Отдавна не съм ви чела и имам да наваксвам. Чета последните ти постове и някак си се успокоявам, че не само при нас нещата са суйни-буйни  направо си препознавам детето в Мария. А аз си мислех, че това поведение е само при момичетата. Както ти казваш лека сверка на часовника ще е от полза. И при нас е така с очилата, то се разнасят, слагат, махат. Като залепени са ни. То май е така с всичко, което е забравил за известно време и сега го преоткрива.

Нямах никаква настройка за празнуване на рожден ден. по начало не съм от бурно празнуващите точно този ден, не защото имам скрупули за годините. Напротив, човек трябва да расте и старее с достойнство и красота Приключението започна още в петък. Чух рано сутринта как вали, а излизайки Мария първа видя през прозорците на стълбището "пука кака", т.е. пухкави снежинки. Реших, че ще оставя моята кола на ММ, че вътре е столчето и той да я взима после от яслата. Той обаче твърдо беше убеден, че ще се оправи и да съм си ходела с кола на работа. Е, отидох! По едно време започнаха да ме бомбандират със съобщения на вайбъра - ту ММ, ту кумицата ме разпитваше как съм с работата.
Прибрах се вкъщи и ММ ме посрещна на вратата, като каза, че Мария е в дядо си. Беше пълна тишина Необичайно за това време от деня. Влизам в следващия момент в кухнята и Кумците!!! Дигнали се от София и бам в нас, за да празнуваме рождения ми ден. Уговаряли се 10 дена с мъжо. Аз нищо, ама нищо не заподозрях. Беше уникална изненада! В следващият момент запецнах, че нямаме нищо сготвено, че не е изчистено... Женската логика! Кумицата се изсмя и обясни, че те са подготвили всичко. През деня минали през работата на ММ, взели ключове и дошли в нас. Влизайки чули пералнята да работи и шок дали съм на работа! Тогава тя ми писала, за да ме провери Учудели се, че било много чисто вкъщи и че съм се усетила преди това какви ги кроят.
В сладки приказки откарахме до полунощ, когато кумицата ме запрегръща, извадиха торта с 29 свещички, пяха, скачаха... После ми поднесоха подаръците.
Бях в пълно неведение и какво ще правим на следващия ден. Толкова много неща бях запланувала, когато те дойдат, ама когато знаех, че ще дойдат Решихме да ходим в Природо-научния в Пловдив, за да проверим тук как е Да си кажа - доста съм разочарована. Бяха гърмели с рекламите за ремонта. Платихме си вход, ремонтирано е, ама повечето експонати са покрити. Реално можеше да се види аквариума и една гостуваща изложба в терариуми. Имам по-добри спомени от преди ремонта и ме хвана яд, че не можехме да видим наистина впечатляващи неща. Иначе самият аквариум е направен много красиво. В крайна сметка си доплатихме и останахме да изгледаме филма в планетариума.
Не успяхме да свършим работа с техните покани. Оказа се, че поканата, която ние избрахме да бъде за нашите кумове, те са я харесали и искат да им е за гостите Тук по спомени беше по-евтино от това, което са им обявили за цени. По-евтино е и златото, ама и за халки не успяхме да обиколим.
Следобед отскочихме до свекърите, за да честитим на свекърва ми празника. Вечерта се събрахме в нас, за да празнуваме. Легнахме към 3 и нещо, а на сутринта Мария ни вдигна още в 8:30 Направихме една кратка разходка и планирахме какви ще ги вършим, когато дойдат следващия път.
Днес съм в полусън уж наспана от снощи. Не мога да опиша колко съм заредена с положителни мисли. Човек има нужда от такива емоции
Дори сега, когато Мария е с температура, не ми е стреснато. Чувствам се спокойна, че съм вкъщи с мъничето ми Тези дни ще се гледаме вкъщи!

Али  Да си жива и здрава и покрай теб всички любими хора, начело с Мария  Пропуснала съм те, извинявма се Много добре звучи всичко, браво страхотна изненада, представям си другата година за кръглата годишнина  Пак да пожелая, скорошно оздравяване на малката сладурана 

