Аз първо търся друга причина и чак тогава мога да приема, че се касае за адаптация или каквото и да е там друго психологическо обяснение.
Мари, май не е редно да чишка толкова рядко . От колко време е това? Освен да сложите и картинка за точки в онази сложна схема, друго не ми идва на ума.

То може да не е от адаптация, а въпрос на подход на самите сестри и лели в яслата.
Фани, като се замислиш колко малко млади хора има като сестри и лели в яслите... На кого му се работи тази работа за тези пари?! Дори и да минават през някакви обучения за новостите във възпитанието, нали се сещаш, че няма как да бъдат перфектно приложени на толкова деца. Просто няма как да сме максималисти в искането спрямо тях.
Относно гърнето - аз умишлено бях купила 3 гърнета с еднаква форма за вкъщи, за в майка ми и за в свекърва ми. В яслата едва ли ще ми позволят да занеса наше. Никой няма да се старае да помни, че това е тронът на Нейно Величество.
Ама и при нас не се касае за стискане. Поне никой в яслата не е казал, че Мария не пишка. Даже, когато я взимах по-рано, съм я хващала, че стои на гърне и чака да я вдигнат, когато е готова (не им дават сами да стават, че да не обърнат гърнетата). Там къде ходи на гърне, къде не - не знам точно. Случвало се е да нося памперси, случвало се е и да има остатък от предния ден. Различно е! Въпросът е, че вкъщи нещата се разминаха с това, което беше преди яслата.
Дядо Фройд е отделил доста време за обяснения за изхождането на децата. Очевидно това е едно от първите неща, което се научават да контролират. Няма как и да сравняваме дете на 2 г. с дете на 5 г. Причините предполагам са коренно различни за сходно поведение.

Абсолютно може да не е от адаптацията, просто се сетих колко трябва да се внимава с подхода,което при наличие на повече деца дори искрено да искаш и да се стараеш не може да изпълниш на 100% при наличие на ентусиазъм.А когато се натрупа професионална рутина или при липсата на мотивация пък съвсем не е изпълнимо личното отношение.

Докато бях на стаж в ДГ, а и от мой личен опит не мисля, че лелките са особено обучени по въпроси за детското развитие, различно от житейския опит, който имат , и от личните си характеристики дали са по-внимателни в общуването или по-резки като цяло. То и самата им трудова характеристика е повече насочена към чистене и сервиране, а не към детска психология,но все пак е хубаво да имат някаква представа. Друг е въпросът какви са мотивите за заемане на подобна длъжност и желанието да се занимават да се усъвършенстват за подобни средства. Казвам го като идея,че не е обмислено на държавно ниво, а не като обвинение към самите работещи.

Браво на Мария, че вече се справя по-добре с махането на памперса ! И много сладки думи бърбори 

Правя вчера чай на Мария. Давам чашата. Мария я поглежда, поглежда мен и казва: Не, мамо, иба (риба). Усетих се, че плува пакетчето с чая Махнах "ибата" и чаят беше мигновено изпит
Много е добра в имитациите на животни. Напоследък разиграва нещо като театър. С тежък глас, леко прегърбена и с ръце хванати на кръста, казва: Оооди, баааба Метса! После имитира зайчето, като слага длани на слепоочията като уши и скача с всичка сила. Даже в повечето случаи първо кляка за нисък старт. Най-после започна истински да скача, като отделя и двата крака едновременно от земята. Припомни ми и патешкото ходене. Преди лягане всяко животно се повтаря поне три пъти, за да е сигурна, че вече няма грам силици
Любимата книжка последно време е за "Айо Оп" (Зайчето Хоп). Има и плюшено зайче, с което спи. Вчера го бяхме забравили в нашите и вечерта го донесох. На входната врата Мария вижда зайчето в ръцете ми и така се зарадва "Айо Байо!!!"

