http://alichka87.snimka.bg/?album;aid=802436;pid=39187918
Излязоха снимките и на Мария. Този път не са се престарали. Косата й изглежда толкова тъмна, а лицето буквално свети. Обаче си е моето гардже, което суетно питаше: Хубаво ли съм се усмихнала?
"Какичката" си е спазила обещанието да махне на компютъра ожулената брадичка. Защо ли Мария да не падне с тротинетката предната седмица
Изобщо не ми е хрумнало, че ФА може да означава фар/ фарове...
Вкъщи никога не сме прекадявали. На село баба - да, но баща ми ненавижда миризмата на тамян. Показвах и обяснявах кое какво означава и как се прави. Разбрах и кой ще е дядото - ами наистина е една глава по-дребен На пролетното тържество пак играеше ролята на стопанина на къщата. Бяха му нахлупили огромен калпак и беше с добре засукани мустаци. Чак госпожата на моменти пускаше усмивка, а за нея гледката не беше някаква изненада.

Ехааа каква е тази коса! Супер са и двамата! 

Леле отдавна не бях гледала снимки на вашите деца  Много са пораснали и красиви! Мария верно много дълга коса, трудно ли я поддържате, че и ние май ще сме Рапунцел? Тя реши ли се сама?

Мария от миналата година по това време някъде е с коса почти до кръста. От няколко месеца не съм я подстригвала, че фризьорката ни чака близначки и спря да работи. Тази седмица баща й я води на ново място, ама нещо не съм очарована. Около рождения ден косата на Мария беше наистина до кръста. То не е само до дължина - има завидно гъста коса, лъскава и с плътен като за дете косъм Цветът й е житен.
Изобщо не ми е трудно да я поддържам. Мия й я един ден от седмицата - след плуване. Мина на женска плувна шапка, за да й прибира всичко. Лятото бабите подпитваха дали няма да я скъса по-така, ама не. Детето си има разкошна коса, защо да я крие?!
В тяхната група почти всички момичета са с дълги коси. Всички ходят с прически - вързани, прибрани, сплетени. Госпожицата и лелята също често ги плетат. Аз най-често й прибирам лицевите кичури на опашка или на плитка. Рядко я връзвам цялата. Лятото я сплитах на хлабава плитка, когато лягаше, за да не й се запотява вратът. Така свикна и сега продължаваме по нейно желание.
Фери, не се реше сама, защото ползваме четка, а не гребен. Сама се хваща на ниска опашка, ако прецени.
Преди носеше много диадеми. Бях й направила в най-различни цветове с цветя от филц (подарък от Лоли ). Обаче й омаляха и сега трудно намирам такива да не й бодат зад ушите.

Всъщност и Симеон има завидно коса. Него го подстригваме на около три месеца. И той е житен

Имах идея за пано от снимки в коридора. Не отдавна ММ ги закачи между вратите на хола и кухнята. Много са смешни дребните Мария си е кокона, а Симеон имам чувството, че си е същият от годинката до този момент
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436.39189962

Последната седмица преди празниците беше лудница! Имахме страшно много ангажименти, тичане и всеки за всичко се беше сетил в последния момент Имах огромен списък ден по ден и под час, за да не изпусна нещо.
В последния момент казаха кога ще е коледното тържество на Симеон. Имах опасения, че ще съвпаднат с на Мария. За щастие мина предния ден! Родителите се бяхме "скрили" зад щорите в спалното помещение. Имаше двама-трима от родителите, които снимаха с телефон. Надявам се да успея скоро да взема записите на флашка. Яд ме е, че от яслата не организираха видео заснемане, а само фото. Имаше и издънка от страна на една майка: Ще нося камера, ама не я нося...
В крайна сметка видях Симеон На танците се включваше активно - скачаше, хилеше се. Беше като стреснат заек (точно като сестра си), когато казваха стихчета. По време на самото тържество имаше и куклен театър.
Влезе Дядо Коледа и естествено имаше много рев, сълзи, дърпане и отчаяни опити за професионални снимки. Симеон си взе подаръка, не плачеше, но седна на столчето, стисна пакета и се озърташе уплашено. После ни поканиха и родителите. Влязохме, а Симеон припкаше между деца и родители, за да стигне до мен. Вкопчи се и започна да ми говори. Прибрахме се с усмивки!

