Ох, милата Мария. Сигурно е било страшно за нея, пък и за вас щом не сте имали такива симптоми до сега. 

Дано е било нещо моментно и утре да е във вихъра на празника! 

Милата  И на мен това ми се вижда доста стряскащо...Дано мине бързо и утре да е свежарка
А за Симеон не се притеснявай, нека малко се отлепи от мама 

Искам да благодаря на всички вас за хубавите пожелания, които отправихте към Мария
Започвам да разказвам за динамиката около нас

Миналата година за първи път празнувахме рожден ден на детски център. Беше страхотно! Още имам онова приятно чувство вътре в себе си, когато се върна назад и се сетя. Мария тогава беше във вихъра си – толкова щастлива, усмихната, превъзбудена, ентусиазирана. С огромно желание чакаше празника и с огромно желание разказваше за него след това.
Тази година имах намерение да стане още по-хубаво. Вече имах опит и си направих сметка от рано. Знаех, че много трудно се намира свободен час в детския център. Отидох по- навреме и запазих час. Първо се разочаровах, че нямаше свободен подходящ час на самия ден. После обаче се съгласих с майка, че така ще е по-добре – с баби и дядовци да се съберем на деня, а празненството с децата да го организираме за първата събота след това. Поръчах менюто за децата, за възрастните (миналата година се бяхме престарали тук и сега имах ясна представа колко трябва да поръчам). Поорязахме само допълнителни екстри, защото точна тема не можех да кажа тази година. Преди ми беше лесно с Маша и Мечока, но сега няма нещо конкретно като детско, което Мария да харесва. Плюс е и това, че самият център е достатъчно шарен и атрактивен и няма особена нужда от украса.
Седмицата преди рождения ден набавих всичко необходимо за почерпка в градината. Купих хартиени пеперуди, които са тейбълкартички за чаши, но аз ги ползвах за етикети на почерпките, купих и органзена панделка за украсата. На няколко пъти ходих до един склад за цветарски консумативи. ММ набави самите храни и сокчета.
Тук е мястото да кажа огромно БЛАГОДАРЯ на Рат, че ми показа едни картонени опаковки от Джъмбо, които щяха да ми свършат идеална работа!
Да, обаче мъжо ме изненада, че иска да ходим в София при кумците и после да се видим с брат му. Исках да го отложим, но следващите 3 седмици ни бяха ангажирани и той каза, че вече ще е зима и няма да е удоволствие да се разходим. Склоних на неговото, макар това да ми костваше огромни усилия от към натрупана умора. Осъзнах, че четвъртък е единственият ден, в който мога да опаковам нещата за градината. Емнах се до склада за втори път, купих рондела – целофан с кръгла форма, който е за опаковане на саксиени цветя. Следобед имах 1 час и 40 минути надписване, опаковане, връзване и почерпката беше готова! Намерих 2 кашона, с които да пренесем почерпката. Опаковах и тях в красива хартия не от лудост, а бяха от нелицеприятни за деца стоки. Те пък взеха, че допълниха картинката!
Опаковките от Джъмбо са набелязани и при първото ходене ще се набавят за друг такъв повод макар и прекалено рано.
Другото лудо тичане беше, че на 22-ри, ден преди рождения ден на Мария, ни поканиха на детски рожден ден. Имаме съседи, които са отскоро на квартира в съседния блок. Не сме някакви много близки, но децата от ранна пролет играят заедно. Неочаквано бързо там харесах една рокля, намерих и „допълнение“ и подаръкът беше готов. Много ми се искаше да купим на Мария рокля, която да е хем официална, хем не съвсем като шаферска, такава, че да може да я слага по някакъв повод в градината, тепърва пък идват празници, фотосесии, тържества... Не намерих нищо, което да си заслужава парите!