Вчера бяхме на лекар. Изписаха ни черните капки за нос, малко сиропи и да видим как ще е Мария след няколко дни.
От яслата леко ме подразниха, че когато се обадих, че Мария няма да ходи цялата седмица, ми обясниха да съм я излекувала добре, че нямало да я приемат, ако имала сълзящи очи или сополи. Не спират да ме "ядат" за сополите. Обясних им, че всички зъби Мария ми ги извади със сополи, а последно време извади 4 зъба серийно. Обясних им, че сме я водили и на лекар не един и два пъти...
Вкъщи сополи поначало няма! Просто с нож се отсича всичко като симптоми. Малка подробност, че в яслата е 30 градуса жега всред зима. Даже вчера и лекарката ни се възмущаваше. Не може да работи парното на макс, а и климатикът да бичи, щото видиш ли трябва да са африкански температури. От този сух въздух и на мен ще ми текне носът! По този повод се бях ядосала един път и звънях в ХЕИ да питам аджеба колко градуса трябва да е в яслата, защото в родилния дом трябва да е "едва" 24-25 градуса. Оказа се след 4 телефонни разговора, че не могат да ми кажат точно коя служба отговаряла за това и да съм пишела мейл със сигнал в коя ясла какво и защо. Естествено не го направих, защото не искам да се отнасят зле с детето ми, ако им тръсна проверка. Ядосаха ме, защото аз чинно клеча по 10 минути в яслата да меря температури и да преобличам детето с леки дрехи, а има родители, които не си правят труда с това мерене. Не че е гаранция, ама нали сме много примерни откъм правила
Както и да е! Ще мине и ще замине и това.

Докато бяха кумците ни тук, кумицата показа на Мария как хъркал кумецът. Спуках се от смях Според Мария кумицата пък спяла пльосната по гръб с разперени ръце и зинала уста
Същите дни ММ се обръща към мен и казва "Плъхчо,....". Мария уж си играеше и не ни слушаше, а се обърна към мен и ми каза "Пъхчо,...."

Кофти работа с топлината . Първо трябва да си осигуриш родителска подкрепа поне на 50% и тогава ще можете да действате заедно. Да знаеш обаче колко зиморничави хора има, дето винаги им е студено, направо нямам думи. Като подхвана с моята снаха, жената на брат ми и най- добрата ми приятелка и стигна до бившата ми колежка, за тях климатик на 27С при външна температура 15С е съвсем нормално. Ако някоя учителка е студенокръвно, трудно ще те чуят. Това, да е добре излекувано детето го казват на всички, като "Отче, наш". И не е от сега, мен също ме стряскаха и го приемах като лична обида.
Ще се стопли, още малко и вирусите ще позатихнат

Цитат на: svekarva в 10.02.2016 13:47

Това, да е добре излекувано детето го казват на всички, като "Отче, наш". И не е от сега, мен също ме стряскаха и го приемах като лична обида.

Ами те лелите май и мен са ме гледали навремето. Явно са добре тренирани в годините с подобни изказвания. Хич нямам намерение на този етап да се боря срещу вятъра. Информацията за температурата я исках за себе си по-скоро. Нали съм от лудите, дето държат вкъщи детето на "студено" (21-22 градуса зимата)

Хаха тия деца са като попивателни  За тия температури съм в размисли отсега, щото предполагам имате представа къща как се отоплява и температурата зимата е 20-21-22 градуса макс, а като знам в детските какъв мор е, сигурно като се прибира вкъщи ще ѝ се струва като на северния полюс...знам, че са далече тия неща, ама така като повдигна темата да си кажа и мойте размисли и страсти 

Дано да не боледува повече Мария 

Фери, не знам дали го разказах, но имаше дете, което го предадоха на таткото с думите "Защо вашата дъщеря днес беше с три чифта чорапи? Вие подигравате ли се на детето?...". Детето беше с три чифта, ама термочорапи, защото имало мерак да си обуе всички нови чорапи едновременно. Едва по обяд го видели.
Аз например не водя Мария с дрехи, с които бих я държала вкъщи. За яслата слагам потник и много тънка блузка - такава, каквато някои биха носили в прохладна лятна вечер. Тънък клин, задължително без чорапогащник отдолу, или само чорапогащник, ако е с рокля. За да си заведа така детето, най-често отгоре слагам нещо тип космонафт - имам такъв от две части. Там събличам и вечер пак обличам до вкъщи. Ние често оставаме и навън след ясла поне за час.
Прибирайки се вкъщи преобличането се подхваща наново Най-малкото вкъщи слагам горнище на анцуг или жилетка. Може и пак нещо памучно, но върху първата блузка. Термочорапи може да ползваме само за навън. Иначе слагам за яслата памучни. Там са много деца, наврени едно в друго.
Свекърва ми работи в ясла и при тях самата директорка не позволявала да се отваря и проветрява начесто, за да не боледували децата. Явно тя е от тези на 27 градуса климатик
Факторите децата да боледуват по ясли и градини са много - не е само до градуси.

