Керамоти
Тази година пак бяхме в Гърция на море, пак в същата къща, но в друг апартамент. Свекърите не искаха да идват, ние имахме планове за ремонт, но нашите настояха да ходим с тях.
Две седмици бях със Симеон в нашите, докато вкъщи беше разкъртено. Понеже на майстора къщата е винаги неизмазана, ремонтът се проточи. Седмицата преди морето изкарахме вкъщи в цялата натурия, като заключвахме хола. Събирането на багаж си беше изпитание за нервите, защото всичко беше някъде Заключихме си мръсотията и тръгнахме. Баш преди да заминем за морето нещо настинах. Ходихме до София, беше горещо и пътувахме на климатик в колата. Вечерта съм спала отвита пак на климатик и тръгнах в малко съмнителна форма. Морският климат си показа как хубаво ми се отразява и бързо се оправих
Условията в къщата си ги знаехме, макар да бяхме в друг по-малък апартамент. Децата много бързо свикнаха с обстановката. Времето беше разкошно! Навътре в морето на моменти явно имаше бури, защото по брега не всеки ден водата беше кристална, а беше леко размътена. Въпреки това беше топла.
Мария не излизаше от водата. Постоянно си намираше оправдание да влезе - Ще си измия ръцете/краката/дупето, че са ми в пясък... Ще вляза във водата с дядо/баба/тати/мама... Ще донеса на Симето вода за басейна... Запозна се с де що дете видя по плажа. Моментално измисляше на какво да играят.
Симеон беше очарован от пясъка Пълнехме му бебешкия басейн и в него играеше с мелнички, кофи, лейки, миди. Накрая сипваше огромно количество пясък и ставаше буквално блато Във водата го вкарвахме с бебешкия пояс и се забавляваше с нас. Малко го дострашаваше на места, където се чуваха вълните.За щастие все още не напираше сам да влиза.
Всичко беше хубаво, ако не бяха нашите с поведението си! Ако бях разказвала какво изживях точно след връщането ни, тук щях да излея целия си гняв Нашите тотално са изкукали. Превърнали са се в мрънкалници и егоисти. Не спряха да правят забележки на Мария. Тя, понеже им е свикнала на мрънкането, хич не ги отразява. Буквално ги пуска покрай ушите си Възхищавам й се! Дори хваленето им е с леко съмнение и под формата на мрънкане.
Аз все пак бях на почивка. Не спираха за всяко нещо да ми дават зор - да храня децата, да ги къпя, да ги слагам да спят и прочие. Аз часовник не гледах, но имам усета за време и наблюдавам децата ми доколко са гладни, изморени и тн. Една вечер баща ми тръгна с мен да се заяжда и буквално да "плаши гаргите" с някакви закани, които мен не ме касаят - Вкъщи няма да купим съдомиялна! Казах НЕ! (например)
Слагаха масата само за тях, дразнеха се от телевизор, музика, от играта на децата и тн.
Едната вечер играха карти до 3 през нощта. На сутринта бяхме говорили да ходим до Тасос. Едва станаха, туткаха се и късния предиобяд се сетиха да тръгнем. Вече беше напекло, хич не беше за разходка. Изобщо не мислеха, че батериите на децата падат към 1 часа. В Тасос не беше разходка, а тегели насам и натам да купим конкретни неща. Аз така го усетих
Една вечер решихме да ходим до Кавала по настояване на майка. Нацелихме час пик. Там са и тесни, криви улички, с много мотористи и още повече пресичащи неправилно пешеходци. Ставаш луд да гледаш накъде се движиш. С ММ паркирахме на един платен паркинг, ама татко е инат и обикаляха с колата като гламави, за да търсят безплатно място. На едно силно слънце ги чакахме с децата сигурно 30 минути После търчахме от магазин в магазин
Иначе Гърция си е Гърция Прекрасна!
По пътя на ММ му направи много силно впечатление колко много земеделска техника има, колко много млади хора си изкарват с това прехраната. Гледахме селските напоителни канали, огромните площи с царевица, слънчоглед и тук-там маслинови горички.
За първи път бяхме и в Кавала. Наближавайки се вижда синьото синьо море, и синьото синьо небе, всички сгради от слънцето изглеждат изкрящо бели, вижда се крепостта. Много е красиво! С ММ се зарекохме някой път да отидем там сами, за да можем да се насладим на къщичките, които са накацали по склоновете над морето, на красивите фасади с лъскави магазини под тях, на китните заведения в типичния средиземноморски стил и да обиколим по крепостната стена.
По време на цялото море децата бяха залепени за нас. За всичко беше мама и/ли тати. Много ми липсваха вечерните разходки. Нямаше как да прекараме поне малко време само с ММ, да излезем на заведение или нещо такова Някак имах нужда от това. Но нямаше как. Нищо - друг път