И така – за София тръгнахме аз, ММ и Симеон. Мария остана при свекърва ми, като майка имаше ангажимент да я заведе на рождения ден в неделя. В София си изкарахме страхотно с кумците! Те ни посрещната долу, а като се качихме кучето им ни приветства на вратата с много подскоци, доволно скимтене, въртене на опашка и лай... Симеон ревна, защото кучето не казва „джаф“, а като лае е от дълбините. Цялото стълбище се тресеше! Ние се смяхме, че Мария също се разплака първия път, а после станаха големи приятелки.

Вечерта с кумците едва се наприказвахме, събота кумецът беше на работа, та само с кумицата излизахме. Ходихме в Националния политехнически музей - https://www.polytechnicsofia.com/ Открай време обикаляме 100-те обекта за удоволствие. Откарахме много време вътре. Симеон беше послушен и кротуваше в количката, а ние разглеждахме на спокойствие. Имахме желание да се видим с родителите на кумицата, но те пък бяха извън града. Не се събрахме и с техни приятели, както беше предварителния план. Напоследък ми е много приятно да общувам с приятели на наши приятели. Обогатяваме си SSпознанствата и темите за разговор. Все пак спретнахме софра и изкарахме пак до малките часове. В неделя ни водиха малко по магазините и късно отидохме до девера и етървата. Бяха някакви безкрайни уговорки кога и как им било удобно... Както и да е! Видяхме се за половин час, не успяхме да дадем покана на племенника, че ММ я забрави в техните. Преговорихме часът тържеството на Мария и по живо, по здраво се прибрахме.
Симеон се държа изумително! Нищо общо с поведението му на СПА-то. Кротуваше си и не е ревал от смяната на обстановката. Ще стане и от него бебе-пътешественик като сестра му!
Междувременно Мария е била много щастлива на рождения ден. Редовно е била при баба си, защото е осъзнала, че баба й за първи път ходи на такова място и е искала всичко да покаже – Бабо, бабо, виж ме! Аниматорките я бяха нарисували като зайче! На връщане в рейса (още една атракция) всички са се радвали на Мария. Редовно след това ми се говореше – Мамо, нали моят рожден ден ще е още по-хубав от на Зоя? Или На Зоя рождения ден беше хубав, но моят ще е още по-хубав!

В понеделник са организирали в градината някакъв вид тържество. Отделят винаги време, когато някое дете има празник. Аз междувременно се бях нарамила с поредните задачи и оправих всичко вкъщи за гостите. Вечерта се събрахме с моите родители, свекърите, на ММ бабата и братовчед ми. Мария летеше буквално. Прекаляваше с глезотиите, но някак го оправдавахме със самия ден. Легна си с мрънкане и почти рев, че видиш ли тортата й не била много голяма, пък това не било, онова не било, какво искала, какво не искала...
После дойде този проклет грип и оттам насетне нещата се изкривиха. Симеон беше заточен в спалнята само, прах матрака на Мария и съответно тя беше преместена в хола, а аз сновях между стаите. Леко се побърках по цял ден сама с двамата! Едната нощ помня, че ставах четен брой пъти, но е съмнително дали са били 6 или 8. Беше ад! Всичко това беше придружено с мрънкане от страна на Симеон и мрънкане от страна на Мария, лиготии и претенции... До последно не знаех дали изобщо ще има тържество. Стисках зъби и се надявах Мария да се пооправи до събота. Уж имаше време, но реално не чак толкова. Повръщането много бързо го оправихме, но стомахът й бе разбит.
Мария тотално ми отказа храна. Солети, крекери и препечени филии вече не й се ядяха и захранване почти нямаше. Казах си, че каквото и да е, все ще издържи 2 часа в детския център.
Тя обаче ме изненада, че боледува като мен – тежко, но за кратко време. В събота вече беше във форма (що годе). Петък вечерта бях пак сама с двамата, че ММ отиде да вари ракия. Всичко цъфнало и вързало, та и това!
Най-после дойде моментът! Мария през целия ден търчеше из нас и нямаше търпение. Наспа се добре следобед и тръгнахме за центъра. Тя явно се чувстваше добре, но някак изглеждаше уморена, бледа, точно като след прекарана болест.
Тук имаше много смешна ситуация. Бях купила за Мария един балон с форма на 4. Тя много си го хареса и й предложих да го носим и в центъра. Цяла седмица се разнасяше и приготвяше на портмантото, „за да не го забравим“. По обяд чувам, че татко и щерка си говорят в другата стая. В следващия момент идва Мария и реве. Питам какво става, че тя нали е голяма драма напоследък. Впоследствие ми обясняват и двамата. Мария попитала „Тате, нали ще ходим с четворката?“. Баща й казал „Не. Ще ходим с на майка ти колата.“. Мария ревнала и „Ама мама ми обещааааа!“. Много се смяхме кой си мисли за рейс, кой за балон!

