек дискомфорт и се гушка в мен. Около нас масово са момченца. Не знам защо, обаче всички имат страхотно желание да дойдат, да хванат Мария с две ръчички за бузките и да я цункат Сега обаче Мария е леееко с внимание кой я доближава и какво ще й прави. Дърпа ни се момата
Снощи по време на вечеря пак "заби" с говоренето: татее, татее, татеее (сигурно над 20 пъти) Има и едно много смешно пелтечене: дъ-льо-дъ-льо-дъ-льо... Така смешно мята езика Днес бяхме на тема писъци от кеф. Докато взимахме храната от кухнята не спря да пищи *crazy
Сега ще кача малко снимки

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35692598
парола: 2344

За количката щях да казвам... Пънки, ние си ползваме количката, но не сме маниаци. В смисъл, че още Мария трудно се води за ръка, понякога се дърпа, понякога тича в обратна посока. Трудно мога примерно да отидем до кухнята за ръка хванати. Но когато мога, я оставям да потича. Най-вече ме е страх, че тя няма още ориентация за улиците, колите по тротоарите, стълбите... И двете крайности не са препоръчителни. Даже наскоро си говорихме с майка, че българите сме загубени. Проходи ли детето - количката се "бракува". Да, добре е детето да тича, да се изморява, да се учи как да се държи в магазин, например. Но едната количка ми дава повече мобилност. Майка това коментира за хората в някои западни държави. Деца на по 3-4 години се слагат при определени обстоятелства в количката. По летищата е същата практика - по-удобно е, по-бързо. Тук даже странно ще те гледат, като си ползваш количката след втората годинка.
Ние имаме триколка - ами супер неудобно ми е. То бордюри, тротоари, неправилно паркирали коли, липса на рампи... Триколката е за детските площадки, за да се научи да върти педалите.

Преди два дни майка ще обува малката, за да излизаме навън. "Ела, бабо, да седнеш тук на портмантото." Мария се затичва към баба си и повтаря с пауза "мо-моу". Баща й попита после къде си обува обувките и беше потвърдена новата дума. ММ ме погледна и попита "Вие по сложна дума не успяхте ли да измислите?" Е, то не е по наше желание. Каквото стане интересно - това се повтаря. Ако не иска, не можеш да я накараш да повтори, каквото и да било.
Как казва машинката в магазина - "Тик!" и друсва глава. Само друсването на главата е отговор на въпроса "Как киха мама?"
Часовникът казва "Тик-так". Не можем да я накараме да го повтори, но види ли човек с часовник и се обръща да каже тик-так, все едно чака потвърждение от мен.
Снощи ми стана много мило. Мария беше заспала, а преди да легнем наминахме да я погледнем как спинка. Беше като зайче Легнала по гръб и ръцете събрани пред гърдичките. ММ само ме гушна и каза "Нали за това си бяхме мечтали толкова време..." През сълзите се смях колко е дълга и по-точно за желанието на баща й да я мери с рулетката.

Малиии, какъв бретон си и праснала Страхотни тоалети си имате
И аз ползвах дълго количка. Трудно ми беше да я катеря по рейсове, но предпочитах да ходим по хубави паркове и там да играят. Хехе, една съседка се майтапеше, че и войници ще ги изпращам с количка.
Да, най- хубави са когато спят, дори и когато пораснат много големи

О, да! Много са милички като спят! И аз като гледам мъниците и все си мисля колко щастлив човек съм всъщност!
А за количката, да те успокоя, ча ако си е дива и на 10 няма да стой до теб хваната! Просто въпроса е да свикне все пак да върви с вас, че като гледам мойто диване и лошо ми става!

Цитат на: svekarva в 09.07.2015 15:38

Малиии, какъв бретон си и праснала

Това е естествената му форма, нищо не съм му правила. До скоро там имаше само мъх. Сега Мария има нужда малко от подстригване, по-скоро от изравняване на косата. Отзад се завихрят букли и не искам да ги режа. Правя й лимбички
Понеже става дума за колички и коси се сетих нещо. Тези дни пускам покривалото на количката съвсем напред. Мария любопитно заляга и наднича. Така й се търка главата, че цялата коса се наелектризира. Бутайки количката, дете не виждам. Виждам един перчем с цвят като на Алф да се мята ту отсам, ту оттам и се ориентирам накъде й сочи главата.
Пънки, на моменти е Ако иска - сама подава ръка. Не иска ли - дърпа се, мрънка... По стълбите държи сама да се качва - "Оп! Оп!". Аз само я следя в гръб какво прави. Надолу повече страх има и ме държи за ръка, като казва "Айде! Айде!"