Забравих - на морето Мария дочете първата си голяма книжка "Карлсон". Сама! Много е впечатлена, щом започна да чете отделните глави отново в нейн си ред. Сега иска да прочете втора и трета част - ще е един от подаръците за имения й ден.

Еха, браво на Мария Щом и с разбиране чете, в смисъл непознат текст, значи е много напред с материала . Толкова рано само НИ1 правеше нещо подобно от всички познати и роднински деца. Дано си и останат мераците за четене.
Момиченцето, което ни беше нагости тези дни, е на нейната възраст, но познава само буквите и няма мераци да ги свързва в думи. Подарих и една много хвалена от майките в парка книга за дакелче, което отива на село, вижда откъде идват нещата за ядене и се запознава с бита на хората, научава що е това събор, какви празници има и после пише хумористични писма на малкото си човешко приятелче. То пък като é ли съм знаела, че майката и бабата са леко особени и не харесват Пипи и всички други прекрасни чужди детски книжки, та и те останаха доволни. 
Хаха, представям си я Мария как влиза в ролята на учителка и прави забележки на Симеон. Така ще го бута и за училище и като нищо да вземе детето да се оплаква като брат ми, че има две майки.
Бе, казвам ти аз, на почивка без родители, децата вече пораснаха Добре е да имате компания, ама да сте относително самостоятелни.

Именния ден на Мария се падна по средата на седмицата, но без да сме планирали баща й беше в отпуск. Отдавна бях измислила изненада за нея. Заведохме я на кино. Тя не беше ходила досега и вярвах, че ще й е интересно. Късмет беше, че има нова версия на "Цар Лъв". Това е една от първите големи книжки, по които се учеше да чете. Книжката е и с илюстрации от предишната версия на анимацията, та визуално героите й бяха познати.
Сутринта имах малко тичане. Два дни преди това не се сетих да купя бонбони, а бях в Лидл. Майка ми каза: Остави! Аз утре ще обикалям по магазините. Тя хубаво обикаляше, ама не купила, защото "нямаше на късата страна на промоция" На 15-ти ММ слезе от вилата, че беше за една вечер горе, за да направят комарниците за новата дограма. Писах му да мине да купи. Прибра се той и ме отряза "С тия комарници къде ще обикалям по магазините" Та вълкът се засити, когато си свърши сам работата и осигури бонбони. Бях подготвила пакетче с любими бисквитки на по-малките - наборчетата на Симеон. Мария беше много щастлива да обикаля да черпи.
Следобяд майка остана при Симеон, ние вдигнахме Мария рано и тръгнахме към киното. Когато влезе вътре, видя пуканките и защото е чувала, че на кино се ядат пуканки, отвори големи светли очи и погледна много жаловито. Та имаше и пуканки, и вода, и хубави места. В салона се държа супер! Пак питаше кое, защо, какво, но беше много умерено. По време на битките се сгушваше в мен или в баща си После каза, че й е харесало, ама да нямало другия път такива страшни неща. Та имаме препоръка за следващото кино какво да бъде. Познайте дали има такива филми изобщо?!
Минахме набързо през на ММ баба му, после с нашите се видяхме и се качихме на вилата. Мария събра доволно количество парички, имаше и не малко подаръци. За първи път има часовник и сега като Зазу от "Цар Лъв" редовно ни информира. Симеон пък ходи при нея и й цъква я хронометъра, я наглася някоя аларма, та Мария се разписква след него. Нашите й подариха луксозно издание на Карлсон с трите повести вътре. И Симеон имаше дребни подаръчета около кака си. Родителите са позабравили правилото "без играчки" и за следващ празник ще им се припомни
Сега съм нарамила две торби - една за на вилата и една за в нашите. Дано индиректно разберат, че наистина децата имат много неща, а и са малко капризни откъм играчки.
Нещото, което предстои да купим на Мария, е хубаво колело - с повод или без. Дебна от зимата някаква оферта, че съм се насочила горе-долу. Другото за купуване е хубава детска кухня. Сегашната е много една никаква и днес пак ми бодеше очите, а Симеон тепърва играе с нея.