Ох много сладка бърборана 
Не мога да се изкажа изобщо по темата с гърнетата и памперсите, ама ми е интересно 

Влизам да напиша няколко реда в графа Мария бърбори.
Снощи сменяме едната крушка в коридора и естествено кутийката е припозната като нещо интересно. Както я отваряше и затваряше, в един момент Мария я сгъна и й се стори още по-интересно нещо. Стои ми и Мария казва: Алоооо! Слага кутийката на ухо. После я дръпва от ухото, поглежда я и започва да чопли картинките. Точно схемата на това колко е икономична крушката се пада от вътрешната страна и буквално стоеше като приложения на телефон Мария пак грабва "телефона" и казва: Алооо, Нонееее! "Нони" е кумецът на свекърите, на когото Мария редовно "звъни". "Не чуа Ноне!" (Не чува Тони). "Нони пи-пи-пи" (Тони бил в тоалетната и затова не чувал) После направи такъв разговор с него по телефона, че съм се сгъвала от смях отстрани. Днес даже направих клип и след малко го пускам на щерката на "Нони" да се похилят.
Имам едни малки чинии, които ги ползвам за "културки" (за костилки на маслини и тн). Мария си ги хареса, че са по неин мащаб. Всяко нещо сега иска да бъде слагано в "нийка" (чинийка).
Единият ден говори нещо, не я разбирам. Тя все по-упорито го повтаря. Накрая я помолих да го каже на баща си и чак тогава я разбрах - Вий, тате, кауи! Вий, мамо, кави! (Навий, тате, ръкавите). По-късно я накарах да го повтори пред майка, че един ден беше станала луда, докато разбере, че Мария иска сламка за сока.
Звъни се рано сутрин на домофона. Мария: Маня (манджа - частната кухня ). Второ предположение: Баба Мима (моята баба). Трето предположение няма, защото не е обичайно
Имаме две нови книжки, които на едната страница са с картинка и текст, а на другата - с пъзел от 6 части. Мария ме изуми, че за раз време се научи да реди пъзелите. Не ме учудва, че познава картинките, а това, че с внимание успява да сглоби самите части. В началото се мъчеше с натиск и сила, а после видя, че е с по-леки и фини движения. Мария реди пъзела като хваща едната част, опитва се да я сложи на мястото й както я е хванала, после се усеща, ако трябва да я завърти и я наглася. Не реди пъзелите по последователност, а в реда, в който е хванала отделните части. Знае това е горе, това е долу, а към края може да сложи тези по средата. Дори знае при изавдени всички пъзели кое парче на коя страница трябва да е. "Ука котето. Ука долу има цвете. Ука тапа (шапката)..." Дори в поликлиниката носихме едната книжка и събрах пак всички деца около мен.
Тези дни е кипра и половина - иска само с рокли Бях я вързала на две опашки. Вечерта баща й се мъчи да я среши - не става и не става. Имаше две дяволити рогчета Погледът й допълваше характера на Денис-Белята.
Мария днес ме ядоса, че има пишо - няма пишо. Голямо събличане и обличане, слагане и ставане от гърнето беше. Накрая й изсъсках колко съм разочарована от нея и колко лошо нещо прави, че ме лъже. Направих се на сърдита. След малко Мария идва при мен - Мия доса мама (Мария ядоса мама).
Като казах "мама". Един ден баба ми казва на Мария, която не се отлепяше от мен - Ееее, само ти имаш майка! Това е моята майка. Мария се залепи още по усърдно за мен и не спря да повтаря: Тоа моя мама!
От няколко дни Мария редовно ми казва: Бича Мия мама Обожава като се глезим да се засили и да ме цунка по устата. Размазва се!!! Аз също

И..каме ..нимки /Искаме снимки/ 

Когато ходихме на преглед, слушалките на педиатърката ни бяха притегателен център. Мария не спря да ги дърпа и да ги разглежда По този повод майка се сети и тази седмица изрови един лекарски комплект от мое време. Аз съм си играла с него сигурно не повече от 5 пъти. Мераци за лекарка не съм имала. Даже комплектът е в оригинална опаковка. Е, обаче Дребната е повече от впечатлена. Една вечер Мария беше в нашите, прибира се и с татко си показват как се преслушва със слушалка. Мария слага ръчичка на корема ми и казва ясно и високо:
-Дишай!
На следващото ходене се научи как се мери кръвно. Протяга ръчичка напред и навива ръкава... Работата с термометъра е добре усвоена
Днес ще кача снимки. Жалко, че тези със слънчевите очила са ми на телефона и едва ли ще успея да ги покажа. "Толата", както им казва малкото човече.