Много пораснала Мария!
И аз съм още с количка, по-удобно ми е, имаме триколка, но не я ползвам дори и до кухнята, защото не е кой знае колко близо, а и само баири нагоре надолу, не ми е удобно

Муун, това с биберона от вашата тема ми е познато. Аз също мразя деца с биберон. Не мога да повярвам, че има деца на по 3-4 години по улиците с биберон Другото е, че големи деца пият вода от шишета с биберони, а не с накрайник или сламка.
При нас в началото идеята за биберон беше "Когато се налага!". Това ми беше адска грешка. Когато Мария хленчеше, й се даваше биберон. Е, не е било единствено средство за успокоение! Обаче ММ имаше моменти, в които мрънкаше защо Мария мрънка. Купих си спокойствието, като прекрачвах границата, която аз самата мога да изтърпя. Мария никога не е била ревлива. Тя е от мрънкащите. Така може да ти опъне нервите, без рев, без сълзи.
Около годинката реших да отуча Мария от биберона. Надвих си над ината и го махнах през деня. Буквално за два-три дни мрънкане (от време на време) тя свикна, че такова нещо не се ползва. Биберон й давах само за заспиване и в момента, в който се събуди й го взимах и го скривах. До истерии не сме стигали. Не си лапа нито ръцете, нито пръстите.
На сън си намира биберона и го лапа. Даже сме гледали как спейки го опипва и наглася. Когато реши, го плюе.
Следващата ми стъпка е да го махна при дневния сън и чак тогава при нощния. За целта обаче не трябва да има никнещи зъби - тогава биберонът се дъвче, а не смуче. Другото е, че трябва и тримата да сме спокойни и търпеливи. Честно казано и не бързам чак толкова. Пробвала съм един-два пъти и не ми се струва удачно да си мъча детето и да го оставям да плаче точно преди сън.
Гледам и по-големите деца около нас - едва сега махат бибероните нощно време. Не се сравнявам с никого, просто се ориентирам как реагира детето. Едното момченце е 10 месеца по-голямо. Скъсал им се биберонът и те го отучиха за два дни. Някои даже нарочно режат силиконовата част, за да боцка и детето да не го иска.

Значи и вие още сте с биберон. Нашето положение е същото (ако не го мъчат зъби) - иска си го само като му се доспи, вечер сам си го изплюва, след сън веднага го прибирам. Ако му го поискаш, дава го, но очаква да му го дадеш, когато той си го поиска обратно (т.е. дава ти го за временно)

Цитат на: Alichka в 09.07.2015 16:32

Пробвала съм един-два пъти и не ми се струва удачно да си мъча детето и да го оставям да плаче точно преди сън.

Още нещо - пробвах да слагам вечер в леглото освен биберон и един малък гумен много мек заек. Идеята беше във времето да свикне, че с него се спи. Сутрин го прибирах и го скривах. Резултатът... Изхвърля го от леглото! Внимание нула! Явно детето ми е по-умно, отколкото очаквах
Не знам... Спрях за някои неща да се пренавивам и да се водя по хорско мнение, че "вече е добре да...". Оставям нещата малко по течението и очаквам да си дойде момент.
Свекърва ми започна работа в ясла и казва, че има не малко деца с биберони за сън. Казва, че и те ги отучват по желание на родителя. Това ми дава известно вътрешно спокойствие, въпреки че не прехвърлям отговорността на друг

Седмица преди да навърши 1 г. и 9 мес. Мария е 14 кг и 91 см. За сметка на нейното тегло, моето драстично пада Днес я гоних по детските площадки, из поликлиниката и в кабинета на лекарката.
Мария е от малкото деца, които постоянно напират да влизат в кабинета. Толкова е интересно! В началото не искаше да се качи на кантара, а после не можехме да я свалим от там. Наложи се лекарката ни да я преслуша в това положение
Изби ни и първият кучешки зъб. Засега нямаме проблеми (температури, разстройство и тн). Малко повече мрънка при заспиване, но нещата са съвсем търпими.

Растете Моника последно беше 12 кила сега ще я видим.Аз върнах килата от преди да забременея.Ама хали, тичат, дивеят
Браво за зъбите, завиждам ви да знаеш.

Нали нашата хала все се вре из тревите, комарите са й първи приятели. Вечно е нахапана. Лошото е, че има лека алергия (точно като мен) и ставят цели пльоски на ухапаното място.
Седим си вчера по обяд на градинката и в един момент майка се възмути колко е нахапана Мария, че чак крачето й се е подуло. Поглеждам - да, отекло беше и затова го намазахме с Фенистил. По обяд я нахраних и като легна... Крачето й синьо-лилаво и много отекло. ММ се прибра и почнах да го юркам да ходим на лекар. Разгеле чак към 19 часа тръгнахме към спешното.
Оказа се, че нещо я е ухапало. Какво е било - не се знае. Предполагам, че е било оса. Поне така изглеждаше - подуто, червено-синьо-лилаво, че и пареше самото място. Биха й една инжекция и готово. Сега сме на някакви капки и гел за мазане. Отокът й поспадна, но още се усеща. За щастие се разминахме леко
В спешното Мария беше торнадо! Не се спря. Три кабинета свързани заедно - и трите ги ошета. Тичаше, пипаше, дърпаше, пищеше, викаше... Нищо стандартно като поведение на дете в лекарски кабинет. Нямаше страх, притеснение, свян.
Днес е не по-малко активна. Майка я гледаше преди обяд и добре се е раздвижила. Нека! Тя и без това на работа седи по цял ден. Сега няма да й е излишно да потича