Симеон продължава да дърдори на негов си език. Въпросът е, че все повече неща ние му разбираме
Излизаме от нас. Знае, че ще сваляме някоя играчка. Започва да повторя: - Па-па ика! (Искам патето). Казва го толкова бързо, че звучи "папаига" Ако се направим, че не го разбираме и го питаме дали иска мотора, той клати глава с все сила и пак: Па-па ика!

Когато се събуди сутрин, казва:
- Мамо, да! Да! (Мамо, вода!) - и се пресяга с две ръце към шишето.
Ако иска да пуснем тЕлевизора: Тиии! Тиии! Тиии! 

Мария е свикнала да кихне и да се води цял диалог:
- Наздраве!
- Мерси!
- Моля!
Сега Симеон, ако кихне, му казваме инстинктивно "Наздраве!", а той отвръща с "Мем!" (Мерси)

Видя снимка от сватбата ни: Мама да! Тати да! (Мама я има, тати го има).

Вчера Мария замина по обяд към морето. Обаче не е за завиждане В четвъртък се разви адски тъпа ситуация!
По обяд имах час за зъболекар. Бързах да взема кухнята. Имах 3 комплекта с буркани, че носех и на съседки. Майка реши да слезе, за да дойде с мен и с децата до кухнята. Чаках я малко повече от обещаното. Тя излезе говорейки по телефона "супер важни и спешни неща" за след месец,неща, които с баща ми могат вечер да си ги дъвчат, колкото искат.
В същото време най-после осигуриха колело на едно момче от съседния блок. Баба му отказваше, но майка му се прибра и извади колелото. Детето вече беше пощръкляло. Той кара винаги бързо, слиза по паркинга и профучава по детската площадка.
Тръгнахме към кухнята. Симеон ми се хвана за ръката, в другата държах всички торби и чанти. Майка си говорише по телефона, не хвана Мария за ръка. В този момент момчето се засили към Мария. Тя вървеше и зяпаше назад. Блъсна я с кормилото и я ожули по ръката. Майка ми изкрещя. Мария се разплака. Имаше малко кръв, но нищо особено. Седнахме на пейките, сложих й лепенка. По-късно в нас промих раната.
Вчера раната беше някак разлигавена. Мария не ми даваше да я пипам, та с 300 зора я промих отново. Тръгнаха с дядо си. Всичко точно!
Свекърва ми звънна от морето, че са стигнали, обаче Мария имала оток на ръката. Върнаха се до Бургас в някаква болница. Там ги наплашили хубаво. Превързали я, изписали антибиотик.
Днес пак са ходили на превръзка, защото отокът отишъл до над лакътя. До този момент не е стъпила дори на плажа Яд ме е на всички и на всичко!
Стоим и чакаме. Ако се налагало някакви системи, трябвало да я хоспитализират, което няма да стане в Бургас, а ще трябва да си я взимаме и НЯКАК тук да се оправяме. Тези дни излиза класирането на Симеон, ще вадя купища документи, ще имам тичане из целия град, за да може да го запиша, докато още се водя на работа. Баща им пък има страшно много ангажименти в университета. Изобщо... Всичко е във въздуха!