На другия ден беше тържеството на Мария. Няколко дни по-рано видях, че никой не е поел инициатива за видео и пуснах запитване. Много бързо повечето родители реагираха, че искат заснемане. За няма и 15 минути уредих това с няколко телевизионни разговора.
Този път ММ имаше възможност да дойде. Взехме Симеон. Носех и резервни дрехи, че не се знаеше как ще излезе. В крайна сметка не го преобличах, а му сложих сакото с размер една педя.
Влязохме в залата, където децата бяха наредени и пляскаха, за да ни посрещнат. Залата беше украсена вълшебно За фон имаше транспарант с възрожденска къща. В единия ъгъл беше ниска масичка, огнище. Дори пейките за гостите бяха тематично покрити с черги. Този път госпожите не се включиха като водещи. Цялото тържество го изнесоха децата
Първият танц беше от "ангели" - момичета с бели рокли с лампички по края на полите. Беше много феерично! Казваха стихчета. Дойде ред на сценката на Мария. Децата се справиха отлично! В един момент леко объркаха реда, но почти не го разбра. Аз репетирах с Мария и оттам ми направи впечатление. Имаше коледарски танц с геги. Децата показваха и обясняваха ритуалите. През цялото време Симеон гледаше с интерес. Даже си придърпа столче, за да седи сам на него, а не в баща си.
После нито на Мария, нито на Симеон им се тръгваше

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436.39213627 (2344)

На тази снимка и двамата са по- светли и руси и съответно по- близко до действителния си вид.
Много хубави неща са направили в градината, за пореден път се възхищавам на учителките им.
На кои подаръци се радваха най- много, Мария още ли не е разкрила Дядо Коледа?

На следващия ден Мария трябваше да посрещнат Дядо Коледа в градината. Взеха ги с автобус, бяха на куклен театър. Мария беше много впечатлена от постановката - Звездичка за Коледа Разказва ми подробности, а до днес повтаря смешни сцени. После обратно в градината Дядо Коледа им е донесъл подаръците. И тук имаше изпълнение ...
Мария ден през ден сменяше искането си за подарък. Мина през какво ли не желание. Буквално на всяка реклама казваше "Искам!" В градината съм на мнение, че трябва да е нещо не толкова натрапващо се, скъпо, обемно или помпозно. Даже съм ОК да има за всички деца еднакви пакети от лакомства и дребен подарък. В крайна сметка подаръкът й беше Шопингс, но не куфарче като от рождения ден, а такова, което става на колие. И в последния момент естествено Мария изби рибата с желание - кукла Барби със светещ еднорог Казах, че 120 лв няма да дам за нещо, с което е съмнително колко ще играе!
Към 3 следобед ми звънна непознат номер - оказа се госпожата от градината Попита какъв е подаръкът на Мария. Обясних и си представих сцена как си иска кичозния еднорог! Госпожата каза, че всичко е наред с Мария.
Взех Симеон и отидох за Мария. Баща й я обуваше тъкмо. Мария излезе ухилена до уши. Моментално си отвори пакетчето и се зарадва. Обсъждаше с другите деца, тичаха из двора - всичко точно! В градината са две Марии. Оказа се, че играчките за двете са попаднали в групата на Кокона. Изведнъж нашата Маша без да иска беше замесена в каша Обяснихме й, че няма как да има два подаръка, защото така друго дете ще остане без. Тя си държеше на еднорога и каза: Е, нищо! Сигурно ще ми бъде донесен вкъщи.
Натоварихме децата в колата и ги закарахме в свекърите. Майка ми остана меко казано разочарована, защото реагира остро, че нямало същата вечер да гледа децата, а после: Ама аз все пак ще ги гледам! ... Ще има да взема Ние с ММ се приготвихме спокойно и излязохме. Бяхме на театър ММ ми подари билети за "Чиста къща" за коледен подарък. Постановката беше различна, динамична, интересна и запомняща се И двамата сме много доволни! На връщане решихме да хапнем в едно квартално заведение. Не ми се мисли откога не сме сядали някъде само двамата! Имахме нужда от това време за нас си. Казахме си толкова много неща, които иначе вкъщи нямаше да успеем. Смяхме се, разказвахме си някакви неща. Буквално се откъснахме от сивото ежедневие.