И какво, сега Мария здравно лице ще я правите 
Малка, сладка бърборана 

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36628025 (2344)
Все пак се оказа, че имаме снимки с очилата Дисплеят на фотоапарата ни се развали и се снима на око - в буквалния смисъл
Хехе, Фери, не я знам. Тя ще си покаже!

Очилата са потресаващи
Като ви видях двамата на снимката, все едно моят малкият е позирал. Че и на модел на брада го докарва

Ох, много сте хубави  Пу-пу 

СтраОтни очилца! Толкова мънички изглеждате по снимки с мъжа ти като младоженци 

Миналата седмица започнаха нови номера - не иска да яде. "Мама дава, тати дава" и накрая от никого не иска. Мария не е злояда, просто се лигави. Накрая си изяжда всичко, че и за още пита, ама... Номера!
В петък беше кулминацията! С фойерверки даже!!!
Дадох й крем следобед, а тя този с банан го обожава. Глези се, лигави се, аз да съм давала, не -  тя щяла да яде... Оставих я за секунди сама в кухнята. Върнах се и Мария с крем-банан по ръцете, скута, масичката и чак и по главата. Мазала, мазала... Не се ядосах толкова, колкото показах, че съм ядосана. Мария имаше нужда то този театър. Е, вдигна ми се адреналинът Няма как иначе!
Изяде си крема и бам в банята. По принцип сама не бих се наела да я къпя, че шава, плиска, върти се, цамбурка... Сега беше най-ревящото дете в коритото. Аз само съсках през зъби. Уж се успокои и премина на фаза хлипане в корито. Изкъпах я, изсуших й косата, преоблякох я и.... Я наказах! Най-безцеремонно стоях пред нея и не й дадох да мръдне от мястото си. Само с думи, без викане, с остър тон и насочен показалец. Стоя в ъгъла 2-3 минути. Чух колата на ММ и казах на Мария, че ще стои в ъгъла, докато баща й не си дойде. ММ се качи и Мария се засили да ходи да го посреща. Спрях я и я върнах в ъгъла. Мария пак се разрева с пълно гърло, ако мине номерът пред тати. Не мина! Без да знае защо, ММ влезе в стаята и нареди да ме слуша. после пак имаше УАААА с пълно гърло. Покрай яслата е усвоила не просто рев, а пищящ рев.
До края на вечерта не й четох книжки, казах, че не искам да си играя с нея, защото е направила беля. Мария ме търсеше по всякакъв начин. Театърът беше на ниво
Явно резултат имаше, защото на другия ден изобщо не се сети да върти очи и да не иска да яде. Седна, хапна, дадохме "награда" (все едно за куче говоря, не за дете) и стана. Играхме си, смяхме се, страхотни почивни дни!
Обяснявахме, че ще ходи на ясла, а Мария допълни "пи детата" (при децата).
Понеделник беше тежко. Не толкова на отиване към яслата, колкото е изживял ММ на прибиране. Две седмици дойдоха повече от добре на Мария и на нас. Сега се настройваме обратно към режим ясла-работа-ясла. На мен ми трябва повече време за адаптация, че уж ставам рано, а две сутрини паметно закъснявам
---------------------
Снощи стои ММ на дивана, Мария седнала в него. "Трът-трът-тръъъът"...
ММ: Тате, ти наака ли се?
Мария: Не. Пъц!
ММ:
Аз:

Аличка,копие сме ви на вас. Хубаво, че кремче сте разпръснали. При нас едно мазно кисело зеле за секунда беше полепени по стените и тавана и аз ревнах като дете тогава та Константин се усети,че доста е сгафил. Опитвам се да го уча,че като направи бели трябва да се извинява.Иначе и аз действам с наказанията по същия начин, само където последния месец заради бременността го наказвах да седи на дивана до мен докато аз не реша кога може да става. Чакам с нетърпение баща му за да покаже и той малко строгост, че баба и дядо се размекват) Пълни са с номера тези малки съкровища!