Влезнали сте в някаква черна серия направо . Ще се оправят нещата, ама нали знаеш, майките винаги най- лошото мислят. С тези горещини допълнително се изнервя обстановката, всеки бърза да свърши работа по хладните часове сутрин и после е мор.
Стискам палци

Мария днес беше на преглед. Попаднала е на лекаря от петък. Продължава да е на АБ, но е дал разрешение за плаж. От мерак са носили всичко за всеки случай. След болницата директно са отишли на плажа Няма такава радост!

Аз тичам да вадя документи и току си помисля, че съм готова - то измислили още нещо. Ядосвам се как никъде няма черно на бяло един пълен списък. Време има, но моето е ограничено до обяд. Въпросът е, че със съседката под нас искаме децата да са в една група.

Ох милото адашче! Супер че са и разрешили!

За документите, няма ли ги в системата за класиране? В София са много стриктни по това отношение и се изпраща списък след класирането, също така някои от документите не се приемат ако са издадени преди класирането, като на пример бележка от работодател.

Булче, в системата на три места има три различни неща. Просто постоянно има промени, които няма кой да си направи труда да ги обнови. Ето, искат бележка за ученици, ако има в семейството. Трябва обаче аз сама да се сетя, че такава бележка се иска и от градината, защото Мария е подготвителна група... Стриктни са, да! Така и трябва
Ще се оправим

Вчера до кухнята и обратно Симеон не спря да пита: Тати, да? Баба, да? Деде, да? Кака, даааа? С други думи да му обяснявам кой къде е и защо не са с нас

Много неща се изменят всеки ден около нас и не мога да смогна да пиша. Мария се върна от Поморие леко кашляща. Свекърва ми купила сироп по препоръка на аптекарката, но не ми казала. Знаех друг, който повече би й помогнал. 
Така леко кашляща замина за Св. Влас с нашите за пет дни. Беше много важно за нея, че щяло да има блок маса Майка каза, че този път Мария съвсем не е налитала на храна. Даже първата вечер имам снимка как при огромно разнообразие си избрала картофена крем супа. Била е любимка на аниматора. Тичала е от плажа в детския кът и обратно, играла с други деца, а вечер била на детска дискотека. Върна се много щастлива, леко затъжена и заредена с хубави емоции
Днес бяхме до личната, за да я прегледа и от утре е на градина. Казваше, че не иска на градина,  защото градината означава край на морето за това лято. Исках нарочно да я пусна в средата на седмицата, за да има няколко дни за адаптация. Днес й обяснявах как на 16ти ще имат тържество, вече ще е четвърта група, ще носи цветя за госпожите. Дори избрахме рокля - бяла на шарени лодки.

На 6ти септември успяхме да се видим с наши приятели. Разходихме се по брега на Марица. Симеон видя водата и отдалеч се развика: Вънааа! Вънааа! (Вълна!). ММ се смя и ми каза: Айде сега ти му обясни, че е река, не вълна.
На другия ден свекърите дойдоха до нас и с нашата кола потеглихме към Житница, за да видим поне малко от събора "Боб с наденица". Очаквах да е на гола поляна и много по-неорганизирано. Всъщност всичко беше в рамките на конната база, която е с хотелска част, много голям двор с алеи, поляни и детска площадка. Шатри бяха разпънати на отделни места и хората се групираха. Нямаше блъсканица, а много спокойно всеки си минаваше.
Първо Симеон изпробва всички пързалки и предпочиташе най-високата, на която почти не го достигах в горната част, за да го придържам. После видя басейна и беше трудно да го удържам. Намокри си едната обувка, не беше щастлив от това, но пак към водата напираше. Потича по поляните, въртя се между хората, а после се заигра с детелините. Симеон видя езерото с водопада и водните лилии. Обиколихме го поне 3 пъти в опит да намери откъде да влезе вътре. За щастие не успя! Намерихме си сянка зад хотела, хапнахме, послушахме музика и се ориентирахме към тръгване. Деверът с етървата и племеника също бяха дошли, но стояха на кафе около басейна. Свекърите имаха възможност да останат с тях, но в крайна сметка тръгнаха с нас наобратно. Симеон естествено на първата минута заспа в колата, а после успешно го преместих в кошарата.