Свекс, Мария още вярва в Дядо Коледа. В този от градината - не, защото имал ластик на брадата, но вярва в онзи от комина Тепърва има да пиша за подаръците... Тази година имаме рекорд - от 14 (!!!) места получиха подаръци

На следващия ден взехме децата от свекърите и ги заведохме на ясла и градина до обяд. Имах няколко часа, за да събера багажа и тръгнахме към Хисаря. Хотелът беше пълен, но имаше малко деца. Мария и Симеон бяха щастливи в басейна. Друго не им трябваше много-много.
Едната вечер стана дума за Нова година. Нашите щяха да са си вкъщи сами. ММ на майтап подметна защо не гледат децата. От съвест сигурно, че не е гледала децата, за да сме да театър, майка се съгласи Може и да сме уцелили правилното питие преди да стане заядлива. Моментално си уредихме ходене на Цигов чарк за една вечер. Предостатъчно!!!
Занаредиха се празниците. На Бъдни вечер бяхме в нас с нашите, баба ми и бабата на ММ. Децата бяха щастливи, бабите превъзбудени, а ние - заредени с търпение.
Баба ми: Ако няма какво да сложите под елхата за Симеон, да донесем нещо от подаръците от майка ти?
Бабата на ММ: Аз не знам дали ще идвам, защото може някой да реши да дойде вкъщи... Моите подаръци ще си ги получат под другата елха във вашите.
ММ 300 пъти й повтари, че Мария вярва в Дядо Коледа и да си мълчи. В отговор: Да, то и аз й взех книжка с приказки. Това, което й взех, ще й стане като я гледам...

Свекърите за Бъдни вечер бяха в София. На Коледа се събрахме в тях и свекърва ми върна подаръците от бабата на ММ за племеника: Това е малко. Това не го хареса, защото е с женски картинки.
- Ама аз не им разбирам! Аз вече само пари ще им давам...
Свекърва ми извади един анцуг и на него имаше картинки на Мини Маус. Припаднах И като ми идваха нанагорно всички роднини по празниците, се подсещах за Мини Маус и сама се хилех

Мария и Симеон получиха от 14 (!!!) места подаръци за Коледа. Ден през ден пристигаше по някой колет. Някои ги отваряхме на момента, други ги пазех под елхата. Мария получи няколко книжки: Лукчо, Мери Попинз, приказки. Получи дрешки, ботуши (розови с брокат - пълен кич в очите на повечето хора, нов тооолкова красиви в нейните очи ). Получи за първи път Барби. 3Д пъзели за оцветяване, грънчарско колело, дървено сметало, настолни игри и какво ли още не. Даже някои ги пропускам със сигурност.
Симеон получи дрешки, дървени влакчета, пожарна, автовози, зоопарк и комплект колички. Получи пералня. Много красива книга с прозорчета на тема нашите емоции - кога сме щастливи, ядосани, тъжни, нещастни... Беше много смешен с една дървена играчка - като по спирала се пуска дървена топка, удря камбанка, а топката пада долу и има лостче, за да се качи топката пак горе. Симеон много бързо схвана идеята. Грабна играчката и отиде в детската. Награби всички дървени топки от друга играчка и джангър-джангър всички ги напуска Шумът беше един път!