Като влязохме в центъра, на мен и на Мария ни подариха по едно цвете от балони. Поканиха ни на масата, всичко беше украсено, готово. Мария си изчака гостите и влязоха вътре. Първи дойдоха едно семейство, което не бяха много сигурни, че от обяд били на друг рожден ден, та от маса на маса... Много им се зарадвах, че ни уважиха! Моите комшийки са малко разсеяни, та позакъсняха 5-10 минути. Нахлуха дружно, децата подариха подаръците на мен и влетяха вътре да играят. Оказа се, че изминалата седмица всички са били тръшнати от нещо. Все пак всички деца успяха да дойдат.
Последни – с над половин час закъснение, дойдоха деверът, етървата и племенникът. Беше много тъпо поведение от тяхна страна! Все пак няма и седмица по-рано се видяхме и им уточнихме часа. Те минали през бабата на ММ, но тя живее между свекърите и детския център, т.е. всичко им е напът. При рожден ден в детски център родителите имат не малко участие в подготовката. Дават се камара пари и всичко е за 2 часа. Миналата година пак доволно закъсняха. Трудно ще надминат собствения си рекорд от закъснение с 5 часа за първия рожден ден на Мария, но все пак... Толкова пък не могат да си съобразят нещата! А Мария много държеше братовчед й да е до нея. Догодина, живот и здраве, съм решила, че ще казвам малко по-ранен час, за да вземат да закъснеят с по-малко.

В крайна сметка Мария беше доволна от тържеството. Имам чувство, че не го усети така, както го искаше - да е най-хубавият рожден ден. Усети обаче, че има празник и гледаше да се наслади. Много хубаво танцуваше! Като цяло рядко идваше при нас и гледаше максимално да се наиграе с децата.
Симеон беше с нас. Решихме в последния момент, че е хубаво да бъде на тържеството, а не командирован при някоя баба. В началото малко му дойде в повече шумотевицата около нас, но после кротна. Някои искаха да го погушкат, а той нямаше против. Снимахме се с Мария, след като тя духна свещичката, и после заспа в количката.
След като се прибрахме, Мария пак имаше момент на мрънкане и тръшкане. Не успяхме всичко да качим на един път и тя се нацупи защо татко й не е качил подаръците. Той пък хукна, че нещо с баща си имали кой да взима, кой да дава, вина, ракии и щуротии. После го насмотах и му обещах, че друг път няма да позволя по този начин да бездейства около празниците на децата и хич не ме интересуват други дейности.
Цяла вечер разглеждахме подаръците и на Мария настроението й се оправи. От свекърите Мария получи анцуг, микроскоп (за който имам големи резерви) и парички. Сега трябва да покажа на Мария какво се прави с микроскопа и после да успея да я убедя да го прибера за подходящата й възраст. Тя си го поръча, защото видя, че подарихме такъв на едно по-голямо от нея момченце. От нашите Мария получи няколко книжки за оцветяване, елек  и пари. Братовчед ми даде парички, а бабата на ММ пижама. Кумците бяха изпратили по нас рокля, елече и книга със стикери.
На тържеството Мария получи разкошни неща! Има две рокли, две комплектчета от блузка с клин, две блузи, две дамски чантички, една чанта, която става и като декоративна възглавничка, духащи флумастри, с които я убеждавам, че се играе навън, и една играчка Ежко-Бежко, която разказва приказки. В неделя пък баба ми дойде на гости. Донесе подаръци за Мария и за Симеон. На Симеон купила официален панталон с ръб.На Мария й даде парички с поръчка да й купя хубава книга и й подари чаша. Поръчала да направят такава със снимка. Баба много беше харесала една снимка на Мария с каракачанка. Редовно се засичаме със стопанина на кучето по улиците и един път Мария помоли да я снимам. Сега вече си имала чаша с „кученцето“, което било порода „караНка-чанта“.
Тук съм снимала повечето неща, но имам и пропуски. Скоро ще покажа снимки на рожденичката
В мен остава едно чувство, че нещата не минаха така, както трябва. Аз ли се бях пренавила? Много се надявам други наши празници да минат по-организирано и да имам по-хубаво усещане за тях.
След малко ще разбера и как е минал днешния ден в градината. Дано вече Мария да е наистина здрава!