Симеон бърбори:
- Вей! Вей! (Люлей!) - с баща си се забавлява на люлката, докато мен ме разиграва с желание да се качва и слиза постоянно. Не веднъж успя да падне след такива експерименти. Скача и в движение. Вече свикна, че аз много не искам да го люлям и почти не ме търси.
За сметка на това ме търси за всичко друго. Иска камионче - води ме за ръка до него. Иска патето си - води ме до него. Иска някъде, където може сам - пак мен влачи. Не знам доколко е заради искане на разрешение и доколко е заради деца, които се защитават с пронизителен писък и аз съм плашилото.
Долу винаги "отбелязва", когато Ани се появи - Нани, Нани! Нани, гааа? Преди две вечери каза и: Мама Ани, гааа! (Майката на Ани). Га-то е задължително почти като "нали" при по-големи деца.
Играят на "Балонът се надува", а Симеон се смее от сърце още преди "Пук!" (или "Бам!", както казва).
Имаме направо огромен напредък с пишкането - прав в банята на сифона, а аз мия по 100 пъти на ден Навън вече е с памперс гащи и когато е на кеф, препикава дърветата. Смешни са много, защото Ани иска права, майка й я кара да клекне и й обяснява. В същото време и Симеон се засилва да кляка.
Първият ден много се забавляваше и дори сам ме задърпа за ръката с думите: Пий! Пий! Уж се изпика, вдигнах гащите, а той се тупна отпред: Пий! И наистина имаше още. Подозирам обаче, че с яслата ще е голяма каша и този напредък ще изчезне

Мария! От нея винаги мога да науча нови неща. Преди доста време вече се случи това, но все забравям да го разкажа.
Имаме салфетник, който се ползва ежедневно. Вижда ме редовно, когато сгъвам салфетки и ги слагам вътре. Една вечер Мария се хвана да слага салфетки. Сгъна ги на правоъгълници, както често и аз правя. После ги нареди така, че сгъвката остана отгоре, а не отдолу! Всъщност така е в пъти по-удобно за взимане, защото салфетката не се разгъва при издърпване. Досега никога не съм се сещала!

Мария тръгна на градина с огромно удоволствие! Бяхме подбрали рокля на лодки, а и времето още позволяваше лятно настроение Занесе букети и по един хубав крем за ръце на госпожите и лелята. През деня са имали театър. Беше много горда как вече е четвърта група Реши, че няма да ходи на училище, защото тук й харесвало
Тъй като Мария я изпратихме аз и Симеон, от другата сутрин Симеон си строяваше маратонките още докато беше по пижама. Мария тръгваше на градина, а той хленцаше след нея. После се сещаше за Миленка и Ани (комшийката и дъщеричката й) и започваше да обяснява как ще види Меке и Нанйе.
Седмицата мина в тичане да оправя документите за яслата. Беше много напрегнато и с разни домашни въпроси. Всички бяхме под някакво напрежение за нещо. Мария и Симеон ни стопиха лагерите! Толкова нерви отдавна не бях хвърляла на вятъра. Ситуациите бяха "ти му приказваш, то ти говори"! Просто всичко покрай ушите им минаваше Уж дребни и невинни неща, а в края на деня нямаш сили за нищо. Симеон имаше нощи, в които плачеше на сън, пиеше вода и заспиваше, но сутринта беше тежка за нас. Мария не спира последно време с "Може ли..." - това е нейното "Искам..." и се почваше с безкрайни претенции за абсолютно всичко и за абсолютно всичко се цупеше. Тези почивни дни и аз, и баща им не спряхме да крещим!