То ние в офиса не сме в детската градина, някои са и родители, ама ако знаете какъв е задух  И все ще се намери някой, който му е студено да надуе духалката да се стопли...добре че съм до прозореца да го отварям често да се проветрява, че ще се издушим  Та...разни хора, разни психични отклонения 

Хайде да понапиша малко за Мария, че май последно време повече за нас с ММ разказвам.
Мария има нова пижама. Бяла, с малки животинки по нея. Вижда ги и обясняваме кое животно как се нарича - лъв, йебра (зебра), пакавал (папагал - почти като покавал, което е портокал), муна (маймуна), он (слон) и на жираф най-често потвърждава с "дааа" нашите думи. Казва го по много странен начин. Даже не мога да го запомня добре. Има една реклама на маймуни как са се натопили в топла вода и се радват на спокойствието. Всеки път като я види, Мария казва, че това било лъв
По отношението на думите много ме радва. Освен, че всеки ден казва по нещо ново, вече прави и асоциация на отделни думи. Например изненада за мен беше, когато обясняваше, че нещо било "Мъсно. Не чисто." Вижда ме боса и казва "Боса мама.", а после казва "Не боса Мия. Бута Мия" (била обута). Когато е с "не" отпред е лесно, но именно противоположните по смисъл думи ме изненадват.
Все по-често се опитва да казва "С". До скоро го казваше като съскане - беззвучно и с леко предихание. Сега все по-често се опитва да го каже, но излиза по-скоро като шъшкане - между "С" и "Ш". Не знам дали това е нормално. Не знам и на каква възраст най-рано би се открило, ако има да кажем говорен дефект. Все още си мисля, че е доста малка, че да имам подобни притеснения.
Наскоро ме изненада с внезапен прилив на нежност и чувства. Както я бях гушнала, вдигна ръце и каза "Бича Мия мама!" Вдигането на ръце показва колко много ме обичала. Последва - Бича Мия тати. На трето място се класира котаракът - Бича Мия коте Пух. Изреди бабите и дядовците, а накрая завърши с чичо си Това беше интересно, защото него не го вижда никак често. Рядко се чуваме и по телефона, да не говорим пък за някакви варианти на видеовръзки.
Не знам какво се случва в яслата, но си мисля, че е имало някаква случка. Мария все по-често като яде, казва, че няма (гах) грах в яденето. Какъв е този грах и какво толкова я притеснява - идея си нямам! Тя яде грах, никога не го е отказвала. Може би като храна го е запомнила и е важно да го отбележи. Това е почти всяка вечер. Много е важно да каже и дали яде супа, каша или манджа Много обича чай (тай). Като цяло различава доста храни. Пробвали сме я да подлъгваме като по-малка, но тя знае кое какво е и няма шанс да яде нещо, което не иска в този момент.

Като споменах за яслата... Мария беше свикнала с ходенето на гърне. Лятото дори направих опит да махаме памперса. Оказа се, че тя изобщо не можеше до този момент да стиска. Казваше "Мамо,.." и в следващият момент вече беше опикана, като ме гледаше виновно. Реших, че няма смисъл да се мъчим взаимно. Тя не беше и виновна, за да я карам по този начин да се чувства. Просто ползвахме памперс, успоредно със слагането на гърне след ставане от сън, преди лягане, преди баня и тн. Мария много добре знаеше какво се прави на гърнет, защото започнахме да го ползваме доста рано. Акото го хващах много лесно, при положение, че често беше съпроводено с ръмжене и пънене. С ММ спонтанно я научихме да казва "Аууу!", ако има ако. Един вид асоциацията с миризмата.
В момента, в който Мария тръгна на ясла, нещата тотално излязоха от контрол! Още първите дни се опитах да кажа на лелите в яслата как Мария казва, че иска да бъде сложена на гърне. Не знам до колко ми обърнаха внимание. Не знам и дали Мария изобщо е казвала нещо там. Тя е толкова тиха и кротка в яслата. В началото почти и не говореше вътре, а излезеше ли - не млъкваше.
Лелите не са и виновни, че има 20 деца в група, шумно е и кога чуят, кога - не. Другото е, че те имат тотално различен подход. В яслата децата се слагат под час на гърне. Въпреки че режимът почти е като този, който аз бях създала, имаше и разлики. Освен всичко друго, там се налага абсолютно еднакъв подход към всички деца! Няма как с толкова деца да има индивидуално внимание и грижи.
Мария престана да казва кога й се ходи. Ако кажеше, че има нещо за вършене, то тогава ме лъжеше, сядаше на гърнето и започваше едно клечене, чекнене, лигавене... Бях побесняла! Опитах се да пазя спокойствие. Обяснявах, поощрявах, награждавах, убеждавах, карах се, игнорирах поведението й... Е няма и няма! Каквото и да правех, резултатът беше нулев! Побеснявах и от коментари коя колко лесно си научила детето, пък на каква възраст било то и тн.
Мария за сметка на всичко сама иска да се облича, съблича, храни, пие вода от чаша, обува, събува... често съм й казвала да се научи да казва, че има пиш, пък после да се научи да се облича сама.