Всеки ден сме на някъде и има нещо за правене. Свърши Коледа и дойде 30-ти. Имахме запазен час за очен лекар за Мария. Тези дни ни върви - ММ и аз минахме на контрола. За Мария ми беше дерт. В края на учебната година им направиха безплатен преглед в градината. Май е по някаква общинска програма. В началото на новата учебна година ни дадоха резултатите. Мария имаше отклонение, но госпожите не можеха да обяснят естествено нищо по-подробно.
От средата на октомври запазих час за 30.12. Лекарят ни прие с малко забавяне. Беше страхотен! Говореше много спокойно и тихо. Беше много любезен с нас и с Мария. Обясняваше всичко. Мария изпитваше срам през повечето време. Това, което сега се разбра, е че има разлика в диоптъра (по-голяма от обичайното) между двете очи. Предписа капки за разширяване на зениците и от първи това ни е на дневен ред. В понеделник сме на контрола за последно и да се вземе решение дали ще трябват очила, гимнастика... Сега е като коте - със зелени очи с огромни светещи зеници
Заминахме за Цигов чарк - 5 жени, 12 мъже, две вили за по 6 човека Бяхме почти на брега. Хубаво, че се бяхме подготвили с дърва! Тези хора няма да се научат на бизнес и това си е Вилите се топлеха на конвектори, пуснати естествено сутринта. Докато внесем багажи, да оправим маси, столове, всички се намръзнахме жестоко! Запалихме камината (носехме дърва). По едно време въздухът взе да се отчупва. Поне дъхът ни спря да се вижда. ММ с още двама пекоха вън скара в рамките на 3 часа. Ядене имаше за един полк.
В момента, в който се стоплихме, си изкарахме много весело. Имаше песни, танци... Стаите бяха просторни, чисти. Успяхме и да се наспим на другия ден. Беше първата по-различна Нова година от много време насам и съм доволна! Миналата година се зарекох да не сме пак вкъщи по диваните и но пък взе, че се сбъдна
Вечерта имаше много заря, фойерверки и димна завеса от пиратки. Още през нощта едното ми око се зачерви. Сутринта беше кръв червено! Не ме болеше, но усещах напрежение. Два дни се влачех и самолекувах. Днес бях на лекар. Очаквах да имам чуждо тяло от всички пушилки. Оказа се вирусен конюнктивит Най-малкото, което очаквах! И съм на капки. И пропускам утре детски рожден ден. И съм до 6ти с двете деца вкъщи.

Снощи бяхме в нашите за малко, за да отбележим именния ден на татко. Симеон не спря да приказва:
- Тати, деде, фафа (баба казваше до съвсем скоро), мама, тате. - и тате имаше жълто на гащите, че са го споменали два пъти
Микик - климатик. Вкъщи имаме три, но ги "отри" в свекърите
Афу - автобус/ камион
Фики гойе - самолет горе
Айек - заек
Вак - влак
Оти ено - още едно
Маши Чока - Маша и Мечока - Иначе може да каже Мечи.
Пика бууу! - Сам си го измисли. Нещо като Дзак! Скрива се с ръце и вика после силно Пика бууу!
ММ получи за Коледа "аки"  - яке!
Ах! Ах! - Аз! Аз! - Симеон иска всичко сам - да яде (става малко мазало в кухнята), да отваря входната врата с чип, да звъни на звънеца, да светва лампата. Побърква ни!!! Повечето неща са нависоко и за всяко нещо се повдига. Мария се цупи, че и тя иска. По два пъти се отваря врата или се звъни на звънеца, за да има мир и любов. Иначе го гледа страхотно! Сутрин го занимава, за да дремнем още малко. Заедно много танцуват на детски песнички. Отделно Мария, ако чуе някакъв блус, го награбва и: Айде, Симче, да танцуваме. И сега аз се въртя. Хайде, завърти се сега ти! Не така. Чакай! Ето, виж!...
Мария прочете Мечо Пух на един дъх. И после плака Било й много мъчно, че най-хубавата книжка свършила. Карлсон и Пипи вече ги рецитира. Намерих приложение на телефона като радиотеатър и сега това задоволява нуждите от приказки.