Вчера направихме разходка по центъра, за да видим ремонтирания площад. Разходихме се в Градската градина. Мария не спря - Сега къде ще ходим? Тръгваме ли си? Може ли тук... Искам там... Ако нещо не беше на нейното - ръмжене от възмущение. Симеон започна да се учи и той на номера и по същия начин ми ръмжи насреща Физически не се изморих, но психически каталясах след тази разходка!
Вчера беше и "големият ден" - преместихме Симеон да спи при кака си в детската! Много ме е яд, че чак сега! Симеон се будеше доста покрай зъбите, ревеше и щадяхме Мария от неговото присъствие. После беше ремонта на хола и имаше мебели къде ли не. Ремонтът мина, ама ММ се мота още толкова време! И реално го преместваме в супер неподходящ момент

Симеон тръгна на ясла
Днес беше първият ден на ясла. Имахме кошмарна вечер с много разправии вкъщи, опънати нерви, 100 пъти повтаряници за едно и също нещо, много подготовка около двамата за първи ден от работната седмица. ММ снощи влезе, накара им се и Мария и Симеон бяха заспали на петата минута. Имаме снимка колко са сладки докато спят Едни такива невинни дяволчета!
През нощта се събудих от болка от мъдреца, който избива. Пих хапче и тъкмо съм заспала дълбоко - Симеон ревна с все сила Нищо не искаше, но продължаваше да реве. Пи вода някак и после заспа с малко въртене. Мария се размрънка "Затова не исках Симеон при мен!". Пак заспах. Беше преди 7, когато Симеон се събуди, стана веднага и дойде при нас. Изпратих го да легне. Малко след това той пак стана, обикаляше из нас. Уж се заигра. В един момент чух ТУП и як рев! За втори път се катери по детската кухня и паднал между нея и леглото на Мария. Главата беше здрава Не се беше ударил никъде. Много се изплашихме всички.
Мария тръгна с баща си към градината. Беше усмихната. Нахраних Симеон, оправихме се и се срещнахме с друга майка и син, за да ходим заедно. Двамата с царските имена ги събраха в една група, което много искахме. Симеон беше спокоен, обикаляше, разглеждаше.
Лелята в групата ни посрещна с усмивка, обясни ни всичко и вкара децата вътре. Не се чуваха, но ние бяхме като попарени!
Бях до работата на ММ, минахме през нас и заедно взехме Симеон. Той излезе зачервен и подпухнал Сгуши се в мен, после в баща си и пак в мен. Много силно стискаше. Лелята обясни, че вътре си е поплакал, легнал на дивана в игралното и около час спал. Миличкият е бил толкова изтощен! В момента е леко изнервен. На моменти се смее, играхме заедно, но от най-малкото започва да плаче. Не знам как ще спи сега. Ще видя и утре как ще е. Със сигурност не искам другата седмица да е всеки ден на ясла. Ще правя почивки, но не знам кога и как. Объркано е, както при всички други на тоя хал.

Миличкият, хич не му е лесно  Дано мине по-бързо и леко адаптацията и започне да ходи с желание

Голямото падане!
След падането от кухнята имаше продължение. Симеон се беше хванал за ръката на баща си. Ходеше след ясла и зяпаше настрани. В един момент се спъна в себе си и се срути буквално. ММ не успя да го прихване, защото Симеон се изсули от ръката му. Имаше малко рев, но бързо се съвзе.
Следобед децата играеха пред блока. Татко беше долу и се възползвах. Оставих Симеон долу, за да отскочим до нас и да вземем нещо за Мария. Тя тръгна пред мен. В един момент буквално падна по лице на паважа От нищото!!! Сърцето ми спря за секунди. Мария се изпищя, обърна се и се разплака. Гушнах я и се мъчех да разбера какво стана. Тя пищеше и каза колко много я боли бедрото. Помислих, че счупи крак. Беше много страшно! Оказа се, че тя е подложила ръце и не е ударила главата. Леко имаше наранена кожа по дланите. Успях да я разгледам по краката. Тя се раздвижи и стана. Беше се спънала в пластмасова каишка, с каквато опаковат кашоните. И понеже беше кална не се виждаше на паветата.
Качихме се, измих Мария и я оставих при баща си да си чете и почива. С огромна изненада след 20тина минути я видях как слезе с тротинетката. Беше добре
Малко след това от нищото Симеон падна с колелото за баланс. Почти беше спрял. Обаче от всички стресови ситуации около нас моментално ревна!