Откакто Мария се разболя и си останахме вкъщи тази седмица, има коренна промяна в отношението й. Последно време изобщо не ме слушаше. Правеше на въпреки много осъзнато. Сега започна много да се гушка в мен, следва ме навсякъде, вика ме в игрите си...
Тази седмица Мария намери един телефон, подарен й за Коледа. Въпросният телефон разказва приказки, казва гатанки и тн. Да, ама батериите много бързо се изчерпват и буквално като истински смартфон всяка вечер трябва да е на зарядно. Познайте колко ни омръзна с ММ да сменяме батерии. Мария ме преследва от една седмица с "Купи, мама, беки!" (Купи, мамо, батерии). Отговорих, че ако започне да казва, че има пиш или ако, ще й купя батерии.
Вчера например се е събудила преди аз да се прибера от работа. Баба я извадила от кошарата, събула и я сложила на гърне. Мария търпеливо изчакала и се изпишкала в гърнето. Баба не е много бърза и чевръста в реакциите си и въпреки това са опазили памперса сух.
Едната вечер Мария стоя на гърне, ставаше, сядаше и решихме, че повече няма да я чакаме. ММ отиде да прави водата, аз приготвях нещата за сън, а Мария се клечеше гола до мен. В следващия момент Мария се фръцна, отиде до гърнето в другия край на стаята, седна и си свърши голямата работа. Беше много, ама много голяма изненада за мен!
И така при нас не със стимул като при кучето на Павлов, а с грубо безскрупулно изнудване нещата потръгнаха! Мария изненадващо започна да казва, че има пиш не че не се случва да пълни памперса, но тази седмица наваксахме това, което три месеца бяхме оставили тотално на заден план. Толкова ми беше омръзнала тази тема, че изобщо не се опитвах да правя каквото и да било. Последния месец ми беше вече все тая! С толкова стрес и нерви покрай моята работа нямах сили да се ядосвам. Изчаках този период да свърши и много се надявам наистина да е така. Дано и като тръгне пак на ясла, да не се върнем на предишното ниво.

Оф, Али, като те слушам с тая ясла и изпадам в големи чуденки и аз, какво го правя тоя малкия човек като тръгна да се връщам на работа. Хубаво е, че работя до 14 ч. най-много. Свекърва ми да го гледа фо обяд? И това не ми допада като че ли... Кари почти не е ходила, ходи седмица, 2 болна, че и до болници стигахме. Чак като стана на 3 започнах редовно работа...
Ще свикне и Мария, няма начин, ще се научи. Да ти кажа и жена съм наемала, но все пак в детско заведение си е друго. Играят си много дечицата по принцип, трябва им време да се поотчупят и после почва и да им харесва. А докато им се хареса идва време да тръгнат на градинка, от там на училище и т.н. Времето лети...

Нещо масово е това с ходенето по нужда.
По пролетта, племенникът, тогава беше на 5 и съвсем не му беше първо ходене в градина, беше започнал да пищи и да отказва да ходи изобщо до тоалетна по голяма. На колега детето също, пак на 5 годинки, минало и ясла...Даже се пусна слух, че е някакъв вирус с болки в стомаха, пък после изкараха, че нещата са на нервна почва. Всичко мина и замина, но месец всички бяха като попарени.
Дано и при вас се нормализират процесите.

Постът на Свекърва ме подсети, че при нас си имаме друга "мода". Отказва да ходи по малка нужда през целия ден. Сутрин отива, няма проблем/според настроението, но в общия случай няма/, вечер преди баня също. Обаче, ако между сутрешното и вечерното ходене никой не му каже върви, или дори да му каже, не иска, така ще си отиде с две ходения за целия ден.
Какво е това чудо не знам.

Честно казано това с вашия памперс също ми е познато. При адаптацията на едното момченце имаше такъв проблем- отказваше дори да седне на гърне, срамуваше се от мен, а бе на възрастта на Мария. Аз се чувствах ужасно и виновна,че детето страда дори чисто физиологично, защото не се напикаваше и не пишкаше.Донесоха му негово гърне и с много увещания седна, обяснявах му, че няма страшно, че мама ще се радва като ѝ кажем какво сме свършили днес и така полека-лека  се случиха нещата, но в държавни ясли нещата са доста по джаста-праста и сигурно по-чувствителните деца го преживяват. Все пак и нас да ни накарат да вършим нещо лично и интимно пред хора, на които нямаме доверие , ще се стреснем.