Истинска малка кокона, подаръците са супер. Браво, че партито въпреки напрегнатата седмица е минало добре Ще чакаме да качиш снимки, когато имаш време 

За девер ти нямам думи.. Винаги има такива дразнители в някоя част от родата.. Да са живи и здрави 

Моят колега купи на дъщеря си за 6-тия рожден ден или Коледата.. не съм сигурна.. микроскоп и това дете с месеци се взираше и гледаше, беше и много интересно.. Не знам за 4-ката дали е подходящ, но ще влезе в употреба, ако не го счупи 

Ми на мен всичко си ми изглежда съвсем в ред, даже подаръчетата много ми харесват за детската градина  Мисля, че се сещам Рат за кои кутийки говори от Джъмбо
Вие май сте обиколили повече музеи в София от софиянци...срамота (за софиянците) и браво на вас 
Пораснала госпожица е вече Мария, при това с настроения и претенции, радвай се, че поне си отстоява нейното и не е от смотаните деца 

Али, според мен ти си очаквала още по-уау ефект от предната година, но то не може всеки път да е с еднакъв интензитет емоцията. Сигурна съм, че Мария е била много щастлива и всичко е било много хубаво. За роднините те разбирам, ама напълно. Явно всяко семейство с 2ма братя има подобни неща или поне досега все до този извод стигам. Не си го слагай на сърце, макар и да знам колко е трудно, пък другия път им кажи с час по-рано дано благоволят да пристигнат навреме, макар и доволно закъснели според тях

Ние живеем съвсем близо до този музей и вече няколко пъти ходим в  него. Наистина е много увлекателен. Хубавото е, че често виждам организирани групи ученици да влизат, та дано се запалят.

Леле едвам те изчетох  Имам една забележка към теб, от сърце е да знаеш. Прекалено се взираш в ин лоу и какво правят, половин час забавяне не е фатално, аз даже не мога да си предствя на време да дойда, че или става от сън, докато излезнем, трафик и пр. Все пак идват от София, уважават ви празника, няма какво да се сърдите.

Иначе всяка година е различно, аз миналата година много харесах рд на малкия щото никаква мисъл не вложих в тържеството, беше забавно и неангажиращо, следваща мисля по същия начин да е, да има музика, скачане и малко за хапване, това им стига определно.

то като някой ти е скачал по нервите неведнъж, почваш вече да се взираш, нормално. И аз съм така.
Инак според мен си контрольор тип, като моя милост ,  затова ти се е сторило че не е на било на 100 % всичко .

Али, на мен много ми хареса по описанието ти как е минало тържеството. Толкова си се постарала, толкова труд и сърце си вложила, било е прекрасно!
За етърва ти, тегли им една и да си гледат работата.