С ММ тези дни само си говорим на въпреки. Изнервени сме, притеснени. От вчера обаче той мина на друг етап. Само ми говори щуротии и се хилим на дребни неща. Мъчим се да си отвличаме вниманието и да мислим позитивно, доколкото може. И харчим пари за "дребни радости" за всички вкъщи, които да ни успокоят.
Вчера заведох Симеон на яслата. До там вървеше нормално, разглеждаше се. Вътре беше леко объркан и се чудеше какво става. Обух го, преоблякох - всичко точно. Лелята обаче го понабута набързо и той ревна. В този момент дойдоха други майки и само се спогледахме стреснати. Най-нормалното нещо там е да ти са пълни очите и да ти трепери брадичката в опит да преглътнеш сълзите И никой не го е срам от тази си емоция.
Взех Симеон по обяд - пак червен и подпухнал. Гушкаше се много, много силно в мен. Предложиха ми да го оставя на другия ден да спи и да ми се обадят, ако не успее. Съгласих се без да мисля. Обикаляхме с баща му по магазините за малко. Симеон беше ужасен! Ревеше, пищеше, търкаляше се по земята. ММ едва го изтрая.
Днес Симеон също отиде нормално до яслата. Вътре обаче взе да се върти и да сочи към вратата. Искаше навън. Не ми даде да го преобуя. Започна да рита, пищи. Вкопчи се в мен и ме стискаше с все сила. Лелята излезе, помогна ми да го преобуя и го грабна от ръцете ми. Той буквално изпадна в истерия! Дереше се и блъскаше по жената. Казах, че няма да го оставя да спи, но поне там да обядва. Излязох от яслата нечуваща и невиждаща.
По обяд той излезе много спокоен. Беше си изял всичко, което не е за вярване! Гушкаше ме и ми говореше непрекъснато на неговия си език. Утре няма да го пускам. Чак в понеделник, като не е ясно дали ще спи там. Далечно ми е още!

Тези дни съм под пара по всяко направление! Краката ми туптят от тичане. Щом два дни съм с маратонки през деня е показателно! Не съм се спряла да тичам по задачи, докато Симеон е в яслата. Оказа се, че за да получа намаление на таксите на двамата, трябва да попълня куп документи, да ходя поне два пъти и в яслата, и в градината и да им нося насрещни документи.
Другото е, че на работа също има промени. Фирмата я местят в друг град. И пред мен в професионален план е небе... Тичам от-до куриери, при ММ да разпечатвам и подписвам документи. Още съм в неплатен отпуск, но не е ясно до кога.
Ходя с един списък в мен какво в каква последователност трябва да свърша, защото наистина не помня.  Вечер в 10 съм готова да заспя. Лягам най-късно в 11, а към 3 се събуждам "наспана". И няма мигване!!!  Симеон плаче на моменти през нощта. Не иска вода, не винаги галенето помага, защото се изнервя да го пипам. Мария се събужда от него. Отделно и снощи пък сънувала кошмар и лежах при нея, докато заспи пак. Сутрин в най-сладкия ми сън звъни алармата и аз не знам къде съм. Вчера следобед не си усетих тренировката. Имах нужда да блъскам и времето отлетя. Много бързо след това се приготвих, защото в градината имахме родителска среща. За нея ще разкажа, когато си събера мислите, че имаше интересни неща.

Като чета и цялата настръхвам.  Дано бързо да свикне Симеон и да му хареса. Този период, неизвестно колко дълъг, е много стресов за всички. Имам спомени и за Мария, когато разказваше, тогава ми се виждаше далечно. А и до моята глава дойде.  Съчувствам ти и те разбирам идеално. 

Накратко, ударно ти е... Има такива моменти, когато сякаш целият свят е тръгнал гъзнем и няма излизане от емоционалната и физическа тиня. Силни прегръдки, казвай ако с нещо мога да бъда полезна.