Много хубаво звучи всичко! Браво на Симеон, щом и английски думи вкарва вече много е напред с материяла 

Зная си аз, че ще има интересни подаръци Когато имаш време, кажи за грънчарското колело дали става за по- големи деца и с какъв материал работи.
Голяма работа е Мария Малка е, а виж как чете сериозни книги. Наистина ме учудва, че толкова харесва Мечо Пух, обикновено /включително и аз/ красотата на творбата се схваща едва след пубертета. Готова е за Приказки за деца на Ерих Кестнер .
Много е дръпнала за възрастта си, дано попадне на свястна учителка в училище и да продължи така.
Пак ви са кротки бабите, що се отнася за Дядо Коледа. Нали се събирахме по Нова Година с голяма група баби и дядовци, никой не е съгласен подарък да минава под общ знаменател . Подарява се лично, за празника, да се знае от кого е , дори да е по определен от родителите списък или включване към общ подарък. Не съм все още на тази вълна и нямам мнение по въпроса, ама ми е интересно какво се случва. Пък и нали карам курс, искат ни казуси за разискване.

За Мария:
Снощи бяхме на очен лекар. Чакахме около час. Беше изтощително! Обаче лекарят имаше страхотно търпение и прегледът изобщо не беше 2-3 минути, както очаквахме. След 6 дни на капки за разширяване на зениците Мария си получи обстойния преглед и рецепта за очила Второто го очаквахме След 3-4 месеца трябва да я заведем на контрола, а дотогава - упражнения.
Знам, че децата се адаптират бързо. Мария е доказателство как с разширени зеници караше тротинетка. Пуст мерак, че е с нови светещи колела
В събота беше на рожден ден. Баща й я заведе. Върна се каталясала! Оказа се, че е вдигнала температура освен тичането и играта. Три дни беше на моменти - вдигаше температура, после беше най-щурото и енергично дете. Вчера се вълнуваше как ще отиде на градина и дали децата ще я прегръщат, дали ще й се радват.
Днес тръгна с голяма усмивка! Бърборела на баща си през цялото време. Предиобед госпожата ми звънна - Мария, която ми се похвали, че вече не вижда размазано, не успяла да си направи заданието и се разстроила. Госпожата й обещала, че ще ги направи друг ден. Решихме да пропусне плуването, макар че сутринта й подготвих багажа. Нямам търпение да разкаже за първия ден обратно на градина!

И понеже не можеше да чете, вкъщи беше драма първите часове! Обаче... Моя комшийка намерила приложение за телефон като радиотеатър. Има и детски книги. Пуснах "Феята от захарницата" Ванилия, която Филип случайно открива. Имаше и втора част - Четиринадесет Ванилии и половина. Мария е във възторг от приложението. Снощи ги изслуша и й пуснах "Антон и Точица". Успоредно аз й чета Лукчо.

За Симеон:
Пика бууу се оказа част от възпитанието в яслата Лелите са намерили на хляба мекото. Не е ясно само по колко време ги облъчват с телевизор и телефон.
Иначе е много смешен, когато излезем от асансьора и джумоли: Ага мой! Ага мой! (Аз го мога) и тепа с крака той да доближи сензора за отваряне на вратата.

Вчера с неохота тръгна за ясла. Продаваше ръка на кака си и казваше: Мем, како! (Мерси, како). В яслата се разплака, след него и Мария Снощи окъсняхме. Изкъпах го пищящ и ритащ. Заспа бързо. Тази сутрин пак беше трудно! Скри се като щраус в леглото на Мария. Не искаше да го обличам, да го обувам. В яслата много плака: Мама, тати, какааа! Мама, тати, какааа!

Свекърва, колелото сигурно чак лятото ще го пробва на вилата. Там поне на двора спокойно рисува с всякакви бои, играе с пластилин. Вкъщи тези занимания не се практикуват. Пред блока - да, но само с компания, иначе й е скучно

Преди две вечери ММ се събудил и както винаги, минал да погледне децата. Погледнал в кошарата. Симеон го нямало там В следващия момент погледнал към леглото на Мария и какво да види: тя спи, а до нея Симеон свит на топка. През нощта се събудил и отишъл да спи при кака

Бояя - благодаря
Различава цифрата 5 и всичко сега се върти около "пйет".

Милата тя, цял живот ще е "втора майка".