Може би очаквах, че тържеството ще е като кулминация. То всъщност имаше спад на емоциите. ММ беше хремав същата седмица. Мрънкаше за всичко и ми скъса нервите. Симеон принудително затворен вкъщи и хленцащ, Мария и тя мрън-мрън фаза заради болестта и по начало като краткотраен период и аз между всички.
Хехе, всъщност имаше нещо, което беше по-уау в сравнение с миналата година Имаше заря! На 6-ти септември Мария ме попита откъде е зарята и аз казах, че войниците я стрелят. Няма начин да й кажа, че може да си я купиш от магазина, че ще ми извади душата Та вечерта след тържеството, докато четяхме приказка за "Лека нощ!" имаше заря. Мария се залепи за прозореца и каза "Уау! Заря! Войниците знаят, че имам тържество и затова стрелят заря." Сега трябва да й измисля повод и да й купя хартиен фенер, защото четохме Рапунцел и тя ме разпитваше какво е това.
В неделя баба и майка влетяха вкъщи в момент, в който Мария пак беше във фаза да мрънка. Казвам "влетяха", защото е типично по бабешки да нахлуят и да се метне цялото внимание директно към детето. Рядко се случва да влязат двете спокойно вкъщи, да се огледат каква е обстановката и да се види, че са дошли на гости, а не да издигат на пиедестал претенциите и мрънканията на коконата. Докато се успокои Мария мина време. Трябваше междувременно да се надвикваме с нея, не търпеше забележки, тропаше с крак... Идилия
За родата отдавна съм си направила извод. Стана ми тъпо, че не уважават празника на детето ми. Мен кучета ме яли

Мария има един отвратителен навик напоследък. В градината са започнали да разменят "диаманти" и "кристали". Подаряват си ги в знак на приятелство. С други думи всички мъниста, пайети, камъчета от дрехите се изтръгват със сила и се "подаряват" на другарчето  Когато го научих, обяснявах, говорих и уж имаше ефект, ама само краткотраен. Вчера специално обърнах внимание, че не трябва да си къса дрехите. Познайте - липсват една камара пайети от блузата й, а оттам издайнически стърчат конци Снощи побеснях! Не става дума за това дали дрехата е 5 лв от Лидл или 50 лв от МОЛ-а. Въпросът е принципен! Децата не могат да преценят стойността на парите, но е важно отношението към вещите. Сега и майка обеща да я подхване на тая тема

мале това е нова мода.
Пак хубаво че не си изтръгват обиците...

п.с Що не й дадеш кутийка пайети от шивашки магазин, да дава тях на децата? вместо блузата...

Много хубаво е било всичко!Браво на теб!

Един съвет, като от майка на детенце на почти същата възраст, понякога искаме прекалено много от тях.Да те разбират и могат, но са си деца.Виждам и Моника, залисани в игра, в приятели въобще изключват какво си им говорил.И аз искам да цени дрехи и играчки, а не да ги чупи и на моменти крещя като идиот, но е временно всичко.Говорене, обясняване и в един момент ще схванат и друго, аз на Моника и казвам, че дрехата става грозна и вече няма да я облича.Тя понеже обича определени дрехи като и кажа така и повече не прави глупости дори обяснява на другите, че ще са им грозни дрехите. 

Айде сега, то самият акт на скъсване е ценен.  Ние едно време копчета си крадяхме в знак на обич . Имах една престилка, по- фантазе, с копчета на гърба, дето момчетата редовно ме сюрпризираха с някоя и друга дупка, оформена с ножче за бръснене.
Явно момиченцата се впечатляват повече за рождените си дни и се самонавиват, щом от 4 годишни искат тяхното тържество да е по- хубаво от на приятелката. Поне за момчетата около нас, включително моите и всички племенници, от значение са били само подаръците, даже може и без да идват нагости То малко като за сватбите - гласиш, стягаш, притесняваш се и като отмине, вземе, че ти стане криво за нещо, дето е само в твоята глава Пък и като се празнува няколко пъти, с различни компании и в близки дни, по- вероятно е да има спад, отколкото  кулминация, поне по мой опит с годишнини. Един път с колеги, после с приятели, че и с роднини и накрая съвсем ми писна от факта, че ставам на 60 . Още една- две години и после Мария ще ви гони от къщи, докато празнува с приятели